Климатичните промени влияят и на инфекциите
Храната може да служи като среда за растежа на бактериите, в случай че не се обработва, подготвя или съхранява вярно. Една от аргументите е смяна в климатичните фактори, като температура, мокрота, превалявания и активност на рисковото време. Съобщава се, че междинната световна температура се е нараснала с 0,8°C и може да се увеличи с 2 до 5°C в края на века. Тези климатични промени ще доведат до изменение в сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната. Това може да усили честотата на болести, пренасяни с храната, изключително стомашно-чревни болести. Обичайните патогени, пренасяни с храната, като салмонела, ешерихия коли и кампилобактер, които процъфтяват в топли и влажни условия, фрапантно усилват популацията си в храната, което води до появяването на болести. Тъй като жизнеспособността и предаването на тези патогени в околната среда са повлияни от измененията в климатичните фактори, доста от заболяванията се появяват през лятото, по-ранна пролет и по-топли зими.
Появата на голям брой инфекциозни болести е мощно повлияна от факторите на околната среда, като изменението на климата или потреблението на земята. Климатът, времето, топологията, хидрологията и други географски характерности могат да повлияят на степента и честотата на преместване на патогенни микроорганизми от източници на околната среда. Болести, свързани с климатичните промени, към този момент се пресмятат на 4,6% от всички опасности и рискове на околната среда. Изчислено е, че изменението на климата през 2000 година е асъдействало за към 2,4% от всички огнища на диария в света, 6% от огнищата на малария в някои разрастващи се страни и 7% от случаите на денга в някои индустриални страни. Общо оценките демонстрират, че смъртността, обвързвана с изменението на климата, е била 0,3%, до момента в който свързаната с това тежест на болесттите е била 0,4%.
Сценариите за изменение на климата плануват смяна в разпространяването на инфекциозните болести със стоплянето и промени в огнищата, свързани с екстремални метеорологични условия, като наводнения и суши. Много инфекциозни сътрудници, векторни организми, безчовечен резервоарни типове и скоростта на размножаване на патогените са чувствителни към климатичните условия. Както Salmonella (в червата и храната на животните), по този начин и Vibrio cholerae (във водата) се развъждат по-бързо при по-високи температури. В райони с ниска температура, слаби превалявания или липса на векторни местообитания предаването на заболяването, пренасяна от вектори, е лимитирано, само че климатичните промени могат да трансформират екологичния баланс и да провокират епидемии.
Кампилобактер
При хората кампилобактериоза се предизвиква от Campylobacter sp., като C. jejuni e най-разпространеният тип. В развитите страни Campylobacter е най-честата бактериална причина за диарийно заболяване. Той може да провокира коремна болежка, водниста, от време на време кървава диария, тресчица, главоболие и гадене. Основният контейнер на Campylobacter sp. е алиментарният тракт (храносмилателната система) на домашните и дивите животни – домашни птици, говеда, прасета и овце. Храни като месо, сурово мляко, пресни зеленчуци могат елементарно да бъдат нечисти и фекално-оралният път да води до случаи на заболяване при хората. Консумацията на пилешко месо е главен източник на Campylobacter, въпреки да се счита че и доста други фактори играят роля.
Campylobacter
Campylobacter демонстрира мощна сезонна колебливост, като най-често нарастване на болестта се следи сред месеците юни и август и интервалите на по-топло време, въпреки предаване на патогена да се случва през всички сезони. Това кара учените да имат вяра, че той може би се въздейства и от климатичните промени. Най-често съобщаваният фактор е позитивната връзка с температурата, само че разбирането на аргументите за този факт е незадоволително, защото за разлика от други бактерии Campylobacter не се развъжда отвън червата. В рамките на температурен период от 8 – 20°С, последователното увеличение на температурата на околната среда се свързва с нараснало разпространяване на кампилобактериозата. Повечето хора, които се разболяват от кампилобактериоза, развиват диария, конвулсии, болки в корема и тресчица в границите на 1 до 5 дни след излагане на тялото. Диарията може да бъде кървава и може да бъде съпроводена от гадене и повръщане. Болестта нормално продължава една седмица.
Най-стръмното нарастване на случаите при хората се следи при междинни температури сред 8 и 13°С, по-слабо нарастване при температури над 13°С. Други вероятни аргументи за разпространяването на кампилобактериозата включват преваляванията, часовете слънцегреене и относителната мокрота. Въпреки че Campylobacter sp. оцелява добре при 4°С във вода, мляко или храна, той е доста сензитивен към екологични стресове, като изсушаване, заледяване, високи температури и UV експозиция. Взривове на кампилобактериоза постоянно се появяват след интензивни дъждове, изключително в случай че те са предшествани от интервали на засушаване. По време на тези рискови събития оттокът на оборския тор или преливането на канализацията може да замърси водоеми, подземни води или пречиствателни станции и разпределителни системи. Валежите в ранна пролет могат да задействат огнища на кампилобактериоза, което би могло частично да изясни сезонното нарастване на спорадичните случаи през май. Взривовете с Campylobacter sp. се появяват по-често в селските региони, където семействата постоянно са снабдени с частни водоизточници, които са по-податливи на замърсяване по време на рискови метеорологични феномени. С плануваното нарастване на интензивните превалявания, рискът от замърсяване на повърхностната и подземната вода се чака да нарасне. Изменението на климата може да усили използването на дъждовна вода по време на суша в избрани региони. Ако събирането на дъждовната вода се усилва, Campylobacter sp. в необработения отток вода от покрива може да способства за нараснал риск от заболявания по животните и хората.
Салмонела
Salmonella e един от най-важните патогени, причиняващи хранителни отравяния. Приблизително 93,8 милиона случаи на гастроентерити по хората и 155 000 смъртни случаи се дължат на инфекцията със Salmonella по света всяка година. В рамките на Европа, Salmonella sp. е причина за 71% от всички лабораторно доказани гърмежи на хранителни отравяния. Изследванията на гърмежите са посочили, че несъответствуващата температура е способствуващ фактор в 32% от случаите. Инфекцията със Salmonella води до диария, тресчица и коремни крампи, нормално 1 – 3 дни след заразяването. Симптомите не престават 4 – 6 дни, само че в някои случаи може да се наложи хоспитализиране. Макар че съществуват няколко вероятни пътища на предаване на Salmonella, потреблението на сурови или незадоволително сготвени яйца или пилешко месо е от най-голямо значение за трансмисия на бактериите. Salmonella е сензитивна към изменението на климата и инфекциите са по-чести през лятото. Причина за това е, че Salmonella може да се развъжда в храни, съхранявани при температура на околната среда. Следователно в един по-топъл свят инфекциите със Salmonella може да се усилят. Възможното повишаване с 1°С на междинната седмична оптималната температура може да бъде обвързвано с 8,8% увеличение на седмичния брой случаи, а покачването с 1°С на междинната седмична минимална температура може да докара до 5,8% нарастване на седмичния брой случаи. По-добрият напредък на Salmonella при по-високи температури води до по-висока централизация на Salmonella в питателните артикули през топлите месеци. Температурата може да повлияе на предаването на Salmonella инфекции посредством няколко причинно-следствени пътища, като директни резултати върху бактериалната пролиферация и косвени резултати върху питателните привички през горещите дни. Оптималната температура за растежа на Salmonella е сред 35°C и 37°C. Растежът е доста понижен при температура
Температурата на околната среда въздейства върху развиването на Salmonella на разнообразни стадии от хранителната верига:
произвеждане на сурова храна, превоз и неуместно предпазване. Ежегодно известията за случаи на Salmonella доближават своя пик през лятото и е показано, че степента на уведомленията има позитивна линейна корелация със междинната температура на предходния месец или седмица. Температурата на околната среда способства директно за размножаването на патогени в храните и по този метод за вероятността от зараза. Освен това е маркирано, че ентеричните болести в умерените ширини имат сезонен темперамент, с най-висока периодичност на болести през летните месеци.
Проучвания плануват, че степента на известията за случаи на Salmonella инфекцията се чака да се усили в бъдеще с изменението на климата, причиняващо повишение на температурата в околната среда, което способства за към 1000 спомагателни случая годишно. Австралийско проучване планува до 2050 година в допълнение 4000 – 7000 случая на салмонело годишно, до момента в който в Европа се чака случаите да се усилят с 9,3 – 16,9% до 2080 година
Сезонни промени в честотата на установяване на Salmonella sp. във водна среда се свързват с оптималните месечни превалявания през лятото и есента, които следват след фекални замърсявания. Наводненията, породени от значителни превалявания, могат да нарушат пречистването на водата и канализационните системи и да допринесат за нараснала експозиция на Salmonella sp. и други патогени. Друг значим климатичен фактор е влажността, защото тя въздейства върху растежа на Salmonella sp. От друга страна, нуждата от повишение на напояването с евентуално инфектирана вода през сухите месеци съставлява риск за предаване на Salmonella sp., както демонстрират изследвания върху зеленчуци.
Листериа
Листериозата при хората се провокира от бактерия Listeria monocytogenes и се характеризира с развиването на менингит и сепсис 3 – 70 дни (средно 3 седмици) след инфектирането. През 2007 година общо 1635 случая са обявени в 29 европейски страни, като болшинството от случаите (56%) се срещат при човеци над 65-годишна възраст. Макар случаите да са доста по-малко спрямо другите хранителни отравяния, през последните години се следи растеж на записаните случаи, изключително в индустриализираните страни. Сезонната взаимозависимост е слаба спрямо другите патогени, само че във Франция се следи въздействие на сезона с увеличение на летните температури. Listeria sp. са повсеместни в околната среда и порастват при необятен температурен диапазон, заради което те участват целогодишно и могат да бъдат открити по целия свят без значение от климатичната зона. Следователно е малко евентуално измененията в сезона непосредствено да въздействат върху разпространяването на Listeria sp. Въпреки това, индиректно могат да бъдат наранени пътищата на предаване. Възможността за замърсяване на храната с Listeria monocytogenes може да нарасне в бъдеще. Пропуски във веригата на изстудяване по време на (екстремни) горещи феномени може да усили риска от зараза. Например съхранението на студено пушена пъстърва при 10°C, вместо целесъобразните 0 – 3°C, в продължение на 17 дни води до размножаване на огромен брой Listeria monocytogenes, присъстващи в продукта.
Климатичните промени евентуално ще усилят тежестта, честотата, времето и продължителността на рисковите метеорологични събития в света, което от своя страна ще усили рисковете за здравето.
Campylobacter е значим извършител на гастроинтестинална болест и възходящ проблем за публичното здраве. Макар че има съществени доказателства, че честотата на болестта е обвързвана с околната среда и времето, съществува неустановеност във връзка с точните механизми, което затруднява оценката на евентуалното въздействие на климатичните промени. Спешно са нужни още проучвания. Само когато има доста по-задълбочено схващане за това по какъв начин климатът и времето въздействат на болестта, провокирано от Campylobacter, ще бъде допустимо да се направи цялостна оценка на евентуалните въздействия на климатичната смяна.
Salmonella е различен значим бактериален сътрудник, пораждащ стомашно-чревна зараза, който демонстрира позитивна връзка с температурата на околната среда. По-високите температури разрешават по-бързо възпроизвеждане. Тенденциите за стопляне на климата може да усилят % на инфекциите със Salmonella. За разлика от Campylobacter има ясно схващане на някои от главните механизми на позитивната асоциация с температурата на околната среда.
Съществува голяма степен на неустановеност във връзка с общото влияние на климатичните промени при заболявания, пренасяни с храните.
Несигурността, устойчивостта против тези заболявания и капацитетът за адаптиране към измененията са от сериозно значение в изменящия се свят. Земеделието и преработката на храните са мощно следени промишлености. Осъществява се постоянен мониторинг на качеството на храните и заболеваемостта при хората. Тази информация се употребява за възстановяване на публичното здраве. Следователно въпросът дали климатичните промени ще повлияят върху честотата на питателните бактериални отравяния е рационално еластичен. Важна е способността към акомодация. Въпреки това, при новия климатичен режим способността на настоящите разпореждания и мониторингът за справяне с новите закани са незнайни.
* Доц. доктор Тери Врабчева, дм е приключила медицина в Санкт Петербург, Русия и по-късно пази дисертация в Националния център по публично здраве и разбори по проблемите на сигурността на храните, където от 2006 година е доцент. Има специализации в Германия, Франция, Холандия и Италия. Професионалните ѝ ползи са в региона на химическата сигурност на храните. Последните няколко години се занимава с въздействието на климатичните промени върху храните и храненето.
** Заглавието е на Mediapool
Появата на голям брой инфекциозни болести е мощно повлияна от факторите на околната среда, като изменението на климата или потреблението на земята. Климатът, времето, топологията, хидрологията и други географски характерности могат да повлияят на степента и честотата на преместване на патогенни микроорганизми от източници на околната среда. Болести, свързани с климатичните промени, към този момент се пресмятат на 4,6% от всички опасности и рискове на околната среда. Изчислено е, че изменението на климата през 2000 година е асъдействало за към 2,4% от всички огнища на диария в света, 6% от огнищата на малария в някои разрастващи се страни и 7% от случаите на денга в някои индустриални страни. Общо оценките демонстрират, че смъртността, обвързвана с изменението на климата, е била 0,3%, до момента в който свързаната с това тежест на болесттите е била 0,4%.
Сценариите за изменение на климата плануват смяна в разпространяването на инфекциозните болести със стоплянето и промени в огнищата, свързани с екстремални метеорологични условия, като наводнения и суши. Много инфекциозни сътрудници, векторни организми, безчовечен резервоарни типове и скоростта на размножаване на патогените са чувствителни към климатичните условия. Както Salmonella (в червата и храната на животните), по този начин и Vibrio cholerae (във водата) се развъждат по-бързо при по-високи температури. В райони с ниска температура, слаби превалявания или липса на векторни местообитания предаването на заболяването, пренасяна от вектори, е лимитирано, само че климатичните промени могат да трансформират екологичния баланс и да провокират епидемии.
Кампилобактер
При хората кампилобактериоза се предизвиква от Campylobacter sp., като C. jejuni e най-разпространеният тип. В развитите страни Campylobacter е най-честата бактериална причина за диарийно заболяване. Той може да провокира коремна болежка, водниста, от време на време кървава диария, тресчица, главоболие и гадене. Основният контейнер на Campylobacter sp. е алиментарният тракт (храносмилателната система) на домашните и дивите животни – домашни птици, говеда, прасета и овце. Храни като месо, сурово мляко, пресни зеленчуци могат елементарно да бъдат нечисти и фекално-оралният път да води до случаи на заболяване при хората. Консумацията на пилешко месо е главен източник на Campylobacter, въпреки да се счита че и доста други фактори играят роля.
Campylobacter
Campylobacter демонстрира мощна сезонна колебливост, като най-често нарастване на болестта се следи сред месеците юни и август и интервалите на по-топло време, въпреки предаване на патогена да се случва през всички сезони. Това кара учените да имат вяра, че той може би се въздейства и от климатичните промени. Най-често съобщаваният фактор е позитивната връзка с температурата, само че разбирането на аргументите за този факт е незадоволително, защото за разлика от други бактерии Campylobacter не се развъжда отвън червата. В рамките на температурен период от 8 – 20°С, последователното увеличение на температурата на околната среда се свързва с нараснало разпространяване на кампилобактериозата. Повечето хора, които се разболяват от кампилобактериоза, развиват диария, конвулсии, болки в корема и тресчица в границите на 1 до 5 дни след излагане на тялото. Диарията може да бъде кървава и може да бъде съпроводена от гадене и повръщане. Болестта нормално продължава една седмица.
Най-стръмното нарастване на случаите при хората се следи при междинни температури сред 8 и 13°С, по-слабо нарастване при температури над 13°С. Други вероятни аргументи за разпространяването на кампилобактериозата включват преваляванията, часовете слънцегреене и относителната мокрота. Въпреки че Campylobacter sp. оцелява добре при 4°С във вода, мляко или храна, той е доста сензитивен към екологични стресове, като изсушаване, заледяване, високи температури и UV експозиция. Взривове на кампилобактериоза постоянно се появяват след интензивни дъждове, изключително в случай че те са предшествани от интервали на засушаване. По време на тези рискови събития оттокът на оборския тор или преливането на канализацията може да замърси водоеми, подземни води или пречиствателни станции и разпределителни системи. Валежите в ранна пролет могат да задействат огнища на кампилобактериоза, което би могло частично да изясни сезонното нарастване на спорадичните случаи през май. Взривовете с Campylobacter sp. се появяват по-често в селските региони, където семействата постоянно са снабдени с частни водоизточници, които са по-податливи на замърсяване по време на рискови метеорологични феномени. С плануваното нарастване на интензивните превалявания, рискът от замърсяване на повърхностната и подземната вода се чака да нарасне. Изменението на климата може да усили използването на дъждовна вода по време на суша в избрани региони. Ако събирането на дъждовната вода се усилва, Campylobacter sp. в необработения отток вода от покрива може да способства за нараснал риск от заболявания по животните и хората.
Салмонела
Salmonella e един от най-важните патогени, причиняващи хранителни отравяния. Приблизително 93,8 милиона случаи на гастроентерити по хората и 155 000 смъртни случаи се дължат на инфекцията със Salmonella по света всяка година. В рамките на Европа, Salmonella sp. е причина за 71% от всички лабораторно доказани гърмежи на хранителни отравяния. Изследванията на гърмежите са посочили, че несъответствуващата температура е способствуващ фактор в 32% от случаите. Инфекцията със Salmonella води до диария, тресчица и коремни крампи, нормално 1 – 3 дни след заразяването. Симптомите не престават 4 – 6 дни, само че в някои случаи може да се наложи хоспитализиране. Макар че съществуват няколко вероятни пътища на предаване на Salmonella, потреблението на сурови или незадоволително сготвени яйца или пилешко месо е от най-голямо значение за трансмисия на бактериите. Salmonella е сензитивна към изменението на климата и инфекциите са по-чести през лятото. Причина за това е, че Salmonella може да се развъжда в храни, съхранявани при температура на околната среда. Следователно в един по-топъл свят инфекциите със Salmonella може да се усилят. Възможното повишаване с 1°С на междинната седмична оптималната температура може да бъде обвързвано с 8,8% увеличение на седмичния брой случаи, а покачването с 1°С на междинната седмична минимална температура може да докара до 5,8% нарастване на седмичния брой случаи. По-добрият напредък на Salmonella при по-високи температури води до по-висока централизация на Salmonella в питателните артикули през топлите месеци. Температурата може да повлияе на предаването на Salmonella инфекции посредством няколко причинно-следствени пътища, като директни резултати върху бактериалната пролиферация и косвени резултати върху питателните привички през горещите дни. Оптималната температура за растежа на Salmonella е сред 35°C и 37°C. Растежът е доста понижен при температура
Температурата на околната среда въздейства върху развиването на Salmonella на разнообразни стадии от хранителната верига:
произвеждане на сурова храна, превоз и неуместно предпазване. Ежегодно известията за случаи на Salmonella доближават своя пик през лятото и е показано, че степента на уведомленията има позитивна линейна корелация със междинната температура на предходния месец или седмица. Температурата на околната среда способства директно за размножаването на патогени в храните и по този метод за вероятността от зараза. Освен това е маркирано, че ентеричните болести в умерените ширини имат сезонен темперамент, с най-висока периодичност на болести през летните месеци.
Проучвания плануват, че степента на известията за случаи на Salmonella инфекцията се чака да се усили в бъдеще с изменението на климата, причиняващо повишение на температурата в околната среда, което способства за към 1000 спомагателни случая годишно. Австралийско проучване планува до 2050 година в допълнение 4000 – 7000 случая на салмонело годишно, до момента в който в Европа се чака случаите да се усилят с 9,3 – 16,9% до 2080 година
Сезонни промени в честотата на установяване на Salmonella sp. във водна среда се свързват с оптималните месечни превалявания през лятото и есента, които следват след фекални замърсявания. Наводненията, породени от значителни превалявания, могат да нарушат пречистването на водата и канализационните системи и да допринесат за нараснала експозиция на Salmonella sp. и други патогени. Друг значим климатичен фактор е влажността, защото тя въздейства върху растежа на Salmonella sp. От друга страна, нуждата от повишение на напояването с евентуално инфектирана вода през сухите месеци съставлява риск за предаване на Salmonella sp., както демонстрират изследвания върху зеленчуци.
Листериа
Листериозата при хората се провокира от бактерия Listeria monocytogenes и се характеризира с развиването на менингит и сепсис 3 – 70 дни (средно 3 седмици) след инфектирането. През 2007 година общо 1635 случая са обявени в 29 европейски страни, като болшинството от случаите (56%) се срещат при човеци над 65-годишна възраст. Макар случаите да са доста по-малко спрямо другите хранителни отравяния, през последните години се следи растеж на записаните случаи, изключително в индустриализираните страни. Сезонната взаимозависимост е слаба спрямо другите патогени, само че във Франция се следи въздействие на сезона с увеличение на летните температури. Listeria sp. са повсеместни в околната среда и порастват при необятен температурен диапазон, заради което те участват целогодишно и могат да бъдат открити по целия свят без значение от климатичната зона. Следователно е малко евентуално измененията в сезона непосредствено да въздействат върху разпространяването на Listeria sp. Въпреки това, индиректно могат да бъдат наранени пътищата на предаване. Възможността за замърсяване на храната с Listeria monocytogenes може да нарасне в бъдеще. Пропуски във веригата на изстудяване по време на (екстремни) горещи феномени може да усили риска от зараза. Например съхранението на студено пушена пъстърва при 10°C, вместо целесъобразните 0 – 3°C, в продължение на 17 дни води до размножаване на огромен брой Listeria monocytogenes, присъстващи в продукта.
Климатичните промени евентуално ще усилят тежестта, честотата, времето и продължителността на рисковите метеорологични събития в света, което от своя страна ще усили рисковете за здравето.
Campylobacter е значим извършител на гастроинтестинална болест и възходящ проблем за публичното здраве. Макар че има съществени доказателства, че честотата на болестта е обвързвана с околната среда и времето, съществува неустановеност във връзка с точните механизми, което затруднява оценката на евентуалното въздействие на климатичните промени. Спешно са нужни още проучвания. Само когато има доста по-задълбочено схващане за това по какъв начин климатът и времето въздействат на болестта, провокирано от Campylobacter, ще бъде допустимо да се направи цялостна оценка на евентуалните въздействия на климатичната смяна.
Salmonella е различен значим бактериален сътрудник, пораждащ стомашно-чревна зараза, който демонстрира позитивна връзка с температурата на околната среда. По-високите температури разрешават по-бързо възпроизвеждане. Тенденциите за стопляне на климата може да усилят % на инфекциите със Salmonella. За разлика от Campylobacter има ясно схващане на някои от главните механизми на позитивната асоциация с температурата на околната среда.
Съществува голяма степен на неустановеност във връзка с общото влияние на климатичните промени при заболявания, пренасяни с храните.
Несигурността, устойчивостта против тези заболявания и капацитетът за адаптиране към измененията са от сериозно значение в изменящия се свят. Земеделието и преработката на храните са мощно следени промишлености. Осъществява се постоянен мониторинг на качеството на храните и заболеваемостта при хората. Тази информация се употребява за възстановяване на публичното здраве. Следователно въпросът дали климатичните промени ще повлияят върху честотата на питателните бактериални отравяния е рационално еластичен. Важна е способността към акомодация. Въпреки това, при новия климатичен режим способността на настоящите разпореждания и мониторингът за справяне с новите закани са незнайни.
* Доц. доктор Тери Врабчева, дм е приключила медицина в Санкт Петербург, Русия и по-късно пази дисертация в Националния център по публично здраве и разбори по проблемите на сигурността на храните, където от 2006 година е доцент. Има специализации в Германия, Франция, Холандия и Италия. Професионалните ѝ ползи са в региона на химическата сигурност на храните. Последните няколко години се занимава с въздействието на климатичните промени върху храните и храненето.
** Заглавието е на Mediapool
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ