Хостинг бизнесът не е известен като най-иновативния в света. Повечето

...
Хостинг бизнесът не е известен като най-иновативния в света. Повечето
Коментари Харесай

Иво Ценов и Тенко Николов: Как се прави най-голямата българска IT компания

Хостинг бизнесът не е прочут като най-иновативния в света. Повечето компании в него продават едно и също - сървърно пространство, което e " хазаин " на уеб страници на компании, търговци, организации и хора в световната мрежа. Конкуренцията в бранша е голяма и постоянно единственият отличаващ фактор сред доста от играчите на пазара е цената. В тази среда българска компания съумя да се трансформира в един от най-големите самостоятелни снабдители на хостинг услуги в света, където сполучливо се съревновава с колоси като Amazon и GoDaddy. И съумя да направи това посредством точно на нововъведенията и вниманието към детайла и клиентите си. Създадената преди 17 години SiteGround продължава да разраства световния си бизнес и сега поддържа над 2.8 млн. домейна и сървъри в няколко центъра за данни в Европа, Азия, Америка и Австралия.

Иво Ценов основава SiteGround със свои другари от Американския университет в България, а Тенко Николов се причислява няколко месеца по-късно. Решават да не продават хостинг услуги в България, а единствено в чужбина и след първичните единични покупко-продажби, последователно бизнесът им се разраства. " Наистина изглеждаше доста елементарно, слагаш сървъри и не правиш съвсем нищо. Оказа се, че не е тъкмо по този начин и не е толкоз елементарно ", споделя Ценов в изявление за " Дневник " преди години. Първоначалният фокус е Съединени американски щати, след това минават към други англоезични пазари, след което следват испански говорещите страни и Азия. През годините продажбите и екипът порастват непрекъснато.

Днес двамата са лицата на компанията, която в България има центрове в София, Пловдив и Стара Загора с над 500 експерти - разработчици, IT специалисти, маркетинг специалисти и други, както и офис в Мадрид. Цялата активност на компанията е отвън България, като главните доходи идват от Съединени американски щати, Европа и Азия. SiteGround печели клиенти и е отпред по оценки от потребителите с помощта на доста положителната си поддръжка, както и на софтуерните си решения, които я отличават от съперниците й.

Иво Ценов и Тенко Николов са едни от известните фигури в българската IT екосистема, вложители в други компании, хора с ясни позиции за развиването на България. SiteGround има репутацията на един от най-хубавите работодатели тук, а преди две години компанията отвори и личен огромен офис в София, който е един от най-модерните в промишлеността.
Реклама
Приходите на българското сдружение " Сайтграунд хостинг " порастват, като за 2020 година доближиха 142 млн. лева при облага от 73 млн. лева Фирмата е еднолична благосъстоятелност на кипърското SiteGround Capital. Няма данни какъв брой огромен като доходи е световният бизнес на компанията, само че сега пазарната й оценка е няколко милиарда $ по неофициална информация. " Капитал " беседва с Иво Ценов и Тенко Николов за развиването на бизнеса им, за какво екипът е най-съществен, какви са аргументите да останат в България и по какъв начин коронавирус се отрази на SiteGround.
Интервюто е разграничено на няколко елементи, които може да видите по-долуЗа вложенията - За възможната продажба на бизнеса - Защо България - За бъдещето - За екипът - За резултатите от пандемията -

Едни от най-големите вложители в района сме в компании от целия свят Занимавате сe и с други планове. Как избирате в какво да инвестирате отвън SiteGround? Реклама
ТН: Инвестираме в ужасно доста неща. В SiteGround съответно влагаме в хора, това ни е най-голямата инвестиция. Извън SiteGround едно от водещите за нас неща е да търсим нови технологии, които могат да оказват помощ на света да стане по-добро място, което да ни събере всички на едно място. Защото ще ставаме от ден на ден и повече. От друга страна търсим готини хрумвания - за стабилно бъдеще, за световното стопляне и така нататък В последна сметка постоянно опира до хора, в които да влагаме. Които ще са верните мениджъри, верните фонд мениджъри, верните капиталови мениджъри. Комплексен въпрос е, само че в огромна част от случаите се водим от правилата на Уорън Бъфет, който твърди, че би трябвало да инвестираш единствено в неща, които добре познаваш или харесваш.

ИЦ: Това, което хората не знаят за нас, е, че сме едни от най-големите вложители в района в компании от целия свят. Може би сме вложили в над 50 фонда и компании по света, като същите тези фондове също влагат в компании. Такива има в Съединени американски щати, Китай, Европа, както и местни в България, Гърция, Турция. А като бизнес ангели каква част инвестирате? ИЦ: Повечето са директни вложения в компании. Директно и косвено сме вложили в някои от най-големите стартъпи в света. Имаме най-малко пет " еднорога ", в които сме директни вложители, а през фондове са най-малко 20. Нито една от тези компании не е в България, само че има такива в района. Има страхотни компании, които вършат готини неща. В момента има пари и главната причина да желаят нас е, че виждат в наше лице бизнес хора, които са минали през тези процеси. Продаваме в Съединени американски щати, Европа и Азия, имаме хора, които схващат от всевъзможни технологии, от маркетинг, брандинг, финанси, налози, право и така нататък Имаме хората за съвсем всичко, от което една разрастваща се компания има потребност.

ТН: И го разбираме на световно равнище, в най-различни страни.

ИЦ: И както казахме, ние сме екип от хора, които са щастливи да предават знанието по веригата. В България може и да не се прави оценка, само че в чужбина ни канят да оказваме помощ даже и на огромните. В последния фонд, в който инвестирахме, един от главните вложители в компания от него е Джеф Безос.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Енергетика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Данъци и обезпечаване 1 Телекоми 2 Коментари и разбори 3 Медиа и реклама Реклама
ТН: Историята към този фонд беше доста забавна. Показа ни го човек от Световната банка, фондът е в Индонезия и беше завършил набирането на капитал. И индивидът ни направи показване, поканиха ни на среща. Не чакахме нищо, искахме да се срещнем, с цел да може един ден да ни имат поради при идващия фонд. Поговориха с нас и на първия час към този момент ни желаеха: добре, в случай че може до края на другата седмица да сложите пари, ви желаеме.

ИЦ: И по този начин влязохме в затворен фонд. А имате ли лични фондове? ТН: Имаме.

ИЦ: В един от фондовете ни сме нацелили пет от най-успешните компании във финтех бранша. Но действително това нещо е сполучливо, тъй като хората вътре се кефят на нас като българи. И това е голяма опция. По тази причина ни поканиха и да се включим в client advisory борда на Гугъл Cloud.

ТН: Да, ние работим върху Гугъл Cloud като платформа, където са ни сървърите и сме техен огромен клиент. Те имат така наречения client advisory board, който работи непосредствено с основния изпълнителен шеф. Има единствено пет клиента в този ръб и ние сме една от тези пет компании.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
ИЦ: Те вършат тази нова организация, с цел да могат да порастват още, да стават по-добри. Така че това ни ласкае, показва по какъв начин нашите сътрудници ни виждат. Това може да се употребява като позитивна вест и да вдъхновим младежите да вземат участие в целия развой, да оказваме помощ още. Ние сме към този момент зряла компания, само че има стартъпи, които имат силата и концепциите и могат повече. И би трябвало да подвигаме летвата, с цел да има някой да ни задмине. За да може да има още по-висока летва за идващите.

ТН: А и в България в този момент има достъп до пари, което не беше по този начин при нас първоначално. А когато имаш пари, можеш по-лесно да постигнеш доста неща. Нашата философия постоянно е била, че не желаеме вложители (което не го прави правилно), само че в случай че имахме достъп до външен капитал, това, за което говорихме до момента, може би щяхме да сме го постигнали преди години. И може би нямаше да сме петата най-голяма хостинг компания в света, а най-голямата. Тоест има младежи с сила, имат достъп до гений, до капитал, които са двете най-съществени неща. Това е рецепта за съвсем сигурен триумф.

ИЦ: Другото, което виждаме, е, че всички хора, с които работим (а работим с най-големите фондове в света), гледат на Югоизточна Европа като идващото огромно нещо. И че идващите огромни компании ще се родят тук. Имаме образец в Румъния с UiPath, които стигнаха оценка от 40 милиарда $. Там имаме компания, в която сме вложили и имаме относително огромен дял - Fintech OS, които експлодират нагоре и съгласно нас през идната една година ще получат още финансиране на оценка над 1 милиарда $. И вървят самоуверено към оценка от 5 до 10 милиарда $ в идващите години. А тук има ли такива? ТН: Е, и тук има многомилиардни компании в България. Ние сме примерно такава от пет години. Говоря за стартъп, който е основан преди по-малко време и занапред ще пораства? ИЦ: Има такива и има такива, които имат огромен късмет да станат. Това нещо се случва и сега. Но като цяло районът има суперпотенциал. Инвестирали сме в Словения, Хърватия, Турция, Гърция. Абсолютно всички вложители наблюдават какво се случва и желаят да вземат участие. Това е неповторима опция за всички стартъпи, в това число и българските, да получат топ имена вложители. А тези имена оказват помощ доста, тъй като имат доста връзки, доста история, доста ноу-хау и могат да създадат тази компания по-успешна.
SiteGround има репутацията на един от най-хубавите работодатели тук Фотограф: SiteGround
ТН: И поради това, че компании като нашата нямат външни вложители, в никакъв случай не се схваща какъв брой сме огромни. Ако трябваше да давате съвет на прохождащ бизнесмен, какъв би бил той? ТН: Според мен най-важното е хората да имат огромни фантазии. Защото, в случай че не са ти огромни фантазиите, постоянно ще си дребен, местен състезател, в никакъв случай няма да излезеш от нашата реалност. Ние тръгнахме с концепцията, че ще покоряваме американския пазар, в никакъв случай не сме опитвали да се борим на тукашния пазар. И когато видяхме, че нещата ни се получават там, упоритостите ни набъбнаха да се пробваме на целия говорещ британски пазар и в целия свят след това.

ИЦ: Аз бих добавил, че е доста значимо предприемачът да има съидейници, да не е самичък, а да има съоснователи. Защото по този начин има човек, с който да си разделиш отговорностите и можеш да си приказваш.

ИЦ: Много е значимо да имаш съидейници, тъй като две глави са по-добре от една. Ако си самичък, може да държиш 100% от компанията, само че може да са 100% от нищо.

ТН: Всеки човек бърка, хубаво е да имаш с кого да споделяш грешките, с цел да може да ги хващаш по-рано.

ИЦ: Но най-важното е да се пробваш. Когато имаш добра концепция, да имаш по какъв начин да я валидираш. В момента да вземем за пример можеш да я представиш пред някой от фондовете в България и да получиш доста добра противоположна връзка от тях. Има варианти, сигурно е по-лесно, само че най-важното е да мислиш огромно. Ако искаш пазарът ти да е единствено твоят квартал или твоят град, няма да стане. Големите пари са там, където има огромен пазар. Колкото е по-голям той, толкоз по-добре. Но е и толкоз по-трудно, тъй като не си единственият.
Всяка година ни дават предложения, последната е за няколко милиарда Казахте, че в никакъв случай не сте търсили външен вложител, само че въпреки всичко обмисляли ли сте в миналото продажба на компанията?
ИЦ: Всяка година получаваме по няколко пъти оферти да я продадем.

ТН: Последното беше преди няколко месеца. Виждате ли опция в бъдеще да се случи? ТН: Възможно е да се случи. Колкото и Иво да разправя, че ще работим до 100 години, допускам, че няма да е до 100. Все в някакъв миг ще желаеме да вършим нещо друго. Може да се занимаваме с филантропска активност, може с нещо друго. Аз съм огромен почитател на Бил Гейтс, който спря да се занимава с Microsoft, само че не си продаде каузи. Може нещо сходно да създадем и ние. Не е наложително да продадем.

ИЦ: Истината е, че всяка година ни дават някаква оферта, ние отхвърляме с довода, че нашето число е по-голямо. На идната година идват и споделят " подготвени сме с това число ", ние отговаряме, че към този момент е още по-голямо... И това е развой, който в последните години се случва всяка година.

ТН: Последната оферта беше за няколко милиарда $ и отново отказахме.

ИЦ: Въпросът е, че имаме толкоз забавен roadmap за идната година, че когато се върнат с повече пари, в случай че сме създали даже и половината от това, което сме замислили, ще е ужасно. Тоест още ви вълнува това, което вършиме? ИЦ: Нещата, които вършим, афектират бизнеси в целия свят. Да имаш непосредствено отражение върху това по какъв начин работи светът и това отражение да е положително, е извънредно възнаграждаващо за нас. Измисляме технологии, които хората употребяват в целия свят. И са удовлетворени, те в действителност им оказват помощ да са по-успешни онлайн. Същевременно оказваме помощ на чиновниците си да работят това, което обичат, да стават по-добри в него, и то на международно равнище, само че да го вършат от България. И се надяваме по този начин да помогнем да не сме изключение.
В България имаме най-ниските налози в Европа и изобщо не печелим от това Мотивират ли ви същите неща, които и първоначално?
ИЦ: Отговорът е да, тъй като едно от главните неща, които стимулират нас, а и хората ни и преди, и в този момент, е, че на всички ни е забавно. Отношението към работата ни е като към занимание и когато е по този начин, удоволствието е огромно. Работиш за себе си, целиш да ставаш все по-добър, хората имат световен импакт и ги награждаваме с всевъзможни обществени придобивки, които можем. Първо обучаваш индивида да стане по-добър, а след това му плащаш повече, тъй като си го обучил. Крайният резултат е, че индивидът може повече, а самата компания печели от това. И това е най-силното и хубаво нещо. Когато имаш трима доста стимулирани индивида, и четвъртият става стимулиран, а петият желае да се причисли към тази група от четирима. И това се предава. Да, в действителност през днешния ден сме по-уморени от началото, повече мислим по какъв начин да усъвършенстваме процесите, преди работихме от заран до вечер, на по-големи обороти, в този момент се опитваме да постъпваме по-умно. Иначе доста неща са се трансформирали - от стартъпа, който реже завоите, с цел да стигне по-бързо до нови артикули и да оцелее, в този момент манталитетът ни е по-корпоративен, изисква малко повече администрация и по-бавни процеси. Но това е обикновено израстване на компания от нищото до сполучлива компания.
Преди две години SiteGround отвори и личен огромен офис в София, който е един от най-модерните в промишлеността. Фотограф: Минко Минев
ТН: Да, постоянно доста ни е радвало да виждаме усмивките на хората, когато вършим нещо вярно. И това продължава и до ден сегашен. Макар аз да не считам, че сме се трансформирали в big corporate evil.

ИЦ: Но е реалност, че има надалеч повече регулации.

ТН: Светът е доста по-сложен, а и ние сме надалеч по-голяма компания. Когато правиш 1 млн. $ доходи в целия свят, никой не те закача. Когато единствено 10 000 от тях са в съответна страна, никой не знае за теб. Но когато започнеш да изкарваш повече пари в съответна страна, управляващите идват при теб да те питат по какъв начин и какво.

ИЦ: Не е казусът във управляващите. Имали сме случаи, когато сме се съдили в Европа и в Съединени американски щати. В Европа, когато се съдиш, изгубилият поема разноските по делото. В Америка не е по този начин, всеки си поема личните разходи. Когато станахме по-големи, имахме случай да ни съдят поради някакъв фиктивен патент. Ти казваш, но чакай в този момент, не съм нарушил никакъв патент. Те ти дават отговор: няма значение, ще се съдим. И ние си споделяме: ок ще се съдим и ще те осъдим. И отиваме при юристите, които ни споделят: Вие луди ли сте да се съдите. Защитата ще ви коства 2 млн. $. Платете им откупа, който желаят, и си гледайте бизнеса. И това се назовава Cost of Doing Business. Да не си мислим, че единствено в България има проблеми, повече администрация сме виждали в други страни. В целия свят има проблеми и това дребната компания постоянно не го вижда, само че огромната компания се сблъсква с него. В момента се съдим с един щат, който твърди, че не продаваме уеб хостинг услуги. Докато различен щат ни полза за хостинг, защото има по-висока ставка за такива услуги. В първия щат обаче тези хостинг услуги са освободени за Данък добавена стойност, до момента в който цифровите услуги се таксуват. И те ни считат за снабдител на цифрови услуги, а не уеб хостинг компания, и надлежно би трябвало да платим налози обратно за няколко години, тъй като е трябвало да събираме Данък добавена стойност. Което е парадокс, би трябвало да отидеш, да ги осъдиш, да си платиш разноските, които в нашия случай са по-евтини от съответните налози. Това са действителни случаи от последните две години, с които се борим.

ТН: Имаме такива проблеми във всяка географска точка на света. Примерно в Азия е все по-трудно да правиш бизнес, в Латинска Америка също. Много мощно бюрократичен става светът и по никакъв метод не вървим към дерегулация, което не оказва помощ на бизнеса. Да, склонен съм, че има доста бизнеси, които имат жестока потребност от регулация. Но огромна част от фирмите нямат. По-трудно ли е за българска компания да се оправя с такива проблеми, или имате на всички места задоволително звена?

ИЦ: Не е по-трудно да управляваш от България такива проблеми, само че България...

ТН:...си има личните проблеми. Прост образец: тук не можеш като компания да приемаш PayPal заплащания. Тоест можеш, само че би трябвало да издадеш касова записка. Пробвай да издадеш касова записка на американец. Как тъкмо става този номер? Бих се радвал някой ваш четец от Национална агенция за приходите да ми изясни този проблем.

ИЦ: То може би това е елементарно. Но когато би трябвало да направиш refund, тази касова записка би трябвало да извадиш от една книга. И можем да го създадем за един-двама, само че ние имаме десетки хиляди заплащания дневно в целия свят в цялата SiteGround конструкция. Ако 5% са PayPal и трябваше от България да го вършим, това е парадокс. Трябваше да имаме трима-четирима индивида, които непрекъснато да цъкат на един касов уред. И повода е, че PayPal няма банков лиценз в Европейски Съюз и те не го признават за цифрово заплащане, а за заплащане в кеш. Това е единствено един образец. Друг е, че в българската компания нямаме елементарен метод да наемем чужденец, който да работи от чужбина за нас. Друг по-фрапантен образец е така нареченият affiliate marketing, който е един от най-популярните способи за реклама в интернет, тъй като плащаш не на кликове, а единствено в случай че някой си купи. Обаче в България законът по този начин е написан, че в случай че нашият affiliate сътрудник е физическо лице, би трябвало да го третираме като чиновник на компанията. Което е парадокс - на всички места по света е контролирано, че ти му плащаш каквото би трябвало, а индивидът си заявява и заплаща налози. Но в България е твой чиновник. В SiteGround структурата имаме десетки хиляди такива сътрудници и единственото, което ни избавя, е, че имаме компании в целия свят, които си продават на локалните пазари, те си заплащат на affiliate, събират парите от клиента, правят услугата. България губи от това, че са ни предиздвикали да имаме местни компании в целия свят - в случай че можеше да продаваме от България, налозите нямаше да ги плащаме във Англия, където ставката е двойно по-голяма, или в Съединени американски щати, където е четворно по-висока, а тук. В момента е невероятно, без да се сменят законите и да се направи по този начин, че компании като нашата да могат да оперират. А е цялостно с компании по света, които имат потребност от наличие в Европа. И не избират България поради такива аргументи. Имаме най-ниските налози в Европа и изобщо не печелим от това.

ТН: Ходят в Естония, Малта, където някой е помислил за това и го е регулирал по метод, който да прави работа на бизнеса.

ИЦ: И считам, че най-голямото благосъстояние на страната ще е да направи по този начин, че да сме място, където непознатите компании отвън Европейски Съюз идват тук, с цел да вършат европейските си представителства. Защото имаме всички предпоставки.

ТН: Имаме изключителни IT фрагменти, напряко сме си Силициевата котловина на Европа. И все пак съвсем не произвеждаме нищо в IT промишлеността, ние сме аутсорсинг дестинация. Двете неща са свързани - сериозна компания не може да пристигна да оперира от тук. Тя може да пристигна да наеме хора в центъра си за поддръжка тук, които не създават нищо на процедура. Но не може да оперира от тук, да продава от тук, да прави услуги от тук. Ние даваме единствено черешката на тортата като образци, само че има още доста. Има супермного бумащина, супермного хартия, не е елементарно, не дай си боже да опреш да искаш нещо от държавната администрация. Мислили ли сте да преместите на открито централата?

ТН: Фирмата майка по този начин или другояче не ни е българска, просто няма по какъв начин ние да вършим това, което вършим, с българска компания майка.

ИЦ: Но е реалност, че тук е най-големият брой експерти. България има доста кадърни чиновници и това е голямо благосъстояние. И също по този начин е реалност, че те не са станали толкоз положителни, тъй като просветителната система им е помогнала. А тъй като са имали гений, учили са сами и огромна част от тях са учили в чужбина и са се върнали тук. И са пъклен умни хора, които имат потенциал да вършат готини неща. Компанията майка не беше ли английска?
ТН: Беше преди Брекзит. Имаме си местни компании на всички места и работим по същия обичай на всички места. Ако можем да работим в някаква дестинация от България, естествено го вършим. Но това е дребен % от европейските страни. И надлежно бихме се радвали да забележим някаква смяна в такава тенденция. На нас ни е ясно, че смяната не може да пристигна за два дни. Но би трябвало да има целенасочени старания, тъй като отново съгласно нас тук би могло да бъде парадайс. Но с цел да стане парадайс, би трябвало да си постелим пътя. Искаме децата ни да живеят тук Започнахте да говорите какво желаете да се промени тук. Но къде желаете да видите България?
ТН: Моята най-голяма фантазия е децата ми да желаят да живеят тук. Не знам дали е допустимо, дали е изпълнимо. Нашите деца ще имат благоприятни условия да учат където изискат, стига да ги одобряват, де. И в случай че изберат да живеят в България, ще е ужасно.

ИЦ: Обаче, с цел да изберат да живеят в България, би трябвало да се трансформират някои неща. И главното е да стартираме да мислим в няколко направления. Смятам, че в идващите 10 години ще има големи нововъведения. И, с цел да може нашата страна да се отлепи от това положение и да се изстреля бързо нагоре, ние би трябвало да сме част от тези нововъведения. Примерно има две най-важни неща, които ще се случват: едното е закъснение на стареенето, а второто нещо, което е обвързвано, са климатичните промени, които няма да са проблем на нашите внуци, а наш проблем. И има потребност от голямо количество нововъведения - в случай че живеем по-дълго, ще има повече хора, което изисква решение на доста проблеми - на градоустройство, на храна и така нататък От друга страна на доста хора не им пука за климатични промени, само че те скоро ще станат толкоз фрапантни, че ще оказват голямо въздействие на живота ни. Ако като нация влагаме запаси в тези направления, считам, че ще има доста компании eднорози (с оценка над 1 милиарда $ - бел. ред.), което ще е еднакво на разцвет за страната. А това не е на дневен ред сега.
Компанията е основана преди 17 години Фотограф: SiteGround
ТН: Ние сме преди всичко по пушачи, по сърдечни болести, инсулти и така нататък

ИЦ: И по смъртни случаи по пътищата, което не е ок. Но хората са го приели като даденост. Хората би трябвало да желаят да живеят по-добре.

ТН: За да желаеме децата ни да живеят тук, тези неща би трябвало бързо да се трансформират.

ИЦ: Все повече народи на Запад осъзнават това и влагат. И отново ще стигнем до парадокса да имаме опция да създадем нещо, и то да не стане в България, тъй като нямаме интерес. Защото ние като компания и като Иво и Тенко вървим в тази посока и каквото създадем, ще го създадем за нас и нашите хора. Но няма по какъв начин да го създадем за цялото общество, тъй като би трябвало да е държавна политика. И освен за нас, няма изгода в България въздухът да е чист, а в прилежащите да не е.

ТН: Няма смисъл да караш електрическа кола, в случай че главната част от електрическата енергия ти се създава от въглища. Няма изгода ние да имаме най-хубавия фитнес на Балканския полуостров тук в офиса, в случай че след това излезеш и се надишаш на Околовръстното. Нещата са свързани, не можем цялостен живот да живеем в нашия си балон, колкото и да ни е хубаво.

ИЦ: Спорно е и какъв брой ни е хубаво. Защото крайния резултат го виждаме по статистиките. И когато нашето общество пожелае да живее по-дълго, да е по-здраво, да диша по-чист въздух, тогава ще има решения. Защото или има решения, които има по света и ги вкарваме в България. Или ние ще измислим такива и след това ще ги изнесем по света. Ако България тръгне в тази посока, това ще докара и до повече благоприятни условия децата ни да останат тук. В предходни години доста компании в софтуерния бранш страняха от заемане на безапелационни политически и публични позиции, стига страната да не ги закача. Промени ли се това, и то по всевъзможни тематики, а не просто осигуровките?

ТН: Аз и за осигуровките мога да кажа. България е едно от дребното места, където има оптимален застрахователен предел. Колкото и на мен да ми е неприятно, че ще сме първите, наранени от тази мярка на новото държавно управление, тя не е неправилна сама по себе си. Съвсем обособен е въпросът каква е нашата пенсионна система, нашата здравна система и дали те са верни по метода, по който работят сега. Дали човек, който заплаща осигуровки на 10 000 лева заплата, получава нещо съответно за това, което заплаща. Но истината е, че сме една от дребното страни с оптимален застрахователен предел. Така че не считаме, че е погрешно.

ИЦ: Но ограниченията за осигуровките би трябвало да вървят ръка за ръка с ограничения за сивата стопанска система. Не може да има толкоз доста заплати в пликче. В нашия бизнес всичко се случва електронно. Поне 90% от чиновниците ни тук работят на оптималния застрахователен предел. Тоест ние ще платим повече на страната и тези пари ще влязат в страната. Което кардинално е супер, тъй като страната ще ги даде някъде. Но чакаме, че и тези, които не заплащат, би трябвало да стартират да го вършат. Затова е по-честно да се взимат пари от всички, да се преправи пенсионната система, а като плащаш здравни осигуровки, да получаваш някакво съответно обслужване. А не колата за спешна помощ да ти пристигна след един час... Искате ли да видите повече ваши сътрудници с такива позиции, тъй като упоменатата смяна потегля от такива като вас, а не просто от политиците?

ИЦ: Процесът е двупосочен, тъй като е доста значимо новото държавно управление да чува хората. Защото колкото и да искаш да споделяш нещо, когато нямаш никого отсреща от хората, които имат правата и отговорностите да вземат решение, това няма никаква изгода. Колкото повече разговор има сред бизнес и ръководство, толкоз повече и ще има предпочитание от бизнеса да комуникира.

ТН: Мога да дам доста елементарен образец. Във Англия, където имаме сдружение, ние сме класифицирани като компания с национално значение. Не че сме го търсили, просто държавното управление е решило, че в случай че може би 2% от интернета изчезне, ще е проблем за всички. В Щатите, където също имаме компания, също сме класифицирани като компания с национално значение. И на двете места имаме special points of contact - в Съединени американски щати във федералното държавно управление, в това число ФБР и други трибуквени и четирибуквени организации. Които, в случай че ние имаме някакъв проблем, имаме по какъв начин бързо да достигнем до администрацията и тя да ни помогне. Във Англия, в случай че имаме проблем, има по какъв начин да се обадим на тези или на тези, има упътвания по какъв начин да се оправяме по-добре и по-бързо. Тук, в България, сме може би най-голямата IT компания, или втората най-голяма, и не знам дали страната знае за съществуването ни. Сигурно знае, тъй като плащаме много налози, само че отвън това нищо друго не сме видели.

ИЦ: Интересното е, че във Англия с изключение на акаунт мениджъри по всевъзможни служби за сигурност (защото боравим с информация), имаме и избрани хора за връзка в данъчните. И те какво вършат: когато има някаква смяна, ни звънят самодейно, с цел да ни научат по какъв начин да създадем всичко по верния метод. Докато тук сме длъжни да четем Държавен вестник и да знаем какво се случва. Това пък е показателно къде сме ние и какъв брой е израснала тяхната система. Там като компания те третират като клиент и те обслужват. И това е към всеки бизнес.

Имахме проблем във Англия, когато техният регулатор ни сподели, че методът по който популяризираме, не дава отговор на стандартите и може да заблуди и обърка клиентите. И ни дадоха избор - вид 1: промени това и това и всичко е ОК или вид 2: може да се съдим и в случай че докажеш, че си прав, ще спечелиш. Въпросът е, че ти дават опция с разговор да реагираш. В случая да кажем, че беше 50 на 50 дали са прави или не. Беше по-лесно да преправим две думи в рекламното каре, само че въпросът беше, че идват и ти оказват помощ.

ТН: И както казахме, това не значи, че нямаме проблеми на никое място. В Съединени американски щати имаме проблеми с два съответни щата и това, че те имат елементарен механизъм за контакт, не значи, че сме ваксинирани към проблеми. Въпросът е, че методът на работа е доста по-лесен и диалогичен.

ИЦ: Един елементарен образец: имали сме проблеми, когато става някакъв случай в Съединени американски щати. И идва ФБР или Министерството на правораздаването и изисква от нас някаква информация, която ние по законовия ред им я пращаме, само че пращаме и фактурата и те си заплащат сметката за времето, което са ни изгубили. Има си ценоразпис, включено е в цената.

ТН: Пробвай се да пратиш на ДАНС фактура.

ИЦ: Какъв е казусът това да се случва и в България. Не желаеме да откриваме топлата вода, а в случай че може, да изкопираме най-хубавите практики и да стартираме да ги прилагаме тук. Всички ще спечелим от това. Вие публично излязохте с имената си като донори на " Продължаваме промяната ", а това не е доста позната процедура в България. Защо?

ИЦ: Първо желая да кажа, че сме донори и на друга партия - " Да, България ". Ние се свързахме с екипите и на двете партии, поканихме ги на две обособени срещи, и категорично им казахме, че сме стимулирани да дарим, при изискване че се спре порочната процедура да се дължат услуги, че желаеме да помогнем партиите да са самостоятелни. Другото, което казахме, е, че желаеме колкото се може повече неща да са обществени, да са отворени срещите. Което те направиха с полемиките за държавно управление и това е доста скъпо - всичко да е намерено, хората да видят какво става и за какво става.

ТН: Казахме им същото нещо, както и на вас: желаеме децата ни да желаят да живеят тук. Това е някаква форма на политическа филантропия, която не е доста позната в България. Тук пари се даваха по различен метод, до момента не съм виждал някой да е изнасял по-големи суми за финансиране на акции. Тия акции, да приемем, че не сме глупави, не са се финансирали от въздуха. Пари са се давали по някакъв метод, само че не по банка, и някой да е заставал с името си зад тях. Просто взехме решение: ние спим умерено, плащаме си налозите, бихме могли да застанем с името си зад това, което сме създали, и да застанем зад изказванието, че желаеме децата ни да живеят тук. Все отново не един и двама от IT бранша ни познават и разчитахме, че особено нашата промишленост ще постъпи като нас. Което се и случи в огромна степен. Дали това ще докара до някаква смяна, остава да забележим. Но това минава през повече разисквания с бизнеса. И не го споделям, тъй като държа да идват да питат нас, дано питат някой различен, в случай че може. Но би трябвало да има разговор.

ИЦ: Хора като нас работят в целия свят и виждаме положителните практики, виждаме и проблемите. И виждаме купища благоприятни условия за някой различен да употребява България като трамплин да пораства. Имаме сътрудници, които ни питат може ли да си отворят бизнес в България, тъй като виждат нас. И ние не споделяме да или не, а им излагаме обстоятелствата какво можеш и какво не можеш тук. Но тези хора не търсят просто да си отворят някакъв съпорт офис, а търсят място за европейска централа и за тях е по-добре всичко да е вкупом. А България не е сега това място. Ако някой ни пита от ръководещите, може да покажем нещата, които сме видели. Ние няма да спечелим от това, нашите неща сме си ги решили. Въпросът е, че ще завоюва обществото. Колкото повече компании има като нашата, толкоз повече ще порастват заплатите, ще има конкуренция сред чиновниците, ще има смисъл младите да останат тук, ще има смисъл да учат повече. При нас да вземем за пример междинната заплата е доста висока на фона на българската реалност.

ТН: Както и на фона на това какво остава в джоба на хората. Защото имаме чиновници на доста места по света и България е едно такова неповторимо място, където много остава в джоба на хората.

ИЦ: Животът е по-евтин, което значи, че покупателната дарба е по-голяма. Защото с едни и същи пари тук и в офиса ни в Мадрид хората живеят по-добре.

ТН: И популярност богу, че е по този начин. Защото щяхме да сме се махнали от дълго време, в случай че плащахме големи налози и има толкоз замърсен въздух примерно. Защото като се разхождаш в Мадрид, виждаш къде отиват по-високите налози. Докато не стартираме да виждаме къде отиват нашите пари, по-добре да не подвигат налозите до тогава, тъй като в действителност народът ще се изнесе.
Залагаме на кадърни и умни хора. Даваме им независимост и отговорности Как управлявахте растежа и по какъв начин го управлявате в този момент? Къде виждате компанията като стадий на развиване? ИЦ: Няма разлика по какъв начин сме го управлявали преди и в този момент. Правим едно и също: залагаме на кадърни и умни хора. И им даваме независимост да поемат оперативния надзор над тяхната си " паничка ". ТН: Може би главната разлика е, че преди 10 години двамата бяхме доста по-оперативно намесени от в този момент. И това беше надалеч по-лесно при 10 пъти по-малко чиновници. Сега SiteGround е единствено един от всичките ни бизнеси и надлежно денят има избран брой часове, които не могат да стигнат за всичко и не можем да огреем на всички места. Но това не значи, че отношението ни към хората се е трансформирало, даже в противен случай, в този момент сме още повече принудени да им даваме повече отговорности. Ако не са нашите хора, сме завършили. А има ли вълшебна формула за положителната работа с хората? ТН: Според мен първата сериозна стъпка в процеса е наемането на верните хора. Като верните хора за мен са разнообразни от верните хора за теб. Но при всички положения положителните хора са тези, които знаят, които могат, които желаят да се научат, желаят да бъдат по-добри. И не на последно място хората да имат сходна визия с тази на компанията и тя да е до някаква степен подбудена от злободневното. Компаниите би трябвало да имат ценностна система, колкото и жалко да звучи. Тази ценностна система няма по какъв начин да е безусловно същата като на хората, само че би трябвало да пази дела и да се бори против неправдата, най-общо казано. И ние като компания съгласно мен припознаваме доста от полезностите, които и нашите чиновници припознават, и това ни сближава. Когато наемаш хора, които им пука за страничните неща, които ти като компания правиш, нещата се получават по-лесно. Нашата цел в никакъв случай не е била да имаме 5000 индивида личен състав, те да работят, пък ние да си караме яхтите и скъпите коли. Ние постоянно сме били тук всеки ден, никой не ни кара да идваме в офиса, само че сме тук и се борим наедно с хората. И те го виждат или най-малко се надявам да го виждат. Няма еднопосочен отговор на този въпрос, само че с времето сме разбрали, че най-важното е да наемаш верните хора и да им дадеш опцията да си свършат работата. Мразите ли да губите хора, на които държите?
ИЦ: Това е част от процеса. За да останат при теб двама доста положителни, може да се наложи да наемеш 10 индивида, които имат капацитет, да инвестираш време да ги обучиш. В процеса на научаване ще откриеш, че половината не са верните за теб. Ще останат пет индивида, някои от тях във времето ще си тръгнат, само че ще останат двама-трима. В единия вид ще си наемеш някой подготвен теоретичен, ще му платиш доста пари, след това ще пристигна някой различен, който ще му заплати повече и ще го загубиш. В другия вид ще научиш 10, ще подариш на осем информацията и ще ти останат двама за теб. Затова е значимо по какъв начин гледаш на това: или можеш да страдаш, че си изгубил осем, или да се радваш, че имаш двама, които ще свършат работата. Като компания постоянно сме били открити и към чиновниците, и към клиентите, постоянно сме предавали цялата информация, която имаме. Хората би трябвало да знаят всичко. Ако пратим човек да се образова в чужбина, той би трябвало да събере по-късно екипа си и да опише всичко, т.е. да е преподавател за всичко научено, с цел да може да се предава информацията. По-добре е да имаш някого, който схваща колкото теб или повече и да ти даде съвет, в сравнение с да се оправяш самичък.

ТН: Имаме извънредно доста хора в екипа, които работят за нас над 10 години. Всяка година честваме десетгодишнина на хора, които преди 10 години са пристигнали тук. И през 2021 година са 10. А това го вършим от пет-шест години. Аз съм огромен последовател на теорията, че няма верни хора, а има верни хора за верния стадий. Но някак го чупим тоя стандарт и имаме доста хора, които са през цялото време с нас. Което ни радва.
Станахме по-социална компания Как се отрази COVID-19 на бизнеса ви?
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР