Хората сме устроени така, че слушаме избирателно. Прихващаме определени фрази

Хората сме устроени по този начин, че слушаме изборно. Прихващаме избрани изречения от близките, и сме склонни да ги считаме за по-кадърни от нас, а оттова и фразите – за по-модерни. Затова и ние – без да се замисляме – започваме да ги използваме, написа " Мениджър Нюз ".
И тъй като събеседниците, пред които ги използваме, евентуално също имат тази податливост, те не показват несъгласието си с новите ни речникови придобивки. Преди да се усетим, всички се разхождаме и си разменяме извънредно несъответствуващи фрази.
После се чудите за какво светът кипи от войни и спорове? Или за какво толкоз доста корпоративни организации наемат психотерапевти?
Един психолог би желал да изкорени враждебността от речника ни.
Адам Галински, професор по бизнес и ръководител на управителния отдел на Columbia Business School, има вяра, че една фраза е изключително проблематична.
Не, не става въпрос за „ Обичам те “. Нито за „ Мисля, че имаме роднинска връзка “.
Всъщност е много постоянно срещана - „ Трябва да поговорим “ .
През годините цели бракове са се разпадали поради тази фраза. Но Галински счита, че тя е също толкоз деструктивна в професионалните връзки, тъй като е формирана от плашещи думи и изпълнена с неясноти, изключително когато е изречена от човек с власт към негов зависещ.
Адресатът на тези думи незабавно си мисли, че е направил нещо неправилно, и стартира да се чуди къде може да е сбъркал.
Може би с шегата за Джак Уелч, котето и играта на покер? А може би нещо, обвързвано с облеклото, миризмата или къдравото зеле сред зъбите след обяда? Да не би да е обидил клиент?
За благополучие, като изтъкнат учен, Галински има решение.
Ако се намирате в позиция на власт, избягвайте формулировката „ Трябва да поговорим “ и вместо това незабавно обяснете, че повода за нуждата от диалог не е притеснителна или, в случай че е, пояснете за какво.
Тревожа се.
Кога директната връзка въобще е помогнала на някого, изключително в корпоративните среди?
В последна сметка, единственото, в което светът на бизнеса желае да вярвате, е ентусиазма и че оцеляват единствено най-силните. Реалността обаче е друга – господства скуката и оцеляват най-хубавите политици.
Не е ли „ Трябва да поговорим “ просто политически правилният вид на „ Бесен съм ти, само че желая да ти кажа тъкмо какъв брой съм ти гневен в персонален диалог, а не пред всички в ресторанта/офиса/тоалетната “?
Или пък на „ Имам неприятни вести за теб, само че не желая да ме помислят за изцяло безсърдечен, по тази причина ще ти кажа 'Трябва да поговорим' със спокоен и спокоен глас, с цел да схванеш, че новините са неприятни, без да ми се постанова да ти оповестявам в какво тъкмо се показват неприятните вести “.
Не стои ли тази постоянно използвана фраза наедно с „ Решихме да преструктурираме бизнеса “ или „ Ще би трябвало да орежем някои работни места “?
Галински евентуално е прав, че фразата „ Трябва да поговорим “ е придобила много смисли поради необятната приложимост от несъобразителни мениджъри и съпрузи, които я употребяват като сопа за нежно мъчение, вместо да размахат смъртоносната секира.
Но в свят, който има искания, че има вяра в откритата връзка, а в същото време не разрешава евентуално обидните гледни точки в университетските кампуси, по какъв начин бихме могли да се надяваме, че някой ден ще се отървем от тези хипотетично деликатни, само че действително всяващи смут изречения?
Разбира се, постоянно можем да сложим „ Трябва да поговорим “ в листата със неразрешени фрази, в компанията на „ Ти си най-хубавият ми чиновник “, „ Много се борих за теб “ и „ Тази компания е като едно огромно семейство “.
Крис Матизчик, притежател на Howard Raucous LLC