Хората се страхуват от края на света … Според описанията

Хората се опасяват от края на света … Според описанията на „ пророците “ той ще е „ цялостна мрачевина, която ще покрие земята и даже светлината на запалена кибритена съчка няма да се вижда в този мрак “. Мнозина са скептични към сходни изказвания. Но има случаи, когато в избрани региони на Земята настава безспорна мрачевина, покриваща всичко. Според учените това събитие няма нищо общо със слънчевото затъмнение. Въпреки обстоятелството, че няма доста документирани случаи на неочаквана мистериозна мрачевина, учените са съществено загрижени от този феномен. За първи път той се загатва в Библията – мрачевина като наказване от Боговете, изпратено на египтяните. Най-известният случай е от американския град Луисвил. На 7 март 1911 година към 16 часа над града се спуска мрак, който продължава към час. Въпреки, че по-късно очевидци описват, че им се е коствало, че са били в „ гъста, вискозна мрачевина единствено за няколко минути “. Тъмнината е толкоз плътна, че когато запалвали кибритена съчка и я доближавали до лицата си не можели да я видят. Страхът парализирал хората и те стояли неподвижни страхувайки се да не се изгубят. Тези, които се осмелявали да търсят излаз от тъмнината, загубвали ориентировка в пространството. Сали Вайсмит е жителка на Луисвил, която е вкъщи си, когато настава абсолютния мрак. Тя се лута из стаите, с цел да открие на пипане познати предмети, само че безрезултатно. Когато мракът се разсейва тя схваща, че е в една от стаите, само че заключена извън. Така че, с цел да стигне до там „ би трябвало да мине през стената “ … Дълго време след този случай локалните хората са измъчвани от кошмари. Учените вършат опити да обяснят случилото се с изказвания, че „ електромагнитни съмнения са предизвикали положение на глухота и слепота при хората “, само че тази версия не изяснява по никакъв метод времевите аномалии. Малко по-рано, при започване на април 1904 година, сходен случай се случва в станция на лондонското метро в региона на Уимбълдън. Непрогледният мрак продължава няколко минути и провокира суматоха у всички, попаднали в него. Тъй като няма метод случаят да бъде неизречен е извършено проучване. Учените се пробват да пресъздадат безспорна мрачевина – изключват осветлението, затварят вентилационните шахти и така нататък Но в подобен мрак хората въпреки всичко разграничават контурите на предметите и силуетите на присъстващите. Тоест не е допустимо да се реализира безспорна мрачевина, сходна на гъсто черно мастило. Предполага се, че хората са ослепели за известно време под въздействието на някакъв незнаен природен газ, само че проучванията не демонстрират никакъв външен резултат върху очите. През септември 1938 година непрогледният мрак се появява в Северен Сибир, в Норилск, Дудинка и Обския залив. За към два часа всичко потъва в мрачевина, и когато тя се разсейва в небето дълго време се следят червено-кафяви светкавици. Както по-късно оповестяват метеоролозите, “тъмнината е под формата на линия с широчина до 250 км “. В зоната на мрака липсват радиосигнали, а геоложките сигнални ракети демонстрират, че небето по тези места е покрито с гъсти черни облаци, ситуирани извънредно ниско над земята. За да се избегне обща суматоха на жителите е казано, че “това е смог от горски пожари “, само че в тези дни няма нито вятър, нито пожари … Факт е, че тъмнината пада много рядко върху огромни площи. Има доста повече доказателства за нейното наличие в дребни области. През лятото на 1957 година доста френски вестници оповестяват за невероятната история, случила се с 54-годишната мадам Женет от град Арл. Жената работи като бавачка и е известна като спокоен, балансиран човек. В оня ден тя отива в парка на разходка с дребното дете, за което се грижи. В парка има малко хора защото лятото е горещо. Бебето спи в количката, а бавачката чете вестник, седнала на скамейка. Изведнъж всичко в близост се покрива с черен непроницаем мрак. Мадам Женет чува рева на детето и потегля в посока на вика в тъмнината. Тя съумява да откри количката, да вземе детето на ръце и да го прегърне. Забелязва, че в гъстия мрак не се чува шумът на улицата и чуруликането на птиците, миризмите също са изчезнали. Женет стои, страхувайки се да помръдне, както й се коства в продължение на към 15 минути. Тъмнината се разсейва по този начин ненадейно, както е пристигнала. Бавачката открива, че на открито се стъмва и лампите към този момент светят. Четете още: Йети изчезват пред очевидци в мистериозни портали Слага бебето в количката и потегля за дома, където е посрещната от съкрушените родители. Оказва се, че дамата и детето ги е нямало три дни. Полицията и отряди от доброволци претърсват целия град и покрайнините му, само че не намират никакви следи … Подобен случай се случва през 1979 година с група алпинисти в подножието на планината Хисар в Таджикистан. Денят е топъл и явен, до вечерта небето остава безоблачно, само че внезапно настава цялостен мрак, в който не се чува нито тон. Хората се хващат за ръце, с цел да не се изгубят, тъй като не чуват гласовете на своите другари. Според техните чувства странното затъмнение е траяло към 5 минути. Когато слънцето изгрява още веднъж те вземат решение, че е прекомерно блестящо за вечер, само че виждат часовникът, който демонстрира, че е обед. След като слизат в лагера, алпинистите научават, че са отсъствали ден и половина. Спасителите няколко пъти минават през мястото, където са стояли, само че не са видели никого … Изследователите на паранормални феномени считат, че непредвиден цялостен мрак настава при положение на нарушение на целостта на Космоса. В такива моменти е допустимо да се проникне както в разнообразни измерения и светове, по този начин и отвън тях. Хората, които са претърпели пътешестване с извънземни кораби, описват за такива интервали на цялостен мрак. В съвсем всички случаи на похищение на земни поданици от извънземни участва настъпването на цялостен мрак. Контактьорите са отвеждани в мрачевина до кораба, а индивидът е към този момент вътре в НЛО, тя се разсейва. През 1988 година на язовир Кама, Сергей и негови другари къмпингуват измежду природата. През нощта той се разсънва в палатката с възприятието на боязън. Изведнъж Сергей вижда странни едроглави същества с невисок растеж, които вървят към него. Мъжът желае да избяга, само че го покрива цялостен мрак. Струва му се, че всичко това продължава към две минути. Когато тъмнината изчезва, индивидът вижда, че е измежду явно неземни пейзажи, а създанията са към него. Тогава мракът още веднъж се сгъстява и Сергей се озовава покрай лагера. Може да се допусна, че в този случай тъмнината е нещо като граничен район сред светове или Вселени, където времето тече по друг метод и земните физически закони не важат. Някои откриватели считат, че феноменът на неочаквания непроницаем мрак е обвързван с наличието на незнайни за науката същества със свръхестествени качества. Всички тези криптиди и други странни създания навлизат в нашия свят през коридорите на непрогледния мрак. Изглежда, че са по-запознати с този феномен в сравнение с хората, знаят по кое време ще се отвори този проход и го употребяват. Те не изчезват незабавно дружно с тъмнината, а чакат идната опция да се върнат в своя свят. Същата версия отчасти изяснява изгубването на хора. Може би са улавяни в тъмнината и са прехвърляни в успореден свят, където не се осмеляват да мръднат, знаейки подсъзнателно, че могат да прекрачат линията разделяща световете. Неслучайно цялостният мрак се загатва от хора претърпели клинична гибел. Може би тъмният тунел, през който се движат е зоната на мрака сред световете. Може би проучването на този феномен ще покаже, че хората могат да употребяват цялостната мрачевина, с цел да се движат в Космоса или в света, където се чака да се срещнат с мъртви близки и скъпи хора.