Никой нищо не умее с ръцете си. На нас всичко вече ни е дадено ~ Георгий ФИЛИПОВ
Хората се отучиха да живеят независимо. Отговорността за своя живот и за вземането на решения се трансформира в непривично дело.
Човекът е обграден от инстанции, където има нормативи, в които всичко е написано, където към този момент е решено и се знае кое, по какъв начин и за какво би трябвало да се направи.
Човек към този момент просто не е подготвен да ръководи живота си самичък.
В изолираност от УПРАВЛЯВАЩИТЕ, освободен, той ще се усеща загубен. Ще се озърта и ослушва със боязън. Кой да му каже какво да прави по-нататък?
***
Казваме, че скоро хората ще умеят единствено да натискат бутони. И се смеем. А белким това към този момент не е таман по този начин? Смеем се над себе си. Вече ни направиха такива. Действаме само в нормалните рамки.
Всъщност, кой какво умее в действителност?
Има хора, които умеят да подквасват млякото.
Има хора, които могат да карат кола.
Има хора, които са научени да отговорят по телефона и да местят книжа от едно място на друго.
Но отвън системата, кой може да живее? Самостоятелно?
Сам за себе си да взема решение, кое е положително и кое – неприятно?
Да прави избори.
Сам да осмисля живота си.
Това съвсем никой към този момент не го умее.
Други осмислят живота ни. Кой въобще към момента владее главните човешки привички?
• Да се нахрани
• Да се облече
• Да се отбрани
• Да се излекува
• Да си построи дом и други сходни?
Колцина умеят сами да си омесят и изпекат самун? Да си ушият обувки? С две ръце да си постоят дом? Лъжица за хранене да си издялкат от дърво?
Никой нищо не умее с ръцете си. На нас всичко към този момент ни е обещано.
Затова е неосъществим волният живот. Какво направиха с човека…
Източник и фотография:
