Какво се случва с мозъка в последните мигове преди смъртта?
Хората се пробват да отговорят на този въпрос от хиляди години, нормално посредством средствата на духовността или науката. Оказва се обаче, че отговорът се крие в … един епизод на „ Стар Трек: идващото потомство “ от 80-те години на предишния век.
Екип от невролози разгласява някои невероятни проучвания, които изясняват какво се случва с мозъка, след гибелта. Тези процеси са следени при животните преди няколко десетки години, само че в никакъв случай не са били установявани при хората.
Всъщност се оказва, че мозъкът може да остане „ жив “ в продължение на минути, откакто сърцето спре. Ако няма сърдечен удар или изпомпване на кръв, мозъкът бързо се лишава от О2. Така че, в границите на 20 до 40 секунди, „ мозъчната исхемия “ стартира, а невроните се промъкват в „ режим на сън “, в финален опит за опазване на намаляващата сила.
Мозъкът е на практика електрически неактивен на този стадий, макар че към момента може да бъде възобновена неговата активност (най-малкото на теория). След това, след няколко минути, една вълна от невроелектрична интензивност и топлота – известна като „ мозъчно цунами “ – минаава през мозъка. Мозъкът не е в положение да поддържа неравномерното систематизиране на йоните сред вътрешността и външната страна на нервните кафези, тъй че невроните деполяризират и оставят остатък от електрохимична сила.
Тази вълна от електрическа интензивност в мозъка, наречена също и „ разпространяваща се меланхолия “, се оказва, че отбелязва последния миг преди гибелта, откриха откриватели.
Експерти, изследващи мозъчната интензивност при умиращи пациенти, следят и записват вълната от интензивност, която наподобява предшества съдбовното прекъсване на най-важния орган при индивида.
Откритието допуска, че съзнанието може да продължи да участва в продължение на много минути, откакто останалата част от тялото е престанала да демонстрира признаци на живот, повишавайки опцията за катурване на процеса на мозъчна гибел до 5 минути.
Екип от невролози от института Charité-Universitätsmedizin Berlin, непрестанно следи електрическите сигнали в мозъка на девет души, сега в който умират.
Всеки от пациентите е получил смъртоносни мозъчни контузии и не е било допустимо да бъде избавен.
Експертите са направили наблюдението посредством имплантиране на електроди в мозъците на умиращите пациенти, с цел да разкрият механизмите и времето на събитията при процеса на умиране.
Те откриват, че даже пет минути откакто сърцето на индивида е престанало да бие, мозъчните кафези или невроните, към момента може да действат.
След това вълната от „ разпространяваща се меланхолия “ бележи момента, в който и тези неврони се изключват преди окончателната и необратима гибел.
В публикация, ръководителят на екипа, доктор Йенс Драйер от Universitätsmedizin Berlin споделя: „ След прекъсване на кръвообращението разпространяването на деполяризация значи загубата на съхраняваната електрохимична сила в мозъчните кафези и появяването на токсични процеси, които в последна сметка водят до гибел. “
„ Важно е, че този развой може да е обратим – до една точка, когато циркулацията е възстановима. “
След това клетките умират, когато кръвта стопира да тече, лишавайки ги от О2, от който се нуждаят като гориво, с цел да действат.
Д-р Йенс Драйер си спомня за това, по какъв начин този развой в действителност е бил разказан още преди 30 години, в епизод на „ Стар Трек: идващото потомство “, който за пръв път е излъчен през 1988 година Изследователите са изумени от това какъв брой правилно е илюстриран този механизм в епизода.
Лейтенант Таша Яр е тежко ранен. Върнат е в болничното заведение на звездния транспортен съд и екипажът се грижи за него, до момента в който той постепенно умира. Точно както се изяснява в новото научно проучване, пълководец Бевърли Крузър отбелязва, че към момента има вяра да съживи лейтенант Яр, макар че при него на практика към този момент няма мозъчна интензивност.
„ Невроните стартират да се деполяризират “, прибавя един от членовете на екипа, тъкмо както е обяснено в научното проучване.
Как може да се изясни това тъкмо съвпадане?
„ Най-доброто съмнение е, че основателите на “ Стар Трек „ би трябвало да са разкрили проучване, което в детайли разказва сходен развой при животните “, споделя Драйер пред изданието VICE.
Първият човек, който изследва тези мозъчни талази е бразилски неврофизиолог, който прави изследвания върху зайци през 40-те години на предишния век. Всичко, което ние направихме е, да потвърдим този развой и при хората “, изяснява Драйер.
