Историята на Хипатия Александрийска, убита заради вярванията си
Хората са запомнили Хипатия Александрийска най-много поради две неща – нейните метафизичен, математически и астрономически заслуги и обстоятелството, че е била брутално убита поради вярванията си. Красива, брилянтна и смела, гърците я обожавали – даже мъжете, които за времето си би трябвало да са я корили, задето е навлязла в тяхното занятие, се прекланяли пред изключителните й достижения.
Повечето историци считат, че Хипатия е родена през към 350 година в фамилията на математика и мъдрец Теон Александрийски, който от дребна я окуражавал да учи. Тя бързо разкрила това, което я влече – с изключение на математиката, Хипатия била влюбена и в астрономията и основала астролабията – апарат за проучване и премерване на небесните тела в нощното небе (макар тук въпросът да е противоречив, защото някои историци настояват, че не тя, а Хипарх е изобретил уреда).
Хипатия била член на Александрийската школа и се обличала с плебеи, които единствено мъжете от университетския хайлайф носели. Тя постоянно заставала в центъра на града и разказвала на всеки, който пожелаел да я слуша, за Платон. Оказало се, че доста хора желали да я слушат и били пленени както от нейните разсъждения, по този начин и от самата Хипатия.
Хората пишат за Хипатия доста след нейната гибел и всички я разказват като чаровна, извънредно красива и с „ царски въздух “ към нея. Но по какъв начин става по този начин, че Хипатия навлиза в този мъжки свят и освен че оцелява, а и реализира триумфи в него? Историците считат, че това се е случило в следствие от едно само нещо – безбрачието.
Хипатия отдала живота си на целомъдрието. Тя в никакъв случай не се омъжва и доста хора считат, че е останала девствена до гибелта си. Древногръцкото общество оценявало това и го приемало като добродетел. Мъжете и дамите уважавали Хипатия в огромна част поради това, че тя наподобява не принадлежала към никой пол. Това я правело надалеч по-малко заплашителна, макар силата на мозъка й и възходящия лист с научни достижения.
Хипатия била езичница във време, в което християнството се разпространявало с бързи темпове. В този интервал доста като нея приемали разрастващата се вяра от боязън от гонения. Но Хипатия не го направила. Тя продължавала да бъде богохулник и не полагала старания да го скрие. Това нейно противоречие да одобри християнството, въпреки и за малко време Хипатия да получава поддръжката на държавното управление на Александрия, я трансформира в цел измежду хората от християнските кръгове, които копнеели за власт. След като тези хора подбуждат насилието в града, поддръжката към Хипатия престанала, както и опитите на държавното управление да я закриля.
Епископ Кирил Александрийски повел обвиняването против Хипатия. Той не съумял непосредствено да нападна държавното управление, по тази причина взема решение да отстрани нея. Той заповядва на група християни да я отвлекат, а те траяли да я дърпат и да я изтезават по улиците на града. След това я изгарят и дерат кожата й с черупки от стриди. По-късно я водят в една черква, където я събличат гола, бият я и раздират крайниците й.
Кирил Александрийски оправдава дейностите си, казвайки, че Хипатия представлявала кумир, против който християнството се бори и не приема. За негово страдание обаче, убивайки Хипатия, той в действителност я обезсмъртява.
Много историци считат, че в случай че беше оставена на мира, нейната работа и достижения евентуално щяха да бъдат изгубени в историята. В гибелта си тя остава такава, каквато била и в живота – упорита и несклонна да бъде заглушена.
