Хората са социални същества и трябва да бъдат в контакт

Хората са обществени същества и би трябвало да бъдат в контакт с другите, с цел да оцелеят. Всъщност може даже да се каже, че взаимоотношението с други хора е най-хубавият метод да развиете изцяло мозъка си.

Устойчивите и пълноценни взаимоотношения усъвършенстват психологичното здраве и поддържат мозъка деен.

Общуването пази мозъка от когнитивни увреждания и деменция.

Последните проучвания в региона на биологичната антропология демонстрират какъв брой значима е социализацията за еволюционното развиване на мозъка.

Без обществени връзки в никакъв случай не бихме станали това, което сме през днешния ден.

В тази публикация ще обсъдим по какъв начин социализацията може да бъде от изгода за развиването на мозъка, както и негативните последствия от неналичието й.

Социализация и генезис на човечеството

Мозъкът ни разрешава да развием информационна система посредством езика, да вземаме комплицирани решения, да сътворяваме неща със личните си ръце, да се оправяме с провокациите в заобикалящия ни свят и даже да преобладаваме над други типове.

Според Даниел Уайт , експерт по еволюция на мозъка, точно социализацията е факторът, който разрешава това голямо развиване да се реализира.

Той твърди, че животът в обществото предизвиква еволюцията на човешкия мозък.

Различните екологични и обществени условия са тласъците, подкрепили развиването на мозъчните процеси и функционалности, с помощта на което да вземем за пример през днешния ден разполагаме с по-добра памет и опция да поддържаме връзка посредством езика.

При човешките същества мозъкът се развива по време на бременността и след първите две години от живота.

Следователно нашият мозък доближава оптималния си размер до 7-годишна възраст, само че продължава да се трансформира до 25-годишнината ни.

През този интервал социализацията играе доста значима роля в развиването на мозъка.

Ефектите от неналичието на социализация по време на детството върху мозъка

Липсата на социализация визира развиването на мозъка по разнообразни способи. Тя е толкоз нездравословна, че въздейства и забавя развиването на мозъка като цяло, изключително през първите години от живота.

Така че неналичието на обществени връзки, които лишават хората от качествени взаимоотношения, освен влияе на настроението и държанието, само че и на когнитивнотото здраве и двигателните умения.

Липсата на социализация има още по-силни отрицателни резултати по време на детството.

През първите 10 години от живота си хората получават и усъвършенстват доста процеси, като да вземем за пример езиковата връзка.

Пример за вредата от неналичието на социализация в детството, е случай, разказван от откриватели, работещи в региона на еволюционната логика на психиката:

Джини е дете, живяло затворено у дома до навършване на 13 години. Тя е лишена от всевъзможен тип прочувствена стимулация и благоприятни условия за социализация.

Това попречило на детето да придобие езикови умения, тъй че тя единствено издавала неразбираеми звуци в отговор на външни тласъци.

Въпреки че е била на 13 години, когато експертите са почнали да я образоват и лекуват, тя в никакъв случай не съумява да проговори обикновено.

Положителният резултат на социализацията върху развиването на мозъка

Социализацията провокира мозъка и го поддържа деен. Тя е жизненоважна, изключително в по-напредналите стадии на живота, и може да предотврати разнообразни мозъчни увреждания, породени от слабата мозъчна интензивност.

За да се възползваме от изгодите, които връзката обезпечава, би трябвало да се опитаме да бъдем допустимо по-социални.

Трябва да поддържаме връзка с другите посредством диалози, макар че писането също е чудесна опция.

Тези, които са склонни да прекарват повече време сами, могат да опитат следните неща, с цел да поддържат връзка повече:

Планирайте повече срещи с другари и близки. Дългите и периодически телефонни позвънявания имат сходен резултат. Присъединете се към клуб или организация, с цел да правите действия, които ви харесват, и с цел да създавате нови другарства, по този начин ще поддържате тялото и ръцете си заети, а мозъкът ви ще остане деен, с помощта на връзката ви с близките. Избягвайте обществената изолираност: излизайте, говорете и обменяйте хрумвания с хората. Потърсете професионална помощ, в случай че забележите, че склонността ви да се изолирате, се задълбочава. Консултацията с психолог може да ви бъде доста потребна.

Инфо: psychology.framar.bg