Хората са генетично програмирани само за 38 години живот
Хората са генетично програмирани единствено за 38 години живот …Според откриватели, които са намерили метод да измерят живота на типа ни въз основа на неговата ДНК, оптималната естествена дълготрайност на човешкия живот е 38 години (HiddenTruth.site).Австралийски учени създават генетичен компютърен модел, който съгласно тях разрешава тъкмо да се реши какъв брой дълго могат да живеят разнообразни гръбначни животни – в това число, както живи, по този начин и изчезнали типове. За това, неотдавна написа Daily Mail.Въз основа на човешкия геном, откривателите откриват, че оптималният натурален живот на хората е единствено 38 години, което подхожда на антропологичните оценки на продължителността на живота при ранните модерни хора.Учените са открили, че оптималната дълготрайност на живота на Неандерталеца (Homo neanderthalensis) и Денисовия човек (Homo denisova) е била 37,8 години, като тази и на актуалния човек.
Причината, заради която междинната дълготрайност на живота на актуалния човек се е удвоила, се дължи на възстановяване на качеството на живот и актуалната медицина, споделят откривателите.
Учените съпоставят генетичните “часовници ” на хората и техните предшественици, с геномите на други гръбначни животни, живи или изчезнали. Те откриват, че гренландския кит е най-дълголетният бозайник на Земята. Той може да живее 268 години – съвсем 60 години по-дълго, в сравнение с се смяташе до момента.Тази информация демонстрира, че някои от тези арктически бозайници, живеещи през днешния ден, може да са родени още преди кралица Виктория да се възкачи на трона и към времето, когато капитан Кук за пръв път идва в Австралия.Четете още: Учени опитват с въвеждане на хора в анабиозаТова би обяснило за какво в тялото на гренландския кит, открит от ескимосите през 2007 година, е открита част от античен харпун, за който се твърди, че е изработен през 19 век.Учените дефинират продължителността на живота на животните, като учат химичния развой, наименуван метилиране, който включва или изключва гените. Тъй като живите същества остаряват, механизмът се унищожава, появяват се неточности в избрани гени, които могат да се употребяват за установяване на възрастта на животното, когато е умряло.Д-р Бенджамин Мейн и неговите сътрудници употребяват геномите на 252 гръбначни животни с друга дълготрайност на живота, с цел да разпознават 42 гена, които биха могли да оказват помощ за прогнозиране на живота на други типове. Например, употребявайки генома на африканския слон и междинната му дълготрайност на живота – 65 години, като ориентир, създателите употребяват своя модел, с цел да предположат, че продължителността на живота на вълнестия мамут и слона с прави бивни е 60 години.Според този модел, продължителността на живота на изчезналата гигантска костенурка от остров Пинта (Pinta) е била 120 години. Нейният геном е прочут с помощта на последната костенурка от типа, известна като Самотният Джордж (Lonesome George). Той умира на Галапагоски острови, преди седем години.
Според откривателите, разбирането на естествената дълготрайност на живота е значимо за опазването, биобезопасността и ръководството на дивата природа.Също по този начин, дава по-точен метод за пресмятане на продължителността на живота спрямо предходните способи, който включва наблюдаване какъв брой дълго живеят животните в дивата природа и може да помогне за установяване на риска от изгубване.Д-р Мейн декларира: “Има доста гени, свързани с продължителността на живота, само че разликите в последователностите на ДНК на тези гени, наподобява, не изяснява разликата в продължителността на живота на другите типове. Вместо това, ние считаме, че оптималната естествена дълготрайност на живота на гръбначните животни се дефинира от плътността на специфичен вид изменение на ДНК, наречена метилиране на ДНК. ”Метилирането на ДНК не трансформира последователността на гена, само че оказва помощ да се управлява дали той е включен и, в случай че е по този начин, по кое време.Д-р Мейн споделя: “Използвайки данните за продължителността на живота на 262 разнообразни типове гръбначни животни, ние успяхме тъкмо да предвиждаме продължителността на живота посредством плътността на метилиране на ДНК в 42 разнообразни гена. Тези гени, евентуално ще бъдат положителни цели в проучването на стареенето, което е от огромно биомедицинско и екологично значение. ”
Hidden truth
Причината, заради която междинната дълготрайност на живота на актуалния човек се е удвоила, се дължи на възстановяване на качеството на живот и актуалната медицина, споделят откривателите.
Учените съпоставят генетичните “часовници ” на хората и техните предшественици, с геномите на други гръбначни животни, живи или изчезнали. Те откриват, че гренландския кит е най-дълголетният бозайник на Земята. Той може да живее 268 години – съвсем 60 години по-дълго, в сравнение с се смяташе до момента.Тази информация демонстрира, че някои от тези арктически бозайници, живеещи през днешния ден, може да са родени още преди кралица Виктория да се възкачи на трона и към времето, когато капитан Кук за пръв път идва в Австралия.Четете още: Учени опитват с въвеждане на хора в анабиозаТова би обяснило за какво в тялото на гренландския кит, открит от ескимосите през 2007 година, е открита част от античен харпун, за който се твърди, че е изработен през 19 век.Учените дефинират продължителността на живота на животните, като учат химичния развой, наименуван метилиране, който включва или изключва гените. Тъй като живите същества остаряват, механизмът се унищожава, появяват се неточности в избрани гени, които могат да се употребяват за установяване на възрастта на животното, когато е умряло.Д-р Бенджамин Мейн и неговите сътрудници употребяват геномите на 252 гръбначни животни с друга дълготрайност на живота, с цел да разпознават 42 гена, които биха могли да оказват помощ за прогнозиране на живота на други типове. Например, употребявайки генома на африканския слон и междинната му дълготрайност на живота – 65 години, като ориентир, създателите употребяват своя модел, с цел да предположат, че продължителността на живота на вълнестия мамут и слона с прави бивни е 60 години.Според този модел, продължителността на живота на изчезналата гигантска костенурка от остров Пинта (Pinta) е била 120 години. Нейният геном е прочут с помощта на последната костенурка от типа, известна като Самотният Джордж (Lonesome George). Той умира на Галапагоски острови, преди седем години.
Според откривателите, разбирането на естествената дълготрайност на живота е значимо за опазването, биобезопасността и ръководството на дивата природа.Също по този начин, дава по-точен метод за пресмятане на продължителността на живота спрямо предходните способи, който включва наблюдаване какъв брой дълго живеят животните в дивата природа и може да помогне за установяване на риска от изгубване.Д-р Мейн декларира: “Има доста гени, свързани с продължителността на живота, само че разликите в последователностите на ДНК на тези гени, наподобява, не изяснява разликата в продължителността на живота на другите типове. Вместо това, ние считаме, че оптималната естествена дълготрайност на живота на гръбначните животни се дефинира от плътността на специфичен вид изменение на ДНК, наречена метилиране на ДНК. ”Метилирането на ДНК не трансформира последователността на гена, само че оказва помощ да се управлява дали той е включен и, в случай че е по този начин, по кое време.Д-р Мейн споделя: “Използвайки данните за продължителността на живота на 262 разнообразни типове гръбначни животни, ние успяхме тъкмо да предвиждаме продължителността на живота посредством плътността на метилиране на ДНК в 42 разнообразни гена. Тези гени, евентуално ще бъдат положителни цели в проучването на стареенето, което е от огромно биомедицинско и екологично значение. ”
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ