Хората от Каменната ера са източник на много заблуди в

Хората от Каменната епоха са източник на доста заблуди в нашето съвремие. Според множеството от нас, те са просто диваци живеещи в пещери и употребяващи камъни, с цел да ловуват и да се бият между тях.

И въпреки всичко става въпрос за един много дълъг интервал в човешката история. Каменната епоха е интервал почнал преди към 3.3 милиона години и траял до към 3300 година преди Христа.

Редица модерни находки от това време разкриват по-различен взор и неща, които може и да ви изненадат за хората от Каменната епоха. Ето 10 от тях.

1. Каменните принадлежности

При разкопки през 2017 година северозападно от Тел Авив са открити стотици каменни принадлежности на дълбочина от към 5 метра. Инструментите са направени от сръчни ръце преди  към 500 000 години. Производителите са били от ранните хора, известни като Homo erectus.

Археолозите считат, че този региона в сегашен Израел е бил нещо като парадайс за хората от Каменната епоха. Там е имало река с чиста вода, доста растения и изобилна храна – въобще всичко належащо, с цел да съществуват хората.

Най-добрата находка на археологическата площадка обаче е фактът, че там се е намирала „ фабрика “ на хората от Каменната епоха за произвеждане на принадлежности. Каменоделци са нахлузвали кремък в крушовидни ръчни брадви, с които са копаели корени за храна или са клали животни.

Откритието е в ненадейно положително и непокътнатото положение, а количествата открити принадлежности са впечатляващи. Това изобретение дава опция да се научи доста за метода на живот на Homo erectus.

2. Хората от Каменната епоха са произвели първото вино

Към края на Каменната епоха, живеещите на територията на модерна Грузия хора са произвеждали вино. През 2016-2017 година археолози са намерили делви от 5400 година преди Христа, които трансформират историята на виното.

В село Гадахрили Гора в Грузия са открити съдове, които са дали позитивен резултат при тестване за винена киселина, свидетелстваща за това, че в тях са съхранявали вино. Според учените, гроздовият сок естествено е ферментирал при топлия климат на Грузия.

Изследователите са били любопитни да схванат, дали античните хора са пиели алено или бяло вино и са изследвали остатъците от напитката. Те са имали жълтеникав цвят, което приказва по-скоро, че виното е било бяло. Многобройните съдове с огромен размер, които са били открити там свидетелстват, че хората към този момент са произвеждали вино отдавна, съгласно археолозите евентуално от към осем хиляди години.

3. Хората от Каменната епоха са имали зъболекари

В планините на северната част на днешната италианска провинция Тоскана е работел ортодонт, приемал пациентите си преди към 13 000 години.

Там са открити два зъба, които демонстрират дентална процедура, която всеки съвременен ортодонт би разпознал – съществуване на пломби. Трудно е да се каже, дали античният ортодонт е употребявал болкоуспокояващо средство, само че белезите върху емайла на зъбите са породени от изострен инструмент. Най-вероятно от камък, с който той е уголемявал кухината, като е изстъргвал разложената зъбна материя.

Следващото изобретение е изненадващо. Практикуващият ортодонт от Каменната епоха е подготвял заряд от тип битум, разбъркан с растителни нишки и косми. Битумът е натурален катран и античните хора са го употребявали с цел да вършат водоустойчиви някои неща, като кошници и керамика, да вземем за пример.

Тук той за първи път е открит като употребен за пломба и заряд на лекуван зъб. Никой не може да изясни задоволително тъкмо за какво космите и влакната стават съставки за зъбни пломби. Италианските резци остават единствените два образеца за тази процедура, само че евентуално тя е била употребена от повече хора, освен от античния ортодонт живял в днешна Тоскана.

4. Хората от Каменната епоха са имали къщи

Познанията на множеството от нас споделят, че античните хора в Каменната епоха са живеели в пещери. Това несъмнено е правилно, само че частично, доста от хората са живеели и в нещо като землянки. Напоследък в Норвегия бяха открити редица селища на антични хора. В тях къщите са имали основа от камъни вкопана в земята и от горната страна пръстен от камъни, над който е имало стени и покрив от кожи.

Този тип землянки са били строени в земите на днешна Норвегия преди към 11 000 години. Този тип къщи приказват за уседналост, която е станала допустима след края на Ледената ера, когато хората са се открили на едно място, където земеделието се развива и ги изхранва, а те не е трябвало да следват миграцията на животните.

Някои от къщите-землянки са имали много огромна повърхност – 40 м2 и евентуално в тях са живеели няколко фамилии. Най-интересното изобретение на археолозите за тези къщи обаче е, че те са били употребявани от доста генерации. Понякога са били изоставяни и след години още веднъж населвани. Някои от откритите къщи в Норвегия са били населявани в продължение на стотици години.

5. Хората от Каменната епоха не са се кръвосмешавали

Това, което е избавило хората като тип е ранното осъзнаване, че кръвосмешението е нещо, което не води към положително. През 2017 година археолози намират доказателство за това в костите на праисторически хора от Каменната епоха.

В Сингур, източно от Москва са открити скелети на хора, умряли преди 34 000 години. Генетични разбори демонстрират, че това общество се е държало като модерна група хора, когато си избирали сътрудник.

Всички разбори на двойките от Сингур демонстрират съвсем изчезнала роднинска връзка. Очевидно ловните племена отпреди 34 000 години са търсели сътрудници отвън личното си семейство и най-често от други племена.

Наред с това, откритите скелети в Сингур демонстрират, че церемонии са съпътствали живота на античните хора – церемонии при сватби и погребения. Вероятно това са най-ранните церемонии в живота на хората. За разлика от Homo Sapiens, ДНК проучвания на кости на неандерталци демонстрират, че при тях кръвосмешeнието е било нещо обикновено.

6. В Каменната епоха дамите са обединявали разнообразни култури

През 2017 година е направено изследване на антично населено място край Лехтал, Германия. Селището е отпреди 4 000 години, когато не е имало огромни обитаеми места в този район. Изненадата за учените пристигнала от обстоятелството, че множеството фамилии имали начало сложено от жена, която е напуснала родното си място и се е заселила в Лехтал.

Това се е случвало в края на Каменната епоха и е траяло през Бронзовата. Археолозите намерили доказателства, че преди 4 000 години, в продължение на най-малко 800 години, дами от Бохемия и от централна Германия се събирали с мъже от Лехтал. Това допринасяло за разпространение на разнообразни традиции и културни особености, а в последна сметка пособие за рационализиране на разнообразни технологии. Интересен е и фактът, че преселването на дамите било по-скоро самостоятелен акт, а не всеобща миграция.

7. В Каменната епоха хората са имали книжовност

В разнообразни пещери във Франция и Испания, учените са разкрили йероглифи от Каменната епоха. Тези знаци са били пренебрегнати от археолозите дълго време, само че през последните години, скрити сред рисунки на бизони, коне и лъвове, притеглят вниманието им дребни знаци. За разлика от реалистичните рисунки на животни, тези знаци явно символизират нещо нереално.

Археолозите са намерили 26 знака, които се повтарят в над 200 пещери. Това съставлява писмена информация съхранена от повече от 30 000 години. Интересно е, че доста от откритите във френски пещери йероглифи, се срещат и в античното африканско изкуство, като някои от африканските знаци датират отпреди 75 000 години.

8. В Каменната епоха са се водили жестоки войни

Освен да основават изкуство, да рисуват знаци и животни по стените на пещерите, да ловуват и да се изхранват, хората от Каменната епоха са водели и свирепи войни, демонстрират археологически находки.

През 2012 година край Натарук, Кения, археолози намират всеобщо скупчване на кости от избити хора, всичките със счупени крайници в коленете. Между тях е открит и скелет на бременна жена, която също е била убита. Преди към 10 000 години някой я е вързал и хвърлил в близката лагуна. Там са открити останките и на още шест деца и няколко дами, наред с тези на доста мъже. Повечето от останките са имали следи от рискова свирепост.

Трудно е да се каже за какво това племе е било изтребено. Според археолози, най-логичната причина е война за запаси. По това време Натарук е било процъфтяващо място с плодородна почва и задоволително вода. Каквото и да се е случило в Натарук преди 10 000 години, то е най-старото доказателство за това, че хората от Каменната епоха са воювали.

9. Чумата е морила и най-древните хора

През междинните епохи в Европа най-голямото злополучие е била чумата причинявана от бактерията Yersinia pestis. През 14 век тя е била причина за гибелта на 30 до 60% от популацията в доста региони на Европа.

През 2017 година археолози откриха следи от чума в скелети от Каменната епоха. Намерени са остатъци от хора, починали от чума в днешните земи на Германия, Литва, Естония, Русия и Хърватия.

Като се има поради отдалечеността на всяко от местата, откривателите са били сюрпризирани от обстоятелството, че във всеки от тях е открит генома на Yersinia pestis.

Според учените бактерията е пренесена в Европа преди към 5000 години от степните хора идващи от изток.

10. Хората от Каменната епоха са имали развъртян, кадърен да се учи мозък

Доскоро се считаше, че скокът от изработката на елементарни към по-сложни принадлежности употребявани от хората от Каменната епоха е пристигнал дружно с развиването на езика. Скорошни открития обаче демонстрират, че този скок в технологиите се е случил преди 1.75 милиона години. Учените не са сигурни, че по това време хората са употребявали развита езикова връзка.

През 2017 година учени демонстрират на доброволци по какъв начин да вършат елементарни принадлежности (инструментите от каменни люспи и остри камъчета) и по-сложни такива, като каменни брадви и ножове. Една група гледа видеоклипове, които ги учат по какъв начин да се подготвят инструментите. Втората група гледа същия кадър, само че без тон. В същото време мозъчната активност на участниците се анализирала в действително време.

Учените разкрили, че скокът в уменията не е твърдо обвързван с езика. Вместо това, за по-трудните принадлежности, мозъчно задействаните райони се оказали същите, които са употребявани от актуалните пианисти. Тази мрежа включва образна памет, комплицирано обмисляне на деяние, тон и сензомоторна информация.

Езиковият център на мозъка се е задействал единствено при доброволците, които са чували инструкциите на видеоклиповете, само че и двете групи сполучливо са създали по-сложните принадлежности. Това би могло да позволи мистерията за това по кое време и по какъв начин човешкият тип се измества от мисленето на приматите към познанието. Изглежда, че преди 1,75 милиона години първата „ музикална мрежа “ се е развила, а това е дало подтик и на  човешката просветеност.