Пристрастяването към новините увеличава вероятността от стрес и други здравословни проблеми
Хората, които са „ пристрастени “ към новините, пристрастени да „ ревизират “ понякога за нови вести – наклонност, подхранвана от обществените медии – са по-склонни да страдат от стрес, безпокойствие и други физически проблеми със здравето, демонстрира ново американско изследване.
Последователността от значими събития през последните години, които подхранваха настоящите събития с поток от вести (пандемия, нахлуването на Русия в Украйна, енергийна рецесия, огромни пожари и др.), провокира нараснал интерес към навременна информация.
Но за доста хора честото четене на неприятни вести може да ги стресира.
Изследователите, ръководени от професор Брайън Маклафлин от колежа по медии и връзки към Тексаския механически университет, който направи съответната обява в списание „ Health Communication “, изследват феномена на така наречен „ пристрастяване към вести “ в извадка от 1100 възрастни, които са попълнили съответните въпросници.
Участниците са помолени да отговорят на въпроси като „ Толкова съм обхванат от новините, че не помня света към мен “ или „ Често ми се въртят мисли за новините “ или „ Трудно ми е да спра да чета или виждам вести “ или „ Често не внимавам в учебно заведение или на работа, тъй като чета или виждам вести “.
Констатациите демонстрират, че 16,5% от хората – към един на всеки шест – демонстрират признаци на “сериозно проблематично ” ползване на вести, до точката, в която то господства в живота им, нарушавайки връзките със фамилията и приятелите, причинявайки компликации при концентрацията им в уроците или работните им отговорности и създавайки навсякъде безпокойствие и бодърствуване.
Тези хора са по-склонни да изпитват нарушавания на своето психическо (74%) и физическо здраве (61%), спрямо доста по-малки проценти (8% и 6%) измежду тези, които нямат такава „ обвързаност “ към новините.
„ Проследяването на интернационалните събития в медиите може да сътвори положение на висока зоркост и възбуденост у някои хора, карайки света да наподобява като мрачно и рисково място. Такива хора могат да развият циничен кръг, който основава натрапчива връзка с новините, непрекъснато „ проверявайки “ за ново развиване от самото начало.
“Колкото повече някой прави това, толкоз повече това визира други аспекти от живота му “, сподели Маклафлин.
Както сподели той, има потребност да се помогне на някои хора да имат по-здравословна връзка с новините, без, несъмнено, да престават да бъдат осведомени.
В други случаи на пристрастяване и компулсивно държание лекуването включва цялостно прекъсване на проблематичното държание, само че при положение на информация това е най-добре да се заобикаля, с цел да не се подкопае, наред с други неща, съществуването на вярно осведомени жители, нещо належащо в демокрацията.
Последователността от значими събития през последните години, които подхранваха настоящите събития с поток от вести (пандемия, нахлуването на Русия в Украйна, енергийна рецесия, огромни пожари и др.), провокира нараснал интерес към навременна информация.
Но за доста хора честото четене на неприятни вести може да ги стресира.
Изследователите, ръководени от професор Брайън Маклафлин от колежа по медии и връзки към Тексаския механически университет, който направи съответната обява в списание „ Health Communication “, изследват феномена на така наречен „ пристрастяване към вести “ в извадка от 1100 възрастни, които са попълнили съответните въпросници.
Участниците са помолени да отговорят на въпроси като „ Толкова съм обхванат от новините, че не помня света към мен “ или „ Често ми се въртят мисли за новините “ или „ Трудно ми е да спра да чета или виждам вести “ или „ Често не внимавам в учебно заведение или на работа, тъй като чета или виждам вести “.
Констатациите демонстрират, че 16,5% от хората – към един на всеки шест – демонстрират признаци на “сериозно проблематично ” ползване на вести, до точката, в която то господства в живота им, нарушавайки връзките със фамилията и приятелите, причинявайки компликации при концентрацията им в уроците или работните им отговорности и създавайки навсякъде безпокойствие и бодърствуване.
Тези хора са по-склонни да изпитват нарушавания на своето психическо (74%) и физическо здраве (61%), спрямо доста по-малки проценти (8% и 6%) измежду тези, които нямат такава „ обвързаност “ към новините.
„ Проследяването на интернационалните събития в медиите може да сътвори положение на висока зоркост и възбуденост у някои хора, карайки света да наподобява като мрачно и рисково място. Такива хора могат да развият циничен кръг, който основава натрапчива връзка с новините, непрекъснато „ проверявайки “ за ново развиване от самото начало.
“Колкото повече някой прави това, толкоз повече това визира други аспекти от живота му “, сподели Маклафлин.
Както сподели той, има потребност да се помогне на някои хора да имат по-здравословна връзка с новините, без, несъмнено, да престават да бъдат осведомени.
В други случаи на пристрастяване и компулсивно държание лекуването включва цялостно прекъсване на проблематичното държание, само че при положение на информация това е най-добре да се заобикаля, с цел да не се подкопае, наред с други неща, съществуването на вярно осведомени жители, нещо належащо в демокрацията.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ