Температурните промени удрят повече бедните, отколкото богатите
Хората, които живеят в по-бедни региони, са изложени на по-висок риск да бъдат приети в болница, в случай че температурите се трансформират внезапно в границите на един ден или на различен къс интервал от време, заяви електронното издание "Медикъл Експрес ", представено от Българска телеграфна агенция.
Това откри проучване, извършено в Бразилия. Резултатите бяха оповестени в сп. "Лансет планетари хелт ".
Тъй като е известно, че измененията в температурите усилват заплахата от заболяване и смъртността при хора със положения като диабет или астма, учените се насочиха към проучване на въздействието на социално-икономически индикатори като месечен приход на семействата да вземем за пример.
"Неравенството се отнася до всичко, за което можете да помислите - от COVID-19 до сърдечносъдови заболявания ", съобщи Паоло Салдива, учител в медицинския факултет на университета в Сао Пауло и съавтор на проучването.
Като анализирали данни от към 148 милиона хоспитализации в 1814 бразилски обитаеми места от януари 2000 година до декември 2015 година, учените открили, че увеличението на температурата с един градус по Целзий спрямо предходния ден усилва риска от хоспитализация приблизително с 0,52 на 100. Числата може да наподобяват дребни, само че действителните опасности са надалеч по-големи, тъй като "температурите могат да се трансформират с няколко градуса от ден дневно ", споделя Бен Армстронг, учител по епидемиологична статистика в Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина, който не е взел участие в изследването.
Изследователите са разкрили несъответствия сред общините. Хората на възраст под 19 години и над 60 години, както и страдащите от инфекциозни, дихателни или ендокринни болести от градове с по-ниски приходи се оказват изложени на по-голям риск от хоспитализация поради измененията в температурите от хората в по-богатите градове. Анализът е употребявал социално-икономически статистически данни от Бразилския институт по география и статистика, информация за хоспитализациите от националната болнична осведомителна система и прогнозите за времето.
Екипът открил, че хората с ендокринни болести като диабет в градове с ниски приходи са изложени на към четири пъти по-висок риск от хоспитализация спрямо заболели от по-богати обитаеми места. При страдащите от инфекциозни и респираторни болести този индикатор е три пъти по-висок. "Способността на кръвоносните съдове да се уголемяват при топло време и да се свиват при студено е значима преграда против внезапните температурни промени ", изясни Салдива.
"При неконтролирана хипертония или диабет, хората може да имат и атеросклероза, която прави кръвоносните съдове не по този начин гъвкави. Затова те по-трудно се оправят с температурните вариации ", изясни той.
"Резултатите от проучването са поразителни, тъй като връзката сред социално-икономическия статут и уязвимостта тук е ясно забележима ", разяснява Армстронг. Хората в градовете с по-ниски приходи нормално живеят в къщи с по-лоша структура и климатизация, а доста хора в селските региони работят навън и са изложени директно на горещини и на дневните температурни вариации, изясни Соня Айеб-Карлсон, учител в института за околна среда и сигурност на университета на Организация на обединените нации.
"В допълнение неприятното хранене и финансовият стрес въздействат върху душeвността и това прави хората от по-бедните райони още по-уязвими ", добави тя.
Това откри проучване, извършено в Бразилия. Резултатите бяха оповестени в сп. "Лансет планетари хелт ".
Тъй като е известно, че измененията в температурите усилват заплахата от заболяване и смъртността при хора със положения като диабет или астма, учените се насочиха към проучване на въздействието на социално-икономически индикатори като месечен приход на семействата да вземем за пример.
"Неравенството се отнася до всичко, за което можете да помислите - от COVID-19 до сърдечносъдови заболявания ", съобщи Паоло Салдива, учител в медицинския факултет на университета в Сао Пауло и съавтор на проучването.
Като анализирали данни от към 148 милиона хоспитализации в 1814 бразилски обитаеми места от януари 2000 година до декември 2015 година, учените открили, че увеличението на температурата с един градус по Целзий спрямо предходния ден усилва риска от хоспитализация приблизително с 0,52 на 100. Числата може да наподобяват дребни, само че действителните опасности са надалеч по-големи, тъй като "температурите могат да се трансформират с няколко градуса от ден дневно ", споделя Бен Армстронг, учител по епидемиологична статистика в Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина, който не е взел участие в изследването.
Изследователите са разкрили несъответствия сред общините. Хората на възраст под 19 години и над 60 години, както и страдащите от инфекциозни, дихателни или ендокринни болести от градове с по-ниски приходи се оказват изложени на по-голям риск от хоспитализация поради измененията в температурите от хората в по-богатите градове. Анализът е употребявал социално-икономически статистически данни от Бразилския институт по география и статистика, информация за хоспитализациите от националната болнична осведомителна система и прогнозите за времето.
Екипът открил, че хората с ендокринни болести като диабет в градове с ниски приходи са изложени на към четири пъти по-висок риск от хоспитализация спрямо заболели от по-богати обитаеми места. При страдащите от инфекциозни и респираторни болести този индикатор е три пъти по-висок. "Способността на кръвоносните съдове да се уголемяват при топло време и да се свиват при студено е значима преграда против внезапните температурни промени ", изясни Салдива.
"При неконтролирана хипертония или диабет, хората може да имат и атеросклероза, която прави кръвоносните съдове не по този начин гъвкави. Затова те по-трудно се оправят с температурните вариации ", изясни той.
"Резултатите от проучването са поразителни, тъй като връзката сред социално-икономическия статут и уязвимостта тук е ясно забележима ", разяснява Армстронг. Хората в градовете с по-ниски приходи нормално живеят в къщи с по-лоша структура и климатизация, а доста хора в селските региони работят навън и са изложени директно на горещини и на дневните температурни вариации, изясни Соня Айеб-Карлсон, учител в института за околна среда и сигурност на университета на Организация на обединените нации.
"В допълнение неприятното хранене и финансовият стрес въздействат върху душeвността и това прави хората от по-бедните райони още по-уязвими ", добави тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ