Хората, които искат да вземат домашен любимец за децата си,

...
Хората, които искат да вземат домашен любимец за децата си,
Коментари Харесай

Сибирски Хамстер

Хората, които желаят да вземат домакински любим за децата си, само че избират да избегнат обичайните котки, котки и зайци, имат забавен и подобаващ за задачата избор. Той се назовава сибирски хамстер. Става въпрос за едно малко сладко пухче, което не изисква нито прекомерни грижи, нито специфична храна и децата умерено могат да се оправят с грижите по него.

В подмяна на времето, отдадено на дребното творение, ще получат опция да се допрян до тази симпатична миниатюра, която макар размерите си може да ги научи на неизменност и обич към животните.

Ако дребните сладки топчици съставляват интерес като евентуален домакински любим, добре е първо да се научат някои детайлности за тях - за произхода им, метода на живот и желанията им, с цел да може съжителството с тях да носи единствено приятни страсти, без да основава усложнения.

Класификация, разпространяване и название на сибирския хамстер

Сибирският хамстер има доста имена - назовават го зимно бяло джудже хамстер, съветско джудже хамстер, джунгарски хамстер и други. Латинското му име пък е Phodopus sungorus и съставлява един от трите типа хамстери в рода Phodopus. Той е характерен гризач.

Зимните бели джуджета са разказани за първи път от Питър Саймън Палас през 1773 година като мишки. Името sungorus идва от географския регион Джунгария. Тези дребни пухкави бебенца са доста сходни на джуджетата на Кембъл - различен тип хамстери, и дори сибирските бебенца са били считани за техен подвид, само че през днешния ден са отделени и се смятат за обособени типове.

Тези мъници произлизат от житните полета на Казахстан, ливадите на Монголия и Сибир и брезовите насаждания на Манджурия. Те имат една забавна дарба - с приближаване на зимата и съкращаването на дните, тъмната четина на дребните пухчовци се заменя с съвсем бяла. В плен това съвсем не се случва, защото те са на закрито и са изложени на изкуствена светлина, която пречи на разпознаването на късите зимни дни.

Днес сибирските хамстери се срещат постоянно като домашни любимци в Европа и Северна Америка и демонстрират по-голяма разлика в палтата си от дивите си сибирски събратя.

Описание на сибирския хамстер

 Описание на сибирския хамстер Снимка: dep377/pixabay.com

Козината на сибирския хамстер е по-малко вълнена от тази на джуджето на Кембъл и с изключение на естественото за мини хамстера оцветяване може да бъде в цвят сапфир, сапфирена перла или елементарна перла.

Дължината на главата на хамстера е 70-90 милиметра, дължината на опашката му е 5-15 милиметра и съвсем не се вижда, задните крайници са 11-15 милиметра. Малките им крачка са защитени с гъста четина от студената земя в дивата природа.

Теглото на тялото на животинчето се трансформира фрапантно през годината. Най-ниско е през зимата. При мъжките варира от 19 до 45 грама, а при женските от 19 до 36 грама.

В плен сибирският хамстер живее 3 години, а в дивата природа живеят 1 година.

През лятото козината на сибирския хамстер се трансформира на гърба от пепелявосив до тъмнокафяв цвят, от време на време неясно кафяв с нюанс. Лицето се трансформира на сиво или кафяво, до момента в който региона на устата, мустаците и ушите са малко по-ярки.

Ушите извън и очите имат черни ръбове. Останалата част на главата е мрачно кафява или черна. От главата до опашката минава черно-кафява гръбна линия.

Гърлото, коремът, опашката и крайниците са бели. През зимата козината е по-плътна. Повече от 10 % от хамстерите, отглеждани като домашни любимци, развиват лятно палто през първата година. През втората единствено няколко сменят зимното палто и зимният цвят е по-слабо изразен.

Линеенето на зимната четина стартира през октомври и приключва през декември, до момента в който лятното палто стартира да се трансформира през януари и февруари и приключва през март-април.

Пигментацията на козината се управлява от хормона пролактин и цветната генетика. Очите на гризача са черни, а в случай че е албинос са червени.

Начин на живот и местообитания на сибирския хамстер

В природата козината на сибирския хамстер трансформира цвета си през зимата. Тази акомодация да избягат от хищниците в заснежените степи.

Хамстерът копае тунели с дълбочина 1 метър, водещи до зимни дупки, където може да спи, да отглежда дребните си и да се крие от хищниците. Там складира и храната си за зимата, защото зимно време този гризач се разсънва за лека закуска.

Основен зложелател на хамстера е невестулката, от която заобикалят измежду лабиринтите в дупката си. Тя има 6 входа и през лятото животинката ги облицова с мъх. За да бъде топла дупката през зимата, хамстерът затваря всички входове, като се изключи един и слага вълна от животни на входа, която намира на открито. Така поддържа температура в дупката от 16-17 градуса.

Сладките гризачи от време на време живеят в полупустините на Централна Азия, в сухите степи и полета с пшеница и люцерна, както и на дребни полянки в горите на Мурманск.

Отглеждане на сибирски хамстер

Много е прелестно да се държи в ръка дребната топчица, още по-очарователно е да се следи държанието му. Възрастните екземпляри не са изключително преносими, само че младите са доста гъвкави и енергични. Тъй като подвигат звук през нощта, клетката им би трябвало да бъде по-далече от спалните на стопаните и да има нужните му играчки, с цел да се забавлява.

Тези симпатични животинки са лоялни към хората, с които живеят, разпознават всеки по присъщия му аромат и по тази причина не излизат разтревожено от местообитанието си. Към непознати отношението се трансформира.

Тъй като в природата живеят повече единично, в плен е добре да се отглеждат или еднополови животни или в една клетка да бъдат един мъжки и няколко женски.

Интересно е да се следи по какъв начин измиват лапичките си, след това личицата си, а по-късно с нокти мият козината си. На процедура те отделят козината си, с цел да не се слепва и я вършат по-пухкава, като по този начин резервират топлината си. Това е инстинкт, развъртян в дивата природа.

Когато е разтревожен, хамстерът издава звуци, податлив е и да хапе. Ако е заинтересован, той се подвига на задните си крайници, с цел да следи обекта, събудил интереса му. Не бива да се пуска от клетката си на открито, тъй като е дребен и може да се изгуби.

Хранене на сибирския хамстер

 Отглеждане на сибирски хамстер

Правилното хранене на сибирския хамстер е съществена грижа за животното, когато е домакински любим. Диетата му е добре да бъде оптимално близка до храната му в естествената му среда.

Сибирският хамстер не е взискателен с храната. Може да му се дават зърнени смеси или гранулирани такива, които се оферират в комерсиалната мрежа. Плодовете, билките и зеленчуците също са част от менюто на мъничето и би трябвало да участват в храненето му в домашни условия. Пилешките гърди, изварата и яйцата също са позволена храна за гризача.

Размножаване на сибирския хамстер

Сибирските хамстери се развъждат доста бързо. Видовете Phodopus са в положение да забременеят още веднъж в същия ден, в който са родили. Всичко това може да се случи в рамките единствено на 36 дни. В природата това е тактика за оцеляване на типа.

Хамстерите, които живеят в домашна среда, могат да се развъждат през цялата година, само че тези в дивата природа се развъждат напролет и лятото, а през зимата губят тази си дарба.

По време на размножителния интервал животинчето демонстрира експанзия. Женската може да нападне мъжкия, в случай че реши, че бебета са в заплаха. Мъжкият нормално се крие в дупки, с цел да избяга от захапката на женската.

Размножителният цикъл при хамстера трае 4 дни. На всеки 4 дни женската се чифтосва с мъжкия и това става по мрачно. Гестационният интервал е 19 дни, а на 3 месеца са способни да се развъждат. Малките се отглеждат от майката в дивата природа, въпреки че и мъжкият спомага.

Болести по сибирския хамстер

Хамстерът, както множеството гризачи, е податлив да образува тумори. Може също по този начин да нарани бузите си с остри предмети. Рани от захапване, счупени зъби, запек или постоянно разстройство, дехидратация, проблеми с ушите са най-честите здравословни провокации пред стопаните.

Когато са в плен, хамстерите са склонни към диабет, по тази причина би трябвало да се следи приемът на захар.

Източник: miau.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР