Пулмолог: Хората с астма да не променят терапията си заради коронавируса
Хората, които имат астма нормално се въздействат доста от респираторните вируси, само че съответно от коронавирусите не толкоз, тъй като те засягат малко по-ниските дихателни пътища, повече към алвеолите и не провокират толкоз бронхоспазъм. Това сподели пред БГНЕС пулмологът доктор Александър Симидчиев.
Той изясни, че парагрипният вирус или респираторно-синцитиалният вирус са изключително рискови за астматиците, защото те провокират бронхоспазъм. Но коронавирусът рядко провокира пристъпи водещи до обострянето на астмата, уточни пулмологът.
Затова хората с това заболяване няма потребност да вземат изключителни ограничения, отвън тези, които би трябвало да съблюдаваме – физическата отдалеченост от най-малко 2 м. и да си мием ръцете постоянно. „ Важно нещо е да не си трансформира лечението, тъй като рискът от смяната на лечението и свързаната с това възможност от обостряне е доста по-голям, в сравнение с човек да се разболее от ковид и да направи обостряне на фона на ковид “, съобщи експертът. Така той поучава хората с астма да си останат на същата терапия, да не я трансформират, стига да са добре. „ Много постоянно я назовавам астмата козметичен недостатък, тъй като, в случай че тя се лекува вярно, на процедура няма недоволства. Така че просто потърсете способена помощ на сътрудници алерголози и пулмолози, с цел да може да бъдете без недоволства и да не се страхувате от ковид, или от каквото и да е друго “, съобщи доктор Симидчиев.
Пулмологът сподели, че нормално общоприетият грип или т. н. флу вирус визира в по-голяма степен дихателните пътища и води до бронхоспазъм и в по-малка степен белия дроб. „ Тук коронавирусът визира в малко по-голяма степен белия дроб и в по-малка степен дихателните пътища. Има избрани респираторни вируси, тъй като групата им не се изчерпва единствено до грип и до ковид, има и грип и парагрип и респираторно синцитиален, има и бокавирус – има най-различни други вируси. Специално респираторно синцитиалният и парагрипният вирус са типичен, постоянно свързани с висока периодичност на бронхоспазъм, тъй като те засягат тази част от дихателната система, която има доста гладка мускулатура и прави бронхоспазъм при хора, които са склонни към това “, съобщи доктор Симидчиев.
Той акцентира, че няма данни досега медикаментите, които хората с астма употребяват да ги прави по-податливи на вируса. „ Това, за което има данни е, че взимането на систематичен стероид, т.е. стероиди през устата може да потисне имунитета като цяло, само че взимането на местни кортикостероиди на процедура досега няма данни, че нараснал вероятността или рискът от развиване на неподходящи неща свързани с бронхиалната астма “, съобщи пулмологът. Александър Симидчиев уточни обаче, че е друг рискът с хроничната обструктивна белодробна болест, където част от защитните механизми на тялото са повредени, т.е. при хората с ХОББ така нареченият мукоцилиарен ескалатор – дребните власинки, които извеждат на открито бактерии и вируси са повредени в доста по-голяма степен, и по тази причина рискът е малко по-голям, когато се употребяват инхалаторни стероиди, и то не съответно за ковид, а по принцип. „ Така, че при ХОББ би трябвало да бъдем по-внимателни с инхалоторните костикостероиди, другояче при астмата хората би трябвало да бъдат безсимптомни, тъй като рискът от затруднения на самата астма е надалеч по-висок, а пък ние в медицината доста постоянно се постанова да избираме по-малкия из сред два риска “, съобщи лекарят.
В България към 4% или към 240-300 хиляди индивида са с диагностицирана астма.
Според него повода, заради която астмата се среща по-рядко у нас е същата, заради която и по-тежките форми на ковид по-рядко визира нашето население. И това е имунизацията с БЦЖ.
„ Ваксинирането с БЦЖ има резултат да модулира имунния отговор и по този метод в съответния случай, сякаш понижава честотата на астма в популацията, а също така има и резултат върху тежките реакции към ковид. Така че положителните имунизационни стратегии общо взето постоянно оказват помощ към каквото и да са ориентирани, само че особено тази, която е към туберколозата очевидно има много положителни резултати “, счита доктор Александър Симидчиев. /БГНЕС
Той изясни, че парагрипният вирус или респираторно-синцитиалният вирус са изключително рискови за астматиците, защото те провокират бронхоспазъм. Но коронавирусът рядко провокира пристъпи водещи до обострянето на астмата, уточни пулмологът.
Затова хората с това заболяване няма потребност да вземат изключителни ограничения, отвън тези, които би трябвало да съблюдаваме – физическата отдалеченост от най-малко 2 м. и да си мием ръцете постоянно. „ Важно нещо е да не си трансформира лечението, тъй като рискът от смяната на лечението и свързаната с това възможност от обостряне е доста по-голям, в сравнение с човек да се разболее от ковид и да направи обостряне на фона на ковид “, съобщи експертът. Така той поучава хората с астма да си останат на същата терапия, да не я трансформират, стига да са добре. „ Много постоянно я назовавам астмата козметичен недостатък, тъй като, в случай че тя се лекува вярно, на процедура няма недоволства. Така че просто потърсете способена помощ на сътрудници алерголози и пулмолози, с цел да може да бъдете без недоволства и да не се страхувате от ковид, или от каквото и да е друго “, съобщи доктор Симидчиев.
Пулмологът сподели, че нормално общоприетият грип или т. н. флу вирус визира в по-голяма степен дихателните пътища и води до бронхоспазъм и в по-малка степен белия дроб. „ Тук коронавирусът визира в малко по-голяма степен белия дроб и в по-малка степен дихателните пътища. Има избрани респираторни вируси, тъй като групата им не се изчерпва единствено до грип и до ковид, има и грип и парагрип и респираторно синцитиален, има и бокавирус – има най-различни други вируси. Специално респираторно синцитиалният и парагрипният вирус са типичен, постоянно свързани с висока периодичност на бронхоспазъм, тъй като те засягат тази част от дихателната система, която има доста гладка мускулатура и прави бронхоспазъм при хора, които са склонни към това “, съобщи доктор Симидчиев.
Той акцентира, че няма данни досега медикаментите, които хората с астма употребяват да ги прави по-податливи на вируса. „ Това, за което има данни е, че взимането на систематичен стероид, т.е. стероиди през устата може да потисне имунитета като цяло, само че взимането на местни кортикостероиди на процедура досега няма данни, че нараснал вероятността или рискът от развиване на неподходящи неща свързани с бронхиалната астма “, съобщи пулмологът. Александър Симидчиев уточни обаче, че е друг рискът с хроничната обструктивна белодробна болест, където част от защитните механизми на тялото са повредени, т.е. при хората с ХОББ така нареченият мукоцилиарен ескалатор – дребните власинки, които извеждат на открито бактерии и вируси са повредени в доста по-голяма степен, и по тази причина рискът е малко по-голям, когато се употребяват инхалаторни стероиди, и то не съответно за ковид, а по принцип. „ Така, че при ХОББ би трябвало да бъдем по-внимателни с инхалоторните костикостероиди, другояче при астмата хората би трябвало да бъдат безсимптомни, тъй като рискът от затруднения на самата астма е надалеч по-висок, а пък ние в медицината доста постоянно се постанова да избираме по-малкия из сред два риска “, съобщи лекарят.
В България към 4% или към 240-300 хиляди индивида са с диагностицирана астма.
Според него повода, заради която астмата се среща по-рядко у нас е същата, заради която и по-тежките форми на ковид по-рядко визира нашето население. И това е имунизацията с БЦЖ.
„ Ваксинирането с БЦЖ има резултат да модулира имунния отговор и по този метод в съответния случай, сякаш понижава честотата на астма в популацията, а също така има и резултат върху тежките реакции към ковид. Така че положителните имунизационни стратегии общо взето постоянно оказват помощ към каквото и да са ориентирани, само че особено тази, която е към туберколозата очевидно има много положителни резултати “, счита доктор Александър Симидчиев. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ