Елбрус и десертът от 20 стотинки. Как да събереш спомените, когато баща ти си е отишъл
Бащите си отиват дружно с епохата, за която са разказвали. Никола Кръстев се връща обратно, с цел да си спомни минутите с татко си - артист, планинар и публицист. Така оживяват обувки " Пионерки ", протритият линолеум, сладолед " Скрежко " и фотография на Мао Дзъдун.
Тази година татко ми щеше да навърши 100 години. Не доживя до юбилея, само че през времето, което му беше отредено, Константин Кръстев в никакъв случай не позволи събитията да попарят жаждата му за живот и откривателство.
Най-големият от 10 деца в фамилията на безпаричен селски духовник, татко ми е съумял да се закрепи в София, а след това да изтегли там по-малките си братя и сестри. Родителите ми се разделиха рано, срещите с татко ми станаха епизодични, сред нас не постоянно имаше съгласие. В последна сметка, в мен остана надълбоко, само че незаситено предпочитание да го опозная по-добре.
Когато преглеждах персоналните му движимости откакто умря през 2005 година, попаднах на огромна черно-бяла фотография. Вперил взор в разположените пред него български сувенири, от пожълтялата снимка се усмихваше китайският водач Мао Дзъдун .
На маса, покрита с дебело сукно, бяха сложени дървена резбована кутия, трапеза с бъклица и трикраки столчета. Преводачът обясняваше на Председателя предназначението на битовите предмети, усмихваха се и другите присъстващи на фотографията.
Три секунди популярност
Снимката е била направена от формален фотограф, а от задната страна татко ми беше написал с молив " Срещата в Пекин, 1954 година " Непосредствено против Мао стои български военачалник и двама офицери. На назад във времето различавам ухиленото лице на татко ми, тук обаче той е доста по-млад, в сравнение с го помня като дете.
Татко ми беше разказвал за това пътешестване. Член на певческия отбор на Българската национална войска, татко ми е бил включен в турнето за Китай. Пътували са три дни с трен от София до Москва и още една седмица до Пекин единствено с парни локомотиви. Прозорците не са се отваряли по време на пътуването защото пушекът бързо се е наслоявал по облекла, кожи и гърла.
Баща ми говореше за пътешествието си в Китай с настоятелен звук, като че ли не придаваше изключително значение на този епизод. Аз пък съм уверен, че пътешестване от България до Поднебесната през 1954 година и шест месеца престой там са били извънредно необикновени за времето и събитията си събития.
Мао е участвал на един от трите концерта в Пекин, харесал е осъществяването на българския отбор и е поканил участниците на обяд. Китайският водач се е ръкувал с всеки от членовете на ансамбъла. Опитвам да си показва трите секунди, в които татко ми е стиснал ръката на Вожда, смотолевил е нещо от рода на " Чест е за мен, другарю Председател! " и даже, допустимо е, погледите им да са се срещнали.
Какво ли е изпитвал в този миг, бил ли е разчувствуван, имал ли е визия, че Мао ръководи орисите на 600 милиона души? До " Големия скок напред " са оставали 4 години, до началото на Културната гражданска война - 12. Това са събития, които Мао персонално е дирижирал и които в една или друга степен са съдействали за образуването на актуалния свят.
Нямам визия какво тъкмо е мислил татко ми, обаче тези три секунди от срещата с Председателя го вършат в моите очи по-специален в сравнение с, примерно, родителите на съучениците ми в съветското учебно заведение зад " Коня " (133-то ЕСПУ " А. С. Пушкин " ).
Първият ми спомен за възраст отново е обвързван с татко ми когато беше спрял да се заприказва с другар на входа в градинката на Св. Седмочисленици против Министерство на вътрешните работи. " Коле, на какъв брой години си? " Съсредоточено прегъвам пръстите на лявата китка и постепенно изброявам на глас, " Едно, две, три, четири… " " На пет! " (1966). " Виждаш ли! " - сияе татко ми. " Вече до 10 може да брои! " Аз съм захапал долната джука и се гордея, че не съм го посрамил.
Сексът и Китай на Мао
На обяда в Императорския замък са били сервирани змийорки, а също и мариновани в конска пикоч пачи яйца. Полазиха ме тръпки когато за пръв път чух описа му за тази кулинарна екзотика, само че след години, към този момент в Ню Йорк, самичък пробвах тези деликатеси.
По време на една от редките ни срещи по-късно припомних на татко ми за това пътешестване и защото към този момент бях имал интимна връзка с китайка, желаех да науча повече за неговите прекарвания.
Баща ми - към този момент на 70 , се смути и смотолеви нещо от вида на " Как си го представяш? Бяхме следени. Какви интимни връзки? Не знаехме и езика ". Все отново показа, че през един от почивните дни е излязъл с сътрудник на разходка дружно с две млади китайки от администрацията на хотела. Тази разходка обаче е била публично позволена, с цел да могат българските посетители да се срещнат със забележителностите на китайската столица.
През 1954 година номерът на китайката не е минал, обаче четири години по-късно друга инцидентна среща събира родителите ми в Одеса (Украйна). По време на антракта на концерта им там татко ми заприказвал във вестибюла 19-годишна съветска студентка.
Уговорили си среща за идващия ден и след 6 часа, прекарани дружно, татко ми ѝ направил предложение за брак. Било е класическа обстановка - " в този момент или в никакъв случай ", защото, в случай че предлагането не е било направено, в този момент нямаше да четете тези редове.
Трамвай, саралия, възрастен татко
Скромна женитба при родителите на студентката в Сочи (Русия) през 1959 г, майка ми идва в София година по-късно. Първите й крачки в столицата са били разходка около трамвайната линия от Централна гара към центъра.
Влезли са в сладкарница, която майка ми (тогава на 21 г.) - си е представяла като ярко обстойно пространство, изпълнено с мирис на ванилия и горещо какао. Оказало се е обаче малко, схлупено помещение с изхабен линолеум, разкривени масички, нащърбена мокра чинийка с парче саралия, и чаша боза.
По това време в София е имало доста такива сладкарници - с обичайния избор от баклави, толумби, саралии и няколко типа пасти – всичките в очукани алуминиеви тави зад остъклен щанд. Посочваш с пръст и продавачката ти поставя.
На 36 година тогава, татко ми е попадал в категорията на старите ергени и фамилният напън за продължение на рода е бил мощен. Аз съм се родил година по-късно. Още като дете забелязах, че баща е по-възрастен от бащите на съучениците ми, до момента в който с мама беше противоположното – тя беше по-млада.
Тогава си мислех, че да станеш татко на 37 година е много късно. В личния ми живот картите се подредиха по този начин, че станах за пръв път татко на 53, а за втори – съвсем на 56. Нали някой влъхва беше споделил, че същинският живот от време на време сервира изненади, които и най-развинтената фикция не може да сътвори.
Когато съм на една година, родителите ме откарват с транспортен съд от Варна до Сочи, с цел да покажат първородния и, както се оказа - единствен внук - на съветските баба и дядо.
А татко ми употребява случая с цел да изкачи най-високия връх на Европа, Елбрус - 5642 м. Написва и книга,.
Елбрус
Баща ми е най-вероятно първият българин, стъпил на Елбрус.
Казвам " евентуално ", тъй като ровичках в интернет и открих, че най-ранното споменаване за българин, покорил Елбрус, се отнася към 1967 година - Кънчо Долапчиев . Баща ми е бил там по-рано.
Тази година татко ми щеше да навърши 100 години. Не доживя до юбилея, само че през времето, което му беше отредено, Константин Кръстев в никакъв случай не позволи събитията да попарят жаждата му за живот и откривателство.
Най-големият от 10 деца в фамилията на безпаричен селски духовник, татко ми е съумял да се закрепи в София, а след това да изтегли там по-малките си братя и сестри. Родителите ми се разделиха рано, срещите с татко ми станаха епизодични, сред нас не постоянно имаше съгласие. В последна сметка, в мен остана надълбоко, само че незаситено предпочитание да го опозная по-добре.
Когато преглеждах персоналните му движимости откакто умря през 2005 година, попаднах на огромна черно-бяла фотография. Вперил взор в разположените пред него български сувенири, от пожълтялата снимка се усмихваше китайският водач Мао Дзъдун .
На маса, покрита с дебело сукно, бяха сложени дървена резбована кутия, трапеза с бъклица и трикраки столчета. Преводачът обясняваше на Председателя предназначението на битовите предмети, усмихваха се и другите присъстващи на фотографията.
Три секунди популярност
Снимката е била направена от формален фотограф, а от задната страна татко ми беше написал с молив " Срещата в Пекин, 1954 година " Непосредствено против Мао стои български военачалник и двама офицери. На назад във времето различавам ухиленото лице на татко ми, тук обаче той е доста по-млад, в сравнение с го помня като дете.
Татко ми беше разказвал за това пътешестване. Член на певческия отбор на Българската национална войска, татко ми е бил включен в турнето за Китай. Пътували са три дни с трен от София до Москва и още една седмица до Пекин единствено с парни локомотиви. Прозорците не са се отваряли по време на пътуването защото пушекът бързо се е наслоявал по облекла, кожи и гърла.
Баща ми говореше за пътешествието си в Китай с настоятелен звук, като че ли не придаваше изключително значение на този епизод. Аз пък съм уверен, че пътешестване от България до Поднебесната през 1954 година и шест месеца престой там са били извънредно необикновени за времето и събитията си събития.
Мао е участвал на един от трите концерта в Пекин, харесал е осъществяването на българския отбор и е поканил участниците на обяд. Китайският водач се е ръкувал с всеки от членовете на ансамбъла. Опитвам да си показва трите секунди, в които татко ми е стиснал ръката на Вожда, смотолевил е нещо от рода на " Чест е за мен, другарю Председател! " и даже, допустимо е, погледите им да са се срещнали.
Какво ли е изпитвал в този миг, бил ли е разчувствуван, имал ли е визия, че Мао ръководи орисите на 600 милиона души? До " Големия скок напред " са оставали 4 години, до началото на Културната гражданска война - 12. Това са събития, които Мао персонално е дирижирал и които в една или друга степен са съдействали за образуването на актуалния свят.
Нямам визия какво тъкмо е мислил татко ми, обаче тези три секунди от срещата с Председателя го вършат в моите очи по-специален в сравнение с, примерно, родителите на съучениците ми в съветското учебно заведение зад " Коня " (133-то ЕСПУ " А. С. Пушкин " ).
Първият ми спомен за възраст отново е обвързван с татко ми когато беше спрял да се заприказва с другар на входа в градинката на Св. Седмочисленици против Министерство на вътрешните работи. " Коле, на какъв брой години си? " Съсредоточено прегъвам пръстите на лявата китка и постепенно изброявам на глас, " Едно, две, три, четири… " " На пет! " (1966). " Виждаш ли! " - сияе татко ми. " Вече до 10 може да брои! " Аз съм захапал долната джука и се гордея, че не съм го посрамил.
Сексът и Китай на Мао
На обяда в Императорския замък са били сервирани змийорки, а също и мариновани в конска пикоч пачи яйца. Полазиха ме тръпки когато за пръв път чух описа му за тази кулинарна екзотика, само че след години, към този момент в Ню Йорк, самичък пробвах тези деликатеси.
По време на една от редките ни срещи по-късно припомних на татко ми за това пътешестване и защото към този момент бях имал интимна връзка с китайка, желаех да науча повече за неговите прекарвания.
Баща ми - към този момент на 70 , се смути и смотолеви нещо от вида на " Как си го представяш? Бяхме следени. Какви интимни връзки? Не знаехме и езика ". Все отново показа, че през един от почивните дни е излязъл с сътрудник на разходка дружно с две млади китайки от администрацията на хотела. Тази разходка обаче е била публично позволена, с цел да могат българските посетители да се срещнат със забележителностите на китайската столица.
През 1954 година номерът на китайката не е минал, обаче четири години по-късно друга инцидентна среща събира родителите ми в Одеса (Украйна). По време на антракта на концерта им там татко ми заприказвал във вестибюла 19-годишна съветска студентка.
Уговорили си среща за идващия ден и след 6 часа, прекарани дружно, татко ми ѝ направил предложение за брак. Било е класическа обстановка - " в този момент или в никакъв случай ", защото, в случай че предлагането не е било направено, в този момент нямаше да четете тези редове.
Трамвай, саралия, възрастен татко
Скромна женитба при родителите на студентката в Сочи (Русия) през 1959 г, майка ми идва в София година по-късно. Първите й крачки в столицата са били разходка около трамвайната линия от Централна гара към центъра.
Влезли са в сладкарница, която майка ми (тогава на 21 г.) - си е представяла като ярко обстойно пространство, изпълнено с мирис на ванилия и горещо какао. Оказало се е обаче малко, схлупено помещение с изхабен линолеум, разкривени масички, нащърбена мокра чинийка с парче саралия, и чаша боза.
По това време в София е имало доста такива сладкарници - с обичайния избор от баклави, толумби, саралии и няколко типа пасти – всичките в очукани алуминиеви тави зад остъклен щанд. Посочваш с пръст и продавачката ти поставя.
На 36 година тогава, татко ми е попадал в категорията на старите ергени и фамилният напън за продължение на рода е бил мощен. Аз съм се родил година по-късно. Още като дете забелязах, че баща е по-възрастен от бащите на съучениците ми, до момента в който с мама беше противоположното – тя беше по-млада.
Тогава си мислех, че да станеш татко на 37 година е много късно. В личния ми живот картите се подредиха по този начин, че станах за пръв път татко на 53, а за втори – съвсем на 56. Нали някой влъхва беше споделил, че същинският живот от време на време сервира изненади, които и най-развинтената фикция не може да сътвори.
Когато съм на една година, родителите ме откарват с транспортен съд от Варна до Сочи, с цел да покажат първородния и, както се оказа - единствен внук - на съветските баба и дядо.
А татко ми употребява случая с цел да изкачи най-високия връх на Европа, Елбрус - 5642 м. Написва и книга,.
Елбрус
Баща ми е най-вероятно първият българин, стъпил на Елбрус.
Казвам " евентуално ", тъй като ровичках в интернет и открих, че най-ранното споменаване за българин, покорил Елбрус, се отнася към 1967 година - Кънчо Долапчиев . Баща ми е бил там по-рано.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ