Духовно извисен или черната овца, все егото и страхът те водят
Хората, които еготрипват най-вече и най-често, са тези, които се опасяват най-вече. Защото това е първичната функционалност на егото – да се страхуваш. Но дотолкоз, че да те опази жив, с цел да изпълниш задачата си, не повече. Но ние, хората, му дадохме надзор над целия ни живот и всяко наше деяние.
Колкото повече се страхуваш, толкоз по-склонен си да правиш неща, които са “ верни ”, доблестни, показващи огромно сърце и необятен светоглед, за което да получаваш похвали и потупване по гърба (което егото иска), с цел да можеш да се чувстваш като че ли имаш смисъл в този свят. Обратното също работи – колкото повече се стремиш да правиш неща, които не са “ верни ”, само че те вършат друг, разбиващ стандартите, бунтовник, толкоз повече внимание привличаш към себе си, въпреки и отрицателно (което егото иска) и по този начин още веднъж се чувстваш като че ли имаш смисъл.
Може да получаваш внимание и по трети метод – когато постоянно си пренебрегнат, когато на теб постоянно ти е “ по-трудно ”, в сравнение с останалите, когато просто не си “ извадил шанс ” или пък все имаш карма за изкупване и по тази причина страдаш, когато не си физически или душевен здрав и когато постоянно си жертва на събитията и все някой не те схваща.
В този случай също получаваш това, което егото желае и по тази причина ще продължаваш да поддържаш модела и да нямаш в действителност никакво предпочитание да бъдеш избавен.
Всичко произлиза от боязън.
Независимо дали си работещ, сполучлив и проспериращ (по стандартите на обществото ни), дали си черната овца, която непрекъснато повтаря какъв човекомразец и нихилист е с ехидна усмивка, плюейки саркастични намеци или си нравствен и състрадаващ емпат, който постоянно усеща болката на всички и по тази причина не може да е благополучен, всичко това постоянно ще е в работа на егото, което просто се опасява, че никой няма да му обърне внимание, в случай че е нещо друго от това.
А единственото друго от това е човек, който обича себе си, което егото се е постарало да направи да звучи като “ лакомец ”, с цел да не може никой да припари към тази алтернатива.
Но… запитай се, за какво правиш нещата, които правиш?
В 9/10 случая ще откриеш егото зад множеството си дейности в този живот. Избери нещо друго за себе си, в случай че не искаш да чувстваш съществуването си като непрекъснато бягство от the void within. Защото да се усещаш без смисъл и без посока е също толкоз надменно.
Така казваш нещо от сорта на “ Да, природата е съвършена, тя в никакъв случай не бърка, цялата галактика се движи по избран метод, има съвършен дизайн и всичко пасва с всичко идеално, само че аз, единствено аз (или ние хората, като вид), излизам отвън този дизайн и съм посредствен и лишен от смисъл . ” Уау, какъв брой си/сме специален/специални.
Много постоянно съм чувала хората да приказват с пренебрежение за хората. Има ли други същества на тази планета, които да изпитват откровена ненавист към личния си тип? “ Ние сме рак на Земята, в случай че ни нямаше всичко щеше да е наред ! ” Подобни изказвания, believe it or not, са супер егоцентрични. Такова придаване на значимост, такова знамение. Много са комфортни и за егото, тъй като отново излиза от цялото и стърчи с “ различността си ”, въпреки и да е по отрицателен метод. Просто няма потребност от такива осъществявания. Защото човешкият тип и ти в частност, няма по какъв начин да се делиш от цялото, тъй като всичко произлиза от едно и също място.
Противно на това, което християнството проповядва, няма неща, които да са от Бога и неща, които да са от Дявола. И Дявола е от Бога. Следователно това, че съществуваш автоматизирано значи, че имаш смисъл и в случай че не вярваш в това, значи казваш, че това да си жив няма стойност.
Това да имаш това напълно тяло, това работещо сърце, този функционален мозък, тази опция да се изявиш на Земята под тази съответна форма, че всичко това не е скъпо за теб. Казваш, че Творецът основава отпадъци. Че подаръкът живот, който ти дал е боклук, който си подготвен да хвърлиш в кошчето. Get off your high horse и слез на земята и най-сетне осъзнай, че не можеш да избягаш от нещо, което в никакъв случай не е съществувало на друго място, с изключение на в главата ти.
The void е избор и в случай че не осъзнаваш, че наличието на това чувство, което е като черна дупка, която те гълтам е значително провокирано от самия теб, ти няма по какъв начин да си очевидец на изгубването му. Защото някаква част от теб очевидно има потребност от него. Затова за всяко поверие, което не ти служи ползотворно, откри доказателства, които да го опровергаят, тъй като мозъкът ти би трябвало да откри алогичност, с цел да изиска смяна.
Промяна, която егото ще схване като гибел, само че смяна, която на теб ще вдъхне живот!
