Древният "варненец" е бил е по-висок от нормалното, с белези от различни раси и рядко е живял повече от 40 години
Хората, живели в древността край днешна Варна, са се различавали от съседите си на Балканите. Били са по-високи и са носели белези от разнообразни модерни раси. Това споделиха за Българска телеграфна агенция археологът Владимир Славчев и доцент доктор Виктория Русева от секция " Антропология и анатомия " към Българска академия на науките. Изследванията, разкриващи детайлности за жителите на нашите земи, са направени в института за антична генетика „ Макс Планк ".
Различни патогени и ранна смъртност
Събраните досега данни демонстрират, че хората, живели към днешна Варна, са били носители на разнообразни патогени. Открити са да вземем за пример хепатит и салмонела. Дали хората са загивали от тези заболявания, не може да се каже, посочи Русева. Имунната система е реагирала друго и в някои случаи индивидът може да не е развивал заболяването.
Демографските разпределения демонстрират, че в тези времена хората са умирали доста по-млади, добави Русева. По думите й доста рядко са успявали да надвишават 40-годишна възраст. По-голямата част са умирали сред 30-а и 40-а си година. Имало е и доста висока детска смъртност, само че няма по какъв начин да бъде потвърдено какъв брой е била, защото дребните нормално не са ги полагали в некропола.
Откритите край днешна Варна материали свързват популацията основно с популациите, публикувани в Анатолия, които по-късно се популяризират по Дунав към Централна Европа, добави Русева. За нея е било изненада, че направените в „ Макс Планк " проучвания отдалечават хората от некропола от тези, които са се развивали в Северното Причерноморие. " Хората по-скоро са се открили по диагонала сред Анатолия и Средна Европа, което не е нелогично, тъй като тези популации са имали близка стопанска активност, развивала се към реките и огромните водни басейни ", уточни още Русева. И посочи, че жителите на северните степи са по-различна генетична група.
" Анатолийски генетичен материал "
Славчев добави, че проучванията на хората, живели по нашите географски ширини, демонстрират главно анатолийски генетичен материал. Всички заселници на Балканите са носители на земеделието и скотовъдието и идват от Анатолия. Единият вид е да са се разселили през островите в Егейско море, изясни Славчев.
Той напомни, че към момента се спори дали Босфорът в ония времена към този момент е бил пролив или не, тъй че в случай че е било суша, може да са минали и по този път. Ясно е обаче, че най-ранните заселници на Балканите първо се откриват в Северна Гърция и по долината на Вардар и Струма, стигат до междинната и западната част на Балканите, уточни археологът. По думите му по-късно стартира разселването им на изток. Най-ранните неолитни селища, открити у нас, са в северната част на страната, уточни още Славчев. По думите му по-късно хората стигат до днешна Южна България, което обаче не отхвърля опцията и по брега на Черно море да е имало преселническа вълна.
По-високи от предстоящото
На въпрос по какъв начин са изглеждали античните, антропологът разясни, че по отношение на актуалните хора са имали много по-нисък растеж. Тя акцентира обаче, че измежду положените във Варненския некропол има много по-високи спрямо това, което учените знаят за този времеви интервал. Аз търсех някакво пояснение с връзки от Североизток, само че генетиците споделиха, че не е по този начин, добави Русева. Тя посочи, че хората са имали кавказоиден аспект, само че са носели и белези, присъщи в този момент за цветнокожите раси - по-тъмна кожа и коса, по-месести устни. Носовете обаче са тесни.
Сложната " мозайка "
Славчев разяснява, че за него е от извънредно значение, че направените проучвания най-накрая дават ясна визия за съотношението и близостта сред живелите в трите огромни места, където има изследвани огромен брой човеци. Той посочи, че е направено съпоставяне на генетичните линии от Пиетрене (Румъния), Юнаците (Пазарджик) и Варна, които са признати от учените като знакови еталонни сбирки. Имаме три разнообразни етнорегиона на Източните Балкани - Черноморието, Дунавската част и Юнаците през финалния стадий от живота на селището, изясни Славчев. Той посочи, че проучването на тези ДНК-линии дефинира няколко групи в обособените комплекси. Те са седем в Пиетрене, шест във Варна и четири в Юнаците, посочи Славчев. По думите му тези от Юнаците изцяло се припокриват с четири от Пиетрене, само че единствено една се припокрива с Варна. Три от Пиетрене се припокриват с три от Варна, а три остават изолирани.
Изводът е, че има разбъркване на популацията, акцентира Славчев. Неговата персонална позиция е, че съвпадението сред Юнаците и Пиетрене демонстрира огромен етно-културен комплекс, в който с изключение на предметите, циркулира и популацията, което се смесва. Те обаче се разграничават от популацията по Черноморието, където генетичното завещание е друго. Черноморието е последният заселен регион през новокаменната ера, уточни Славчев.
По материалната им просвета виждаме, че пристигайки край днешна Варна, са били много изостанали в съпоставяне със съседите си, добави археологът.
На въпрос по какъв начин тогава се оказват „ производители " на най-старото обработено злато в света, археологът уточни, че съгласно него бързо са се приспособили и са намерили своя „ бизнес ниша ". Реално, това е най-бедният на първични материали регион на Балканите - няма рудни залежи, кремък - неща, които са съществени първични материали за скотовъдното население, уточни археологът.
" Варненци " -те се оказват на най-неблагоприятното място
Неговата персонална позиция е, че достиженията им се дължат навръх това, че са разнообразни, че са пришълци. На фона на другите групи хора, които са по тези земи от дълго време и имат контакти между тях, „ варненци " идват и остават на най-неблагоприятното място, а с цел да оцелеят, би трябвало да се приспособят бързо и да са по-добри от другите. Освен това би трябвало да намерят и нещо по-различно, което да ги храни, тъй като и тогава, както и през днешния ден, комерсиалната връзка е била от голямо значение, уточни Славчев. Той напомни, че има доказателства за търговски връзки още от ранния неолит. Като образец даде находищата от кремък и към този момент откритите мрежи за разпространяването му, освен това на огромни дистанции.
Бумът на занаятите
„ Варненци " попадат тук в интервал, когато стартира взрив на занаятите, сподели още археологът. Той напомни, че през каменно-медната ера се разпада обичайното неолитно стопанство, където всеки е равнопоставен. С появяването на металургията, добиването на метал изисква към този момент характерни познания и умения и стартира да се появява специализацията - едни вършат брадви, други - грънци, само че за огромни групи население, а освен за себе си, уточни Славчев. Така да се каже, появяват се първите майстори, а това води до потребността от продан освен на първични материали, само че и на познания, сподели още археологът. И добави, че е мъчно доказуемо, само че е прекомерно евентуално тъкмо тези промени да са помогнали на „ варненци " да се включат в общата картина.
Древни, само че и като нас
Както и да са изглеждали тези хора, са живели като нас, сподели още археологът. Според него те са имали същите понятия за стопанска система, за бизнес, за правда в обществото. Учените към този момент са наясно, че са се хранели главно с месо и зърно. Макар че са живели край морето, рибата е била под 5 % от тяхната диета. Освен това проучванията потвърждават, че е нямало гладуващи. Всички са се хранели с едно и също, което подсказва, че е нямало извънредно небогати, които да не могат да си обезпечат насъщния.
На въпрос дали във Варненския некропол са открити хора, умряли от насилствена гибел, доктор Русева отговори негативно. Тя обаче посочи, че това на процедура не е показателно, защото доста постоянно убитите не са полагани в общите гробища.
Антропологът акцентира, че един от изводите на учените на база всички направени проучвания е, че относителната еднородност на популацията на Балканите по-скоро приказва за съществуване на вътрешни спорове, а не за „ пришълци ", които идват и трепят локалните. Дори и да е имало спорове, спечелили и победени си наподобяват от генетична позиция и може единствено да се гадае какъв брой постоянно е имало конфликти и на какво са се дължали, обобщава Русева пред
Различни патогени и ранна смъртност
Събраните досега данни демонстрират, че хората, живели към днешна Варна, са били носители на разнообразни патогени. Открити са да вземем за пример хепатит и салмонела. Дали хората са загивали от тези заболявания, не може да се каже, посочи Русева. Имунната система е реагирала друго и в някои случаи индивидът може да не е развивал заболяването.
Демографските разпределения демонстрират, че в тези времена хората са умирали доста по-млади, добави Русева. По думите й доста рядко са успявали да надвишават 40-годишна възраст. По-голямата част са умирали сред 30-а и 40-а си година. Имало е и доста висока детска смъртност, само че няма по какъв начин да бъде потвърдено какъв брой е била, защото дребните нормално не са ги полагали в некропола.
Откритите край днешна Варна материали свързват популацията основно с популациите, публикувани в Анатолия, които по-късно се популяризират по Дунав към Централна Европа, добави Русева. За нея е било изненада, че направените в „ Макс Планк " проучвания отдалечават хората от некропола от тези, които са се развивали в Северното Причерноморие. " Хората по-скоро са се открили по диагонала сред Анатолия и Средна Европа, което не е нелогично, тъй като тези популации са имали близка стопанска активност, развивала се към реките и огромните водни басейни ", уточни още Русева. И посочи, че жителите на северните степи са по-различна генетична група.
" Анатолийски генетичен материал "
Славчев добави, че проучванията на хората, живели по нашите географски ширини, демонстрират главно анатолийски генетичен материал. Всички заселници на Балканите са носители на земеделието и скотовъдието и идват от Анатолия. Единият вид е да са се разселили през островите в Егейско море, изясни Славчев.
Той напомни, че към момента се спори дали Босфорът в ония времена към този момент е бил пролив или не, тъй че в случай че е било суша, може да са минали и по този път. Ясно е обаче, че най-ранните заселници на Балканите първо се откриват в Северна Гърция и по долината на Вардар и Струма, стигат до междинната и западната част на Балканите, уточни археологът. По думите му по-късно стартира разселването им на изток. Най-ранните неолитни селища, открити у нас, са в северната част на страната, уточни още Славчев. По думите му по-късно хората стигат до днешна Южна България, което обаче не отхвърля опцията и по брега на Черно море да е имало преселническа вълна.
По-високи от предстоящото
На въпрос по какъв начин са изглеждали античните, антропологът разясни, че по отношение на актуалните хора са имали много по-нисък растеж. Тя акцентира обаче, че измежду положените във Варненския некропол има много по-високи спрямо това, което учените знаят за този времеви интервал. Аз търсех някакво пояснение с връзки от Североизток, само че генетиците споделиха, че не е по този начин, добави Русева. Тя посочи, че хората са имали кавказоиден аспект, само че са носели и белези, присъщи в този момент за цветнокожите раси - по-тъмна кожа и коса, по-месести устни. Носовете обаче са тесни.
Сложната " мозайка "
Славчев разяснява, че за него е от извънредно значение, че направените проучвания най-накрая дават ясна визия за съотношението и близостта сред живелите в трите огромни места, където има изследвани огромен брой човеци. Той посочи, че е направено съпоставяне на генетичните линии от Пиетрене (Румъния), Юнаците (Пазарджик) и Варна, които са признати от учените като знакови еталонни сбирки. Имаме три разнообразни етнорегиона на Източните Балкани - Черноморието, Дунавската част и Юнаците през финалния стадий от живота на селището, изясни Славчев. Той посочи, че проучването на тези ДНК-линии дефинира няколко групи в обособените комплекси. Те са седем в Пиетрене, шест във Варна и четири в Юнаците, посочи Славчев. По думите му тези от Юнаците изцяло се припокриват с четири от Пиетрене, само че единствено една се припокрива с Варна. Три от Пиетрене се припокриват с три от Варна, а три остават изолирани.
Изводът е, че има разбъркване на популацията, акцентира Славчев. Неговата персонална позиция е, че съвпадението сред Юнаците и Пиетрене демонстрира огромен етно-културен комплекс, в който с изключение на предметите, циркулира и популацията, което се смесва. Те обаче се разграничават от популацията по Черноморието, където генетичното завещание е друго. Черноморието е последният заселен регион през новокаменната ера, уточни Славчев.
По материалната им просвета виждаме, че пристигайки край днешна Варна, са били много изостанали в съпоставяне със съседите си, добави археологът.
На въпрос по какъв начин тогава се оказват „ производители " на най-старото обработено злато в света, археологът уточни, че съгласно него бързо са се приспособили и са намерили своя „ бизнес ниша ". Реално, това е най-бедният на първични материали регион на Балканите - няма рудни залежи, кремък - неща, които са съществени първични материали за скотовъдното население, уточни археологът.
" Варненци " -те се оказват на най-неблагоприятното място
Неговата персонална позиция е, че достиженията им се дължат навръх това, че са разнообразни, че са пришълци. На фона на другите групи хора, които са по тези земи от дълго време и имат контакти между тях, „ варненци " идват и остават на най-неблагоприятното място, а с цел да оцелеят, би трябвало да се приспособят бързо и да са по-добри от другите. Освен това би трябвало да намерят и нещо по-различно, което да ги храни, тъй като и тогава, както и през днешния ден, комерсиалната връзка е била от голямо значение, уточни Славчев. Той напомни, че има доказателства за търговски връзки още от ранния неолит. Като образец даде находищата от кремък и към този момент откритите мрежи за разпространяването му, освен това на огромни дистанции.
Бумът на занаятите
„ Варненци " попадат тук в интервал, когато стартира взрив на занаятите, сподели още археологът. Той напомни, че през каменно-медната ера се разпада обичайното неолитно стопанство, където всеки е равнопоставен. С появяването на металургията, добиването на метал изисква към този момент характерни познания и умения и стартира да се появява специализацията - едни вършат брадви, други - грънци, само че за огромни групи население, а освен за себе си, уточни Славчев. Така да се каже, появяват се първите майстори, а това води до потребността от продан освен на първични материали, само че и на познания, сподели още археологът. И добави, че е мъчно доказуемо, само че е прекомерно евентуално тъкмо тези промени да са помогнали на „ варненци " да се включат в общата картина.
Древни, само че и като нас
Както и да са изглеждали тези хора, са живели като нас, сподели още археологът. Според него те са имали същите понятия за стопанска система, за бизнес, за правда в обществото. Учените към този момент са наясно, че са се хранели главно с месо и зърно. Макар че са живели край морето, рибата е била под 5 % от тяхната диета. Освен това проучванията потвърждават, че е нямало гладуващи. Всички са се хранели с едно и също, което подсказва, че е нямало извънредно небогати, които да не могат да си обезпечат насъщния.
На въпрос дали във Варненския некропол са открити хора, умряли от насилствена гибел, доктор Русева отговори негативно. Тя обаче посочи, че това на процедура не е показателно, защото доста постоянно убитите не са полагани в общите гробища.
Антропологът акцентира, че един от изводите на учените на база всички направени проучвания е, че относителната еднородност на популацията на Балканите по-скоро приказва за съществуване на вътрешни спорове, а не за „ пришълци ", които идват и трепят локалните. Дори и да е имало спорове, спечелили и победени си наподобяват от генетична позиция и може единствено да се гадае какъв брой постоянно е имало конфликти и на какво са се дължали, обобщава Русева пред
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ