Каква е истината за Бермудския триъгълник?
Хората имат особеността да имат вяра, че имат доста по-голямо знание от това, което в действителност имат. Ние в действителност знаем доста малко за нашата планета, а в случай че отстъпим малко обратно и погледнем към заобикалящата ни галактика, знаем даже още по-малко. Когато приказваме за нашата планета, фактът, че знаем малко за нея е още по-верен, що се отнася до океаните.
Повече от 80% от нашите океани към момента не са изследвани и никой не знае какви мистерии могат да изплуват от там.
Все отново една от най-известните океански мистерии е Бермудският триъгълник. Някои го назовават Дяволския триъгълник или Алеята на ураганите. Той се намира в западната част на Северния Атлантически океан. Регионът няма строго избрани граници и е прочут с това, че няколко кораба и самолета са изчезнали там при неразбираеми условия.
Повечето хора отхвърлят да повярват, че там съществува каквато и да е тайнственост, а че има изцяло реалистично и разумно пояснение за какво тези съдове и машини са изчезнали. Независимо каква е повода, районът е обект на доста разногласия, а неговите секрети са привлекателни за от ден на ден хора.
Затова дано да забележим защо в действителност става въпрос.
Произходът на мистерията
Името „ Бермудски триъгълник “ е обещано от писателя Винсент Гадис през 1964 година Той измислил фразата до момента в който пишел за публикация за мъжкото жълто списание „ Аргоси “. Но той не е индивидът, направил това място известно и дало му интернационална известност. Чарлз Берлиц направил това – човек, чието семейство стояло зад доста известни курсове за учене на езици, оповестява World Atlas.
Той бил луд по паранормалното и вярвал, че Атлантида е същинска и даже е обвързвана с Бермудския триъгълник. Той изложил теорията си в книгата „ Бермудският триъгълник “, която станала бестселър. След като тя получила голяма известност, доста други издания почнали да приказват за това и загадката станала световноизвестна.
Нереални пояснения
Много хора са се опитвали да обяснят мистерията през годините. Други писатели са се опитвали да развият концепцията, че регионът е обвързван с Атлантида. Те вярвали, че този митичен град се намирал на дъното на океана и имал сила от кристали, която потопявала кораби и самолети.
Има и още по-интересни теории. Една от тях твърди, че Бермудският триъгълник е времеви портал, въпреки че не се изяснява за какво има нарушаване във време-пространството навръх това място. Някои пробват да обяснят феномена, намесвайки извънземни, само че тези теории са изцяло неубедителни. И въпреки всичко, когато става дума за Бермудския триъгълник, всичко е допустимо.
Опити за разгадаване
Естествено има и хора, които се пробват да дадат по-реалистични пояснения, множеството основаващи се на геологията. Учени допускат, че самолетите и корабите са били унищожени от запалителен газ метан. Кухини, цялостни с този газ, могат да бъдат открити на дъното на океана на доста места, което е общоизвестен факт, и тези хора считат, че електрическа искра или мълния е запалила мехур с метан, който може да се е появил на повърхността и да е предизвикал потъването на кораби.
Тази доктрина не е напълно приемлива, защото метан може да бъде открит из целия свят, само че на никое място другаде не се случват тъкмо такива типични произшествия.
Най-простото пояснение е вярното?
Има и надалеч по-прости пояснения, като появяването на непредвидени приливни талази. Това би могло да е допустим отговор, макар че той слага доста други въпроси. От една страна някои показват, че там има странна геомагнитна особеност, която провокира проблеми с навигационните уреди и обърква водачите. Тя някак ги кара да разрушават самолетите в океана.
Проблемът с това е, че водачите са подготвени да летят даже без навигация, тъй че вероятността за това е извънредно дребна. А и това не разкрива по какъв начин корабите изчезват.
Какво в действителност е известно
Бермудският триъгълник е място в Атлантическия океан, чийто три върха са Маями в Съединени американски щати, Сан Хуан в Пуерто Рико и остров Бермуда. Тъй като границите му не са ясно обрисувани, съгласно другите тълкования той покрива повърхност сред 805 хиляди кв. км до 2,5 млн. кв. км.
Според „ Нешънъл Джеографик “, вътре в триъгълника действителният и магнитният северен полюс се изравняват и вършат показанията на компасите ненадеждни.
Освен това в триъгълника се намират и едни от най-дълбоките подводни падини на планетата. Дъното на океана се намира на към 5700 метра под водата в по-голямата част от региона, само че в южния край при падината на Пуерто Рико дълбочината стига до 8 229 метра под морското ниво.
Според History Channel аномалиите в триъгълника били видяни още от времето на Христофор Колумб, когато при прекосяването от там компасите отчели погрешни данни.
Смята се, че първата жертва на триъгълника е Джошуа Скам, който липсващ през 1909 година на път за Южна Америка.
Някои учени считат, че пиесата на Шекспир „ Бурята “ е основана на същинска история за корабокрушение в региона на триъгълника преди епохи.
Друго изгубване, което привлякло вниманието на хората от целия свят, станало през март 1918 година Тогава дългият 165 метра товарен транспортен съд на американските военноморски сили „ Циклоп “ с 300 души и 10 000 тона манганова руда на борда потъва до момента в който пътува сред Барбадос и залива Чесапийк. Не е подаден никакъв сигнал за помощ, а след издирването му нищо не е открито.
През 40-те години няколко огромни цивилен и военни самолета също изчезнали по същия маршрут и в никакъв случай не били открити.
Трагедията, която донесла името „ Бермудски триъгълник “ на това място, станала през 1945 година, когато 5 бомбардировача на американските Военновъздушни сили изчезнали безследно над същата водна линия. Тогава Винсънт Гадис написал публикацията си за „ Аргоси “, където употребявал фразата „ Бермудски триъгълник “.
Дълбоководни изследвания, извършени там през 2006 година, разкрили над 1000 разнообразни океански типа на 5 км под повърхността на Атлантическия океан. Те включват желатинов зоопланктон, дребни калмари, скаридоподобни създания и пулсиращи медузи.
Зоопланктонът във водната екосистема е жизненоважен за прекъсване на световното стопляне, защото всяка нощ той се храни с фитопланктонни растения, поглъщащи въглеродния диоксид, и изолира парниковия газ в океанските дълбини като въглерод и надалеч от нашата атмосфера. След това доста дребни риби като херинга и аншоа се храни с този зоопланктон, а по-късно птиците и китовете.
Повече от 80% от нашите океани към момента не са изследвани и никой не знае какви мистерии могат да изплуват от там.
Все отново една от най-известните океански мистерии е Бермудският триъгълник. Някои го назовават Дяволския триъгълник или Алеята на ураганите. Той се намира в западната част на Северния Атлантически океан. Регионът няма строго избрани граници и е прочут с това, че няколко кораба и самолета са изчезнали там при неразбираеми условия.
Повечето хора отхвърлят да повярват, че там съществува каквато и да е тайнственост, а че има изцяло реалистично и разумно пояснение за какво тези съдове и машини са изчезнали. Независимо каква е повода, районът е обект на доста разногласия, а неговите секрети са привлекателни за от ден на ден хора.
Затова дано да забележим защо в действителност става въпрос.
Произходът на мистерията
Името „ Бермудски триъгълник “ е обещано от писателя Винсент Гадис през 1964 година Той измислил фразата до момента в който пишел за публикация за мъжкото жълто списание „ Аргоси “. Но той не е индивидът, направил това място известно и дало му интернационална известност. Чарлз Берлиц направил това – човек, чието семейство стояло зад доста известни курсове за учене на езици, оповестява World Atlas.
Той бил луд по паранормалното и вярвал, че Атлантида е същинска и даже е обвързвана с Бермудския триъгълник. Той изложил теорията си в книгата „ Бермудският триъгълник “, която станала бестселър. След като тя получила голяма известност, доста други издания почнали да приказват за това и загадката станала световноизвестна.
Нереални пояснения
Много хора са се опитвали да обяснят мистерията през годините. Други писатели са се опитвали да развият концепцията, че регионът е обвързван с Атлантида. Те вярвали, че този митичен град се намирал на дъното на океана и имал сила от кристали, която потопявала кораби и самолети.
Има и още по-интересни теории. Една от тях твърди, че Бермудският триъгълник е времеви портал, въпреки че не се изяснява за какво има нарушаване във време-пространството навръх това място. Някои пробват да обяснят феномена, намесвайки извънземни, само че тези теории са изцяло неубедителни. И въпреки всичко, когато става дума за Бермудския триъгълник, всичко е допустимо.
Опити за разгадаване
Естествено има и хора, които се пробват да дадат по-реалистични пояснения, множеството основаващи се на геологията. Учени допускат, че самолетите и корабите са били унищожени от запалителен газ метан. Кухини, цялостни с този газ, могат да бъдат открити на дъното на океана на доста места, което е общоизвестен факт, и тези хора считат, че електрическа искра или мълния е запалила мехур с метан, който може да се е появил на повърхността и да е предизвикал потъването на кораби.
Тази доктрина не е напълно приемлива, защото метан може да бъде открит из целия свят, само че на никое място другаде не се случват тъкмо такива типични произшествия.
Най-простото пояснение е вярното?
Има и надалеч по-прости пояснения, като появяването на непредвидени приливни талази. Това би могло да е допустим отговор, макар че той слага доста други въпроси. От една страна някои показват, че там има странна геомагнитна особеност, която провокира проблеми с навигационните уреди и обърква водачите. Тя някак ги кара да разрушават самолетите в океана.
Проблемът с това е, че водачите са подготвени да летят даже без навигация, тъй че вероятността за това е извънредно дребна. А и това не разкрива по какъв начин корабите изчезват.
Какво в действителност е известно
Бермудският триъгълник е място в Атлантическия океан, чийто три върха са Маями в Съединени американски щати, Сан Хуан в Пуерто Рико и остров Бермуда. Тъй като границите му не са ясно обрисувани, съгласно другите тълкования той покрива повърхност сред 805 хиляди кв. км до 2,5 млн. кв. км.
Според „ Нешънъл Джеографик “, вътре в триъгълника действителният и магнитният северен полюс се изравняват и вършат показанията на компасите ненадеждни.
Освен това в триъгълника се намират и едни от най-дълбоките подводни падини на планетата. Дъното на океана се намира на към 5700 метра под водата в по-голямата част от региона, само че в южния край при падината на Пуерто Рико дълбочината стига до 8 229 метра под морското ниво.
Според History Channel аномалиите в триъгълника били видяни още от времето на Христофор Колумб, когато при прекосяването от там компасите отчели погрешни данни.
Смята се, че първата жертва на триъгълника е Джошуа Скам, който липсващ през 1909 година на път за Южна Америка.
Някои учени считат, че пиесата на Шекспир „ Бурята “ е основана на същинска история за корабокрушение в региона на триъгълника преди епохи.
Друго изгубване, което привлякло вниманието на хората от целия свят, станало през март 1918 година Тогава дългият 165 метра товарен транспортен съд на американските военноморски сили „ Циклоп “ с 300 души и 10 000 тона манганова руда на борда потъва до момента в който пътува сред Барбадос и залива Чесапийк. Не е подаден никакъв сигнал за помощ, а след издирването му нищо не е открито.
През 40-те години няколко огромни цивилен и военни самолета също изчезнали по същия маршрут и в никакъв случай не били открити.
Трагедията, която донесла името „ Бермудски триъгълник “ на това място, станала през 1945 година, когато 5 бомбардировача на американските Военновъздушни сили изчезнали безследно над същата водна линия. Тогава Винсънт Гадис написал публикацията си за „ Аргоси “, където употребявал фразата „ Бермудски триъгълник “.
Дълбоководни изследвания, извършени там през 2006 година, разкрили над 1000 разнообразни океански типа на 5 км под повърхността на Атлантическия океан. Те включват желатинов зоопланктон, дребни калмари, скаридоподобни създания и пулсиращи медузи.
Зоопланктонът във водната екосистема е жизненоважен за прекъсване на световното стопляне, защото всяка нощ той се храни с фитопланктонни растения, поглъщащи въглеродния диоксид, и изолира парниковия газ в океанските дълбини като въглерод и надалеч от нашата атмосфера. След това доста дребни риби като херинга и аншоа се храни с този зоопланктон, а по-късно птиците и китовете.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ