Има ли позитивно мислене в позитивната психотерапия? Не съвсем
Хората постоянно се питат " Имам ли потребност от психотерапия? ", водени от страха на презумпцията, че нуждата от " вървене на психолог " допуска човек да е строшен или повреден до някаква избрана степен, която изисква професионална интервенция.
Това обаче не е правилно. Освен лекуване на признаци, лечението може да е метод да откриваме себе си, да разпознаваме по-ясно потребностите и желанията си и да решаваме по какъв начин желаеме да изживеем остатъка от живота си.
Не е наложително да имате диагноза, с цел да тръгнете на психотерапия. Може да се възползвате от нея и в случай че смятате, че самопознанието е път към по-качествено и осъзнато живеене.
Проф. Стивън Джозеф от Нотингамския университет е измежду водачите в актуалната положителна психотерапия и посвещава част от кариерата си на задачата освен да облекчава психологичната болежка, само че и да оказва помощ на хората да действат по-добре.
В книгата си " Позитивна терапия " той дава нов взор върху позитивната психотерапия, въведена от Кард Роджърс: създателят на хуманистичния метод в психотерапията дружно с Ейбрахам Маслоу (чието име евентуално ви е познато от " пирамидата на Маслоу " *).
Роджърс работи през 50-те години на предишния век: вълнуващо време за развиването на логиката на психиката. Хуманистичните психолози създават психотерапевтична система, наречена клиент-центрирана терапия, която бързо заема второто място по известност на методите, лекуващи менталното здраве, след психоанализата на Фройд.
Става дума за неавторитарен метод на терапия, учреден върху толерантността и либералността: подобен, в който фокусът пада върху субективните или феномонологични прекарвания на клиента. И, забележете, за разлика от психоанализата, в нея се приказва за " клиент ", а не за " пациент ": терминологичен спор, който по този начин и не намира своето решението до през днешния ден, когато другите течения в психотерапията назовават по друг метод хората, с които работят.
Хуманистичната логика на психиката реферира към концепцията, че работата на терапевта е да оказва помощ на хората да порастват духовно и психически, тъй че да доближат и разпрострат цялостния си капацитет.
Роджърс употребява термина " изцяло работещ " (fully functioning англ.), с цел да опише какъв би трябвало да стане човек по време на психотерапията си. И това разбиране сигурно не отбелязва отсъствието на отрицателни качества и виреенето в някаква розова галактика на равнодушие и наслада. Характеристиките на " изцяло функциониращия " човек включват дарба за живеене в естетика с другите, подготвеност за разкриване на нови прекарвания, опция за изобретателна акомодация към нови обстановки и условия, учене от личните неточности и живеене в синхрон със личното тяло и вътрешна мъдрост.
Постигайки тези цели, изцяло функциониращият човек се усеща по-щастлив, само че не тъй като си е сложил за цел да бъде благополучен, както днешната фейсбук-психология проповядва, а като непряк резултат от работата върху себе си.
Клиент-центрираният метод изисква от практикуващия го терапевт да слуша деликатно индивида против себе си, с съчувствено схващане и абсолютно приемане. Идеята е, че единствено по този начин клиентът може да се почувства в задоволителна сигурност, с цел да изостави отбраните си и да се вслуша във вътрешния си глас. Според почитателите на Роджърс хората нормално са прекомерно заети да угаждат на другите или да живеят по този начин, както обществото изисква от тях, и по този начин неосъзнато прекарват живота си в непрестанен вътрешен спор, не могат да вършат избори, нито да вземат решения и в последна сметка губят посока в живота си.
Днес, когато логиката на психиката е в Instagram, тези прозрения звучат като клишета, само че през 50-те концепциите на клиент-центрирания метод са били революционни. До тогава равенството сред клиента и терапевта е било немислимо, а психотерапевтите са заемали позицията на престижи, в които е концентриран целия властови запас.
Карл Роджърс умира през 1987 година, само че лечението, въведена от него и Маслоу, се практикува и до през днешния ден. Той е считан за неин учредител, въпреки понятието " положителна психотерапия " да се ражда 10 години след гибелта му.
" Сега концепциите на позитивната терапия са извънредно известни, само че към момента прекалено много хора считат, че би трябвало да отидат на терапия, в случай че са заболели, дефектни, надали не непоправимо счупени ", споделя проф. Джозеф.
" Това няма нищо общо с истината. Процесът на качествена психотерапия не включва само ровене в предишното за да открием какво се е объркало, нито само безпределно нищене на признака. Да, той минава и през тези неща, само че е и метод човек да огледа напред с вяра, да откри нови направления, да разбере повече за себе си и, в последна сметка, да направи някои позитивни промени в живота си ", прибавя той.
В този смисъл можем да приемем, че позитивната психотерапия е " положителна ", тъй като се концентрира върху силата и опциите на клиентите си, само че това никога не значи, че тя пропагандира поп позитивното мислене.
И в случай че след доста чудене се решите да отидете на психотерапия, а терапевтът ви каже, че би трябвало да се разхождате повече на чист въздух, да си изследвате B12 и да прегръщате " вътрешното си дете " по 10 минути дневно, с цел да преодолеете паническите си офанзиви или депресивния си епизод, може би би трябвало да потърсите различен терапевт.
* " Пирамидата на потребностите на Маслоу " е доктрина на американския психолог Ейбрахам Маслоу, която допуска, че универсалните потребности са общи за всички хора и стоят в пирамидална, йерархична конструкция. Теорията има 5 стадия, които идват от 2 съществени претекста: претекста за икономисване и претекста за напредък
Това обаче не е правилно. Освен лекуване на признаци, лечението може да е метод да откриваме себе си, да разпознаваме по-ясно потребностите и желанията си и да решаваме по какъв начин желаеме да изживеем остатъка от живота си.
Не е наложително да имате диагноза, с цел да тръгнете на психотерапия. Може да се възползвате от нея и в случай че смятате, че самопознанието е път към по-качествено и осъзнато живеене.
Проф. Стивън Джозеф от Нотингамския университет е измежду водачите в актуалната положителна психотерапия и посвещава част от кариерата си на задачата освен да облекчава психологичната болежка, само че и да оказва помощ на хората да действат по-добре.
В книгата си " Позитивна терапия " той дава нов взор върху позитивната психотерапия, въведена от Кард Роджърс: създателят на хуманистичния метод в психотерапията дружно с Ейбрахам Маслоу (чието име евентуално ви е познато от " пирамидата на Маслоу " *).
Роджърс работи през 50-те години на предишния век: вълнуващо време за развиването на логиката на психиката. Хуманистичните психолози създават психотерапевтична система, наречена клиент-центрирана терапия, която бързо заема второто място по известност на методите, лекуващи менталното здраве, след психоанализата на Фройд.
Става дума за неавторитарен метод на терапия, учреден върху толерантността и либералността: подобен, в който фокусът пада върху субективните или феномонологични прекарвания на клиента. И, забележете, за разлика от психоанализата, в нея се приказва за " клиент ", а не за " пациент ": терминологичен спор, който по този начин и не намира своето решението до през днешния ден, когато другите течения в психотерапията назовават по друг метод хората, с които работят.
Хуманистичната логика на психиката реферира към концепцията, че работата на терапевта е да оказва помощ на хората да порастват духовно и психически, тъй че да доближат и разпрострат цялостния си капацитет.
Роджърс употребява термина " изцяло работещ " (fully functioning англ.), с цел да опише какъв би трябвало да стане човек по време на психотерапията си. И това разбиране сигурно не отбелязва отсъствието на отрицателни качества и виреенето в някаква розова галактика на равнодушие и наслада. Характеристиките на " изцяло функциониращия " човек включват дарба за живеене в естетика с другите, подготвеност за разкриване на нови прекарвания, опция за изобретателна акомодация към нови обстановки и условия, учене от личните неточности и живеене в синхрон със личното тяло и вътрешна мъдрост.
Постигайки тези цели, изцяло функциониращият човек се усеща по-щастлив, само че не тъй като си е сложил за цел да бъде благополучен, както днешната фейсбук-психология проповядва, а като непряк резултат от работата върху себе си.
Клиент-центрираният метод изисква от практикуващия го терапевт да слуша деликатно индивида против себе си, с съчувствено схващане и абсолютно приемане. Идеята е, че единствено по този начин клиентът може да се почувства в задоволителна сигурност, с цел да изостави отбраните си и да се вслуша във вътрешния си глас. Според почитателите на Роджърс хората нормално са прекомерно заети да угаждат на другите или да живеят по този начин, както обществото изисква от тях, и по този начин неосъзнато прекарват живота си в непрестанен вътрешен спор, не могат да вършат избори, нито да вземат решения и в последна сметка губят посока в живота си.
Днес, когато логиката на психиката е в Instagram, тези прозрения звучат като клишета, само че през 50-те концепциите на клиент-центрирания метод са били революционни. До тогава равенството сред клиента и терапевта е било немислимо, а психотерапевтите са заемали позицията на престижи, в които е концентриран целия властови запас.
Карл Роджърс умира през 1987 година, само че лечението, въведена от него и Маслоу, се практикува и до през днешния ден. Той е считан за неин учредител, въпреки понятието " положителна психотерапия " да се ражда 10 години след гибелта му.
" Сега концепциите на позитивната терапия са извънредно известни, само че към момента прекалено много хора считат, че би трябвало да отидат на терапия, в случай че са заболели, дефектни, надали не непоправимо счупени ", споделя проф. Джозеф.
" Това няма нищо общо с истината. Процесът на качествена психотерапия не включва само ровене в предишното за да открием какво се е объркало, нито само безпределно нищене на признака. Да, той минава и през тези неща, само че е и метод човек да огледа напред с вяра, да откри нови направления, да разбере повече за себе си и, в последна сметка, да направи някои позитивни промени в живота си ", прибавя той.
В този смисъл можем да приемем, че позитивната психотерапия е " положителна ", тъй като се концентрира върху силата и опциите на клиентите си, само че това никога не значи, че тя пропагандира поп позитивното мислене.
И в случай че след доста чудене се решите да отидете на психотерапия, а терапевтът ви каже, че би трябвало да се разхождате повече на чист въздух, да си изследвате B12 и да прегръщате " вътрешното си дете " по 10 минути дневно, с цел да преодолеете паническите си офанзиви или депресивния си епизод, може би би трябвало да потърсите различен терапевт.
* " Пирамидата на потребностите на Маслоу " е доктрина на американския психолог Ейбрахам Маслоу, която допуска, че универсалните потребности са общи за всички хора и стоят в пирамидална, йерархична конструкция. Теорията има 5 стадия, които идват от 2 съществени претекста: претекста за икономисване и претекста за напредък
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ