Хора. Сцена. Маса. Кафе. Адреналин. Театър. Смях. Настроение. Култура. БГ.

Хора. Сцена. Маса. Кафе. Адреналин. Театър. Смях. Настроение. Култура. БГ. Наука. Кафе. Хора. Животът. БТ. Те... Дори единствено този случаен и повтарящ се лист може да затвори кръг, нарисуван от нечия развинтена фикция и трансфорат в спектакъл за развлечение – за гледащи – с просторна обща просвета...

„ Списъци “ в Yalta Art Room e алтернатива да се забавляваш, до момента в който се забавлява една неизплезена част от родната интелигенция. „ Списъци “ може да бъде наречено и „ Тласъци “ – поради провокацията, която те мята от брега на морето до брега на парадокса, може да се споделя и „ Сблъсъци “ – поради изненадата, която дебне всяка последваща минута. Може да се споделя и „ Брейнстормиинг “ – поради играта във всичките й форми.

Това е спонтанна концепция на хора, които обичат описи. Но това не са тези хора с оня лист, за който може би малко на брой към този момент си спомнят. Защото нещата са още по-екстремни. „ Списъци “ е зрелище за уши, изгубили своята непорочност, за очи – прегорели единствено от чувството за съществуването на доста слънца, и изобщо – за аудитория, която е уверена в неналичието на сетивност...

Грубостта на този театър е в неналичието на благосклонност към тези, които не знаят, към всичко, което не е в обсега на безкрайната изчерпателност, към опцията да си поемеш въздух – без мисъл, към „ тежките парфюми “ и „ всички форми на фашизъм “. Толкоз.



В „ Списъци “ едни хора приказват, а други хора се смеят, без даже да знаят за какво. Едни хора ликуват, а други „ ликуват “. Едни хора демонстрират по какъв начин могат всичко, а други си мислят, че са разбрали всички. Едни хора тичат към върха, а други – против вятъра. И това също е смешно.

Това е зрелище, което в никакъв случай не би имало неуспех. Ако актьорите, изключително единият, си повярват. Ако публиката стартира доста да мисли, или в случай че стартира да ръкопляска директно преди края на представлението. Или, в случай че някой реши да опише насериозно целият този опит. Или, в случай че екипът реши да употребява кръговото за Перник...

Иначе, от „ Списъци “-те на Мартина Апостолова и Николай Колев може да се научи всичко – от цветущи разновидности за национални обети до съвсем наукоподобни сведения за различаване на качествения хайвер. Който може, ще разпознае, текстове от латинския публицист Авъл Гелий, от средновековната му колежка Сей Шонагон, от немския психиатър и белетрист Алфред Дьоблин, от френския историк Пиер дьо Бурдей, от разказ на английския публицист Джон Ланчестър, и, о, какъв брой елементарно – от Борхес, Жан Жьоне и... „ Видрица “ на поп Минчо Кънчев.

И всичко това – за 45 минути, начални, средношколски, университетски, всевъзможни, за всекиго може да има по нещо. И това е гаранция, че даже инцидентно попаднал фен би могъл да се забавлява, а по-късно и да се позамисли. Което пък потвърждава „ единствената “ рекламация на създателите, че „ Списъци “ е дзен зрелище...

Екипът

Идея – Николай Колев
Режисура – Марион Дърова
Драматургия – Стефан Иванов
Звук – Александър Евтимов-Шаманчето
Участват Мартина Апостолова и Николай Колев



Николай Колев е мъдрец, културолог, продуцент в Българска национална телевизия и учител в Нов български университет. Стефан Иванов е стихотворец и основен драматург на театралната работилница „ Сфумато “, лекар е по хармония към Софийския университет. Марион Дърова е хореограф, режисьор, пърформър, приключила философия в Софийския университет, учител е в театралния лицей „ Любен Гройс “, притежател на „ Икар “ (2021) за актуален танц и пърформанс. Мартина Апостолова е театрална и кино актриса, известна с функциите си във филмите „ Ирина “ (режисьор – Надежда Косева) и в „ Ф1.618 “ (режисьор – Теодор Ушев), учител е в Нов български университет, през 2020 година е оповестена за „ Европейска изгряваща звезда “ на „ Берлинале “.