Идлиб, северозападна Сирия – Изминаха 10 години от химическите атаки в Източна Гута, в покрайнините на столицата Дамаск и Ум Яхя – медицинска сестра в местна болница по това време – все още не могат да забравят образите на хора, гърчещи се и с пяна от устата.
Малко след полунощ на 21 август 2013 г. сирийският режим атакува с нервнопаралитичен агент градовете Замалка, Ейн Тарма и Ирбин в провинцията Гута.
Според Сирийската мрежа за човешки права (SNHR) общо 1127 души са били убити при атаките. Близо 6000 други са пострадали от задушаване и дихателни проблеми.
SNHR каза, че обгазяването на хора в съня им показва, че атаките са били „предумишлени и умишлени“.
„Времето в региона беше прогнозирано като относително хладно и спокойно между 02:00 и 05:00 тази нощ, което означаваше, че отговорните знаеха, че въздухът ще бъде неподвижен и тежкият отровен газ естествено ще се носи надолу и ще се утаи на нивото на земята, вместо да се издуха“, се казва в изявление на правозащитната група.
По това време Ум Яхя беше приключила смяната си в болницата около 1 сутринта. Тя отбеляза, че необичайно се задъхва и се прибра вкъщи. Но няколко минути по-късно шофьор на линейка, когото познаваше – Абу Халед – почука на вратата й и й каза, че има много ранени.
Това я изненада, тъй като не беше чула звук от обстрел или ракетни атаки.
„Слязох до линейката и открих, че Абу Халед е довел хора – мъже, жени и деца – с пяна на устата, задушаващи се“, спомня си Ум Яхя, говорейки на мемориал в Идлиб, който отбеляза десетилетие от Гута атаки.
На неделния мемориал присъстваха активисти, свидетели и доброволци от гражданска защита, които се събраха в рамките на кампанията „Не задушавайте истината“. Те носеха лозунги и поискаха отговорност за извършителите на химическата атака.
За Ум Яхя тази нощ през 2013 г. беше дълга и болезнена, потънала в хаос и броят на труповете продължи да расте до точката, в която нейната болница вече не можеше да поеме повече пациенти и жертви.
„Всичко, което виждахме, бяха хора, които се задушаваха и конвулсираха“, каза тя. „Не разбрахме какво се случва. Някой дойде и ни каза да напръскаме ранените с вода, след това лекар каза да им дадем атропин. Не знаех какво да правя и нямах нищо друго освен кислород, който да им дам.“
Атропинът се използва за лечение на бавен сърдечен ритъм при спешни случаи. Използва се и за намаляване на слюнката и течността в дихателните пътища по време на операция.
Едва на разсъмване болничният персонал разбра, че причината за задушаването е химическо оръжие, каза Ум Яхя.
„Не мога да забравя ахканията, излизащи от задушаващите се деца, пяната, излизаща от устата им, ужасения поглед в очите им. На сутринта етажът на болницата беше пълен с трупове.“
Медицинската сестра преброи 300 мъртви и поиска телата на жените и децата да бъдат отделени от тези на мъжете. Болничният персонал започна да ги увива в савани, но нямаше достатъчно за обикаляне.
Изпитанието не свърши дотук. Докато оцелелите семейства и болничният персонал транспортираха някои от телата за погребение, те бяха атакувани от военни самолети.
„Тези семейства, които бяха убити от химическото оръжие, имаха милостива смърт в сравнение с тези, които бяха убити от военните самолети“, каза горчиво Ум Яхя. „В резултат на бомбардировката имаше ампутирани крайници и кръв навсякъде.“
Сред загиналите бяха парамедици и д-р Абдул Гани, който работеше в болницата и беше убит заедно със сина си. Имаше толкова много мъртви хора, че беше решено да се изкопае масов гроб за тях вместо индивидуални.
Три дни след нападението хората дойдоха в болницата и казаха, че не са чували или виждали съседите си с дни. Ум Яхя, линейки и комитет за наблюдение стигнаха дотам и бяха посрещнати от зловещата гледка на цели семейства, лежащи безжизнени в домовете си.
„Честно казано, нямаше врата в Замалка и Ейн Тарма, която да отворим, без да намерим цели семейства мъртви“, каза тя. „Стояхме безпомощни, без да знаем какво да правим.“
В една от къщите тя намери булка и младоженец, на чиято сватба беше присъствала само дни по-рано, да лежат безжизнени близо до вратата, сякаш се опитваха да избягат. В друга къща е намерено мъртво седемчленно семейство.
Мъртвите бяха покрити в найлонови чували, защото погребалните покрови бяха свършили. Шест дни след атаката все още имаше няколко къщи, които не бяха проверени, мъртвите им жители все още бяха вътре.
„Това, което видях там, беше ужасно. Чертите на човек, убит от химическо оръжие, се променят след пет или шест дни. Повярвайте ми, нямаха никакви разпознаваеми черти“, каза Ум Яхя.
Някои от оцелелите членове на семейството не биха поискали роднините си поради изкривените им лица, което накара медицинската сестра да запише много от мъртвите като анонимни.
Изпитанието се отрази много на Ум Яхя и в продължение на две седмици тя не можеше да работи или дори да движи тялото си.
„Продължавам да си спомням как децата ридаеха и как един баща ме молеше да спася детето му и всичко, което успях да му кажа, беше, че не мога да направя нищо“, каза тя.
„Мога да се грижа за хора, които са ранени, или да извадя шрапнели от бомбардировка, но не можах да направя нищо за жертвите на химическата атака. Направихме всичко по силите си.”
Ум Яхя се надява, че ще има справедливост за семействата и жертвите и че президентът на Сирия Башар ал-Асад и неговото правителство ще бъдат подведени под отговорност един ден.
„Просто се надявам, че хората няма да забравят престъпността на Асад и ще ни подкрепят със сърцата и душите си“, каза тя.
SNHR е документирал общо 222 атаки с химическо оръжие в Сирия от първото регистрирано използване на химическо оръжие на 23 декември 2012 г. до 20 август 2023 г.
„Приблизително 98 процента от всички тези атаки са извършени от силите на сирийския режим, докато приблизително 2 процента са от ISIS [ISIL]“, каза групата.
Позовавайки се на атаките в Гута през 2013 г. като „най-голямата атака с химическо оръжие в съвременната епоха“, SNHR каза, че режимът на Ал Асад все още е защитен от безнаказаност и призова ООН да наложи икономически, политически и военни санкции на сирийското правителство.
Източник: Ал Джазира
