Вол за вълк, или отново за националния ни празник
Хора, подметнаха ни кокалче! Втори ден разясняваме да бъде ли 24 май народен празник, с цел да неглижираме другите промени в конституцията, предлагани от (част от) ръководещата коалиция. Доказва го оптимално високата естрада, от която това предложение бе направено (в пакет конституционни промени) – в съпоставяне със „ скромната “ смяна на Кодекса на труда, посредством която през май предходната година ГЕРБ лансираха същата концепция, а ПП-ДБ се въздържаха или гласоподаваха срещу. И от персоналния ангажимент на премиера с концепцията. И от днешния анонс на заместник-прдеседателя на Народното събрание Никола Минчев, че не изключва провеждането на референдум по този мотив.
Добре, щом желаят да спорим – ще спорим. Вариантът да приемем безрезервно предлагането, тъй като всички партии, подготвени да трансформират конституцията, го харесват, несъмнено работи за техните членове, деятели и придворни публицисти и анализатори. Повечето от нас обаче не са такива. И този път
ще би трябвало да ни чуят
Аз съм човек на словото и духа и нямам подозрение, че 24 май е най-светлият български празник. Но НЕ Е САМО БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК! 24 май е формален празник и в Северна Македония, и църковно-държавен празник в Русия.
В сегашната политическа обстановка това би трябвало да са задоволително безапелационни причини, с цел да изберем друга дата. Ако не са, и в случай че работим за вечността, тогава да спазим международната традиция националният ни празник да носи символиката на държавността. Първата алтернатива е народен празник да е денят, в който България афишира своята самостоятелност.
Тоест,
22 септември
На тази дата през 1908 България и българите към този момент са съзрели за мисълта, че националната самостоятелност (от една или друга империя) си има цена. Тя по никакъв начин не е била ниска – България е трябвало да се откаже от безмитна търговия с Османската империя, да одобри загубата на големите източни пазари за износа на жито, животни и манифактура. И даже за баснословна сума да откупи част от източните железници.
Предците ни са били подготвени да платят. Но единствено с пари. И най-много с цел да бъде легитимиран в интернационален проект българският княз.
На 6 септември 1885 бащите им са били подготвени да платят с кръвта си. През 1895, в своя „ Отговор на речта на година Стоилова “, Стамболов прелестно откроява смисъла на Съединението: „ Княза цари седем години без благоволението на Русия; Той ще може и още седемдесет години да цари, в случай че волята на народа му служи като яка основа. Като не мога да призная, че ний сме имали потребност от Русия до в този момент, смятам за закононарушение, да тьрсим помиряване с Русия, единствено с цел да се признае Княза. Ний, Българите, сме нормално положителни домакини; знаем да харчим малко, да вършим икономия; кой от нас би дал един вол за един вълк? Така точно бихме постъпили, в случай че се откажехме от нашата Самостоятелност с незачитан Княз против облага на взаимозависимост с приет Княз! Княза се намира тук поради България, а не България поради Княза! “
Затова
аз съм за 6 септември
Без Съединението нямаше да я има Независимостта.
От какво обаче отклонява погледа ни следващият спор за националния празник?
От две фундаментални промени в конституцията, чиито формулировки през вчерашния ден се оказаха доста смекчени спрямо предварителните анонси: вместо да бъдат отстранени, служебните държавни управления и основният прокурор остават. Само че мандатът на служебните държавни управления щял да бъде съкратен до месец, а на основния прокурор щяла да бъде отнета опцията методически да надзирава прокурорите.
Решение, почтено за Хашековата „ Партия за сдържан напредък в границите на закона “. Но след Първата международна война Хашек я разпуска, а в случай че се има вяра на пророчествата на мастит основен редактор, ние занапред ще сътворяваме българската „ Партия за сдържан напредък в границите на закона “ като „ партия на умерените евроскептици “. Тя нямало да бъде нито прекомерно обсесивна като „ Възраждане “, нито прекомерно конформистка като ПП-ДБ, само че щяла да „ гледа с сериозно мислене към демократичния консенсус, европейските регулации и даже войната в Украйна “.
Конституционни промени като оповестените през вчерашния ден единствено наливат вода в мелницата на такива към момента неродени Петковци. И дават на към този момент родените – Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Възраждане “, следващи мотиви да им поставят
кол в колелата
Защото нали от ПП-ДБ не се съмняват, че тези три партии ще набучат на копията си Решение № 3 от 10 април 2003 година по к.д. № 22/2002 година, и ще сезират Конституционния съд с презумпцията, че даже в осакатения си тип предлаганите промени изискват привикване на Велико национално заседание? Като това по този начин или другояче ще се случи, за какво „ новата коалиция “ се самоограничава? Наистина ли водачите ѝ мислят, че сезирането на Конституционния съд ще им се размине? Не им подхожда на образованието и претенциите.
А в случай че не мислят, за какво не го сезират те? По-точно – за какво не го направиха ПРЕДИ да разгласят концепциите си? Да, знам, че Конституционният съд към този момент се е произнасял по тематиката. Но няма да е казус да бъде питан за един и същи проблем по друг метод. И в друго време. Конституционният съд е пар екселанс политически орган по метода на съставянето си, и неговите членове прелестно се ориентират в политическата обстановка. Ако бъдат запитани както би трябвало, от който би трябвало и когато би трябвало, те ще отговорят каквото би трябвало.
Но може би това „ прозорче на благоприятни условия “ към този момент е затворено. И новата коалиция по-скоро е удовлетворена от това…
Тогава за какво съвсем образуваното конституционно болшинство не проработи за привикване на Велико национално заседание? При това с единствената цел да бъде анулирана ретроградната институция на Великото национално заседание, която всъщност е съветска? И каквато институция с изключение на в България, има единствено в Монголия? Тази концепция се търкаля от години в общественото пространство и „ политическият хайлайф “ бяга като демон от тамян от нея. Защо? Защото „ Велико народно събрание можело да прави всичко, което пожелае “! А елементарното Народно събрание да не би да не може??? А вие, които сте в елементарното Народно събрание, нали ще бъдете и в (последното) Велико Народно събрание? При това ще сте съвсем двойно повече – 400 вместо 240. Повече ли си вярвате в елементарните национални събрания? И
какво ви пречи в конституционния план за привикване на Велико народно събрание,
което да закрие ВНС-тата, да впишете обвързване определеното 8-мо Велико народно събрание да редуцира 160 от 400-те си депутати, и да продължи работа като нормално 50 Народно събрание? Или ви е боязън да не би самите вие да не се окажете измежду тези 160?
Та по този начин с 24 май. Въпросът не е в националния празник. Въпросът е в националния интерес. И кой му служи. И най-много – кой го предава.
Добре, щом желаят да спорим – ще спорим. Вариантът да приемем безрезервно предлагането, тъй като всички партии, подготвени да трансформират конституцията, го харесват, несъмнено работи за техните членове, деятели и придворни публицисти и анализатори. Повечето от нас обаче не са такива. И този път
ще би трябвало да ни чуят
Аз съм човек на словото и духа и нямам подозрение, че 24 май е най-светлият български празник. Но НЕ Е САМО БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК! 24 май е формален празник и в Северна Македония, и църковно-държавен празник в Русия.
В сегашната политическа обстановка това би трябвало да са задоволително безапелационни причини, с цел да изберем друга дата. Ако не са, и в случай че работим за вечността, тогава да спазим международната традиция националният ни празник да носи символиката на държавността. Първата алтернатива е народен празник да е денят, в който България афишира своята самостоятелност.
Тоест,
22 септември
На тази дата през 1908 България и българите към този момент са съзрели за мисълта, че националната самостоятелност (от една или друга империя) си има цена. Тя по никакъв начин не е била ниска – България е трябвало да се откаже от безмитна търговия с Османската империя, да одобри загубата на големите източни пазари за износа на жито, животни и манифактура. И даже за баснословна сума да откупи част от източните железници.
Предците ни са били подготвени да платят. Но единствено с пари. И най-много с цел да бъде легитимиран в интернационален проект българският княз.
На 6 септември 1885 бащите им са били подготвени да платят с кръвта си. През 1895, в своя „ Отговор на речта на година Стоилова “, Стамболов прелестно откроява смисъла на Съединението: „ Княза цари седем години без благоволението на Русия; Той ще може и още седемдесет години да цари, в случай че волята на народа му служи като яка основа. Като не мога да призная, че ний сме имали потребност от Русия до в този момент, смятам за закононарушение, да тьрсим помиряване с Русия, единствено с цел да се признае Княза. Ний, Българите, сме нормално положителни домакини; знаем да харчим малко, да вършим икономия; кой от нас би дал един вол за един вълк? Така точно бихме постъпили, в случай че се откажехме от нашата Самостоятелност с незачитан Княз против облага на взаимозависимост с приет Княз! Княза се намира тук поради България, а не България поради Княза! “
Затова
аз съм за 6 септември
Без Съединението нямаше да я има Независимостта.
От какво обаче отклонява погледа ни следващият спор за националния празник?
От две фундаментални промени в конституцията, чиито формулировки през вчерашния ден се оказаха доста смекчени спрямо предварителните анонси: вместо да бъдат отстранени, служебните държавни управления и основният прокурор остават. Само че мандатът на служебните държавни управления щял да бъде съкратен до месец, а на основния прокурор щяла да бъде отнета опцията методически да надзирава прокурорите.
Решение, почтено за Хашековата „ Партия за сдържан напредък в границите на закона “. Но след Първата международна война Хашек я разпуска, а в случай че се има вяра на пророчествата на мастит основен редактор, ние занапред ще сътворяваме българската „ Партия за сдържан напредък в границите на закона “ като „ партия на умерените евроскептици “. Тя нямало да бъде нито прекомерно обсесивна като „ Възраждане “, нито прекомерно конформистка като ПП-ДБ, само че щяла да „ гледа с сериозно мислене към демократичния консенсус, европейските регулации и даже войната в Украйна “.
Конституционни промени като оповестените през вчерашния ден единствено наливат вода в мелницата на такива към момента неродени Петковци. И дават на към този момент родените – Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, „ Възраждане “, следващи мотиви да им поставят
кол в колелата
Защото нали от ПП-ДБ не се съмняват, че тези три партии ще набучат на копията си Решение № 3 от 10 април 2003 година по к.д. № 22/2002 година, и ще сезират Конституционния съд с презумпцията, че даже в осакатения си тип предлаганите промени изискват привикване на Велико национално заседание? Като това по този начин или другояче ще се случи, за какво „ новата коалиция “ се самоограничава? Наистина ли водачите ѝ мислят, че сезирането на Конституционния съд ще им се размине? Не им подхожда на образованието и претенциите.
А в случай че не мислят, за какво не го сезират те? По-точно – за какво не го направиха ПРЕДИ да разгласят концепциите си? Да, знам, че Конституционният съд към този момент се е произнасял по тематиката. Но няма да е казус да бъде питан за един и същи проблем по друг метод. И в друго време. Конституционният съд е пар екселанс политически орган по метода на съставянето си, и неговите членове прелестно се ориентират в политическата обстановка. Ако бъдат запитани както би трябвало, от който би трябвало и когато би трябвало, те ще отговорят каквото би трябвало.
Но може би това „ прозорче на благоприятни условия “ към този момент е затворено. И новата коалиция по-скоро е удовлетворена от това…
Тогава за какво съвсем образуваното конституционно болшинство не проработи за привикване на Велико национално заседание? При това с единствената цел да бъде анулирана ретроградната институция на Великото национално заседание, която всъщност е съветска? И каквато институция с изключение на в България, има единствено в Монголия? Тази концепция се търкаля от години в общественото пространство и „ политическият хайлайф “ бяга като демон от тамян от нея. Защо? Защото „ Велико народно събрание можело да прави всичко, което пожелае “! А елементарното Народно събрание да не би да не може??? А вие, които сте в елементарното Народно събрание, нали ще бъдете и в (последното) Велико Народно събрание? При това ще сте съвсем двойно повече – 400 вместо 240. Повече ли си вярвате в елементарните национални събрания? И
какво ви пречи в конституционния план за привикване на Велико народно събрание,
което да закрие ВНС-тата, да впишете обвързване определеното 8-мо Велико народно събрание да редуцира 160 от 400-те си депутати, и да продължи работа като нормално 50 Народно събрание? Или ви е боязън да не би самите вие да не се окажете измежду тези 160?
Та по този начин с 24 май. Въпросът не е в националния празник. Въпросът е в националния интерес. И кой му служи. И най-много – кой го предава.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ