Момчето, което уби 8 деца в Сърбия, било жертва на тормоз. Къде са спали родителите и учителите, защо не са разбрали, че има проблем?
Хора, говорете с тези деца, забравете за телефоните си, за бирата с другари след работа, говорете с децата си. Живеем в сложни времена. Децата ни не всеки път съумяват да се оправят с отношението към тях, от време на време те не споделят, крият обидите, които се случват и онлайн, и в мрежите. Живеем във времена, в които жестокостта, надмощието и опцията да се присмееш те прави готин и са част от криворазбраното оцеляване.
Факт, всекидневието на децата ни с всеки минал ден става все по-трудно. Те не могат да поддържат връзка, тъй като имат прекалено много - материално, и прекомерно малко - прочувствено... Защото ние прекомерно рядко намираме време да водим естествени, човешки диалози с тях, тъй като отвред ги заливат гадни реклами, тъпи риалити формати, излъчвания, в които се толерира външността, имането, марковите джаджи. А детската душeвност не може да се пребори, да се отстоява, тя се пречупва, въпреки в доста от случаите да се пробва да бъде себе си.
Наша е отговорността да оказваме помощ на децата си пораснат положителни хора. Да им подадем ръка, когато сърцето им е цялостно с болежка, поради някоя кофти дума, засегнатост, определение...
Наша и на хората, които работят с тях - в детските градини, учебните заведения. Защото точно там те прекарват огромна част от времето си, там се оформят групички, основават се другарства или пък тъкмо противоположното - нагнетява се ненавист, неприемане, назадничавост. Често те избиват в непредвидена, само че обяснима ненапълно, експанзия. А от време на време се стига и до обстановки като тази в Сърбия, в която едно 13-годишно момче простреля 9 индивида. Хладнокръвно, планувано.
Стрелецът няма навършени 14 години и затова няма да може да бъде измамен под наказателна отговорност. Той ще бъде настанен евентуално в психиатрично заведение.
Жертвите за момента са 9, само че една учителка и шест деца са настанени в болница, а медиците се борят за живота им.
13-годишният нападател е имал два револвера и е възнамерявал всичко в продължение на месец, заяви сръбската полиция. Момчето даже е направило лист с имена на децата, които желае да убие. Значи е имало проблем, проблем, който сигурно не е от през днешния ден, не е от през вчерашния ден. Проблем, който е тлеел, с цел да избухне в едно извънредно незаконно действие, неясно за огромна част от нас.
Но знаем ли какво е ставало в главата на този към този момент младеж, какво е бил заставен да преживее, с цел да изиска гибелта на тези свои съученици? И за какво никой не е схванал за казуса?
“Сега видяхте ли какъв брой значима тематика е тормозът сред децата, така наречен bullying? И трябваше да се случи ужасът в Белград, с цел да влезе тази тематика в праймтайма наа нашите малките екрани? Казвам това като майка на дете, което нощес до късно съм успокоявала: беше слисан, учуден, сащисан, откакто негова съученичка (да, да, момиче!) му е обяснявала в елементи какво татко й щял принудително да направи с мен. Сексуално, в елементи. От чиста завист към сина ми, несъмнено, който обаче не е привикнал с такива словесни изстъпления и описания. Вие давате ли си сметка въобще в какво общество живеем? Аз, за жалост, да. И не, децата не са отговорни. Никой не се ражда неприятен. Проблемът е в родителите и в всякакви странни креатури, които от немай къде вземат решение да се нарекат “учители ”. ”, написа Катерина Хапсали в своя фейсбук профил.
Преди време друга известна жена - актрисата Александра Сърчаджиева, показа, че е преместила щерка си София в друго учебно заведение, тъй като неин съученик й споделил, че татко му нарекъл майка й с неприятна дума - " разпоретина ".
Повече от ясно е, че казусът с насилието е доста сериозен - в целия свят. И у нас. Но залисани в личните си проблеми, загледани в екраните на телефона, тв приемника, таблета, ние, възрастните, не разбираме, че децата ни се нуждаят от нас, с цел да пораснат щастливи, уверени, положителни хора.
Ние неглижираме техните проблеми в името на нашето успокоение, заливаме ги с кофти думи и вести, които без проблем влизат в речника ни, само че не са подобаващи за тях. Защото те тъкмо в този момент градят ценностната си система, учат се да работят в тим, да оказват помощ, да бъдат част от едно общество. Учат се да разграничават положително от неприятно. А ние какво им даваме - куп материални " богатства " и нищо стойностно, нищо, което да стопли душата им, да ги приготви за огромната игра на живота.
Установено е, че бащата е водил момчето да го учи да стреля, а оръжията са законно притежавани. Явно е желал да го направи " мъж ", само че по пътя към това възмъжаване очевидно е не запомнил да му даде задоволително обич, схващане и поддръжка...
Сръбският президент Александър Вучич има намерение да разгласи по-строги ограничавания върху притежанието на оръжие. Сръбският президент обмисля още понижаване на възрастовата граница от 14 на 12 години за носене на наказателна отговорност.
Стотици хора се събраха пред учебното заведение в Белград нощес, с цел да положат цветя и свещи в памет на починалите при стрелбата.
" Започнато е следствие за аргументите. ", сподели за " България заран " артистът Стефан Щерев, който сега се намира в Белград.
" Намирам се пред учебното заведение, хората слагат цветя и свещи, не е леко. Знаете, че е разгласен 3-дневен печал в Сърбия. А новината за стрелбата я разбрах, до момента в който бях на работен ангажимент. През 2003 година, когато гръмнаха премиера Зоран Джинджич, бях още веднъж тук. Страшно е чувството, че това е допустимо ", показа Щерев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Да, ужасно е. Защото на следващия ден това може да се случи и в нашето или вашето учебно заведение, с моето или вашето дете. Затова говорете с децата си, обичайте ги, подкрепяйте ги, учете ги на същински полезности. Учете ги да отстояват себе си, да търсят помощ, когато имат проблем и да бъдат толерантни към другите. Животът е прекомерно кофти преживяване, с цел да оставим тези, които най-вече обичаме, да се оправят сами с порастването. Те имат потребност от нас. Не го забравяйте. Дори да не го демонстрират, даже да не се вършат, че не ни слушат, те имат потребност от доста обич и поддръжка, от тил, от подадена ръка. И от слушател от време на време. Ама в действителност, не проформа.
Факт, всекидневието на децата ни с всеки минал ден става все по-трудно. Те не могат да поддържат връзка, тъй като имат прекалено много - материално, и прекомерно малко - прочувствено... Защото ние прекомерно рядко намираме време да водим естествени, човешки диалози с тях, тъй като отвред ги заливат гадни реклами, тъпи риалити формати, излъчвания, в които се толерира външността, имането, марковите джаджи. А детската душeвност не може да се пребори, да се отстоява, тя се пречупва, въпреки в доста от случаите да се пробва да бъде себе си.
Наша е отговорността да оказваме помощ на децата си пораснат положителни хора. Да им подадем ръка, когато сърцето им е цялостно с болежка, поради някоя кофти дума, засегнатост, определение...
Наша и на хората, които работят с тях - в детските градини, учебните заведения. Защото точно там те прекарват огромна част от времето си, там се оформят групички, основават се другарства или пък тъкмо противоположното - нагнетява се ненавист, неприемане, назадничавост. Често те избиват в непредвидена, само че обяснима ненапълно, експанзия. А от време на време се стига и до обстановки като тази в Сърбия, в която едно 13-годишно момче простреля 9 индивида. Хладнокръвно, планувано.
Стрелецът няма навършени 14 години и затова няма да може да бъде измамен под наказателна отговорност. Той ще бъде настанен евентуално в психиатрично заведение.
Жертвите за момента са 9, само че една учителка и шест деца са настанени в болница, а медиците се борят за живота им.
13-годишният нападател е имал два револвера и е възнамерявал всичко в продължение на месец, заяви сръбската полиция. Момчето даже е направило лист с имена на децата, които желае да убие. Значи е имало проблем, проблем, който сигурно не е от през днешния ден, не е от през вчерашния ден. Проблем, който е тлеел, с цел да избухне в едно извънредно незаконно действие, неясно за огромна част от нас.
Но знаем ли какво е ставало в главата на този към този момент младеж, какво е бил заставен да преживее, с цел да изиска гибелта на тези свои съученици? И за какво никой не е схванал за казуса?
“Сега видяхте ли какъв брой значима тематика е тормозът сред децата, така наречен bullying? И трябваше да се случи ужасът в Белград, с цел да влезе тази тематика в праймтайма наа нашите малките екрани? Казвам това като майка на дете, което нощес до късно съм успокоявала: беше слисан, учуден, сащисан, откакто негова съученичка (да, да, момиче!) му е обяснявала в елементи какво татко й щял принудително да направи с мен. Сексуално, в елементи. От чиста завист към сина ми, несъмнено, който обаче не е привикнал с такива словесни изстъпления и описания. Вие давате ли си сметка въобще в какво общество живеем? Аз, за жалост, да. И не, децата не са отговорни. Никой не се ражда неприятен. Проблемът е в родителите и в всякакви странни креатури, които от немай къде вземат решение да се нарекат “учители ”. ”, написа Катерина Хапсали в своя фейсбук профил.
Преди време друга известна жена - актрисата Александра Сърчаджиева, показа, че е преместила щерка си София в друго учебно заведение, тъй като неин съученик й споделил, че татко му нарекъл майка й с неприятна дума - " разпоретина ".
Повече от ясно е, че казусът с насилието е доста сериозен - в целия свят. И у нас. Но залисани в личните си проблеми, загледани в екраните на телефона, тв приемника, таблета, ние, възрастните, не разбираме, че децата ни се нуждаят от нас, с цел да пораснат щастливи, уверени, положителни хора.
Ние неглижираме техните проблеми в името на нашето успокоение, заливаме ги с кофти думи и вести, които без проблем влизат в речника ни, само че не са подобаващи за тях. Защото те тъкмо в този момент градят ценностната си система, учат се да работят в тим, да оказват помощ, да бъдат част от едно общество. Учат се да разграничават положително от неприятно. А ние какво им даваме - куп материални " богатства " и нищо стойностно, нищо, което да стопли душата им, да ги приготви за огромната игра на живота.
Установено е, че бащата е водил момчето да го учи да стреля, а оръжията са законно притежавани. Явно е желал да го направи " мъж ", само че по пътя към това възмъжаване очевидно е не запомнил да му даде задоволително обич, схващане и поддръжка...
Сръбският президент Александър Вучич има намерение да разгласи по-строги ограничавания върху притежанието на оръжие. Сръбският президент обмисля още понижаване на възрастовата граница от 14 на 12 години за носене на наказателна отговорност.
Стотици хора се събраха пред учебното заведение в Белград нощес, с цел да положат цветя и свещи в памет на починалите при стрелбата.
" Започнато е следствие за аргументите. ", сподели за " България заран " артистът Стефан Щерев, който сега се намира в Белград.
" Намирам се пред учебното заведение, хората слагат цветя и свещи, не е леко. Знаете, че е разгласен 3-дневен печал в Сърбия. А новината за стрелбата я разбрах, до момента в който бях на работен ангажимент. През 2003 година, когато гръмнаха премиера Зоран Джинджич, бях още веднъж тук. Страшно е чувството, че това е допустимо ", показа Щерев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Да, ужасно е. Защото на следващия ден това може да се случи и в нашето или вашето учебно заведение, с моето или вашето дете. Затова говорете с децата си, обичайте ги, подкрепяйте ги, учете ги на същински полезности. Учете ги да отстояват себе си, да търсят помощ, когато имат проблем и да бъдат толерантни към другите. Животът е прекомерно кофти преживяване, с цел да оставим тези, които най-вече обичаме, да се оправят сами с порастването. Те имат потребност от нас. Не го забравяйте. Дори да не го демонстрират, даже да не се вършат, че не ни слушат, те имат потребност от доста обич и поддръжка, от тил, от подадена ръка. И от слушател от време на време. Ама в действителност, не проформа.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ