Хлябът в това село не се плаща, а времето тече

Хлябът в това село не се заплаща, а времето тече по друг метод. Няма избрани часове за срещи, извършване на покупки и почистване - просто един спокоен темп, който подканя жителите, с цел да им даде допустимо най-вече независимост.

Звучи като приказно място, в което животът просто е необикновен. И в действителност мястото е необикнoвено. Това е село, в което всички поданици са с деменция. То се намира във Франция и се споделя Ланда Алцхаймер.

Магазинът на основния площад предлага елементарни хранителни артикули, като да вземем за пример багету, само че не приема пари, тъй че никой не би трябвало да си спомня за портфейла си, като тръгне на пазар.

„ Брус има положителни и неприятни дни, само че през последните няколко месеца има доста повече неприятни дни, в сравнение с положителни “, споделят близки до фамилията му

Жителите са към 120, а един от тяг някогашният фермер Франсис споделя и какво е почуствал, когато е схванал, че е с Алцхаймер.

„ Много беше мъчно “, изясни,мъжът, до момента в който пие кафе в сърцето на селото.

Баща му също е болен от Алцхаймер, само че Франсис не се опасява.

„ Не се опасявам от гибелта, тъй като това ще се случи един ден “, споделя той.

Животът на съселяните му е като на всички, макар заболяването.

„ Ако се предадеш, в действителност може да последва утежняване. Така че продължаваш да се справяш, съгласно опциите си “, споделя Франсис.

През февруари холивудският артист бе диагностициран и с тежка форма на деменция

Освен в магазина и ресторанта, жителите на селото се предизвикват да посещават театъра и да се включват в разнообразни действия. Филип и Вивиан описват, че не престават да живеят допустимо най-нормално след слагането на диагнозата „ двойна деменция “.

В невероятното френско селце времето тече по друг метод. Няма избрани часове за срещи, извършване на покупки и почистване -  ритъм, който оказва помощ на жителите, с цел да им даде допустимо най-вече независимост.

Селото се следи и има позитивен резултат

Професор Елен Амиева споделя, че първите резултати сочат, че то фактически въздейства на хода на заболяването.

Снимка: iStock

„ Това, което сме привикнали да следим, когато хората постъпват в институция, е ускорено утежняване на когнитивните качества - в тази среда на селото не се следи сходно нещо. Наблюдаваме една доста плавна еволюция. Имаме някои учредения да считаме, че този тип институции могат да повлияят на траекторията на клиничните резултати “, споделя експертът.

Лекарите също по този начин са следили „ фрапантно понижаване “ на възприятието за виновност и тревога на фамилиите.

„ Аз съм спокойна, тъй като знам, че тя е спокойна и е в сигурност “, сподели Доминик, отивайки към 89-годишната си майка Морисет.

Изпълнена със фамилни фотоси, картини и мебели, стаята има огромен прозорец към градината. Няма часове за визити, хората идват и си отиват, когато пожелаят. Доминик споделя, че тя и сестрите ѝ не са очаквали, че грижите ще бъдат толкоз качествени.

„ Когато си потеглям от нея, изпитвам облекчение. Когато идвам, като че ли съм просто в нейната къща - аз съм вкъщи с майка си “, споделя дамата.

Селото, опитът и какъв брой такива има по света

Във всяка от едноетажните къщички живеят към 8 жители, като има обща кухня, стаи за отдих и столова.

Те са направени от 10-годишната им щерка

Жителите на селото заплащат вноски, само че разноските за действието му - сходни на тези на средностатистически дом за възрастни хора - се покриват главно от районното френско държавно управление, което е платило 22 млн. $ за основаването на селото.

При откриването му през 2020 година то е второто по рода си и единственото, което е част от проучвателен план.

Смята се, че в света към момента има по-малко от 20 сходни селища.

Но то е привлякло интереса на целия свят, от тези, които търсят решение на плануваното експоненциално повишаване на деменцията.

Изследователите настояват, че общественият детайл може да е част от ключа към по-щастлив и евентуално по-здравословен живот с деменция.

Жителите на селото са към 120 души, толкоз са и здравните експерти, а с изключение на тях има и доброволци.

Разбира се, съществува жестока наложителност, тъй като няма лекуване. Но с напредването на заболяването на всеки гражданин на селото му се оказва нужната поддръжка.