3 лева за един хляб? Насъщният може да поскъпне още заради цената на труда
Хлябът – насъщният артикул на българската софра, може да ни коства над 3 лв. през идващите месеци и да продължи да се усилва, в унисон с непрекъснатия ритъм в растежа на цените на питателните артикули. За предстоящото покачване заговориха специалисти и представители на сектора, откакто на дневен ред още веднъж излезе тематиката за връщане на 20-процентното Данък добавена стойност.
От Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите даже обявиха, че хлябът е единственият хранителен артикул у нас, който съумява да задържи цената си повече от 8 месеца.
Възможността да купуваме по-скъп насъщ обаче позволява и ръководителят на съюза Мариана Кукушева. Според нея обаче, повода за това няма да е връщането на Данък добавена стойност, а цената на труда в хлебопроизводството.
„ Имаме голям проблем – заплащането на труда. Трудно намираме хора, които да поставят всекидневен, нощен и празничен труд. Цената на труда може да докара до промяна на цената на хляба “, изясни Кукушева пред Българска национална телевизия.
Преди дни някогашният финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков предложи в идващия бюджет Данък добавена стойност за хляба да бъде още веднъж 20%, с цел да няма спомагателни свръхпечалби, защото цената на пшеницата е паднала, съобщи той, представен от bTV. Кукушева обаче е безапелационна, че българският самун се създава от българска пшеница, а не от евтина украинска
" Внос на украинско брашно в България няма и импорт на украинска пшеница за хлебопроизводствени цели също няма ", съобщи тя.
Ако до преди месец се е внасяла украинска пшеница, тя се е употребила главно за фуражи, тъй като украинските артикули не дават отговор на нашите условия за фитосанитарен надзор, изясни специалистът и уточни, че сега България има остатък от 1 200 000 тона пшеница, която предходната година по това време е била с два пъти по-висока цена.
По думите ѝ обаче, актуалната ниска цена на пшеницата няма по какъв начин да се отрази незабавно върху цената на хляба.
Евтината пшеница и анулацията на Данък добавена стойност не се отразяват по никакъв метод на джоба на крайния консуматор. Това излиза наяве от данни, представени от икономиста Лъчезар Богданов. В пост във Facebook той ползва графика от Дирекцията по земеделие на Европейската комисия, която наблюдава придвижването на цените на пшеницата и хляба една година след експлоадирането на войната в Украйна.
" Цената на пшеницата през януари 2023 година е с 9% (средно за ЕС) и 10% (в България) над цената от януари 2022 година, до момента в който на хлябът и хлебните произведения са с 34% по-скъпи спрямо преди 12 месеца. Това, с изключение на друго, демонстрира и че понижението (а тук – премахването изцяло) на Данък добавена стойност не се придвижва към потребителите посредством по-ниски крайни цени. ", разяснява икономистът.
На този декор – съседите ни от Северна Македония взеха решение да замразят цените на хляба. Премиерът Димитър Ковачевски разгласи, че няма да допусне голословно повишаване и напомни, че страната е отпуснала задоволителна поддръжка за фирмите, работещи в промишлеността. Въпреки това, някои компании по този начин и не са понижили цената на съществени артикули.
А до момента в който българските управляващи не престават битката с комерсиалните вериги по преодоляване на галопиращите цени на храните, водещи анализатори оповестиха ограниченията им за „ безумни “.
„ Овладяването на цените на стоките е безумно административно упражнение, което натоварва затлачената администрация от такива ограничения, стратегии. Не мисля, че намесата на пазара с ценови надзор, ще е сполучливо. Търговските вериги са доста по-напред и ловко заобикалят всички офанзиви и по най-законния ред не престават да вършат бизнеса. Инструментът на страната би трябвало да е в облекчение на администрация и администрацията ”, съобщи икономистът Преслав Райков по Нова тв.
Икономистът Георги Вулджев също не схваща за какво от държавното управление се подвига медиен звук за преодоляване на цените. „ Именно ръководещите от време на време би трябвало да вършат инспекции ”, посочи той.
Според Вулджев, в случай че има нарастване на цената на хляба, то повишаването ще бъде в границите на стотинки.
Критична оценка във връзка с икономическите ограничения направи и някогашният зам.-министър на финансите Любомир Дацов.
" Не знам какво бори държавното управление. То може да бори цените, само че не бори инфлацията ", съобщи пред Българска национална телевизия икономистът.
Той разясни, че сред инфлация и цена има огромна разлика.
Ако някой желае да бори инфлацията и най-малко стопиране повишаването на цените, би трябвало да се създадат две неща - едното е, че има повече пари и това, което би трябвало да се направи е да се ограничи потреблението, изясни Дацов.
" Политиците не желаят да ползват тези ограничения, тъй като те са извънредно непопулярни ", счита той.
Другото нещо е заплащането на сметките. Години наред сбъркани политики в региона на земеделието и стопанската система дават своя резултат. България създава релативно малко за потенциала, който има и създава скъпо. И си задаваме въпроса милиардите, които се изливаха толкоз години, къде отидоха и какво направиха, попита риторично икономистът.
Той изрично счита, че огромните търговски вериги у нас са съдействали в позитивен аспект за развиването на българските производители, а сега са под напън.
" Ако приказваме за веригите - веригите в България са основали повече ферми и повече индустриален потенциал, тъй като те работят с тези хора, които са техни снабдители и ги развиват ", съобщи финансистът и зададе въпроса - какви са резултатите от политиките на Министерство на земеделието?
Междувременно стана ясно, че служебното държавно управление обмисля да вкара режим, при който търговците ще би трябвало да уведомяват Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), в случай че желаят да слагат надценка от 20-25 % върху доставната цена на питателните артикули.
Това сподели служебният министър на стопанската система Никола Стоянов за Нова тв. По думите на Стоянов по този начин КЗП ще може да реши дали и кого да ревизира, с цел да откри какъв е аргументът за надценката.
Той посочи, че към момента се разисква дали прагът да е 20 или 25%.
Стоянов съобщи, че сега всеобщо надценката при питателните артикули е над 80-90%. Често проверяващите се натъквали и на подправени документи. Затова идната седмица министърът ще предложения на среща представители на Комисията за защита на конкуренцията, с цел да разбере от тях дали са правили инспекция за картел, проведен от комерсиалните вериги.
Правителството не е във война с веригите, „ не ги сочим с пръст “, разяснява Стоянов. Ние откриваме, че има проблем по веригата на доставки, цените се качват голословно. Ние не сме проверяващ орган, единствено желаеме да осветлим кой какъв брой печели, изясни той.
Служебният министър добави, че задачата на служебното държавно управление е цените да бъдат понижени с 20-30 %. По думите му КЗП е направила близо 500 инспекции за няколко седмици, при които са открити 480 нарушавания, формирани са 205 акта.
До края на седмицата се чака да тръгне уеб сайтът, на който ще може да се откри съпоставяне на цените на хранителни артикули в комерсиалните вериги в страните от Европейския съюз и в България.
От Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите даже обявиха, че хлябът е единственият хранителен артикул у нас, който съумява да задържи цената си повече от 8 месеца.
Възможността да купуваме по-скъп насъщ обаче позволява и ръководителят на съюза Мариана Кукушева. Според нея обаче, повода за това няма да е връщането на Данък добавена стойност, а цената на труда в хлебопроизводството.
„ Имаме голям проблем – заплащането на труда. Трудно намираме хора, които да поставят всекидневен, нощен и празничен труд. Цената на труда може да докара до промяна на цената на хляба “, изясни Кукушева пред Българска национална телевизия.
Преди дни някогашният финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков предложи в идващия бюджет Данък добавена стойност за хляба да бъде още веднъж 20%, с цел да няма спомагателни свръхпечалби, защото цената на пшеницата е паднала, съобщи той, представен от bTV. Кукушева обаче е безапелационна, че българският самун се създава от българска пшеница, а не от евтина украинска
" Внос на украинско брашно в България няма и импорт на украинска пшеница за хлебопроизводствени цели също няма ", съобщи тя.
Ако до преди месец се е внасяла украинска пшеница, тя се е употребила главно за фуражи, тъй като украинските артикули не дават отговор на нашите условия за фитосанитарен надзор, изясни специалистът и уточни, че сега България има остатък от 1 200 000 тона пшеница, която предходната година по това време е била с два пъти по-висока цена.
По думите ѝ обаче, актуалната ниска цена на пшеницата няма по какъв начин да се отрази незабавно върху цената на хляба.
Евтината пшеница и анулацията на Данък добавена стойност не се отразяват по никакъв метод на джоба на крайния консуматор. Това излиза наяве от данни, представени от икономиста Лъчезар Богданов. В пост във Facebook той ползва графика от Дирекцията по земеделие на Европейската комисия, която наблюдава придвижването на цените на пшеницата и хляба една година след експлоадирането на войната в Украйна.
" Цената на пшеницата през януари 2023 година е с 9% (средно за ЕС) и 10% (в България) над цената от януари 2022 година, до момента в който на хлябът и хлебните произведения са с 34% по-скъпи спрямо преди 12 месеца. Това, с изключение на друго, демонстрира и че понижението (а тук – премахването изцяло) на Данък добавена стойност не се придвижва към потребителите посредством по-ниски крайни цени. ", разяснява икономистът.
На този декор – съседите ни от Северна Македония взеха решение да замразят цените на хляба. Премиерът Димитър Ковачевски разгласи, че няма да допусне голословно повишаване и напомни, че страната е отпуснала задоволителна поддръжка за фирмите, работещи в промишлеността. Въпреки това, някои компании по този начин и не са понижили цената на съществени артикули.
А до момента в който българските управляващи не престават битката с комерсиалните вериги по преодоляване на галопиращите цени на храните, водещи анализатори оповестиха ограниченията им за „ безумни “.
„ Овладяването на цените на стоките е безумно административно упражнение, което натоварва затлачената администрация от такива ограничения, стратегии. Не мисля, че намесата на пазара с ценови надзор, ще е сполучливо. Търговските вериги са доста по-напред и ловко заобикалят всички офанзиви и по най-законния ред не престават да вършат бизнеса. Инструментът на страната би трябвало да е в облекчение на администрация и администрацията ”, съобщи икономистът Преслав Райков по Нова тв.
Икономистът Георги Вулджев също не схваща за какво от държавното управление се подвига медиен звук за преодоляване на цените. „ Именно ръководещите от време на време би трябвало да вършат инспекции ”, посочи той.
Според Вулджев, в случай че има нарастване на цената на хляба, то повишаването ще бъде в границите на стотинки.
Критична оценка във връзка с икономическите ограничения направи и някогашният зам.-министър на финансите Любомир Дацов.
" Не знам какво бори държавното управление. То може да бори цените, само че не бори инфлацията ", съобщи пред Българска национална телевизия икономистът.
Той разясни, че сред инфлация и цена има огромна разлика.
Ако някой желае да бори инфлацията и най-малко стопиране повишаването на цените, би трябвало да се създадат две неща - едното е, че има повече пари и това, което би трябвало да се направи е да се ограничи потреблението, изясни Дацов.
" Политиците не желаят да ползват тези ограничения, тъй като те са извънредно непопулярни ", счита той.
Другото нещо е заплащането на сметките. Години наред сбъркани политики в региона на земеделието и стопанската система дават своя резултат. България създава релативно малко за потенциала, който има и създава скъпо. И си задаваме въпроса милиардите, които се изливаха толкоз години, къде отидоха и какво направиха, попита риторично икономистът.
Той изрично счита, че огромните търговски вериги у нас са съдействали в позитивен аспект за развиването на българските производители, а сега са под напън.
" Ако приказваме за веригите - веригите в България са основали повече ферми и повече индустриален потенциал, тъй като те работят с тези хора, които са техни снабдители и ги развиват ", съобщи финансистът и зададе въпроса - какви са резултатите от политиките на Министерство на земеделието?
Междувременно стана ясно, че служебното държавно управление обмисля да вкара режим, при който търговците ще би трябвало да уведомяват Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), в случай че желаят да слагат надценка от 20-25 % върху доставната цена на питателните артикули.
Това сподели служебният министър на стопанската система Никола Стоянов за Нова тв. По думите на Стоянов по този начин КЗП ще може да реши дали и кого да ревизира, с цел да откри какъв е аргументът за надценката.
Той посочи, че към момента се разисква дали прагът да е 20 или 25%.
Стоянов съобщи, че сега всеобщо надценката при питателните артикули е над 80-90%. Често проверяващите се натъквали и на подправени документи. Затова идната седмица министърът ще предложения на среща представители на Комисията за защита на конкуренцията, с цел да разбере от тях дали са правили инспекция за картел, проведен от комерсиалните вериги.
Правителството не е във война с веригите, „ не ги сочим с пръст “, разяснява Стоянов. Ние откриваме, че има проблем по веригата на доставки, цените се качват голословно. Ние не сме проверяващ орган, единствено желаеме да осветлим кой какъв брой печели, изясни той.
Служебният министър добави, че задачата на служебното държавно управление е цените да бъдат понижени с 20-30 %. По думите му КЗП е направила близо 500 инспекции за няколко седмици, при които са открити 480 нарушавания, формирани са 205 акта.
До края на седмицата се чака да тръгне уеб сайтът, на който ще може да се откри съпоставяне на цените на хранителни артикули в комерсиалните вериги в страните от Европейския съюз и в България.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ