Генитална хламидия
Хламидийната зараза е настоящ проблем и съставлява една от най-разпространените полово-предавани инфекции . Нелекувана, тя води до съществени затруднения.
Причинителят на болестта е микроорганизмът Chlamydia trachomatis. Той съставлява интрацелурарен бацил, като серотип от D до L водят до полово-преносими болести.
След инфектирането с хламидия , микроорганизмите навлизат в клетките на лигавиците на гениталния тракт. Започват да се разделят и се трансформират в метаболитно по-активни форми, наречени ретикулацни телца. След 72 часа престояване в една клетка хламидията провокира цитолиза (смърт на клетката) и е подготвена да заразява наред.
Хламидията се предава от човек на човек при директен контакт сред лигавици. Инфектирането не всеки път води до развиване на клинична картина. Например във Франция безсимптомното носителство в цервикалния канал и уретрата доближава до 25% при дамите и до 70% при мъжете в дейна полова възраст: 15-25 години.
Ако се проявят признаци, Chlamydia trachomatis предизвиква болести, сходни на гонокока – уретрит, цервицит, епидидимит, простатит, конюнктивит , перихепатит, синдром на Райтер и тазово възпалителна болест.
BOX_MORE_NEWS Ендоцервицитът е най-честото инфектиране, породено от хламидията, при дамата. Голяма част от инфектираните са асимптомни. В останалите случаи се индуцира инфекциозен отговор. Жълтата мукопурулентна секреция и склонността на лигавицата към кървене са алармиращи признаци, които изискват особено внимание и консултация с доктор.
Нелекувана хладимията може да се изкачи (асцендира) нагоре по женския генитален тракт. Възпаляват се маточната празнина (еднометрит) и маточните тръби (ендосалпингит). Тазовата възпалителна болест се характеризира с така наречен ендометриален синдром . Той съставлява вагинално кървене, тъпа абдоминална болежка и маточна мъка без увеличение броя на левкоцитите в периферната кръв.
Възпалението от дребния таз има опция да се популяризира до черния дроб, където се образуват адхезии към капсулата му. Появява се спомагателна болежка в горния десен квадрант на корема и сензитивност при палпация на черния дроб. Това се нарина синдром на Fitz-Hugh-Curtis.
Нелекувана халамидиалната зараза води до стерилитет. Chlamydia trachomatis е най-важният микроорганизъм в генезата на обструктивен тубарен стерилитет. Смята се, че единствено след един епизод на тазово възпалителна болест към 10% от дамите страдат от стерилитет заради запушването на тръбите. Рискът нараства трагично след всеки идващ епизод.
Правилното антибиотично лекуване се организира с доксициклин 100 мг, два пъти за минимум 10 дни. Алтернатива са макролидите. Макролидите като еритомицин могат да се ползват и по време на бременност , тъй като не минават плацентарната преграда. При лекуване на комбинирана зараза с гононок - виж публикацията „ Гонококът”.
Причинителят на болестта е микроорганизмът Chlamydia trachomatis. Той съставлява интрацелурарен бацил, като серотип от D до L водят до полово-преносими болести.
След инфектирането с хламидия , микроорганизмите навлизат в клетките на лигавиците на гениталния тракт. Започват да се разделят и се трансформират в метаболитно по-активни форми, наречени ретикулацни телца. След 72 часа престояване в една клетка хламидията провокира цитолиза (смърт на клетката) и е подготвена да заразява наред.
Хламидията се предава от човек на човек при директен контакт сред лигавици. Инфектирането не всеки път води до развиване на клинична картина. Например във Франция безсимптомното носителство в цервикалния канал и уретрата доближава до 25% при дамите и до 70% при мъжете в дейна полова възраст: 15-25 години.
Ако се проявят признаци, Chlamydia trachomatis предизвиква болести, сходни на гонокока – уретрит, цервицит, епидидимит, простатит, конюнктивит , перихепатит, синдром на Райтер и тазово възпалителна болест.
BOX_MORE_NEWS Ендоцервицитът е най-честото инфектиране, породено от хламидията, при дамата. Голяма част от инфектираните са асимптомни. В останалите случаи се индуцира инфекциозен отговор. Жълтата мукопурулентна секреция и склонността на лигавицата към кървене са алармиращи признаци, които изискват особено внимание и консултация с доктор.
Нелекувана хладимията може да се изкачи (асцендира) нагоре по женския генитален тракт. Възпаляват се маточната празнина (еднометрит) и маточните тръби (ендосалпингит). Тазовата възпалителна болест се характеризира с така наречен ендометриален синдром . Той съставлява вагинално кървене, тъпа абдоминална болежка и маточна мъка без увеличение броя на левкоцитите в периферната кръв.
Възпалението от дребния таз има опция да се популяризира до черния дроб, където се образуват адхезии към капсулата му. Появява се спомагателна болежка в горния десен квадрант на корема и сензитивност при палпация на черния дроб. Това се нарина синдром на Fitz-Hugh-Curtis.
Нелекувана халамидиалната зараза води до стерилитет. Chlamydia trachomatis е най-важният микроорганизъм в генезата на обструктивен тубарен стерилитет. Смята се, че единствено след един епизод на тазово възпалителна болест към 10% от дамите страдат от стерилитет заради запушването на тръбите. Рискът нараства трагично след всеки идващ епизод.
Правилното антибиотично лекуване се организира с доксициклин 100 мг, два пъти за минимум 10 дни. Алтернатива са макролидите. Макролидите като еритомицин могат да се ползват и по време на бременност , тъй като не минават плацентарната преграда. При лекуване на комбинирана зараза с гононок - виж публикацията „ Гонококът”.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ