Хитовият роман „Кървавата годеница“ на испанската писателка Кармен Мола излиза

Хитовият разказ „ Кървавата избраница “ на испанската писателка Кармен Мола излиза за първи път на български, откакто покори читателите допълнително от 15 страни след публикуването си на испански. Криминалният разказ пленява и вниманието на рецензията, само че не по-малко вълнуваща е историята на самата Мола. Авторката написа под псевдоним и желае да остане анонимна, поради което постоянно е наричана „ испанската Елена Феранте “.

„ В Мадрид стават малко убийства “, споделя служител на реда Салвадор Сантос на младия си възпитаник Анхел Сарате. „ Но когато станат, не е нещо, на което други градове биха завидели “, би допълнила контрольор Елена Бланко, завеждаща Отдела за разбор на случаи – полицейско ръководство, основано за откриване на най-трудните закононарушения.

Сусана Макая е млада циганка, възпитана отвън обичаите на своята общественост. Тръгва си от моминското си празненство и… изчезва.

В издирването на килъра на Сусана полицайката се потапя в света на ромите, отказали се от своите обичаи, с цел да се интегрират в обществото. Наднича в кривото огледало на предразсъдъците и расизма, с които те се сблъскват всеки ден.

Представяме ви фрагмент от " Кървавата избраница " на Кармен Мола, издарелство " Ера ":

Втора глава

Имението „ Виста Алегре “ в регион „ Карабанчел “ е възвишен ваканционен комплекс, достигнал най-големия си искра през деветнайсети век, когато се трансформира в лятно имение на кралица Мария-Кристина Бурбонска, а по-късно – в резиденция на маркиза на Саламанка, строителя, проектирал квартал „ Саламанка “ в Мадрид.

– Не съм се доближавал, с цел да не сгазя лука. Щом я видях, незабавно ви се обадих – пазачът на имение „ Виста Алегре “ е нервозен, желае служителите на реда да поемат отговорността за тялото, което се е появило там. – За първи път попадам на мъртва жена, само че се очакваше, паркът е доста занемарен.

Младши контрольор Анхел Сарате работи напълно неотдавна в локалното полицейско ръководство, още не е имал мотив да посети имението и в този момент се оглежда сюрпризиран. Подминали са замък и в този момент вървят през градини, в които времето като че ли е спряло – той би се изненадал по-малко, в случай че се натъкне на някоя дама, облечена с облекла от деветнайсети век, в сравнение с мъртва от двайсет и първи.

– Тук е като в „ Ретиро “ – разяснява с удивление.

– По-хубаво е, в сравнение с в „ Ретиро “, казусът е, че не се поддържа. Нали ги знаете политиците, няма пари за това, което не им носи полза. Сигурен съм, че за банкетите си и за първокласните коли, с които пътуват, не са се скъпили. Тук има два двореца – остарелия на кралицата и новия на маркиза, а също и старешки дом, а е имало даже сиропиталище. Казваха, че ще дадат целия парк чартърен на Нюйоркския университет, с цел да се настани тук и да го оправи, само че нищо не стана, нали виждате по какъв начин наподобява.
Хората, които злословят по адрес на политиците, са му досадни, даже да имат право. По-лесно е да хвърлиш виновността върху тях, в сравнение с да направиш нещо, с цел да подобриш ситуацията. А градините не са зле поддържани, а доста по-добре, в сравнение с всеки различен парк в региона. Тук няма нито улични банди, нито наркодилъри, нито счупени люлки.

– Как казахте, че ви е името?

– Рамон, на вашите услуги – бърза да отговори пазачът. Не си споделя семейството.

– Кога намерихте натрупа, Рамон?

– Преди няма и половин час. Добре че пристигнах насам, към тогавашното сиропиталище „ Ла Унион “. Аз израснах там, знаете ли?

Истината е, че от няколко дни съм разтревожен. Обикновено през нощта тук се промъкват просяци, а последните дни не са идвали.

– Не разбирам каква е връзката.

– Всичко е обвързвано по напълно елементарен метод, господин контрольор. Нищо не става инцидентно, в последна сметка едното води до другото. Не сте ли чували какво споделят – че в случай че една пеперуда запърха с крила в Австралия, може да аргументи земетресение тук?

Последното, което Сарате очакваше, беше пазачът на парк да му показа личната си версия за резултата на пеперудата. А не го интересува, по тази причина продължава да върви към натрупа.

– Ето, сътрудника ви идва. И извинявайте, в случай че доста бърборя, от неналичието на компания е, по през целия ден съм самичък, а откогато брачната половинка ми умря – и по цяла нощ. Тук сме просяците и аз. А в този момент и мъртвата, несъмнено.

Когато се доближава до новодошлия, вижда, че е Алфредо Коста. Ако на неговия сътрудник му се наложеше още веднъж да постави изпита, с цел да бъде признат на работа в полицията, надали щеше да го издържи. Все повтаря на Сарате, че когато бил на неговата възраст, бил устойчив като муле, само че в този момент, когато наближава петдесетте, не може да догони даже баба си, в случай че тръгне да бяга.

– Видя ли натрупа? – Сарате изгаря от неспокойствие, младите служители на реда нямат доста благоприятни условия да проверяват ликвидиране. Както споделя

Салвадор Сантос, неговият ментор още от юношеските му години, индивидът, който го насърчи и му оказа помощ да влезе в полицията, в Мадрид стават малко убийства.

– Да, видях го, само че не съм се доближавал. – Коста към този момент е тръгнал да се отдалечава и не споделя мнението на Салвадор; съгласно него стават прекомерно доста убийства, а най-много – прекомерно доста в часовете, когато той е дежурен. – А и теб не те поучавам, тъй като след това ще дойдат криминалистите и ще ни вдигнат скандал, че сме унищожили доказателства. Сериалът „ От мястото на престъплението “ навреди доста на полицията, от мен да го знаеш.

– Обади ли им се?

– Обадих им се, когато и на теб, към този момент трябваше да са пристигнали.

Двамата се доближават до мястото, което им сочи пазачът. Остават на няколко метра от момичето. Има нещо към кръста му, нещо розово.

– Какво е това?

– Балетна пачка. Като ти се родят дъщери, ще ти пристигна до гуша да купуваш такива идиотщини.

Коста има две дъщери, на четиринайсет и на десет; в случай че човек го слуша, вечно ще му се отще да има деца.

– Искам да я видя по-отблизо.

– Не си навличай кахъри. Кога ще се научиш, че е най-добре да стоиш надалеч от проблемите? Повишенията са за насъбран стаж, не за замесване в неприятности.

Криминалистите се появяват, преди Сарате да направи и крачка към натрупа. Поне този, който идва, е Фуентес, един от най-опитните. Не си фантазира, че взе участие в сериал като останалите.

– Знаете ли коя е?

– Не сме се доближавали.

– Мамка му – недоволства. – И от кое място сте сигурни, че е мъртва?

Тримата се доближават до жертвата, Сарате оглежда всичко, до момента в който върви към нея: мургава, би споделил, че е циганка; красива, само че със сбръчкано лице, като че ли е страдала доста. Пачката е мръсна и изцапана с кръв, както и останалите й облекла, раздрана е.

Криминалистът пръв я допира, отваря едното й око, с цел да види зениците й, и си изкарват акъла. Фуентес изкрещява, само че не поради ларвата, която изпълзява от очната орбита.

– Жива е! Бързо, куфарчето!

Един от помощниците му тича към него, само че момичето получава спазъм, за последно. Кой знае, може би в случай че бяха пристигнали по-рано, щяха да съумеят да спасят живота му. Фуентес въздъхва и клати глава.

– Спокойно, към този момент е мъртва, не й оставаше доста. В отчета ще пишем, че сме я намерили мъртва, по този начин ще ви спестя неприятностите.

– Какво й се е случило? Откъде излезе ларвата? – Сарате е смутен, колкото и да не му се желае.

– Не пипайте нищо, багра се, че този случай не е за вас. Ще се обадя на комисар Рентеро – декларира Фуентес.
Сарате се оглежда, паркът към този момент не е приятно място, а се е трансформирал в пъкъл, в място, където на мъртвите им излизат ларви от очите.