Д-р Анко Иванов: Отричането, че в България е имало фашизъм, говори за ново зараждане на фашизма под булото на краен национализъм
Хитлеристките Свастиките на Площад Цар Борис III - Скопие, Април 1941 по време на празнуването на 1 година от обединяването с България
Тези дни се навършиха 80 години от приемането на първо четене (20 ноември 1940 г.) от българското Народно заседание на фашисткия Закон за отбрана на нацията (ЗЗН). Неговият първообраз е сходният закон във фашистка Германия, написа Анко Иванов,
доктор по философия.
Все по-често в общественото пространство у нас, даже в научна и профилирана литература по история, политология, философия и други публични науки, се отхвърля съществуването на фашизма в България. В интернет всяка публикация, всеки пост със наличие за фашизма са обругавани, съпровождани с хули и цинизми. Правят това най-често наети за чиния леща тролове, служещи си с разнообразни никове. Но има и читатели в интернет, които априорно отхвърлят съществуването на фашизма — като резултат от неведение и терминологична комплицираност. Ето имитация под моя публикация («Груба имитация на българската история»): «В Бългaрия нe e имaлo фaшизъм… имaлo e в Итaлия… От тук следва, че публикацията е подправена. Гeрмaния e билa нaциoнaлсoциaлиcтичecкa пo врeмeтo нa Хитлeр… тaкa ce кaзвa пaртиятa му… и зaтoвa ca нaричaни нaкрaткo нaциcти»).
Фашизмът (от итал. fascismo, от fascio — съюз, вързоп, обединение) има три съществени проявления: извънредно дясна, националистическа и антихуманна идеология; радикално-екстремистко националистическо политическо движение; политически режим — открита терористична тирания. Основните признаци на фашизма са: коренен шовинизъм (ксенофобия, национализъм, расизъм и антисемитизъм), покоряване на всичко на ползите на нацията, сближение на нацията без класови, политически и синдикални противодействия и битки (еднопартийна или безпартийна система); етатизъм (държавата е над всичко, всичко е в държавата); тоталитаризъм, гнет и насилие; антилиберализъм и антидемократизъм; антикомунизъм; демагогска агитация, ограничение на свободата на словото и цензура; милитаризация на обществото и така нататък Главното във фашизма са радикалният шовинизъм, тоталитаризмът (държавата управлява всичко), терорът и насилието. Целта е възраждането на нацията, нейното обединяване и готовност за постигането на нейните национални идеали и ползи, без значение от употребяваните способи.
Между 1920 и 1945 година в Европа има три съществени преобладаващи политически системи:
демократизъм, социализъм и фашизъм
Главното за либерализма е отбраната на ползите на капитала (богатите), за социализма — на работническата класа и трудовите хора (бедните), и за фашизма — ползите на стоящата над личностите нация и националните ползи.
В България се вижда наклонност у някои политолози, философи и историци да отхвърлят съществуването в предишното на фашизъм в България. Има два метода за установяване на съществуването или отсъствието на фашизъм. Първият непроизводителен метод е сравнението с някакъв пример на фашизма, и най-много на националсоциализма в Германия. И при отсъствието на някоя от нацистките характерности в българските условия се отхвърля съществуването на фашизма у нас. Вторият метод е отчитане на проявлението не на всички, а на най-същностните черти на фашизма. Във всяка страна фашизмът има характерни признаци и характерности, само че съдържа общите признаци.
Фашизмът е родово разбиране (проф. И. Баева). То показва общи основни признаци на политическото събитие фашизъм. Това общо (родово) разбиране фашизъм не може да съществува настрана от видовите понятия за фашизма. В родовото разбиране са включени не всички черти на видовите понятия (италиански фашизъм, националсоциализъм, фалангизъм, монархофашизъм и др.), а единствено общите характерности — тези, които ги има във всички видови понятия.
Фашизмът в обособената страна
има характерна, друга форма
Както показва Палмиро Толиати, «дори в една и съща страна в друго време фашизмът има друга форма». Подобна е и позицията на различен прочут италианец — Умберто Еко: «Фашистката игра може да се играе под доста форми, а името на играта не се променя», както и «човек може да отстрани от италианския фашистки режим една или повече характерности, и той към момента ще бъде различим като фашистки. Махнете империализма от фашизма и към момента имате Франко и Салазар. Махнете колониализма, и към момента имате балканския фашизъм».
Няма в света единна матрица на фашизма, с която да се съпоставят неговите белези в обособени страни. Белезите на фашизма в Италия и Германия не съответстват. Това не значи, че Италия или Германия не са били фашистки страни. Повечето съпоставения в България с италианския фашизъм или с немския националсоциализъм постоянно подчертават на обособени специфики, а не на главните признаци на фашизма. Фашизмът като политически режим и политическа система се отличава с комплекс от признаци, които го вършат фашизъм. В другите страни може да има разнообразни признаци и да няма цялостен комплекс. Но основното, което пронизва всички признаци, остава. Такъв е образецът с България — няма ръководеща фашистка партия (но има редица фашистки партии и придвижвания, показани и в Народното събрание) и няма изявен Фюрер или Дуче. Но това не отхвърля съществуването на другите съществени признаци на фашизма. Едни от тях са коренен шовинизъм, антилиберализъм, антикомунизъм, ксенофобия и расизъм, гнет и принуждение, милитаризъм, измама.
Типичен симптом на фашизма е ксенофобията, която при другите типове фашизъм има разнообразни характерности — расизъм, ненавист, гонене и гнет над други народности. В Германия, Хърватия и България има антисемитизъм. В Германия има и антиславянизъм, само че него в България и Хърватия го няма, тъй като това са славянски нации и страни. В тях обаче има антисърбизъм.
В България ксенофобията се демонстрира, както и в Германия, най-вече
във формата на антисемитизъм
Той се разгаря след приемането на ЗЗН. И в България, както и в Германия, той е директно обвързван с радикалния шовинизъм. В полемиката по приемането на ЗЗН в 25-о Обикновено Народно събрание (от 15 до 20 ноември 1940 г.) се одобряват голям брой ограничения против евреите и масоните. Мотивировката е свръхнационалистическа. Например, в мотивировката на вносителите (Дочо Христов, Д. Андреев, Дени Костов и Ат. Попов) се пропагандира отстраняването на «всякакви детайли, които са непознати на неговата народност, когато той, народът, престане да се въодушевява от всевъзможни интернационални (т.е. комунистически — б.а.) и космополитни (т.е. либерално-демократични — б.а.) идеологии», да се наложи «великият и заветен девиз на националния егоизъм», както и отказване правата на евреите, а права имат единствено българите (Д. Христов, Стен. днев. на 25 Общински народен съвет, II районен съд, 15 ноември 1940 година, с. 208). В изявлението си Крум Митаков — основател и началник на крайнодясната фашистка организация Съюз на българските фашисти, разкрива задачата на неговата партия — «постигането на величието на България», «за реализиране на безспорната Сан-Стефанска Велика България». Както и «ограничение до най-малко гражданските и политическите права на еврейската раса в България». Той дефинира евреите като «съзаклятници», «паразити» и «всяка паплач от еврейската раса» (Стен. днев. на 25 Общински народен съвет, II районен съд, 19 ноември 1940 година, с. 228).
Върхът на разкриването на фашисткия темперамент на ЗЗН е реализиран в речта на Петър Габровски, министър на вътрешните работи и националното здраве. След това тя е издадена като независима листовка и популяризирана в страната. В нея централно място имат нацията, национализмът, българското национално схващане, което е «в кръвта на българина, то е силата на българщината». В тази тирада се пази и фашисткият симптом за етатизъм, страната е освен политическа организация, само че и стопанска, културна и обществена организация. Добре знае се, че държавната интервенция във всички действия е демонстрация на тоталитаризма (белег на фашизма), слагането на общия интерес над персоналния, единствено посредством него «може да има развиване, да има напредък». В нея тирада има и антисемитизъм, посредством който се обосновава приемането на ЗЗН. Габровски твърди, че евреите имат «един народен фанатизъм». Като министър той се афишира срещу интернационализма и космополитизма. А това са два съществени признака на фашизма — антилиберализъм и антидемократичност, както и антикомунизъм. Той твърди, че «либерализмът… е националното верую на евреина…, това е негова национална черта».
След приемането на ЗЗН са признати още седем антиеврейски закона, основано е особено Комисарство по еврейските въпроси, има всеобщо интерниране в провинцията на евреи от огромните градове и най-много от София (около 20 000), даже всеобщо преселване и възбрана на евреи да живеят в централните елементи на някои градове, да влизат в тези централни елементи. Те правят наложително трудова активност под шапката на трудови войски, носят жълтите значки, на вратите в домовете им има надпис, че в тях живеят евреи, изземва се еврейско имущество, изпращат се евреите от Беломорска Тракия и Македония в лагерите на гибелта в Полша и така нататък
За милионите елементарни хора, живели в България през интервала на гражданската война 1923-1944 година (по акад. Г. Марков), е имало фашизъм и фашисти. Има продължителна антифашистка битка и победа на антифашисткия Отечествен фронт. Сега се премълчават присъединяване на България във Втората международна война, бомбардировките на българските градове, партизанското антифашистко придвижване, всеобщият фашистки гнет. В Париж при сключването на мирните контракти (1947 г.) България е обсъждана като фашистка страна — спътник на нацистка Германия. В страната е имало голям брой убийства на партизани, комунисти и ремсисти, на стотици невръстни деца и малолетни младежи и девойки, отрязани и разнасяни партизански глави и прочие
Отричането на фашизма приказва единствено за възобновление на фашизма под нова форма — неофашизъм, постоянно прикриван под булото на краен шовинизъм.
" Дума "
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Тези дни се навършиха 80 години от приемането на първо четене (20 ноември 1940 г.) от българското Народно заседание на фашисткия Закон за отбрана на нацията (ЗЗН). Неговият първообраз е сходният закон във фашистка Германия, написа Анко Иванов,
доктор по философия.
Все по-често в общественото пространство у нас, даже в научна и профилирана литература по история, политология, философия и други публични науки, се отхвърля съществуването на фашизма в България. В интернет всяка публикация, всеки пост със наличие за фашизма са обругавани, съпровождани с хули и цинизми. Правят това най-често наети за чиния леща тролове, служещи си с разнообразни никове. Но има и читатели в интернет, които априорно отхвърлят съществуването на фашизма — като резултат от неведение и терминологична комплицираност. Ето имитация под моя публикация («Груба имитация на българската история»): «В Бългaрия нe e имaлo фaшизъм… имaлo e в Итaлия… От тук следва, че публикацията е подправена. Гeрмaния e билa нaциoнaлсoциaлиcтичecкa пo врeмeтo нa Хитлeр… тaкa ce кaзвa пaртиятa му… и зaтoвa ca нaричaни нaкрaткo нaциcти»).
Фашизмът (от итал. fascismo, от fascio — съюз, вързоп, обединение) има три съществени проявления: извънредно дясна, националистическа и антихуманна идеология; радикално-екстремистко националистическо политическо движение; политически режим — открита терористична тирания. Основните признаци на фашизма са: коренен шовинизъм (ксенофобия, национализъм, расизъм и антисемитизъм), покоряване на всичко на ползите на нацията, сближение на нацията без класови, политически и синдикални противодействия и битки (еднопартийна или безпартийна система); етатизъм (държавата е над всичко, всичко е в държавата); тоталитаризъм, гнет и насилие; антилиберализъм и антидемократизъм; антикомунизъм; демагогска агитация, ограничение на свободата на словото и цензура; милитаризация на обществото и така нататък Главното във фашизма са радикалният шовинизъм, тоталитаризмът (държавата управлява всичко), терорът и насилието. Целта е възраждането на нацията, нейното обединяване и готовност за постигането на нейните национални идеали и ползи, без значение от употребяваните способи.
Между 1920 и 1945 година в Европа има три съществени преобладаващи политически системи:
демократизъм, социализъм и фашизъм
Главното за либерализма е отбраната на ползите на капитала (богатите), за социализма — на работническата класа и трудовите хора (бедните), и за фашизма — ползите на стоящата над личностите нация и националните ползи.
В България се вижда наклонност у някои политолози, философи и историци да отхвърлят съществуването в предишното на фашизъм в България. Има два метода за установяване на съществуването или отсъствието на фашизъм. Първият непроизводителен метод е сравнението с някакъв пример на фашизма, и най-много на националсоциализма в Германия. И при отсъствието на някоя от нацистките характерности в българските условия се отхвърля съществуването на фашизма у нас. Вторият метод е отчитане на проявлението не на всички, а на най-същностните черти на фашизма. Във всяка страна фашизмът има характерни признаци и характерности, само че съдържа общите признаци.
Фашизмът е родово разбиране (проф. И. Баева). То показва общи основни признаци на политическото събитие фашизъм. Това общо (родово) разбиране фашизъм не може да съществува настрана от видовите понятия за фашизма. В родовото разбиране са включени не всички черти на видовите понятия (италиански фашизъм, националсоциализъм, фалангизъм, монархофашизъм и др.), а единствено общите характерности — тези, които ги има във всички видови понятия.
Фашизмът в обособената страна
има характерна, друга форма
Както показва Палмиро Толиати, «дори в една и съща страна в друго време фашизмът има друга форма». Подобна е и позицията на различен прочут италианец — Умберто Еко: «Фашистката игра може да се играе под доста форми, а името на играта не се променя», както и «човек може да отстрани от италианския фашистки режим една или повече характерности, и той към момента ще бъде различим като фашистки. Махнете империализма от фашизма и към момента имате Франко и Салазар. Махнете колониализма, и към момента имате балканския фашизъм».
Няма в света единна матрица на фашизма, с която да се съпоставят неговите белези в обособени страни. Белезите на фашизма в Италия и Германия не съответстват. Това не значи, че Италия или Германия не са били фашистки страни. Повечето съпоставения в България с италианския фашизъм или с немския националсоциализъм постоянно подчертават на обособени специфики, а не на главните признаци на фашизма. Фашизмът като политически режим и политическа система се отличава с комплекс от признаци, които го вършат фашизъм. В другите страни може да има разнообразни признаци и да няма цялостен комплекс. Но основното, което пронизва всички признаци, остава. Такъв е образецът с България — няма ръководеща фашистка партия (но има редица фашистки партии и придвижвания, показани и в Народното събрание) и няма изявен Фюрер или Дуче. Но това не отхвърля съществуването на другите съществени признаци на фашизма. Едни от тях са коренен шовинизъм, антилиберализъм, антикомунизъм, ксенофобия и расизъм, гнет и принуждение, милитаризъм, измама.
Типичен симптом на фашизма е ксенофобията, която при другите типове фашизъм има разнообразни характерности — расизъм, ненавист, гонене и гнет над други народности. В Германия, Хърватия и България има антисемитизъм. В Германия има и антиславянизъм, само че него в България и Хърватия го няма, тъй като това са славянски нации и страни. В тях обаче има антисърбизъм.
В България ксенофобията се демонстрира, както и в Германия, най-вече
във формата на антисемитизъм
Той се разгаря след приемането на ЗЗН. И в България, както и в Германия, той е директно обвързван с радикалния шовинизъм. В полемиката по приемането на ЗЗН в 25-о Обикновено Народно събрание (от 15 до 20 ноември 1940 г.) се одобряват голям брой ограничения против евреите и масоните. Мотивировката е свръхнационалистическа. Например, в мотивировката на вносителите (Дочо Христов, Д. Андреев, Дени Костов и Ат. Попов) се пропагандира отстраняването на «всякакви детайли, които са непознати на неговата народност, когато той, народът, престане да се въодушевява от всевъзможни интернационални (т.е. комунистически — б.а.) и космополитни (т.е. либерално-демократични — б.а.) идеологии», да се наложи «великият и заветен девиз на националния егоизъм», както и отказване правата на евреите, а права имат единствено българите (Д. Христов, Стен. днев. на 25 Общински народен съвет, II районен съд, 15 ноември 1940 година, с. 208). В изявлението си Крум Митаков — основател и началник на крайнодясната фашистка организация Съюз на българските фашисти, разкрива задачата на неговата партия — «постигането на величието на България», «за реализиране на безспорната Сан-Стефанска Велика България». Както и «ограничение до най-малко гражданските и политическите права на еврейската раса в България». Той дефинира евреите като «съзаклятници», «паразити» и «всяка паплач от еврейската раса» (Стен. днев. на 25 Общински народен съвет, II районен съд, 19 ноември 1940 година, с. 228).
Върхът на разкриването на фашисткия темперамент на ЗЗН е реализиран в речта на Петър Габровски, министър на вътрешните работи и националното здраве. След това тя е издадена като независима листовка и популяризирана в страната. В нея централно място имат нацията, национализмът, българското национално схващане, което е «в кръвта на българина, то е силата на българщината». В тази тирада се пази и фашисткият симптом за етатизъм, страната е освен политическа организация, само че и стопанска, културна и обществена организация. Добре знае се, че държавната интервенция във всички действия е демонстрация на тоталитаризма (белег на фашизма), слагането на общия интерес над персоналния, единствено посредством него «може да има развиване, да има напредък». В нея тирада има и антисемитизъм, посредством който се обосновава приемането на ЗЗН. Габровски твърди, че евреите имат «един народен фанатизъм». Като министър той се афишира срещу интернационализма и космополитизма. А това са два съществени признака на фашизма — антилиберализъм и антидемократичност, както и антикомунизъм. Той твърди, че «либерализмът… е националното верую на евреина…, това е негова национална черта».
След приемането на ЗЗН са признати още седем антиеврейски закона, основано е особено Комисарство по еврейските въпроси, има всеобщо интерниране в провинцията на евреи от огромните градове и най-много от София (около 20 000), даже всеобщо преселване и възбрана на евреи да живеят в централните елементи на някои градове, да влизат в тези централни елементи. Те правят наложително трудова активност под шапката на трудови войски, носят жълтите значки, на вратите в домовете им има надпис, че в тях живеят евреи, изземва се еврейско имущество, изпращат се евреите от Беломорска Тракия и Македония в лагерите на гибелта в Полша и така нататък
За милионите елементарни хора, живели в България през интервала на гражданската война 1923-1944 година (по акад. Г. Марков), е имало фашизъм и фашисти. Има продължителна антифашистка битка и победа на антифашисткия Отечествен фронт. Сега се премълчават присъединяване на България във Втората международна война, бомбардировките на българските градове, партизанското антифашистко придвижване, всеобщият фашистки гнет. В Париж при сключването на мирните контракти (1947 г.) България е обсъждана като фашистка страна — спътник на нацистка Германия. В страната е имало голям брой убийства на партизани, комунисти и ремсисти, на стотици невръстни деца и малолетни младежи и девойки, отрязани и разнасяни партизански глави и прочие
Отричането на фашизма приказва единствено за възобновление на фашизма под нова форма — неофашизъм, постоянно прикриван под булото на краен шовинизъм.
" Дума "
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ