Хипертиреоидизмът символизира нечувано изобилие от живот и растеж, които са

„ Хипертиреоидизмът символизира нечувано обилие от живот и напредък, които са прекомерни за тялото. Този остатък от живот би трябвало да бъде отклонен към духовните и душевни канали, където са отворени всички направления. “

~ Рюдигер ДАЛКЕ, „ Болестта като език на душата ” (Изд. „ Лик “)

Хиперфункция на щитовидната жлеза 

Хипертиреоидизмът постоянно се съпровожда от формиране на гуша, без това да е безусловно наложително. Гушата нормално има възлеста форма, при което разграничаваме студени възли - които не натрупват йод или събират напълно дребни количества - и топли, които реализират огромно струпване. Студеният вид е дотолкоз дегенерирал във връзка с тъканта, че към този момент не е в положение да образува хормони и е податлив към злокачествено изродяване. Той обаче не способства за повишение на функционалността на жлезата. 

Топлите възли, зад които се крият познатите в медицинския език аденоми, бързо се трансформират в деликатна житейска тематика, която се визира с отвращение. В съответен смисъл шията не търпи към себе си нищо пристягащо. Наистина вратната обиколка се усилва, само че обезпокоеното възприятие се резервира. На душевно равнище подхождат трендовете към клаустрофобия, т. е. плахо биват избягвани всевъзможни притесняващи обстановки. Шията се издува и онагледява скрития в тялото неукротим блян към разгръщане. Сърцето бие ускорено, кръвното налягане и телесната температура се покачват, появяват се изпотяване и нервни прояви. Двигателното неспокойствие се показва в прибързаност и разтърсване. Безсънието лишава тялото от нужния покой. Очите треперят от напрежение, зениците са необятно разтворени и очните ябълки мощно изпъкват. По лицето на пациента е изписан боязън: необятно разтворените от нерешителност очи като че ли ще изскочат от орбитите като при удушен. От боязън, те са и свръхбдителни. Застанали в цялостна бойна подготвеност, те виждат отсреща си борба на живот и гибел, за която явно се приготвя и цялото тяло. Връзката със страха освен се показва от израза на лицето, само че се удостоверява от опитите осъществявани с животни. Натъкналите се на див звяр зайчета, чийто път за бягство е отсечен, развиват всички белези на хипертиреоидизма, в това число и изпъкването на очните ябълки, наречено екзофталм. При хората изостреното възприятие за боязън доста постоянно е провокирано от неприятните изгледи за бъдещето и съответното трайно душевно натоварване. Налице са обаче и прекомерно ранни срещи със гибелта или опита, добит от загубата на непосредствен човек. Никой обаче не се конфронтира със смъртния боязън или ужаса, а избира да ги отхвърли или изтласка - по тази причина те и се изписват по лицето. Това непризнаване стига до такава степен, че пациентите напряко търсят обстановки, от които изключително се опасяват. Освен посредством израза на лицето страхът се показва и посредством изпускане, което държи пациентите напрегнат да не изпълнят гащите -както споделя народът. Вместо да преодолеят трудността в метафоричен смисъл, те претърпяват това превъзмогване в червата си във тип на диария. Изпотяването може да се провокира както от боязън, по този начин и от прекалено напрежение или превъзбуда. На процедура пациентите не заобикалят нито напрежението, нито възбудата. Заедно с суматохата, в подутата шия и облещването на очите е залегнало и тотално пресилване, което може да се съпостави с изтощение на тежкоатлет. 

Тенденцията към изтощение се среща в биографиите на множеството от  засегнатите. Те са склонни към ранно съзряване и прибързано вдишване на отговорности към по-малки братя или сестри. Прекомерното обилие на определящи растежа и съзряването хормони в кръвта им по-късно алармира за потъналите в тялото съответни искания. Често сами отделени, разочаровани или отхвърлени от майката, те пробват да се преборят с зародилите по тези аргументи страхове и неустановеност, идентифицирайки се с майчината роля. („ Ако не мога да я имам, би трябвало да стана като нея, с цел да мога без нея ”.) При доста от засегнатите дами това постоянно води съвсем до блудничество с бащата, а при мъжете - до втренчване в женската роля, което може да стигне до хомосексуалност. На тази провокирана майчина роля пациентите остават правилни до саможертвеност. Провалът на сходен опит за отплата би могъл да отключи болестта. 

Широко разтворените очи могат също по този начин да показват враждебност или любознание. Много постоянно ще се срещаме с това видимо несъгласие. Уплашените и раздразнени пациенти като че ли се приготвят за велики каузи, които изискват всичките им налични сили. Стрелките сочат стихия, сякаш директно следва най-горещата борба на живот и гибел. Самите пациенти обаче не знаят нищо за това, в противен случай: те следят признаците си от огромна вътрешна отдалеченост и опитът демонстрира, че прекомерно късно се обръщат към лекаря. Те не желаят да бъдат обявявани за заболели, а търпят, до момента в който могат. Куражът им за битка е потопен в сянка и те въобще не го осъзнават. Обратно: посредством горещите възли и издутата шия те най-откровено показват на телесно равнище какъв брой държат на израстването и развиването и какво напрежение се изисква за това. Те желаят освен да съществуват, а най-много да не престават напред; жаждата им е неутолима и издава също такава жадност за живот. Те не могат задоволително да си изпълнят гушата и постоянно се раздират от горещи упоритости. Тази форма на лакомия стои напълно на напред във времето. Безпокойството от време на време се показва в треперене или туптене на шията и гушата. В положението им има нещо корозивно и оборотите са толкоз високи, като че ли нещото разяжда от вътрешната страна: освен това толкоз бързо, че засегнатите очевидно отслабват и това още повече акцентира тяхната изхабеност. Те се самоизяждат от упоритости и воля за деяние. 

Заедно със страха и будната подготвеност за защита мястото на горещата борба хвърля светлина и върху още една тематика, обвързвана с особената форма на алчността - в тази ситуация ламтяща за чест. Като преход сред тялото и главата шията обезпечава достъп до най-висшите инстанции. На това място гушата освен издига защитителен щит пред една от най-чувствителните телесни зони, само че препречва резето, стесняващо всички жизненоважни снабдителни пътища. Около тази обсада се води горещо стълкновение, което може да се интерпретира като борба за достъп до най-висшето място. Често зад всичко се крие олицетворение на избухлив и невъздържан спор сред престижи, който е съдбоносен за пациентите. Именно тялото показва какъв брой съсипваща и обезсилваща е тази битка и че достъпът нагоре от ден на ден се стеснява. Треперенето издава боязън и безпокойствие. Пациентите изпадат в суматоха от мисълта, че животът им е заплашен преди още да са основали нещо, и при всяко последващо терзание излизат отвън себе си. Разтреперани от наличието на съответната авторитетна персона, те постоянно не са в положение да поднесат и чаша кафе към устните си. В гърлото им е заседнала толкоз едра буца, че нищо не може да се изкачи нагоре, макар че в метафоричен смисъл всичко панира нататък. Жаждата за живот, съчетана със смъртния боязън от пропускане на значителното в живота, тук играе спомагателна роля. 

В случай че при сходна обстановка въобще са в положение да кажат нещо, те го дължат на голямата своя дарба да събират силите си и да вкарват ред и практичност във всичко. Зад бариерата на гушата си те сдържат всички свои прочувствени пориви, изключително враждебните - само че също и всевъзможни други усеща. Чрез рационални размисли те даже на драго сърце оказват помощ на съперниците си, а най-обичат майчински да поддържат своите по-малки братя и сестри, с които в действителност си съперничат. 

Единствено когато защитната дига на шията не издържи и се скъса, те отварят шлюзовете и изливат на независимост видимо нестимулирани потоци от сълзи. Понякога издайничи техният кресливо-дрезгав и очевидно подтиснат глас, който показва усложненията, създавани им от обстановката. Тя намерено приказва за натиска, на който са подложени, за изпълващото ги потискащо въодушевление. В своята натегнатост гласът непредпазливо показва напълно безшумно същинската им рекламация. Сякаш някой би желал да се изрази по-ясно и по-силно, само че не съумява. 

Повишеното количество на хормони, отделяни от щитовидната жлеза, поддържа тези тълкувания, само че хормоналното излишество демонстрира и дълбоко  потъналата в тялото рекламация за израстване. До юношеската възраст тя се демонстрира на телесно равнище, само че по-нататък единствено на духовно и душевно ниво. Поради това не е изумително, че в детската възраст съвсем не се среща хипертиреоидизъм и броят на случаите нараства след пубертета. При възрастните хормоналното излишество на жлезата издава регресия и връщане към едно към този момент неподобаващо и неуместно равнище. Пациентите не признават стремежите си към израстване и битка. Претенцията им за изключително бързо съзряване, израстване и допустимо повече прекарвания бива изтласкана към тялото, където се показва в нарасналото хормонално равнище. Излишеството на хормони, служещи за повишаване и обмяна на веществата, ги прави прекалено чувствителни, променливи, капризни и прекомерно жизнени; също така подкрепя появяването на смъртен боязън. Те са толкоз будни, че не могат да затворят очи. През деня клепачите треперят, а нощем сънят ги отбягва. Отказът от съня, по-малкият брат на гибелта, затваря кръга на смъртния боязън. Някои протичания на заболяването провокират подозрението, че става дума за боязън от прибързано приключване на още неживения живот. 

Прави усещане, че дамите биват наранени пет пъти по-често от мъжете. Това може да се отдаде на обстоятелството, че техните благоприятни условия за израстване и одобряване в обществото са несъмнено по-лоши и е доста по-голяма вероятността да бъдат изместени. Освен това желанието на огромен брой пациентки да задоволят устрема си за израстване посредством бременност или да усилят фамилиите си посредством осиновени деца, се сблъсква с една релативно враждебна към децата околна конюнктура. Отношението сред бременността и щитовидната жлеза е засвидетелствано по доста способи. По време на бременност самата жлеза е леко увеличена и функционалността й се ускорява. При незадоволителна активност на жлезата постоянно се стига до неплодородие или аборти. Хормонът на щитовидната жлеза има позитивно въздействие и върху оплодителната дарба на мъжа. Той покачва броя на семенните кафези и тяхната скорост на напредване. Има данни, че съгласно историческото си развиване щитовидната жлеза произлиза от региона на матката. 

„ Продължаването на живота посредством децата ” е един постоянно срещан вид на навсякъде настъпващата при хипертиреоидизма упоритост за продължение напред непременно. Иначе този блян се изживява в стигаща до безсилие работа и несъразмерни искания както към личната, по този начин и към непознатата активност. И тук обществото е наложило на дамите по-тесни граници, които мъчително се въплъщават в хипертиреоидизма. Ако желанията за бременност или активност се слагат под подозрение, това може да провокира настъпване на болестта. 

Високите искания и прекомерната подготвеност към активност и съчувствие въпреки всичко трансформират спорното и съвсем невъзможното във краткотрайно допустимо. Изявата на болестната симптоматика, която ще унищожи купчината от страхове, напрежение и самоотричане, тласка съответните импулси към тялото, което от своя страна предявява най-висши искания и води борба, която не може да завоюва. Самите възбудители, които съществуват от началото на рецесията в връзките до гибелта, авансово са се настанили в мисленето благодарение на страха и в допълнение са се оградили с ужаса на изпълняващото се от единствено себе си знамение. 

Ако се занимаем със личните си душевни аргументи, за което постоянно не можем да се лишим от психотерапия, би трябвало още веднъж умишлено да съживим напиращите в тялото импулси. В туптящото чак в гърлото ни сърце са залегнали стремежите и окрилената от нашата враждебност упоритост. След личните й самопризнания за устремност към живота, за прекарванията, възхода, признанията и голямото предпочитание да се трансформира в същинска пристрастеност, живееща до тогава на прикрито, хвърчащите нависоко фантазии към този момент имат действителния късмет за съизмерване с действителността. Когато признаем за съществуващото в региона на шията блокиране, което отделя главата от действителността на тялото и лишава личния ни глас от естествения му резонатор, едвам тогава можем да осъзнаем целия боязън, затънал в теснината на гърлото ни и заключен в изпъкналите очи. Засегнатите освен имат буца в гърлото - техният проблем е душевната буца, бариерата сред горе и долу. Ако се срещнат с този боязън, който до момента са превръщали в гушата, борбата във външния свят има един късмет. Възможно е обаче тя да стане непотребна, в случай че силите на растежа поемат друга приемлива посока. 

Принципът на живота е потопен в сянка и желае да се върне на умишлено равнище. Хипертиреоидизмът символизира нечувано обилие от живот и напредък, които са прекомерни за тялото. Този остатък от живот би трябвало да бъде отклонен към духовните и душевни канали, където пред него са отворени голям брой, а може би и всички направления. 

От: „ Болестта като език на душата ”, Рюдигер Далке, изд. Лик, 1999 година
Снимка: Снимка: goodreads.com