В Одрин на тава джигер
Химн възпява превъзходния деликатес
Баш тиган на комшиите е в книгата на Гинес
Като кехлибар жълто, като пеперудка леко. Що е то? Прословутият тава джигер. Или по нашенски казано пържен дроб. Това е ястието емблема за граничния Одрин, който от много време е магнит за нашенци, а в последните месец-два още повече поради ниския курс на лирата. Две “престъпления ” кулинарно и културно може да направи всеки екскурзиант – да отиде в Одрин и да не опита тава джигер, и да стъпи в центъра му, а да не влезе във превъзходната Селемие джамия. Съвсем покрай високите й минарета има най-малко четири ресторанта, в които главен специалитет е дроба. Сред тях е и заведението на най-новия, само че най-изкусния и прочут занаятчия в сектора Бахри Динар.
От десетина години гостоприемната усмивка и радостните очи на Бахри бей не слизат от първите страници на турската преса и от екраните на непознати малките екрани. Дал е 1500 изявленията, знаят го по целия свят, преди дни последно го търсили от Япония, споделя той. Причината е ясна – експерт е и щом влезнал в занаята през 2008 година доста скоро основал и оглавил Сдружение за представяне на Одрин и качеството на джигера. В него членуват освен майстори от неговия сан, само че и видни персони, които желаят да разпространяват красивият Одрин.
Както се поставя за ядене шлагер, за пържения одрински дроб има и химн. Щом влезете в емблематичния ресторант на Бахри бей, доста огромен е шансът на една от първите маси да срещнете създателя на текста и музиката му Бейазът Сансъ/74г./. Бившият преподавател по музика и дълготраен публицист обича да си чете вестника на мира на чаша чай или кафе, само че в случай че деянията интерес, на часа ще ви изпее одата. В дуета постоянно влиза и Бахри. При такова нашенско настъпление двамата към този момент са се зарекли да намерят превод, да разучат песента и да я извършват на български. “Написах химна през 2009 година, само че да знаете, че героят на това дело е Бахри. Ако в Турция през днешния ден можем да приказваме за тава джигер и света познава това ядене, то е с помощта на него ”, откровен е словоохотливият майтапчия. В мелодичната ария безусловно е възпял рецептата за сполучлив тава джигер, тъй като никой не крие съставките и по какъв начин тъкмо се подготвя.
Стига да имате копнеж и да желаете да запретнете ръкави над врящия тиган, Бахри бей ще ви предложения и в кухнята си. Може единствено да гледате, може и да пробвате да пържите. В разгара на интереса към Одрин той търси личен състав с български език, само че претендентите би трябвало да знаят, че единствено въодушевени работливци са добре пристигнали при подобен занаятчия.
Как се ражда вкусната емблема на Одрин? Първо, всичко за тава джигера би трябвало да е одринско – от телето до брашното и слънчогледовото олио. Черният дроб се реже на мраморна плоча и тъкмо в тази активност е най-голямото изкуство. Майсторът ножар би трябвало да е навъртял най-малко 7 година стаж и съвсем хирургически качества, с цел да знае по какъв начин ловко да отдели всички ципи, жили и непотребен “амбалаж ”, както му споделят, от месото. След това суровината се реже на напълно тънки линии и това е баш основният миг, изяснява Динар. Следва щедро измиване, с цел да не остане грам мъка или миризма. После дробът си почива 20 минути, следва осоляване и нова промивка. Панира се с одринско брашно и на финала е пърженето. Прави се в бездънен тиган, цялостен с олио, загрято до 120 градуса, изяснява майсторът. Вътре дробът безусловно ври, само че единствено за 40 секунди, поучава Динар. Може по-малко за полусурово или пък повече, в случай че желаете да получите чипс.
Ако спазите всичко, ще приготвите най-лекото и вкусно ядене, което наложително се гарнира с червени чушки, отгледани в местността Караагач, Одрински вилает. Цели низи украсяват в този момент заведението на Бахри Динар. Съхнат по натурален метод. Това са най-сладките люти чушки на света, изясняват познавачи, до момента в който сладко ги преглъщат с дроба. Подлютен доматен сос също е съвършена добавка към одринското ядене N1. Дробът върви съвършено и с одринско мляко примес от краве, биволско и овче. Може единствено айрян или таратор.
Бащата на вкусния тава джигер Динар няма да ви спести и истината по какъв начин от Истанбул е решил да се откри в Одрин. Тя е обвързвана с жена, довела го е огромна обич. През 1994 година се срещнал с красивата Хедие, а две години по-късно се осмелил да й обещае постоянно благополучие дружно. “Ще се оженя за теб, само че единствено, в случай че дойдеш в Одрин ”, бил ултиматумът. Динар рискувал, съгласил се и до през днешния ден не съжалява за решителната крачка. Хедие значи подарък, намига Динар. Когато се женел, бил оптимист за бъдещето, само че въобще не подозирал, че ориста ще му сервира чак толкоз огромен подарък – обич и почитание вкъщи и необикновен триумф в специалността.
Иначе от дете имал афинитет към кухнята. Още на 11 година заработвал пари като мияч на чинии в Бодрум, след това станал сервитьор, а в този момент храни стотици известни персони, които гостуват в заведението му.
Тази година Асоциацията на Динар за седми път е провела фестивал на духовата музика и тава джигера. Имат огромно достижение – към този момент са вписани в върховете на Гинес за най-огромен тиган за пържене на дроб. В особено направен 2-тонен тиган, висок 80 см и 704 см необятен, на 12 май изпържили 600 кг. Гледката била впечатляваща, а в този момент тиганът е атракция за туристите в покрайнините на Одрин.
Като същински родолюбец и началник на Асоциацията за разпространение на Одрин Динар е уредил в заведението си и мини-музей със знаците на града. Всеки може да прегледа старинни предмети и фотоси от Одрин с емблематичните джамии, църкви, най-голямата синагога, мазните битки в Къркпънар… Динар приканва всеки търговец да го последва, тъй като градът, в който го е закотвила обичта, е прелъстителен с историята, културата и храната си, и те би трябвало да се демонстрират на гостите. Тази концепцията на магнетичния готвач и предприемач може да е потребна и за българските ресторантьори.
Песен за Тава джигера
Готвачът нагрява тавата
И ухае прелестно на всички места
Айрянът и тараторът запълват масата
Тава джигерът е сараят на усетите
Има си тава, има си дроб
И до него е пиперът
Ах ти мой прекрасен Одрин
Още какви ли красоти имаш
Да отидеш до Одрин
Да опиташ тава джигер
До Одрин да отидеш
За да хапнеш тава джигер
Удоволствие е да го вкусиш
Майсторсто е да го сготвиш
В Одрин са му майсторите
Тава джиерът е марката на усетите
Баш тиган на комшиите е в книгата на Гинес
Като кехлибар жълто, като пеперудка леко. Що е то? Прословутият тава джигер. Или по нашенски казано пържен дроб. Това е ястието емблема за граничния Одрин, който от много време е магнит за нашенци, а в последните месец-два още повече поради ниския курс на лирата. Две “престъпления ” кулинарно и културно може да направи всеки екскурзиант – да отиде в Одрин и да не опита тава джигер, и да стъпи в центъра му, а да не влезе във превъзходната Селемие джамия. Съвсем покрай високите й минарета има най-малко четири ресторанта, в които главен специалитет е дроба. Сред тях е и заведението на най-новия, само че най-изкусния и прочут занаятчия в сектора Бахри Динар.
От десетина години гостоприемната усмивка и радостните очи на Бахри бей не слизат от първите страници на турската преса и от екраните на непознати малките екрани. Дал е 1500 изявленията, знаят го по целия свят, преди дни последно го търсили от Япония, споделя той. Причината е ясна – експерт е и щом влезнал в занаята през 2008 година доста скоро основал и оглавил Сдружение за представяне на Одрин и качеството на джигера. В него членуват освен майстори от неговия сан, само че и видни персони, които желаят да разпространяват красивият Одрин.
Както се поставя за ядене шлагер, за пържения одрински дроб има и химн. Щом влезете в емблематичния ресторант на Бахри бей, доста огромен е шансът на една от първите маси да срещнете създателя на текста и музиката му Бейазът Сансъ/74г./. Бившият преподавател по музика и дълготраен публицист обича да си чете вестника на мира на чаша чай или кафе, само че в случай че деянията интерес, на часа ще ви изпее одата. В дуета постоянно влиза и Бахри. При такова нашенско настъпление двамата към този момент са се зарекли да намерят превод, да разучат песента и да я извършват на български. “Написах химна през 2009 година, само че да знаете, че героят на това дело е Бахри. Ако в Турция през днешния ден можем да приказваме за тава джигер и света познава това ядене, то е с помощта на него ”, откровен е словоохотливият майтапчия. В мелодичната ария безусловно е възпял рецептата за сполучлив тава джигер, тъй като никой не крие съставките и по какъв начин тъкмо се подготвя.
Стига да имате копнеж и да желаете да запретнете ръкави над врящия тиган, Бахри бей ще ви предложения и в кухнята си. Може единствено да гледате, може и да пробвате да пържите. В разгара на интереса към Одрин той търси личен състав с български език, само че претендентите би трябвало да знаят, че единствено въодушевени работливци са добре пристигнали при подобен занаятчия.
Как се ражда вкусната емблема на Одрин? Първо, всичко за тава джигера би трябвало да е одринско – от телето до брашното и слънчогледовото олио. Черният дроб се реже на мраморна плоча и тъкмо в тази активност е най-голямото изкуство. Майсторът ножар би трябвало да е навъртял най-малко 7 година стаж и съвсем хирургически качества, с цел да знае по какъв начин ловко да отдели всички ципи, жили и непотребен “амбалаж ”, както му споделят, от месото. След това суровината се реже на напълно тънки линии и това е баш основният миг, изяснява Динар. Следва щедро измиване, с цел да не остане грам мъка или миризма. После дробът си почива 20 минути, следва осоляване и нова промивка. Панира се с одринско брашно и на финала е пърженето. Прави се в бездънен тиган, цялостен с олио, загрято до 120 градуса, изяснява майсторът. Вътре дробът безусловно ври, само че единствено за 40 секунди, поучава Динар. Може по-малко за полусурово или пък повече, в случай че желаете да получите чипс.
Ако спазите всичко, ще приготвите най-лекото и вкусно ядене, което наложително се гарнира с червени чушки, отгледани в местността Караагач, Одрински вилает. Цели низи украсяват в този момент заведението на Бахри Динар. Съхнат по натурален метод. Това са най-сладките люти чушки на света, изясняват познавачи, до момента в който сладко ги преглъщат с дроба. Подлютен доматен сос също е съвършена добавка към одринското ядене N1. Дробът върви съвършено и с одринско мляко примес от краве, биволско и овче. Може единствено айрян или таратор.
Бащата на вкусния тава джигер Динар няма да ви спести и истината по какъв начин от Истанбул е решил да се откри в Одрин. Тя е обвързвана с жена, довела го е огромна обич. През 1994 година се срещнал с красивата Хедие, а две години по-късно се осмелил да й обещае постоянно благополучие дружно. “Ще се оженя за теб, само че единствено, в случай че дойдеш в Одрин ”, бил ултиматумът. Динар рискувал, съгласил се и до през днешния ден не съжалява за решителната крачка. Хедие значи подарък, намига Динар. Когато се женел, бил оптимист за бъдещето, само че въобще не подозирал, че ориста ще му сервира чак толкоз огромен подарък – обич и почитание вкъщи и необикновен триумф в специалността.
Иначе от дете имал афинитет към кухнята. Още на 11 година заработвал пари като мияч на чинии в Бодрум, след това станал сервитьор, а в този момент храни стотици известни персони, които гостуват в заведението му.
Тази година Асоциацията на Динар за седми път е провела фестивал на духовата музика и тава джигера. Имат огромно достижение – към този момент са вписани в върховете на Гинес за най-огромен тиган за пържене на дроб. В особено направен 2-тонен тиган, висок 80 см и 704 см необятен, на 12 май изпържили 600 кг. Гледката била впечатляваща, а в този момент тиганът е атракция за туристите в покрайнините на Одрин.
Като същински родолюбец и началник на Асоциацията за разпространение на Одрин Динар е уредил в заведението си и мини-музей със знаците на града. Всеки може да прегледа старинни предмети и фотоси от Одрин с емблематичните джамии, църкви, най-голямата синагога, мазните битки в Къркпънар… Динар приканва всеки търговец да го последва, тъй като градът, в който го е закотвила обичта, е прелъстителен с историята, културата и храната си, и те би трябвало да се демонстрират на гостите. Тази концепцията на магнетичния готвач и предприемач може да е потребна и за българските ресторантьори.
Песен за Тава джигера
Готвачът нагрява тавата
И ухае прелестно на всички места
Айрянът и тараторът запълват масата
Тава джигерът е сараят на усетите
Има си тава, има си дроб
И до него е пиперът
Ах ти мой прекрасен Одрин
Още какви ли красоти имаш
Да отидеш до Одрин
Да опиташ тава джигер
До Одрин да отидеш
За да хапнеш тава джигер
Удоволствие е да го вкусиш
Майсторсто е да го сготвиш
В Одрин са му майсторите
Тава джиерът е марката на усетите
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ