Хиляди претърсват най-ужасния затвор в Сирия, но не намират следа

Хиляди претърсват най-ужасния затвор в Сирия, но не намират следа от близките си

Хиляди претърсват най-ужасния затвор в Сирия , само че не намират диря от околните си, осведоми „ Асошиейтед прес “. А публикацията стартира по този начин:

Те са пристигнали от цяла Сирия, десетки хиляди души . Първото място, към което се втурнаха след рухването на дългогодишния им изтезател, някогашния президент Башар Асад , беше тук: Затворът „ Сайдная “ – място, което е толкоз известно с ужасите си, че дълго време е наричано „ кланицата “.

През последните два дни всички търсят следи от околните си, които са изчезнали преди години или даже десетилетия в потайния, просторен затвор край Дамаск. Но вярата отстъпи място на отчаянието в понеделник. Хората отвориха тежките стоманени порти, облицоващи коридорите, с цел да открият вътре празни килии . С чукове, лопати и бормашини мъжете пробиваха дупки в подовете и стените, търсейки това, което смятаха за секрети подземия, или преследвайки звуци, които им се струваше, че чуват от подземията . Те не откриват нищо .

Бунтовниците освободиха десетки хора от военния затвор „ Сайдная “ в неделя, когато Дамаск падна. Оттогава съвсем никой не е открит. Ето какво попита Гада Асад, обляна в сълзи:

„ Къде са всички? Къде са децата на всички? Къде са те? “

Тя се е втурнала от вкъщи си в Дамаск към пандиза в покрайнините на столицата с вярата да открие брат си . Той е бил арестуван през 2011 година, когато за първи път избухват митинги против ръководството на някогашния президент – преди те да се трансфорат в дълга, изтощителна революция . Тя не знае за какво е бил задържан.

„ Сърцето ми е изгоряло поради брат ми. В продължение на 13 години продължавах да го диря “ , споделя дамата. Когато предходната седмица бунтовниците превзеха Алепо – нейния първичен роден град – при започване на бързото си победоносно нахлуване, тя вътрешно се моли да стигнат до Дамаск, единствено с цел да могат да отворят този затвор.

Служителите на Гражданска отбрана , които оказват помощ в издирването , са също толкоз комплицирани, колкото и фамилиите, за какво не са открити други пандизчии . Според тях наподобява, че през последните седмици тук са държани по-малко хора.

Малцина обаче се отхвърлят от търсенето – знак за това какъв брой мощно „ Сайдная “ е останала в съзнанието на сирийците като сърцето на бруталната полицейска страна на Асад . Чувството за загуба на изчезналите – и неочакваната вяра, че те могат да бъдат открити – докара до един тип тъмно единение измежду сирийците от цялата страна.

По време на ръководството на Асад и изключително след началото на митингите през 2011 година всеки намек за противоречие можеше да докара някого в „ Сайдная “. Малцина от тях съумяха да излязат. През 2017 година Амнести Интернешънъл пресметна, че по това време там са били държани 10 000-20 000 души „ от всички браншове на обществото “. Според нея те са били на процедура предопределени за „ изтребване “.

Хиляди са били убити при чести всеобщи изтезания, оповестява Амнести, базирайки се на свидетелства на освободени пандизчии и чиновници на пандиза .

Затворниците са били подлагани на непрекъснати изтезания , жестоки побои и изнасилвания . Почти всеки ден надзирателите обикалят килиите, с цел да приберат телата на пандизчии, умряли през нощта от пострадвания, заболявания или апетит. Някои пандизчии изпадат в неуравновесеност и се самозатриват от апетит, споделя правозащитната група. 54-годишната Хайрия Исмаил твърди:

„ Няма дом, няма жена в Сирия, която да не е изгубила брат, дете или брачен партньор. “

Двама от синовете ѝ са били арестувани в първите дни на митингите против Асад – единият от тях, когато е пристигнал да я посети, откакто самата тя е била арестувана .

Исмаил, упрекната, че е помогнала на сина си да избегне военна работа, прекарва осем месеца в пандиза в Адра , североизточно от Дамаск. Тя си спомня:

„ Задържаха всички. “

По приблизителни оценки 150 000 души са били арестувани или са изчезнали в Сирия от 2011 година насам – и се счита, че десетки хиляди от тях са минали през Сайдная.

„ Хората чакаха, че тук ще бъдат доста повече … Вкопчват се и в най-малката парченце вяра “ , споделя Гаят Абу ал-Дахаб, представител на „ Белите каски “ – групата за търсене и избавяне, която действаше в регионите, следени от бунтовниците, по време на войната .

Пет екипа на „ Белите каски “, дружно с два екипа с кучета, дойдоха в Сайдная, с цел да оказват помощ в издирването. Те даже доведоха електротехника на пандиза, който разполагаше с проекта на етажа и мина през всяка шахта, вентилационен и канализационен отвор. Засега няма отговори, акцентира Абу ал-Дахаб. Мъжът изясни, че гражданската защита разполага с документи, съгласно които до три месеца преди рухването на Дамаск в „ Сайдна “ са се намирали повече от 3500 души .

„ Но броят им може да е бил по-малък все още на щурма на пандиза “ , посочи той.

Той напомни, че има и други затвори и съобщи:

„ Режимът беше трансформирал цяла Сирия в огромен затвор “.

По думите му арестуваните са били държани в организации за сигурност, военни уреди, държавни офиси и даже в университети.

Окол Y-образната основна постройка на пандиза всички продължаваха да пробват, уверени, че могат да открият някоя скрита камера със арестувани, живи или мъртви.

Десетки мъже се опитваха да отворят железна врата, до момента в който не схванаха, че тя води единствено към още килии на горния етаж . Други помолиха бунтовниците , които охраняваха пандиза, да употребяват пушката им, с цел да отворят затворена врата. Бяха се събрали шепа мъже, които разкопаваха нещо, което приличаше на отвор за канализация в мазето . Други разкопаваха електрическите кабели , мислейки, че те могат да водят към скрити подземни камери .

През целия ден стотици хора ликуваха , до момента в който мъже с чукове и лопати удряха голяма колона в атриума на постройката, мислейки, че са разкрили загадка килия . Стотици тичаха да видят. Но нямаше нищо, а сълзите и шумните въздишки замениха празненствата .

В отделенията редиците от килии бяха празни . В някои имаше одеяла, няколко пластмасови саксии или няколко имена, надраскани по стените. Документи, някои от които с имена на пандизчии, бяха оставени разхвърляни в двора, кухнята и на други места. Семействата търсеха в тях имената на своите близки .

В двора на пандиза избухна къс митинг , когато група мъже започнаха да скандират:

„ Доведете ни началника на пандиза “.

Призиви в обществените мрежи призоваваха всеки, който разполага с информация за тайните килии на пандиза, да излезе и да помогне.

Фирас ал-Халаби , един от пандизчиите, освободени при първото навлизане на бунтовниците в „ Сайдная “, се върна в понеделник на посещаване. Търсещите се струпаха към него, шепнейки имена на родственици, с цел да видят дали ги е срещнал.

Ал-Халаби , който е бил новобранец в армията, когато е бил задържан, показа, че е прекарал четири години в килия с още 20 души. Единствената му храна била четвърт самун и малко булгур . Заради изискванията в килията той страдал от туберкулоза . По думите му е бил малтретиран с електрически ток, а побоите са били непрекъснати. Мъжът споделя:

„ По време на престоя ни в двора имаше побоища. Когато отивахме до тоалетната, имаше побой. Ако седяхме на пода, ни биеха. Ако погледнеш към светлината, те бият. “

Веднъж е хвърлен в карцер единствено за това, че се е молил в килията си.

„ Всичко се счита за нарушаване “, споделя той и признава:

„ За тях животът ти е едно огромно нарушаване. “

Мъжът споделя, че през първата година от престоя му в пандиза надзирателите са му назовавали стотици имена в границите на няколко дни. Един от чиновниците му споделил, че това е за изтезания . Когато бил освободен в неделя, си помислил, че сънува.

„ Никога не сме мислили, че ще забележим този миг. Мислехме, че ще бъдем екзекутирани един по един. “

В понеделник Ноха Квейдар и братовчед ѝ седят на двора, с цел да си починат от търсенето. Съпрузите им са били арестувани през 2013 и 2015 година Квейдар твърди, че е получила известие от други пандизчии, че брачният партньор ѝ е бил погубен при екзекуция по бързата процедура в пандиза . Но тя не може да знае това сигурно. В предишното пандизчии , за които се оповестява, че са мъртви , са се появявали живи . Жената показа:

„ Чух, че (той е бил екзекутиран), само че към момента имам вяра, че е жив “.

Малко преди залез слънце в понеделник избавителните екипи докарали екскаватор, с цел да копаят по-дълбоко. Но късно през нощта „ Белите каски “ оповестиха края на издирването си , като в изказване обявиха, че не са разкрили никакви скрити места в оборудването. Ето какво оповестиха те: