Кан Кубрат, известен като основател на Велика България, е една

Кан Кубрат , прочут като създател на Велика България , е една от най-забележителните персони в българската и европейската история. Потомък на именития кан Атила и представител на античната династия Дуло, Кубрат съумява да сплоти разпокъсаните български племена и да сътвори една от най-влиятелните страни на своето време.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат от историка. Писателят разкрива забавни събития от този интервал.

С мъдрост, стратегическо мислене и визия за бъдещето, той освен укрепва българската еднаквост, само че и оставя незабравим отпечатък в историята на Европа. Неговият живот и дело не престават да бъдат знак на единството и силата на българския дух .

„ Всички нови източници сочат, че Кубрат е потомък на българския кан Атила, произлизащ от хунската династия Дуло /тази династия управлявала Велика и Волжка България от II до XVI в., Унгария до XIII век, Дунавска България до XIII в., а Русия до XVI в./.

Бащата на Кубрат се споделя Албури Аскал и е кан на придунавското българско тарханство. Загива през 602 година по време на нахлуване върху неговата столица Ази Улаг /съвременния румънски град Яш/ от аварските българи намерили заслон в аварския каганат. Нещастният Албури е късоглед дъртак, само че поради повелята на закона взе участие в борбата. По време на сражението е затиснат от кон и умира. След гибелта на Албури българско тарканство /наследствено притежание, княжество/ се разпада на 60 тюби – дребни владения, окръзи, херцогства.

Наследникът на Кубрат е още доста млад защото е роден през 593 година с детското шаманско име Барадж. Майката на Кубрат – Акджан /нейното име е известно в Украйна като Оксана/, произлиза от рода Кюнграт. Нейният жанр е от популярния тюркски хаганат от VI в. Иджим Истан /Истеми-каган/. Докато е дребен, за него се грижи неговият вуйчо – брат на Акджан, Телес Юрган, който съумява да резервира под своя власт доста елементи от тарканството. Главната задача на Юрган /на византийски Органа/ е възобновяване целостта на Българското тарканство. Но доста от българските племенни князе, велможи и боили не желаят да признаят властта на Кубрат и обезверено се съпротивляват против обединителните дейности на Телес Юрган с поддръжката на Аварския и на Тюркския каганат.

През 619 година на боилите-сепаратисти им се отдава да разгромят столица на Курбат, заради което той дружно с доста управници търсят заслон в РУМ /така българите наричали Византия и столицата и Константинопол/. Византийският император Ираклий посреща топло изгнаниците. Самите византийски източници означават, че императорът им оказва царски почести и даже подарява Кубрат с купата патриций – най-висшата аристократична купа във Византия. По всичко си проличава, че той я прави оценка високо, тъй като освен, че не я крие, само че с нея се титулува до края на живота си.

Разбира се, Кубрат има и по-висока българска купа, само че той запазил купата „ шахрияр “ като знак, че умее да цени същинската дружба. Действително, от самото начало на неговото ръководство мира сред Велика България и Византия не е нарушаван. Верността е измежду благородните черти от характера на Курбат. При българите имало и различен еквивалент на купата „ патриций “/ “буляр “, което означавало още и „ умен “. Затова Кубрат го наричали и Буляр.

Някои историци настояват, че по време на пребиваването си във Византия се е покръстил и приел християнството. Според мен не е по този начин, тъй като през 619 година Кубрат още не е кан на Българското тарханство, а владетелят княза на бейлика е неговият вуйчо Юрган и той го приема. Византия стартира по всякакъв начин да му оказва помощ и също така на страната на Телес Юрган минават власите /предците на днешните румънци/ и сакланите, измежду които християнството е към този момент публикувано.

Получавайки такава помощ Юрган и Курбат се връщат в Българското тарканство и през 620 година нанасят проваляне както на баилите-сепаратисти, по този начин и на аварите. След тази победа единството на Българското таркканство е възобновено и Органа непринудено предава властта на Курбат. В памет на тази победа Курбат заповядва на мястото на античната столица на българските царе Хан Булун /Царски хълм/ учредена още през 375 година от българския кан Булюмар, да се издигне крепоста Бащу, с което селището се трансформира в град.

Когато построяването завършва по заповед на Кубрат, крепостта е наречена на по-малкия му брат Шамбат, който всички наричали с галеното име „ Кий “, по тази причина по-късно крепостта Бащу се е наричала – „ Шамбат “, а целият град Киев. Киев става столица на Велика България. За да не дава съображение за нови несъгласия, които да разклащат още веднъж устоите на страната, прогонва Аварите в Панония и разпорежда на брат си Шамбат да извърши наказателна интервенция против тях.

Разширява териториите на страна, посредством съглашения на Изток. Възстановява и усъвършенства античните северни търговски автомагистрали сред Китай, Индия, Африасаб /Мараканда/, Хорезм, Скандинавия, Византия и Галските територии. Започва строителство на селища и укрепени градове в поречията сред реките Волга и Дон. В южната зона на страната построява поредност замъци в стратегически зони на Кавказ. Стимулира и доприняся за развиването на металургията, оръжейното произвеждане и други артикули за Туранския каганат. Увеличава добива на солните залежи от планинския масив “Учули ” /Карпатите/ за Китай, против доставка на коприна и от Индия – подправки. Подобно на времето на своя предходник кан Алп Бий, неговите търговски кораби придвижват артикули до остров Крит и до остров Мен /дн. Великобритания/.

По това време са издигнати и доста други градове – Иске Банджа /на мястото на остарялата римска Фанагория/, Балън /Балин, Баланджер/, Шъгер /Сугров/ на Северски Донец, Саркел /Белая Вежа/ на Дон и други Именно от това време, по целия свят името „ българин “ стартира да се възприема, като название на „ градски гражданин “, „ жител “. В скандинавската история България е известна под името Гардика / “страна на Градовете “ по скандинавски/.

През 635 година Кубрат, се възползва от разпада на Тюркския хаганат и си възстановява назад старите иделски владения /Предкавказието, Поволжието, Сибир и Казахстан/, след което незабавно се прогласява за каган /император/ на българите, а своята безкрайна империя назовава – Велика България. Кубрат е именуван от колобрите и „ Магула “, което значи наследник на вълка/вълчи наследник произлизащо от вълк /маг, мек/ наследник /ула/. Точно това шаманско име на Кубрат ни разрешава да установим, че той е възпят в киевските былини /народни сказания, епоси и песни /под името „ Микула Селянинович “/.

През 640 година във владенията на Велика България през Кавказ стартират да нахлуват нови завоеватели – арабите. По същото време тюркските кагани от рода Афшин наемат на работа огузкото племе Тугъз угъш и стартират до го изпращат да прави нападения против Велика България – да атакуват от изток, а балтийските пирати – аскали или бурлаци да атакуват от север. Ако грабителските нападения на пиратите и номадите са нещо всекидневно за България и с които тя умеела да се оправя, то мощното нахлуване на ислямските армии е ново събитие и по тази причина е изключително рисково.

През 642 година арабският военачалник Абдурахман навлиза в Предкавказието и се среща с армиите на Кубрат. Верен на себе си Кубрат избира да избегне очертаващата се продължителна войната с арабите и подписва кротичък контракт. По проучвания и открития на арабския историк Абу-Джафар ат Табари оповестени в авторската му книга „ История на царете “ е записано цит:… “ Цар Шахрияр, излезе против Абдурахман и подписа с него мир. За да не заплаща налог на арабите сподели следното:

„ Аз се намирам сред два врага, единият – тугъз-угъшите /хазарите/ а другият – русите /скандинавските балтийски пирати, гребци/, които са врагове на целия свят, и изключително на арабите. А да водят война с тях с изключение на тукашните хора /българите/ никой не умее. Вместо това, да ви заплащам налог ще водиме война с русите сами със свое оръжие и ще ги удържаме да не излизат от своята страна. Считайте това за наш годишен налог “… Абдурахман дава отговор /на Кубрат/: „ Над мене стои висшият заповедник /халиф/, който аз ще известя и той изпратил Шахрияра с един от своите хора в Сурак, с цел да извести халифа Омар “. Омар дава позитивен отговор: Да това да се смята за налог. “

Известие е изпратено и на сина на Кубрат – Батбаян Илятбир, който е първият българин направил хадж, т.е. приел исляма и името на халифа. Затова в националните митове на сакланите от Украйна, Батбаян влиза под името „ Будимир “ и в легендите на волжките българи – под името Камир Батир. Като съставител на корана /обобщава го в една книга/ халифа Осман ибн Афан е считан за най-мъдрия и обективен мохамеданин по това време. Той приема Батбаян на публично посещаване, в което се интересувал – кои са предците на българите и къде са живели?

Батбаян го среща с историята на българите. Като му споделя – предшественици на българите се явяват сакланите /източните арийци/ и тюрките /при българите думата „ тюрк “ тогава означавала, угрите от Западен Сибир/. А земята която населяваме са я наричали „ Балънджар “ или „ Себер “. Сега ние назоваваме нашата земя по името на нашия народ – България “. На което халифа дал отговор:

„ Цялата земя е Божия, нали? Той я е основал всичко което има по нея, по тази причина да я назоваваме с имената на народите е погрешно “.

Батбаян се съгласява с тезата и халифа му предлага в своите послания да назовава Велика България „ Балънджар “. На изпращане му предава, събраните текстове на Корана в една книга, дружно със зелено знаме, които да връчи, като скъпи блага на Курбат. Идеята е и той като сина си да одобри правата религия.

Но скоро, по-късно халифа Умар е погубен злосторен /в 644 г./ от барджийците /персите/, които желали да отмъстят на арабите за разгрома на Барджил /Персийската държава/. След този случай настроението на Абдурахман се променя и той ненадейно стартира да желае от Велика България целия Северен Кавказ. Кубрат се пробва да го успокои, само че той демонстрира неспокойствие и атакува Велика България в същата 644 година Когато нашествието се приближава до град Сандугач, на Батбаян му е устроена засада. Щастието обаче е на страната на Батбаян и той съумява да се избави с бягство, само че изгубва най-красивия си град и съвсем всичките си воини. Градът е победен и опозорен.

След този пробив на арабите във Велика България Абдурахман изпраща зов към Курбат: „ Аз ще завладява този Дебенди /Северен Кавказ/. Ще поведа свещена война, ще вляза с армия и ще трансформира жителите на градовете и долините в мюсюлмани “. На това Курбат дава отговор: „ Но точно тези поданици – хвала им! Не разрешават на враговете да ни атакуват! “.

Абдурахман се ядосва на отговора: „ Не съм склонен с това. Зад този Северен Кавказ, от където идват русите и джуран, /т.е. тюрките/ се намира страна с доста градове, която се назовава Баланджар /Велика България/. Аз няма да се удовлетворя, до момента в който не стигна до границите на Баланджар с армия “. След като завършва кореспонденцията, Абдурахман с доста армия през един от проходите се насочва към Баланджар. Българите, които по това време живеят в мир с чеченците, ингушите, лакците и другите нации на Северен Кавказ, се сплотяват и оказват такава яростна опозиция, че Тазбаш Абдурахман се отдръпва и остава на разстояние от 200 фарсанга /разстоянието от Северен Кавказ до Киев/.

Старинните летописи ни дават информация за вероломния погром на гр. Сандугач / “Славей “, „ Славеево “/ и ни разрешават да установим, че Абдурахман също влиза в легендите на Велика България под името Соловей Разбойник. Освен това българите и сакланите запомнили дори и мюсюлманското му име. В една от киевските былини Соловей Разбойник е наименуван – Соловей Рахманинович, а в легендите на волжките българи Абдурахман се назовава първият просветител на исляма в България /действително той бил първият пропагандатор на исляма в България – всичко това става със мощ и както е записано: „ Много градове обърна в исляма “. Но кой е бил тогава Иля Муромец? Ами не кой различен, ами Батбаян!

Неговото титулно име „ Илятбир “ народа разговорно съкратил до размера „ Иля Илья “ /да си спомним, по какъв начин народа е съкратил името на гр. Балтавар на „ Полтава “. Кубрат умира, през 653 година: Малко преди неговата гибел, Велика България е нападната още веднъж от хазарите и той изпраща на своите синове по една стрела, тогава това е знак за война, задължаваща феодала да пристигна при владетеля с армия. Когато синовете се явяват, каган Кубрат им афишира, че усеща приближаването на гибелта си и че оставя властта на най-големия наследник и съуправител Батбаян. След това поисква да му дадат стрелите и като ги събрал в вързоп, споделил, че до момента в който стрелите са дружно, те не могат да бъдат прекършени, а по-отделно елементарно се чупят – стрела след стрела.

„ Затова дръжте се дружно, и тогава никой няма да може да ви победи “.

Когато Кубрат умира, синовете му се насочат към Шир /р. Дон/, от където идвала опасността. Котраг, който остава с татко си съумява да извика за погребението единствено Батбаян, който не се е отдалечил доста. По молба на най-малкия наследник, Кубрат е заровен във владенията на Котраг. Кубрат не е заровен по християнски, а по старинния български бит, което потвърждава, че той не е бил християнин.

Кабан – племенника на убития в багра хазарски каган, подписва с Батбаян мир, съгласно който хазарите получават земи за заселване сред Идел /Волга/ и Джам /р. Урал/ и се задължавали да оказват военна помощ на българската страна. В контракта новия каган за пръв път назовава своите огузи по български „ хазари “, а себе си – „ каган на хазарите “. В памет на тази борба Батбаян приема името Халиб -„ Победител “.

Сключеният контракт и присвояването на канската власт не се харесала на хазарската аристокрация и те, без да слушат самопровъзгласилия, се за държател подхващат всеобщо нахлуване против българите. Това разрешава на челния отряд воден от Аспарух да се изтегли на север и да не взема присъединяване. Отрядът на Котраг е погубен, а самият той покорен, само че Батбаян с главните сили разгромява хазарите. След борбата Котраг е освободен и получава за своята героизъм региона Убек /Южна Украйна/. По-късно става бий /тархан/ на Буртас /Средното Поволжие/, където основава гр. Балтавар /това наименование по-късно приема името „ Полтава “ дн. Украйна/, като център на своето кара-сакланско тарканство. Когато новият град се разраства, го назовават Булгар, а названието „ Балтавар “ остава единствено за цитаделата. Тази крепост я наричали също „ Марджикан “ и „ Тажи Балик “. От тези имена се резервират единствено две, третото – „ Тажи-Балик “ било обещано на керван-сарая /по-късно получил друго наименование „ Мен Буляр “/.

Потомците на Котраг ще владеят Булгар още 191 години. Скоро обаче Велика България е нападната още веднъж от арабите на Тазбаш. Огромна армия обсажда Батбаян в Шаркел /Саркел, Белая Вежа/. Той изпраща стрела на Аспарух, само че помощ по този начин и не идва. Това второ нахлуване на Абдурахман върху Велика България става през 654 година Арабски летописец написа:

„ Защитниците на мощно укрепения град, „ Беленджер “ /т.е. Шаркел/ оказват на завоевателите яростно противодействие и благодарение на метателни снаряди и една висока кула, избиват доста неприятели. След няколкодневни боеве, когато на помощ на града идват хазарите, неговите бранители излизат от крепостта и разгромяват арабите. Абдурахман умира дружно с 4 хиляди свои воини, а оживелите заобикалят в Дербент. ” Така Батбаян / “Иля Муромец “/ съкрушил Соловей Разбойник /Сандугача-Абдурахман/. Градът и живота на Батбаян са избавени от доблестта на хазарския незачитан каган Кабан, с които има контракт. Батбаян е толкоз покъртен от това нахлуване на тазбашците, че в гнева си дори се отхвърля от исляма. Обаче резервира името Батбаян Умар в памет на благородния халиф Умар.

Но незабавно след тази блестяща победа Велика България стартира да се разпада на части. В записките си Джагфар тарихи отбелязва: „ След борбата българските баили на Саксин поискали от хана /Батбаян/ или да вземе ръководството на провинцията в свои ръце или да я съобщи под ръководството на Кабан.. Батбаян не можел да удържи под своя власт по едно и също време и Кара Булгар /дн. Украйна/ и Саксин /Предкавказието/, по тази причина със свито сърце предал Саксин на Кабан. Саксинските принуждават Кабана да се откаже от съюза с огузите /тюрките/ и го прогласяват за собствен каган. Но по-късно сакланските боили трансформирали своите кагани в кан-келбири /главни жреци, патриарси/, а цялата изпълнителна власт на каган-бековете, избирани от цифрата на най-знатните български баи. За първи каган-бек бил избрат бей Ойгър Колин-Евен. При това баилите стартират да назовават Саксин с названието „ Хазар “- с името на династията.

Котраг става лидер на кутригурите и основава Волжка България, само че се притеснява от Аспарух да не би да изиска обединяване, тъй като владенията му се намирали в съседство с неговите. За да резервира властта си се поддал на ангажиментите на хазареца Ойгъра и става техен васал. Опасенията му се оправдават, когато Аспарух схваща това през 672 атакува Убек. През 673 година Котраг с помоща на Ойгъра съумява да изгони Аспарух от Буртас /Средното Поволжие/ и той се насочва към чичо си Шамбат, който воювал с Батбаян за Бащу /Киев/. През 674 година Шамбат с помоща на балтийските пирати от огромния остров, покрай Артан /Прибалтика/ овладява Киев и се афишира за каган на Кара Булгар /Черна или Украинска България/. За Батбаян остава единствено степната част на Кара-Саклан /Причерноморието и Приазовието/, само че изтърпял това и не се отказал от властта.

Независимо от желанието на Ойгъра да докара до дъно войната, която водел в Тубджак /Северен Казахстан/ на него му се постанова да извърши волята на Тангра, изказана на кагана Кабан. Да помогне на Батбаян. Заедно съумяват да си възвърнат Киев, а на отблъснатия Аспарух в 677 година му се постанова да се насочи в тюбата Улаг /Придунавието, Влахия/, която той оповестил за собствен онкъл – „ Улаг Българ ”. Кизил Кубар и Лачин, които признали властта на Шамбат от самото изначало, а след гибелта му и властта на Аспарух, не им оставало друго с изключение на да заминат с него в Улаг. Те помогнали на Атил-Кьосе / “Голобрадия Атила “ – насмешливо название на Аспарух/ да причисли към Улаг-Българ изначало Ангъл /Онгъла/, а след това Берсула /Източното Подунавие, Долнодунавската равнина/ и Макидан /Македония/.

За оказаната помощ Аспарух им отстъпва областа Македония в качеството на тарханство /автономно феодално владение8. При Лачина се явява дипломат от Алтънбаш /Италия/ с предложение да му дадат за жена дъщерята на техния умрял бек, който нямал синове, с цел да стане техен лидер. Лачин, чиято душа била изпълнена с прекарвания поради това, че сакланската бика /княгинята, която обичал/ предпочела да се омъжи за Кубара без дълги съмнения отпътувал със своите хора в Алтънбаш и станал многобожец /християнин/. Кизил Кубар /Хубавия Кубер/ останал в Македония.

Както виждаме, наследството на Курбат не изпълнено от неговите потомци – те се скарали и разделили страната Велика България на три български царства – на Кара Булгар /Централната Украинска част/, на Хазария /Източнат ачаст на Велика България/ и на Улуг Българ /Западната част на Велика България/. В „ Джагфар тарихи “ се е запазил любопитен подробност от епохата на „ великия дележ “ на Велика България. В разгара на жестоката безредица сред принцовете на Велика България Аспарух си взема за спомен от своя татко корана, знамето и посланието на халифа Омар. Когато Батбаян изискал да му върне тези светини, то Аспарух му изпратил писмо със следните думи:

„ Ти се отхвърли от твоята религия а значи и от даровете на халифа. Аз въпреки да не съм приемал исляма постоянно съм бил колективен с арабите, затова имам повече право да ги вардя при себе си “.

Защо Аспарух подкрепил чичо си в тази междуособна война?

Отговорът намираме по отношение на проучването на Юрий Зуев – починал професор-китаист от Алма-Атинския Университет за идеологията, религията и обичаите на античните тюрки. Там става дума за тази особена форма на обществена организация, наречена „ авункулат “ /от лат. „ авункулус “ – „ чичо “/, при която наследяването върви по линията „ огромен брат – дребен брат – племеник “, а не от татко към първороден наследник като при патриархата. Смятат, че сякаш било преходна форма сред матриархата и патриархата, само че съгласно мен по-скоро ще да е било истинската и естествена форма, в която мъжкото и женското начало са сложени на местата си, обособени в равновесие всяко в своята лична сфера, а не в послушание едно на друго, до момента в който матриархатът и патриархатът са късни девиации от историческата ера, които съставляват отклонения в едната или другата прекаленост.

Та наподобява, това е било заложено в тенгрианското всекидневно право /степните нации, включително българите, са съхранили тази прастара традиция/, тъй като ибн Фадлан разказва този бит за заместничество по братова линия във Волжска България, като споделя, че положил огромни старания да убеди тамошните българи да се откажат от него в интерес на ислямското патриархално право. /Имаме го и при нас, да вземем за пример в тази ситуация с Асеневци/. Така наподобява, че точно това е била основата на спора в Старата Велика България след гибелта на Кубрат, тъй като Батбаян, който по това време е бил приел исляма, е основавал претенциите си на ислямското патриархално право като първороден наследник, до момента в който Аспарух, бидейки тенгрианин, изхождал от обичайното всекидневно право и по тази причина подкрепил чичо си-Кубратовия брат Шамбат.

Под знамето на халифа Омар, Аспарух от територията на Улаг-Българ /Румъния, Молдова/ нападна Византия /в 679 г./ и отвоюва от нея Мизия и Македония. Исламските реликви са защитавани от дунавско-българските царе – потомци на Аспарух, до приемането на християнството през 865 година, като най-велики светини. През 866 година посланиците на дунавско-българския цар Бориъс І-Михаил попитали папа Николай I, какво да вършат със зеленото знаме и с мюсюлманските книги. Римският папа дал отговор, че върху знамето би трябвало да се направи кръст, а мюсюлманските книги – „ безусловно да се изгорят “.

Окончателният дележ и завършек на античната Стара Велика България продължава съвсем доникъде на Х век. През 864 година, когато великият боил Габдул Карамат Габдулла отпътува в своята лятна столица Хорисдан /дн. Путивъл Украйна/, синът на Айдар Лачин като български държател на Волжска България, ненадейно го атакува със своите съдружници. Българският шеф /елтебер/ Джилкан изискал да се укрие в Киев, само че киевчани отпред с Асколд вързали правилният на царя Джиран и декларирали:

„ Царю, ние няма да те пуснем в столицата, до момента в който не решиш в полето своя спор за трона с брат си Лачина! “

Габдулла отбил нападението на Лачин и изгонил Асколд от Киев, само че толкоз бил сърдит и разочерован от постъпката на киевчани, че в 865 година преместил столицата на Българската страна от Киев в град Болгар, дружно с черните българи-мюсюлмани. Украйна е разграничена на два самостоятелни бейлика /княжества/ – Киевско /дяснобрежната част/ и Кара Булгарско /лявобрежната част/. На Киевското княжество отпред бил подложен правилният бек Джир, а на Кара Булгарското, най-големия наследник на Джилки – бек Алмъш Джафар.

За присъединяване във войната от Яна Галидж /Новгород/ в гр. Болгар дошъл и флота на Салахби /Вещий Олег/. През зимата на 922 година той e изпъден от Киев от сина на Лачин – Угар. Тогава Алмъш му дава поста наместник в Яна Галидж. А Угар /в съветските хроники остава под името Игор Рюрикович/, провъзгласил Киевският бейлик за без значение от България, Руско княжество. Тъй като династията на Урус Айдара, към която се числял и Угар, се наричала „ уруска “ или „ съветска по славянски “. Освен това болшинството от киевските българи продължавали да се назовават още от хунски времена „ урус булгари “ с център в Киев.

Така в западните булгарски земи поражда трета самостоятелна страна /след Дунавска България и Унгария/, наричана условно Древноруска или Киевска Рус. С това окончателния дележ на Кубратавата Велика България /или Кара Булгар/ завършва. На нейна територия се появили или се отделили от нея пет нови страни – Волжка България, Хазария, Русия, Унгария и Дунавска България. “

Използвана литература в трите елементи от публикациите:

• Ф.В. Салихова, „ К вопросу о принятие ислама булгарами. – Засказанье: проблемы истории и культуры, Казань, 1995.
• Василий Николаев, „ Чуваши. Этническая история и традиционная культура. “, Москва, 2000.
• Николаев В. В., „ История предков чувашей. XXX в. до н.э. – XV в.н.э. “, Чебоксары, 2005.
• Otto Maenchen-Helfen, Die Welt der Hunnen. Wiesbaden 1997
• Christopher Kelly, Attila the Hun. Barbarian Terror and the Fall of the Roman Empire. London 2008.
• Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993; ІІ, 1994 и ІІІ, Оренбург.1997.
• История на античния Рим, В. И. Авдиев и други, С., 1974.
• Тема борбы с племенами европейской сарматии и скифии в монетной чеканке римской империи. М. Г. Абрамсон. 1999. Вестник вести древности.
• Упадок и крах западной римской империи и возникновения германских королевств, А. Р. Корсунский, Р. Гюнтер. Москва. 1984.
• Ischezle zivilizazie. London – Beograd. 1965.
• А. В. Симоненко. Некоторые дискусионые вопросы современного сарматоведения. Вестник вести древности. Бр.1. Москва, 2002..
• Васил Златарски-„ Епоха на хуно-българско превъзходство “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

Българската история с Румен Петков: Древна България – от желязната ръка на Артан до меча на Атила