Патриарх Даниил: Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата надежда
Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата вяра. Очакваме да се извърши това, което е предсказано преди доста епохи - раждането на Спасителя.
Днес съпреживяваме това велико събитие, което стана начало на обновлението на индивида и на цялото Творение, сподели в празничния си богослов българският патриарх Даниил.
Ето и цялото Рождествено обръщение на главата на Българската православна черква:
Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лука 2:14), Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,Дивната новина за Христовото Рождество, всякога поновому възприемана и преживявана, ни напомня за най-дълбоката дадена на индивидите наслада. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките секрети на битието, видени в светлината на събитието, което един път и вечно трансформира и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и наново отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и насладата.
Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с реверанс от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни оказва помощ да търсим и откриваме същинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка неутешимост и безизходност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията популярност и небесното ни Отечество, като знаем, че „ имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, постоянно “ (2 Кор. 5:1).
В света на болката и страданието, на тлението и гибелта – свят, който постоянно не помни висшия смисъл на своето битие и се е насочил напълно към земното и преходното, празникът на Христовото Рождество още веднъж ни напомня, че „ Бог помири света със Себе Си посредством Христа, … и ни вложи в нас словото на примирението “ (2 Кор. 5:19). Мирът, донесен на земята от Божия Син с Неговото Въплъщение, е това плодородно положение, което се възцарява в сърцето и душата на индивида, познал в Христа дълго чакания Месия и Спасител на света и цялото създание.
Отците и учителите на Църквата от всички времена в удивително единогласие приказват за Въплъщението на Божия Син като за ново създание – пресътворяване на света, основан първоначално от Бога, но паднал в прегрешението – заради непослушанието на праотците, който обаче не е бил зарязан от Бога, нито Бог е трансформирал Своя първичен план за Своето създание. Библейското признание стартира с основополагащата истина, че: „ В начало Бог сътвори небето и земята “ (Бит. 1:1). От Новия Завет ние разбираме и метода, по който Бог е сътворил света и всичко съществуващо – посредством Своя Син и креативно Слово, Който е Един от Пресветата, Животворяща и Богоначална Троица. И ето, че боговидецът Йоан стартира своето удивително Благовестие в цялостно благозвучие с това, което е било намерено още на Битиеписателя, и изповядва: „ В начало беше Словото “ (Йоан. 1:1). За да благовести и новото признание в Христа Иисуса, което е признание за обновяването на Божието създание с Въплъщението на Единородния Син Божий: „ И Словото стана плът, и живя сред нас, цялостно с берекет и истина “ (Йоан 1:14).
Следователно не е инцидентно, че Христовото Рождество поставя за християнския свят началото на Ново летоброене, което продължава и до през днешния ден. Защото с идването в света на Този, посредством Когото всичко е станало, стартира в действителност Нова ера: ера на помиряването ни с Небесата, на обновяването на Божия Завет с човечеството. Епоха, в която Творецът Бог удостоверява Своя изначален план, предоставяйки опцията „ на всички ония, които Го одобриха, – на вярващите в Неговото име…, да станат рожби Божии “ (Йоан 1:12). В тази ера на помиряването, на любовта и благодатта, индивидите са още веднъж „ Свои “ на Бога, тъй като Синът и Слово Божие „ Дойде у Своите Си “ – без значение от това, че „ Своите Го не одобриха “ (Йоан 1:11). Новото Божие признание в Христа не анулира свободата, която е била дарувана на индивида още при неговото сътворяване: независимост даже до такава степен, че да може да отхвърля своя Творец. А по тази причина и присъединяване на индивидите в тайнството на обновяването на света е още веднъж въпрос на персонален избор и свободен плод от свободната човешка воля.
Ако в нашия свят ние продължаваме да сме очевидци на богоборчеството и прегрешението, на нещастието на тлението и гибелта, на разрушителното деяние на силите на мрака и пъкъла, това е по този начин, тъй като индивидът продължава да бъде свободен със същата независимост, която са имали и нашите прадеди. С Христовото Рождество обаче, откакто Сам Бог живя в света като един от нас – сходен нам във всичко, с изключение на в прегрешението, – пред индивида е открита и вероятността на обновлението: „ … когато се извърши времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, с цел да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението “ (Гал. 4:4-5). Казано на езика на Отците на Църквата, това значи, че в действителност „ Бог стана човек, с цел да може индивидът да стане господ “ (св. Атанасий Велики). Защото подобен точно е и най-дълбокият смисъл, такова е смисъла на Боговъплъщението и на пристигналото посредством него осиновение на индивидите: в предоставената ни опция по берекет да се уподобяваме на Самия наш Творец и Спасител.
Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата вяра. От деня, в който Бог влезе в човешката история, живя сред нас и обнови нашата природа, ние живеем в епохата на любовта и благодатта, епохата, в която Бог още веднъж ни приканва „ от мрачевина в чудната Своя светлина “ (1 Петр. 2:9). И по тази причина – дружно с богопросветения Роман Сладкопевец – в единодушие и с неизказана наслада и признателност изповядваме и свидетелстваме дружно с цялата света Църква, че „ Девата през днешния ден ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите дружно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, тъй като поради нас се роди Младенец: предвечният Бог “ (Кондак, глас 3).
Нека мирът и благоволението, които Ангелското войнство възвести на целия свят в пресветлата нощ на Рождението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, да бъдат с всички нас!
Отечески поздравяваме с празника на Христовото Рождество всички рожби на светата ни Църква – в рамките на Родината ни и надалеч от нея, с всесърдечни благопожелания за светлина и наслада в душите и сърцата.
Честито Рождество Христово!
БНР
Днес съпреживяваме това велико събитие, което стана начало на обновлението на индивида и на цялото Творение, сподели в празничния си богослов българският патриарх Даниил.
Ето и цялото Рождествено обръщение на главата на Българската православна черква:
Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение “ (Лука 2:14), Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,Дивната новина за Христовото Рождество, всякога поновому възприемана и преживявана, ни напомня за най-дълбоката дадена на индивидите наслада. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките секрети на битието, видени в светлината на събитието, което един път и вечно трансформира и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и наново отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и насладата.
Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с реверанс от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни оказва помощ да търсим и откриваме същинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка неутешимост и безизходност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията популярност и небесното ни Отечество, като знаем, че „ имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, постоянно “ (2 Кор. 5:1).
В света на болката и страданието, на тлението и гибелта – свят, който постоянно не помни висшия смисъл на своето битие и се е насочил напълно към земното и преходното, празникът на Христовото Рождество още веднъж ни напомня, че „ Бог помири света със Себе Си посредством Христа, … и ни вложи в нас словото на примирението “ (2 Кор. 5:19). Мирът, донесен на земята от Божия Син с Неговото Въплъщение, е това плодородно положение, което се възцарява в сърцето и душата на индивида, познал в Христа дълго чакания Месия и Спасител на света и цялото създание.
Отците и учителите на Църквата от всички времена в удивително единогласие приказват за Въплъщението на Божия Син като за ново създание – пресътворяване на света, основан първоначално от Бога, но паднал в прегрешението – заради непослушанието на праотците, който обаче не е бил зарязан от Бога, нито Бог е трансформирал Своя първичен план за Своето създание. Библейското признание стартира с основополагащата истина, че: „ В начало Бог сътвори небето и земята “ (Бит. 1:1). От Новия Завет ние разбираме и метода, по който Бог е сътворил света и всичко съществуващо – посредством Своя Син и креативно Слово, Който е Един от Пресветата, Животворяща и Богоначална Троица. И ето, че боговидецът Йоан стартира своето удивително Благовестие в цялостно благозвучие с това, което е било намерено още на Битиеписателя, и изповядва: „ В начало беше Словото “ (Йоан. 1:1). За да благовести и новото признание в Христа Иисуса, което е признание за обновяването на Божието създание с Въплъщението на Единородния Син Божий: „ И Словото стана плът, и живя сред нас, цялостно с берекет и истина “ (Йоан 1:14).
Следователно не е инцидентно, че Христовото Рождество поставя за християнския свят началото на Ново летоброене, което продължава и до през днешния ден. Защото с идването в света на Този, посредством Когото всичко е станало, стартира в действителност Нова ера: ера на помиряването ни с Небесата, на обновяването на Божия Завет с човечеството. Епоха, в която Творецът Бог удостоверява Своя изначален план, предоставяйки опцията „ на всички ония, които Го одобриха, – на вярващите в Неговото име…, да станат рожби Божии “ (Йоан 1:12). В тази ера на помиряването, на любовта и благодатта, индивидите са още веднъж „ Свои “ на Бога, тъй като Синът и Слово Божие „ Дойде у Своите Си “ – без значение от това, че „ Своите Го не одобриха “ (Йоан 1:11). Новото Божие признание в Христа не анулира свободата, която е била дарувана на индивида още при неговото сътворяване: независимост даже до такава степен, че да може да отхвърля своя Творец. А по тази причина и присъединяване на индивидите в тайнството на обновяването на света е още веднъж въпрос на персонален избор и свободен плод от свободната човешка воля.
Ако в нашия свят ние продължаваме да сме очевидци на богоборчеството и прегрешението, на нещастието на тлението и гибелта, на разрушителното деяние на силите на мрака и пъкъла, това е по този начин, тъй като индивидът продължава да бъде свободен със същата независимост, която са имали и нашите прадеди. С Христовото Рождество обаче, откакто Сам Бог живя в света като един от нас – сходен нам във всичко, с изключение на в прегрешението, – пред индивида е открита и вероятността на обновлението: „ … когато се извърши времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, с цел да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението “ (Гал. 4:4-5). Казано на езика на Отците на Църквата, това значи, че в действителност „ Бог стана човек, с цел да може индивидът да стане господ “ (св. Атанасий Велики). Защото подобен точно е и най-дълбокият смисъл, такова е смисъла на Боговъплъщението и на пристигналото посредством него осиновение на индивидите: в предоставената ни опция по берекет да се уподобяваме на Самия наш Творец и Спасител.
Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата вяра. От деня, в който Бог влезе в човешката история, живя сред нас и обнови нашата природа, ние живеем в епохата на любовта и благодатта, епохата, в която Бог още веднъж ни приканва „ от мрачевина в чудната Своя светлина “ (1 Петр. 2:9). И по тази причина – дружно с богопросветения Роман Сладкопевец – в единодушие и с неизказана наслада и признателност изповядваме и свидетелстваме дружно с цялата света Църква, че „ Девата през днешния ден ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите дружно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, тъй като поради нас се роди Младенец: предвечният Бог “ (Кондак, глас 3).
Нека мирът и благоволението, които Ангелското войнство възвести на целия свят в пресветлата нощ на Рождението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, да бъдат с всички нас!
Отечески поздравяваме с празника на Христовото Рождество всички рожби на светата ни Църква – в рамките на Родината ни и надалеч от нея, с всесърдечни благопожелания за светлина и наслада в душите и сърцата.
Честито Рождество Христово!
БНР
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ