В най-печално известния квартал на Германия
Хиляди новозаселили се хора от България и Румъния в немския град Дуисбург - за тях и за проблемите, свързани с тях, към този момент от години пишат немските медии. Често пъти става дума за многодетни фамилии, които в общия случай имат компликации както с немския език, по този начин и в връзката с управляващите. Те от време на време са принудени да заплащат непомерно високи наеми за запуснати здания, където ги настаняват сребролюбиви медиатори и наемодатели. В същото време обаче хигиеничните и културни привички на новозаселилите се нерядко водят до спорове със съседите, до разправии с полицията и до възходящо обществено напрежение. За сенчестите, само че и за светлите страни на съжителството с тях пишат тези дни немските издания „ Райнише Пост “ и „ Вестдойче Алгемайне Цайтунг “.
" Искат тези хора да станат като нас. Но другата просвета не е минус. "
Ако пуснете в интернет търсачка името на дуисбургския квартал Марксло, най-печално известния градски квартал в Германия, незабавно ще се натъкнете на вести за незаконни кланове, за заринати от боклук запуснати здания, за улици, по които надали не би трябвало да се движите с бронежилетка, написа „ Райнише Пост “. Но Марксло не е единствено това, прибавя вестникът и споделя за един от хората, които оказват помощ на новозаселилите се. 32-годишният стихотворец и обществен служащ Малте Кюперс в продължение на няколко години полагал грижи за децата в едно главно учебно заведение. Цели 90% от тези деца имат задгранични корени, като повече от половината не знаят немски при постъпване в учебното заведение. Независимо от всичко Малте Кюперс не изгубил кураж и траял да работи с децата. Пред вестника той споделя за собствен учебен план, отдаден на родината: учениците трябвало да опишат какво значи тази дума за тях и коя е тяхната татковина. „ Някои от тях въобще не схванаха въпроса “, споделя Кюперс. Измежду всички отговори най-силно усещане му направил един повтарящ се. Той не гласял нито „ Турция “ или „ България “, нито „ Румъния “ или „ Сирия “. Много от учениците споделили просто: Моята татковина - това е Марксло.
Вестникът напомня статистически данни от 2017 година, съгласно които две трети от живеещите в квартала са с задграничен генезис, 17% от жителите са безработни, а единствено двама от всеки 10 ученика съумяват да стигнат до гимназията. Марксло се е трансформирал в стигма, а някои медии търсят тук единствено сензацията, без да виждат лъча светлина. Например самодейността „ Кръгла маса Марксло “, в чиито рамки деца, младежи и възрастни се събират в кварталния клуб, с цел да беседват, да извършват музика, да спортуват дружно навън. В клуба се оферират курсове по изобразяване и готвене, основателите му даже издават лично малко вестниче. Организаторът на всичко това, германецът Томас Милке, е оптимист. Той счита, че е допустимо неговият квартал последователно да придобие по-добър имидж. На същото мнение е и Малте Кюперс, който прибавя нещо доста значимо: тревожи го фактът, че мнозина от кореняците в квартала схващат погрешно въпроса за интеграцията. „ Очакват, че тези хора ще станат същите като нас. А това е неточност. Различната просвета не е минус “, споделя той.
Още един немски вестник, „ Вестдойче Алгемайне Цайтунг “ (ВАЦ), разгласява публикация за сходни светлини и сенки в различен квартал на Дуисбург - Хохфелд. Репортерите на вестника са разговаряли с трима притежатели на недвижими парцели в квартала, които желаят да подобрят живота тук и по тази причина се пробват да оказват помощ на хората от България и Румъния, заселили се там. Сградите, в които тримата пускат наематели, са чисти и добре поддържани, а наемите - умерени. Един от притежателите, Дирк Хекман, споделя: „ Ние изразходвахме доста средства, с цел да санираме двете си жилищни здания и в този момент ги даваме чартърен на обективни цени. За нас е напълно недопустимо, че някои „ вложители “ се пробват на гърба на наемателите да извличат оптималната облага “.
" Важното е да намериш верния метод "
Хекман допуска още, че зад честите инспекции за противопожарната сигурност на постройките може би се крие неприемливото желание от квартала да бъдат прогонени избрани фамилии от избрани етноси. На въпрос на репортерите от ВАЦ за опита му с наематели от България и Румъния, Хекман споделя: „ Различно е. В един случай ние самите трябваше да се разделим с едно семейство, тъй като наемателите не съблюдаваха разпоредбите. С българското семейство обаче опитът ни е доста добър. Жена ми е учителка и в Google си преведе няколко инструкции към наемателите, които им написа на техния език на обособени картончета - да вземем за пример по какъв начин действа сметоразделянето “.
Към това брачната половинка му Дагмар Домайер прибавя: “Разбира се, първоначално наемателите бяха много стеснителни. Важното е да намериш верния метод. Ние им оказваме помощ, когато би трябвало да пишат писма до службите или пък когато не схващат какво желае общината от тях. И постоянно се грижим нашите здания да имат подреден тип “.
" Искат тези хора да станат като нас. Но другата просвета не е минус. "
Ако пуснете в интернет търсачка името на дуисбургския квартал Марксло, най-печално известния градски квартал в Германия, незабавно ще се натъкнете на вести за незаконни кланове, за заринати от боклук запуснати здания, за улици, по които надали не би трябвало да се движите с бронежилетка, написа „ Райнише Пост “. Но Марксло не е единствено това, прибавя вестникът и споделя за един от хората, които оказват помощ на новозаселилите се. 32-годишният стихотворец и обществен служащ Малте Кюперс в продължение на няколко години полагал грижи за децата в едно главно учебно заведение. Цели 90% от тези деца имат задгранични корени, като повече от половината не знаят немски при постъпване в учебното заведение. Независимо от всичко Малте Кюперс не изгубил кураж и траял да работи с децата. Пред вестника той споделя за собствен учебен план, отдаден на родината: учениците трябвало да опишат какво значи тази дума за тях и коя е тяхната татковина. „ Някои от тях въобще не схванаха въпроса “, споделя Кюперс. Измежду всички отговори най-силно усещане му направил един повтарящ се. Той не гласял нито „ Турция “ или „ България “, нито „ Румъния “ или „ Сирия “. Много от учениците споделили просто: Моята татковина - това е Марксло.
Вестникът напомня статистически данни от 2017 година, съгласно които две трети от живеещите в квартала са с задграничен генезис, 17% от жителите са безработни, а единствено двама от всеки 10 ученика съумяват да стигнат до гимназията. Марксло се е трансформирал в стигма, а някои медии търсят тук единствено сензацията, без да виждат лъча светлина. Например самодейността „ Кръгла маса Марксло “, в чиито рамки деца, младежи и възрастни се събират в кварталния клуб, с цел да беседват, да извършват музика, да спортуват дружно навън. В клуба се оферират курсове по изобразяване и готвене, основателите му даже издават лично малко вестниче. Организаторът на всичко това, германецът Томас Милке, е оптимист. Той счита, че е допустимо неговият квартал последователно да придобие по-добър имидж. На същото мнение е и Малте Кюперс, който прибавя нещо доста значимо: тревожи го фактът, че мнозина от кореняците в квартала схващат погрешно въпроса за интеграцията. „ Очакват, че тези хора ще станат същите като нас. А това е неточност. Различната просвета не е минус “, споделя той.
Още един немски вестник, „ Вестдойче Алгемайне Цайтунг “ (ВАЦ), разгласява публикация за сходни светлини и сенки в различен квартал на Дуисбург - Хохфелд. Репортерите на вестника са разговаряли с трима притежатели на недвижими парцели в квартала, които желаят да подобрят живота тук и по тази причина се пробват да оказват помощ на хората от България и Румъния, заселили се там. Сградите, в които тримата пускат наематели, са чисти и добре поддържани, а наемите - умерени. Един от притежателите, Дирк Хекман, споделя: „ Ние изразходвахме доста средства, с цел да санираме двете си жилищни здания и в този момент ги даваме чартърен на обективни цени. За нас е напълно недопустимо, че някои „ вложители “ се пробват на гърба на наемателите да извличат оптималната облага “.
" Важното е да намериш верния метод "
Хекман допуска още, че зад честите инспекции за противопожарната сигурност на постройките може би се крие неприемливото желание от квартала да бъдат прогонени избрани фамилии от избрани етноси. На въпрос на репортерите от ВАЦ за опита му с наематели от България и Румъния, Хекман споделя: „ Различно е. В един случай ние самите трябваше да се разделим с едно семейство, тъй като наемателите не съблюдаваха разпоредбите. С българското семейство обаче опитът ни е доста добър. Жена ми е учителка и в Google си преведе няколко инструкции към наемателите, които им написа на техния език на обособени картончета - да вземем за пример по какъв начин действа сметоразделянето “.
Към това брачната половинка му Дагмар Домайер прибавя: “Разбира се, първоначално наемателите бяха много стеснителни. Важното е да намериш верния метод. Ние им оказваме помощ, когато би трябвало да пишат писма до службите или пък когато не схващат какво желае общината от тях. И постоянно се грижим нашите здания да имат подреден тип “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ