24 години без Христо Фотев – поетът на морето и любовта
Днес, 27 юли, се навършват 24 години от гибелта на Христо Фотев – един от най-разпознаваемите и обичани български поети на XX век. Той умира през 2002 година в София на 68-годишна възраст, оставяйки творчество, в което морето, любовта, свободата и човешката самотност се преплитат в несравним лиричен свят.
Христо Константинов Фотев е роден на 25 март 1934 година в Истанбул. Когато е още дете, фамилията му се реалокира в Бургас – града, който по-късно се трансформира освен в негов дом, само че и в една от главните тематики и музи в поезията му.
Преди да се посвети напълно на литературата, Фотев минава през разнообразни специалности. Работи като моряк на рибарски транспортен съд, художник, публицист и драматург в Бургаския трагичен спектакъл „ Адриана Будевска “. В продължение на години е креативен секретар на Дружеството на писателите в Бургас, а при започване на 90-те години е основен редактор на сборник „ Море “.
Първата му стихосбирка „ Баладично пътешестване “ излиза през 1961 година и незабавно притегля вниманието с яркия си лиризъм и със свободния, прочувствен език на младия създател. Следват книгите „ Лирика “, „ Сантиментални посвещения “, „ Пристанище “, „ Литургия за делфините “, „ Спомен за един живот “ и „ Венецианска нощ “.
В центъра на неговата лирика стои любовта – възвишена, трагична, от време на време мъчителна, само че постоянно изживяна като най-същественото човешко прекарване. Морето при Фотев не е единствено пейзаж. То е положение на духа, знак на свободата, безкрая и копнежа по недостижимото.
Името на Христо Фотев остава неразривно обвързвано с Бургас. В града и до през днешния ден неговите стихове участват в културната памет, а думите му „ Не е небивалица морето и щастието съществува “ са се трансформирали в една от най-разпознаваемите поетични изречения в България.
Повече от две десетилетия след гибелта му поезията на Христо Фотев продължава да се чете и преоткрива. Неговите стихове резервират силата си, тъй като приказват за безконечни тематики – любовта, загубата, хубостта, самотата и вярата, че оттатък делничното съществува свят, в който индивидът може да остане свободен.
