Цветана Табакова - царицата на оперната сцена
Днешните фенове на операта, а и музикантите не знаят съвсем нищо за Цветана Табакова (1905-1936), а тя е измежду най- забележителните гении на българската оперна школа. Не по-малко надарена от Райна Кабаиванска или Анна Томова-Синтова. При това творила само за България.
Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 разнообразни по жанр и темперамент функции, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За страдание полетът ѝ бива прекършен ненадейно. Умира едвам навършила 31 години. Не ни е оставила качествени в техническо отношение записи, с цел да се насладим на превъзходния ѝ глас, на огромната ѝ благозвучност и певческа просвета, за което приказват всички нейни съвременници, което е впечатлило даже великия Шаляпин.
Ражда се на 27 януари 1905 година в Брезник, под духовния знак на Водолея. Произхожда от остарял и културен възрожденски жанр, в който музиката е на особена респект. Учи във Врачанската девическа гимназия, която напуща, с цел да постъпи в Музикалната академия в София, в певческия глас на Иван Вульпе, един от създателите на Софийската опера. Още като студентка в първи курс е поканена за дебют в операта - поверяват ѝ ролята на Фредерик от " Миньон " на Амброаз Тома, тази забравена през днешния ден прелестна френска лирична опера, която тогава се играе с огромен триумф в София. Дирекцията открива едно богатство в нейно лице - зареждат се роля след роля: Мерцедес от " Кармен ", Мюзета от " Бохеми ", Татяна от " Евгений Онегин ", Неда от " Палячи ", Флора и Виолета Валери от " Травиата ", Леонора от " Трубадур ", Рашел в " Еврейката ", Тоска, Аида.
Скоро става безспорната примадона
При това е единствено на 27 години! Става фаворитка на публиката и рецензията. Името ѝ незабавно се подрежда до имената на от дълго време одобрените първенци на националната ни сцена: Петър Райчев, Христина Морфова, Ана Тодорова, Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Събчо Събев...
На един концерт я чува Фьодор Шаляпин и удивен от гласа, хубостта и театралната ѝ заложба, я кани да му партнира в гастролите му с " Княз Игор " в Ковънт Гардън, Лондон, в основната сопранова роля на Ярослава. По това време тя е оповестена от софийските меломани за " царицата на операта сцена ". И в действителност, у нея всичко е царствено: гласът, фигурата, походката, маниерите, излъчването. Просто е талантлива от Бога! Гласът ѝ, трагичен сопран, с огромен диапазон, близо три октави, се отличава с особена топлина, освен това комбиниран с гръмък искра в горния указател, кадърен да реализира ярки динамични контрасти с последователно, гладко създаване на кулминационните точки. А репертоарът ѝ - богат и хетерогенен приказва за една огромна просвета, работоспособност и интелектуална съсредоточеност.
Цветана Табакова пее с лекост и Верди, и Пучини, и Моцарт и Вагнер, и Владигеров.
Последният я смята за своята " идеална Царица Мария " от " Цар Калоян ". Великолепни са достиженията ѝ като Мадалена от " Андре Шение ", Сестра Анджелика на Пучини, Елза в " Лоенгрин ", Адриана Лекуврьор на Чилеа, Агата във " Вълшебният стрелец ", Донна Анна в " Дон Жуан ", Сантуца, Реция от " Оберон ", Лиза от " Дама Пика "... Наистина впечатляващ репертоар. В наше време малко певици след нея съумяват да създадат тези сложни функции.
През 1927 година прави къса специализация в Париж при фамозния възпитател Дюпре. Изнася няколко концерта с голям триумф. Може да остане на Запад, да бъде звезда от международна големина, тъй като геният ѝ е в действителност голям, само че се връща в родината си, както по това време вършат множеството от нашите най-хубави артисти - остават, с цел да градят българската опера, българската музикална просвета. Не както мнозина от идващите генерации, които мислят единствено за кариера на открито и се завръщат у нас, когато са към този момент към залез.
Завърнала се в София, тя пее блестящо в " Аида ". Недоброжелатели и колежки- завистници, чисто по български!, вземат решение да я уязвят. Обвиняват я, че била позволила нечисти тонове във високия указател. Това провокира даже скандал и полемика в печата! През 30-те години Софийската опера е към този момент одобрен институт, който, дружно с Народния спектакъл, е в центъра на вниманието на обществото и медиите, за разлика от доста от днешните, които се занимават само с ниските жанрове и попкултурата и опростачват редовно и методично публиката.
Цветана Табакова умира ненадейно на 6 ноември 1936 година, ненавършила 31 години. Нейни записи от 1936 година (на оперни арии от класиката и песни на Добри Христов) се съхраняват в Златния фонд на БНР.
