Ивайло Калфин: България може да възрази срещу начина, по който се използват съвместните бази със САЩ
За мен войната в Иран е безсмислена. Не е ясно по какъв начин се чака да приключи, а за нея плащаме всички - и в България, и в Европа. Това сподели някогашният външен министър Ивайло Калфин в предаването „ 120 минути " по бТВ. През 2006 година той подписва 20 години след подписването на Споразумението за взаимно потребление на български военни уреди от България и Съединени американски щати дружно с тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Кондолиза Райс.
Споразумението планува взаимно потребление на няколко български военни обекта, които остават под българско командване и на българска територия.
Той съобщи, че страната ни резервира контрола върху военните бази и има право да възрази против метода, по който те се употребяват. „ Няма никаква екстериториалност. Това са български поделения с български командири ", акцентира той.
По думите му първичната цел на съглашението е била провеждането на взаимни учения и повишение на отбранителните качества на страните от източния фланг на НАТО.
Калфин съобщи, че до момента в който е бил във външното министерство, няма информация българските бази да са били употребявани за бойни интервенции по време на войните в Ирак и Афганистан.
„ България би трябвало да бъде уведомявана за задачите на потреблението на тези войски или техника. Страната може да изрази запаси във връзка с потреблението им във военни дейности ", сподели Калфин.
Според него обаче обстановката през днешния ден е радикално друга от тази преди две десетилетия. „ Сега Съединени американски щати към този момент не споделят, че самолетите се употребяват за подготвителни полети, а за подкрепяне на военни дейности в Близкия изток. България не взе участие във войната, само че дава територия за тази активност ", разяснява Калфин.
Той означи, че част от европейските страни, измежду които Италия и Испания, са отказали сходни претенции, до момента в който страните от източния фланг на НАТО упорстват за по-силно американско военно наличие.
По думите му България би трябвало ясно да дефинира границите на съюзническата поддръжка. „ Има алена линия и допускам, че държавното управление я знае. Хубаво е да я съобщи ", предложи някогашният външен министър.
Той разкритикува неналичието на безапелационна позиция на кабинета във връзка с спора сред Съединени американски щати, Израел и Иран.
Според Калфин България би трябвало да има ясна политическа позиция и по войната в Украйна. По думите му не е задоволително да се декларира, че страната поддържа мирни договаряния, а би трябвало да бъдат препоръчани съответни начинания за постигането им.
Ивайло Калфин разяснява и идните президентски избори. Той дефинира сегашния държавен глава Илияна Йотова като един от мощните претенденти за президент.
Споразумението планува взаимно потребление на няколко български военни обекта, които остават под българско командване и на българска територия.
Той съобщи, че страната ни резервира контрола върху военните бази и има право да възрази против метода, по който те се употребяват. „ Няма никаква екстериториалност. Това са български поделения с български командири ", акцентира той.
По думите му първичната цел на съглашението е била провеждането на взаимни учения и повишение на отбранителните качества на страните от източния фланг на НАТО.
Калфин съобщи, че до момента в който е бил във външното министерство, няма информация българските бази да са били употребявани за бойни интервенции по време на войните в Ирак и Афганистан.
„ България би трябвало да бъде уведомявана за задачите на потреблението на тези войски или техника. Страната може да изрази запаси във връзка с потреблението им във военни дейности ", сподели Калфин.
Според него обаче обстановката през днешния ден е радикално друга от тази преди две десетилетия. „ Сега Съединени американски щати към този момент не споделят, че самолетите се употребяват за подготвителни полети, а за подкрепяне на военни дейности в Близкия изток. България не взе участие във войната, само че дава територия за тази активност ", разяснява Калфин.
Той означи, че част от европейските страни, измежду които Италия и Испания, са отказали сходни претенции, до момента в който страните от източния фланг на НАТО упорстват за по-силно американско военно наличие.
По думите му България би трябвало ясно да дефинира границите на съюзническата поддръжка. „ Има алена линия и допускам, че държавното управление я знае. Хубаво е да я съобщи ", предложи някогашният външен министър.
Той разкритикува неналичието на безапелационна позиция на кабинета във връзка с спора сред Съединени американски щати, Израел и Иран.
Според Калфин България би трябвало да има ясна политическа позиция и по войната в Украйна. По думите му не е задоволително да се декларира, че страната поддържа мирни договаряния, а би трябвало да бъдат препоръчани съответни начинания за постигането им.
Ивайло Калфин разяснява и идните президентски избори. Той дефинира сегашния държавен глава Илияна Йотова като един от мощните претенденти за президент.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ