Хиляди хора се събраха в Поточари, за да почетат жертвите

Хиляди хора се събраха в Поточари, с цел да почетат жертвите на геноцида в Сребреница.

Днес се навършиха 29 години от закононарушението, осъществено от сръбските сили.

Преди три десетилетия сръбските сили, командвани от военачалник Ратко Младич и Радован Караджич, избиват единствено за няколко дни над 9000 души в босненския анклав, разгласен от Организация на обединените нации за " безвредна зона ".

Стореното е най-голямото кръвопролитие на цивилни в Европа след Втората международна война.

По обяд в Поточари бяха заровени още 14 жертви. Най-младата от тях е била на едвам 17 години през 1995 година Всяка година биват откривани още остатъци.

На 23 май 2024 година т.г. Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, с която утвърждава 11 юли като интернационален ден за отдаване на респект на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията.

На 8 юли към 5000 души потеглиха в " Поход на мира " от Незук към Поточари, с цел да отдадат респект на хилядите убити мъже и момчета. Малцина оживели поведоха множеството.

Днес в Поточари министри и дипломати поставиха цветя на мемориалната плоча. Там беше и българският министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

Опитът на Съвета на министрите на БиХ да разгласи 11 юли за ден на печал се провали и тази година. Нямаше консенсус за такова решение, тъй като министрите от единия ентитет - Република Сръбска, гласоподаваха срещу за следващ път.

Европейският съюз осъди отричането на геноцида и го назова " един от най-мрачните моменти в актуалната история ".

Някои дами губят своите наследник, брачен партньор и татко по едно и също време.

Председателката на „ Майките на Сребреница “ Мунира Субашич през днешния ден изрази страдание, че президентът на Сърбия Александър Вучич не е бил вносител на Резолюцията за геноцида в Сребреница в Общото заседание на Организация на обединените нации.

" Искам да благодаря на всички посланици, които поддържаха решението. За тези, които не гласоподаваха или се въздържаха, ще пристигна време и те да гласоподават, а в случай че не, дано се засрамят. “ - сподели Субашич в обръщението си.

„ Голям брой военнопрестъпници към момента се разхождат из Сребреница и ни се смеят, от време на време ни се смеят в лицата и мисля, че злото се пробужда “, добави тя.

Върховният представител на интернационалната общественост Кристиан Шмид акцентира, че " Резолюцията осъжда всяко отказване на геноцида и всички дейности, които популяризират наказани нарушители “.

" Раните в никакъв случай няма да зараснат. Тази покруса не може да бъде забравена. " - съобщи 30-годишният Мехо Османович. Няколко негови родственици са убити в Сребреница. Неговият вуйчо - едвам на 7 години.

70-годишната Мавлида Бегич е изгубила двамата си чичовци. Самата тя, дружно с трите й дребни деца, е била затворена в сръбски концлагер в Рогатица за три месеца.

" Разочарована съм от силите на Организация на обединените нации. Европа не ни отбрани, а ни остави в ръцете на сърбите. " - сподели Бегич.

Впоследствие бяга в Австрия, само че всичките ѝ родственици от мъжка страна са избити - 38 души.

Османа Ватреш оцелява три години в лагера в Лукавица, откакто е потърсила несполучливо заслон в " предпазените " от Организация на обединените нации анклави по време на войната в Босна и Херцеговина. И нейният брачен партньор е затворен в Рогатица. 6-годишният й племенник е погубен в Сребреница от сърбите.

" Не желаеме междуетническа ненавист. Всички сме хора, без значение от религия и етнос. Това закононарушение не би трябвало да се повтаря в никакъв случай повече. " - акцентира Ватреш.

Босненският ръководител на президентството на БиХ Денис Бечирович сподели, че Сараево желае мир, само че е " застрашено от политиката на режима в Белград и Вучич.

" През 1992 година задачата беше Велика Сърбия. Днес водачите на Република Сръбска споделят, че Босна и Херцеговина не е страна. Нека отговорим на въпроса дали има прилики сред обстановката при започване на деветдесетте години и през днешния ден. " - прикани той.

По време на войната в Босна и Херцеговина (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от близките региони, бягащи от офанзивите на босненските сръбски сили против техните градове и села, търсят заслон в Сребреница. В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те управляват пътищата за достъп и попречват интернационалната филантропична помощ като храна и медикаменти. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни здания, в коли и в публични здания като учебното заведение и спортния център, до момента в който други въобще нямат заслон и се скупчват на открито при температури, които падат до -25º през нощта през зимата.

През април 1993 година, когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на Организация на обединените нации приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „ безвредна зона “.

Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от военачалник Радко Младич, завладява Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.

Миротворците се отдръпват безславно в базата на Организация на обединените нации, дружно с хиляди бежанци, най-вече дами и деца.

Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се съобщи, Младич дава обещание, че тези, които смъкват оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени.

„ Аллах не може да ви избави, само че Младич може “, споделя наказаният в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, граждански преводач мохамеданин, по време среща, която е записана на видео - тя се организира няколко часа преди началото на клането.

В идващите няколко дни следва систематично изтребване от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в всеобщи гробове. По-късно сърбите изравят доста от тях и ги препогребват, с цел да скрият следите. Оцелелите се броят на пръсти. /БГНЕС