Защо животът на животните ни е по-мил?
Хиляди хора излизат по улиците на София и Перник да стачкуват против младите садисти-екзекутори, заснемали образно по какъв начин унищожават животни. Това е най-нормалната реакция и е белег за човещина.
Всички тези млади и енергични хора, които разпънаха транспаранти „ Не на насилието над животните “ току-виж спомогнат за по-сурови присъди на агресорите, които дълги години са печелили от мъката на четириногите и с тия кървави пари даже са си накупили парцели.
Зверствата над беззащитни животни е разкрит нерв и зееща рана в обществото, а за характеропатиите на насилниците би трябвало да се изричат единствено престъпните психолози и психиатрите. Тая патология не е инцидентна и евентуално някъде там е заровено обяснението. Отговорът несъмнено е в предишното на убийците или в тяхното детство.
Но в цялата работа с митингите за животните има нещо изумително и даже сбъркано.
Защо нищо друго не ни стимулира толкоз буйно да протестираме?
Защо не блокираме пътища и градове за сбъркани политики и политици, за беднотия, убийства, поголовна корупция, дрога измежду децата, ниски заплати и пенсии, скъпотия в магазините?
Защо не излизаме против мизерията, която разяжда всяка втора българска къща?
Защо не протестираме против пияните водачи, избили не едно и две български деца, против разпищолената битова и улична престъпност? Защо не се гневим вместо пенсионерите, които мизеруват, нямат пари за медикаменти, нямат пари за сметки, спят на студено и заспиват гладни? Защо не ни трогва, когато забележим някой дядо да брои жълтите стотинки?
Не ме разбирайте неправилно – обичам животните. С часове мога да се боря да изгоня оса, кацнала върху чашата ми със сок, пред разновидността да я размажа.
Случаят със садистите е абсурден, противен, нечовечен и недопустим за всеки естествен човек.
Кога ще забележим сходство на сръбския и гръцкия магарешки дебелоглав по улиците на България?
Защо допуснахме този мързел, незаинтересованост, равнодушие и примирие да ни обземат дотам, че единствено обособени престъпни летописи, свързани с животни, да ни разсънват и сплотяват?
Защо животът на мишката ни е по-мил от живота на индивида?
Всички тези млади и енергични хора, които разпънаха транспаранти „ Не на насилието над животните “ току-виж спомогнат за по-сурови присъди на агресорите, които дълги години са печелили от мъката на четириногите и с тия кървави пари даже са си накупили парцели.
Зверствата над беззащитни животни е разкрит нерв и зееща рана в обществото, а за характеропатиите на насилниците би трябвало да се изричат единствено престъпните психолози и психиатрите. Тая патология не е инцидентна и евентуално някъде там е заровено обяснението. Отговорът несъмнено е в предишното на убийците или в тяхното детство.
Но в цялата работа с митингите за животните има нещо изумително и даже сбъркано.
Защо нищо друго не ни стимулира толкоз буйно да протестираме?
Защо не блокираме пътища и градове за сбъркани политики и политици, за беднотия, убийства, поголовна корупция, дрога измежду децата, ниски заплати и пенсии, скъпотия в магазините?
Защо не излизаме против мизерията, която разяжда всяка втора българска къща?
Защо не протестираме против пияните водачи, избили не едно и две български деца, против разпищолената битова и улична престъпност? Защо не се гневим вместо пенсионерите, които мизеруват, нямат пари за медикаменти, нямат пари за сметки, спят на студено и заспиват гладни? Защо не ни трогва, когато забележим някой дядо да брои жълтите стотинки?
Не ме разбирайте неправилно – обичам животните. С часове мога да се боря да изгоня оса, кацнала върху чашата ми със сок, пред разновидността да я размажа.
Случаят със садистите е абсурден, противен, нечовечен и недопустим за всеки естествен човек.
Кога ще забележим сходство на сръбския и гръцкия магарешки дебелоглав по улиците на България?
Защо допуснахме този мързел, незаинтересованост, равнодушие и примирие да ни обземат дотам, че единствено обособени престъпни летописи, свързани с животни, да ни разсънват и сплотяват?
Защо животът на мишката ни е по-мил от живота на индивида?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ