Молебен и литийно шествие в подкрепа на предмета „Добродетели и религия“
Хиляди жители взеха присъединяване в шествието „ Добродетели и вяра в учебно заведение “, проведено от цивилен сдружения и подкрепено от Св. Синод на БПЦ – БП.
Преди началото на шествието в ПКСХП „ Св. Александър Невски “ Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи молебен, в който молитвено присъединяване взеха Техни Високопреосвещенства Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският митрополит Серафим, Видинският митрополит Пахомий, Техни Преосвещенства Мелнишкият свещеник Герасим – гл. секретар на Светия Синод, Велбъждският свещеник Исаак – викарий на Софийския митрополит, Константийският свещеник Михаил – викарий на Ловчанския митрополит, Знеполският свещеник Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „ Св. Йоан Рилски “, столично свещенство и духовенство от други епархии на страната.
След молебена пред катедралния храм Негово Светейшество произнесе слово, в което показа:
„ Благодаря на всички вас, които дойдохте на днешния ден, с цел да подкрепим една дългогодишна самодейност, подета от Светия Синод още при започване на 90-те години, незабавно след демократичните промени – за връщането на предмета Вероучение, или, както в този момент е работното му название – „ Добродетели и вяра “, в постоянната образователна стратегия.
Благодаря ви, че дойдохте да подкрепим самодейността на Министерството на образованието и науката и съответно на министър Красимир Вълчев – за разбирането, доблестта и куража да подеме това дело, с цел да се възвърне полагащото се място на този предмет в образователната стратегия.
Тук, на някои от плакатите, видяхме продължението на един от лозунгите на хората, които не желаят въвеждането на предмета – че „ учебното заведение не е Църква “. Да – то е нейно чадо, тъй като българското учебно заведение е родено от Църквата.
Чрез въвеждането на предмета в постоянната стратегия освен ще се възвърне историческата истина, само че ще се даде опция да бъдем същински продължители на делото на нашите първоучители – светите братя Кирил и Методий, на техните свети възпитаници и на всички труженици на родната ни култура до ден сегашен. Без вярата, в която те са ни просветили, не е допустимо да осмислим и да имаме съответно схващане нито за нашата история, нито за книжнината и културата ни.
Ако ние през днешния ден не знаем и не можем да вникнем за какво те безрезервно са се трудили, без да мислят за себе си и да се опасяват от нещо, само че с безстрашие са полагали душата си за своите събратя, по какъв начин ние ще се трудим безрезервно, безкористно – за фамилиите ни, за хората към нас, за родината ни, за всички индивиди? Господ Иисус Христос е Този, Който ни е дал образеца какво значи думата „ обич “. Днес мнозина приказват за обич, само че когато се вгледаме в душите си, виждаме по-скоро отчаяние, неведение, неразбиране, страхове, разделяне, съмнение, самолюбие, боязън за себе си. Но точно, когато от ученическата пейка дадем опция на нашите деца да се срещнат с вярата, която е родила и е опазила добродетелите в душите – на първо време на светците, и на всички наши предшественици, тогава ще имаме вярата, че семето на положителното ще покълне и в техните души, ще даде плод на добродетел, на вяра; ще имаме вяра за нашето Отечество.
От времето, когато този образователен предмет и изобщо вярата бяха маргинализирани, виждаме до каква бездуховност, срив на полезностите и разпад на фамилните връзки и връзките в обществото се доближи. Защото празно място в природата и в човешката душа няма. Ако не се постараем да устояваме в положителното, то разрушителната мощ на прегрешението, която работи във всеки човек, прави своето и деградира както нашата персона, по този начин и образът на цялото общество “.
„ Нека спокойно, добродушно, с безстрашие да подкрепим министър Вълчев, Министерството на образованието и науката и всички, които поеха върху себе си в този миг политическата отговорност за въвеждането на този предмет в постоянната стратегия на българското учебно заведение, с цел да знаят, че не са сами. Това е желанието на болшинството от народа. И дано не се употребяват такива несъстоятелни причини, че нямало място за религията в актуалното учебно заведение и общество, което е огромна илюзия.
Множеството плакати с мисли на международно известни учени, Нобелови лауреати, които са били надълбоко вярващи индивиди, свидетелстват, че вярата им е помогнала за техните научни търсения, за тяхната безпристрастност и старателно проучване на заобикалящия ни свят, в който те виждат проявата на Божията мощ, премъдрост, великодушие и посредством проучването на творенията доста от тях са достигнали точно до вярата в Бога.
Какво научно може да имаме в това да отхвърляме своите предшественици? Нима има теоретичен мотив да пренебрегнем делото на светите братя Кирил и Методий, на светите Седмочисленици, на свети цар Борис-Михаил, на свети Паисий, на просветителите по времето на нашето Възраждане. Какво научно има в това да отречем техния принос, който в сърцевината си е точно – вярата и любовта към своите сънародници “, показа още патриарх Даниил.
Ловчанският митрополит Гавриил, създател на първото православно учебно заведение в България в Ловеч, показа:
„ Преди шест години създадохме общообразователно учебно заведение под егидата на Българската православна черква, което носи името на светите Седмочисленици. В резултат на това нашите деца гледат на света с очите на Христовата религия и обич, чувствителни са към непознатата болежка, опазват живота във всичките му проявления, имат по-голямо почитание към родители и учители, способни са да желаят амнистия и да простят и имат по-голяма мъдрост да отбягват прегрешението и светските съблазни.
Нали това е нещо прелестно за вашите деца, драги българи? Има ли нещо по-хубаво за вашите възпитаници, драги учители?
През 70-те години Господ ме срещна с един доста добър архиерей – свещеник Партений. Той беше извънреден свещеник – викарий на Негово Светейшество патриарх Максим. Епископ Партений ми сподели: „ Младежите в наше време нямат наслада, а за младежа е най-присъщо да се радва на живота, да има вяра. За да има наслада, човек би трябвало да има чиста съвест. А с цел да имаме чиста съвест, би трябвало да познаваме Христа и Неговите свети евангелски заповеди, най-великите от които са за любовта, смирението, милосърдието.
Най-голямото благосъстояние за нашата страна не е материално, а това – децата да порастват по-добри. Господ е споделил: първом търсете царството на Бога и Неговата истина, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33). Ако възпитаваме децата да са по-добри, Господ ще обезпечи нашата страна и с всичко материално, което ни е належащо “.
Шествието стартира от катедралния храм-паметник, мина по улиците „ Раковски “, бул. „ Цар Освободител “, продължи около Министерството на образованието и науката, по ул. „ Съборна “ и доближи площад „ Св. Неделя “, след което продължи по бул. „ Витоша “, ул. „ Алабин И. Вл. “ и минавайки по ул. „ Граф Игнатиев “, приключи в градинката пред храма „ Св. Седмочисленици “. Там беше изпълнена къса стратегия, в която присъединяване взеха Борис Нанков (8-ми клас, учебно заведение „ Васил Левски “, гр. Карлово), както и арх. Пламен Мирянов и Янко Лозанов, които рецитираха част от „ Проглас към Евангелието “ на св. Константин-Кирил Философ.
Патриарх Даниил изрече признателност на уредниците на шествието и на всички, които взеха присъединяване в него, като преподаде на православния народ своето архипастирско благословение.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Преди началото на шествието в ПКСХП „ Св. Александър Невски “ Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи молебен, в който молитвено присъединяване взеха Техни Високопреосвещенства Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският митрополит Серафим, Видинският митрополит Пахомий, Техни Преосвещенства Мелнишкият свещеник Герасим – гл. секретар на Светия Синод, Велбъждският свещеник Исаак – викарий на Софийския митрополит, Константийският свещеник Михаил – викарий на Ловчанския митрополит, Знеполският свещеник Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „ Св. Йоан Рилски “, столично свещенство и духовенство от други епархии на страната.
След молебена пред катедралния храм Негово Светейшество произнесе слово, в което показа:
„ Благодаря на всички вас, които дойдохте на днешния ден, с цел да подкрепим една дългогодишна самодейност, подета от Светия Синод още при започване на 90-те години, незабавно след демократичните промени – за връщането на предмета Вероучение, или, както в този момент е работното му название – „ Добродетели и вяра “, в постоянната образователна стратегия.
Благодаря ви, че дойдохте да подкрепим самодейността на Министерството на образованието и науката и съответно на министър Красимир Вълчев – за разбирането, доблестта и куража да подеме това дело, с цел да се възвърне полагащото се място на този предмет в образователната стратегия.
Тук, на някои от плакатите, видяхме продължението на един от лозунгите на хората, които не желаят въвеждането на предмета – че „ учебното заведение не е Църква “. Да – то е нейно чадо, тъй като българското учебно заведение е родено от Църквата.
Чрез въвеждането на предмета в постоянната стратегия освен ще се възвърне историческата истина, само че ще се даде опция да бъдем същински продължители на делото на нашите първоучители – светите братя Кирил и Методий, на техните свети възпитаници и на всички труженици на родната ни култура до ден сегашен. Без вярата, в която те са ни просветили, не е допустимо да осмислим и да имаме съответно схващане нито за нашата история, нито за книжнината и културата ни.
Ако ние през днешния ден не знаем и не можем да вникнем за какво те безрезервно са се трудили, без да мислят за себе си и да се опасяват от нещо, само че с безстрашие са полагали душата си за своите събратя, по какъв начин ние ще се трудим безрезервно, безкористно – за фамилиите ни, за хората към нас, за родината ни, за всички индивиди? Господ Иисус Христос е Този, Който ни е дал образеца какво значи думата „ обич “. Днес мнозина приказват за обич, само че когато се вгледаме в душите си, виждаме по-скоро отчаяние, неведение, неразбиране, страхове, разделяне, съмнение, самолюбие, боязън за себе си. Но точно, когато от ученическата пейка дадем опция на нашите деца да се срещнат с вярата, която е родила и е опазила добродетелите в душите – на първо време на светците, и на всички наши предшественици, тогава ще имаме вярата, че семето на положителното ще покълне и в техните души, ще даде плод на добродетел, на вяра; ще имаме вяра за нашето Отечество.
От времето, когато този образователен предмет и изобщо вярата бяха маргинализирани, виждаме до каква бездуховност, срив на полезностите и разпад на фамилните връзки и връзките в обществото се доближи. Защото празно място в природата и в човешката душа няма. Ако не се постараем да устояваме в положителното, то разрушителната мощ на прегрешението, която работи във всеки човек, прави своето и деградира както нашата персона, по този начин и образът на цялото общество “.
„ Нека спокойно, добродушно, с безстрашие да подкрепим министър Вълчев, Министерството на образованието и науката и всички, които поеха върху себе си в този миг политическата отговорност за въвеждането на този предмет в постоянната стратегия на българското учебно заведение, с цел да знаят, че не са сами. Това е желанието на болшинството от народа. И дано не се употребяват такива несъстоятелни причини, че нямало място за религията в актуалното учебно заведение и общество, което е огромна илюзия.
Множеството плакати с мисли на международно известни учени, Нобелови лауреати, които са били надълбоко вярващи индивиди, свидетелстват, че вярата им е помогнала за техните научни търсения, за тяхната безпристрастност и старателно проучване на заобикалящия ни свят, в който те виждат проявата на Божията мощ, премъдрост, великодушие и посредством проучването на творенията доста от тях са достигнали точно до вярата в Бога.
Какво научно може да имаме в това да отхвърляме своите предшественици? Нима има теоретичен мотив да пренебрегнем делото на светите братя Кирил и Методий, на светите Седмочисленици, на свети цар Борис-Михаил, на свети Паисий, на просветителите по времето на нашето Възраждане. Какво научно има в това да отречем техния принос, който в сърцевината си е точно – вярата и любовта към своите сънародници “, показа още патриарх Даниил.
Ловчанският митрополит Гавриил, създател на първото православно учебно заведение в България в Ловеч, показа:
„ Преди шест години създадохме общообразователно учебно заведение под егидата на Българската православна черква, което носи името на светите Седмочисленици. В резултат на това нашите деца гледат на света с очите на Христовата религия и обич, чувствителни са към непознатата болежка, опазват живота във всичките му проявления, имат по-голямо почитание към родители и учители, способни са да желаят амнистия и да простят и имат по-голяма мъдрост да отбягват прегрешението и светските съблазни.
Нали това е нещо прелестно за вашите деца, драги българи? Има ли нещо по-хубаво за вашите възпитаници, драги учители?
През 70-те години Господ ме срещна с един доста добър архиерей – свещеник Партений. Той беше извънреден свещеник – викарий на Негово Светейшество патриарх Максим. Епископ Партений ми сподели: „ Младежите в наше време нямат наслада, а за младежа е най-присъщо да се радва на живота, да има вяра. За да има наслада, човек би трябвало да има чиста съвест. А с цел да имаме чиста съвест, би трябвало да познаваме Христа и Неговите свети евангелски заповеди, най-великите от които са за любовта, смирението, милосърдието.
Най-голямото благосъстояние за нашата страна не е материално, а това – децата да порастват по-добри. Господ е споделил: първом търсете царството на Бога и Неговата истина, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33). Ако възпитаваме децата да са по-добри, Господ ще обезпечи нашата страна и с всичко материално, което ни е належащо “.
Шествието стартира от катедралния храм-паметник, мина по улиците „ Раковски “, бул. „ Цар Освободител “, продължи около Министерството на образованието и науката, по ул. „ Съборна “ и доближи площад „ Св. Неделя “, след което продължи по бул. „ Витоша “, ул. „ Алабин И. Вл. “ и минавайки по ул. „ Граф Игнатиев “, приключи в градинката пред храма „ Св. Седмочисленици “. Там беше изпълнена къса стратегия, в която присъединяване взеха Борис Нанков (8-ми клас, учебно заведение „ Васил Левски “, гр. Карлово), както и арх. Пламен Мирянов и Янко Лозанов, които рецитираха част от „ Проглас към Евангелието “ на св. Константин-Кирил Философ.
Патриарх Даниил изрече признателност на уредниците на шествието и на всички, които взеха присъединяване в него, като преподаде на православния народ своето архипастирско благословение.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ