Хей, познайте какво? Преди две седмици се ожених. И аз,

Хей, познайте какво? Преди две седмици се ожених. И аз, сходно на всеки различен, желаех от по-възрастните и по-мъдри хора от обкръжението си няколко бързи съвета въз основата на техния сватбен опит, с цел да се успокоя, че с жена ми няма да съсипем брака си. Предполагам, че множеството младоженци имат такива терзания, изключително след прекомерно скъпите коктейли от сватбеното празненство.

Естествено, няколко мъдри съвета не ми бяха задоволителни. Реших да докарам нещата по-далеч.

С течение на събитията, чрез уеб страницата си, имам достъп до стотици хиляди умни и невероятни хора. Защо тогава да не се обърна към тях? Защо да не желая съвет от тези хора по отношение на брака и връзките? Защо да не обобщя опита и мъдростта им в нещо просто и директно използвано към всяка връзка, без значение чия? Защо, допитвайки се до морето умни и опитни влюбени двойки, да не извлека „ Абсолютното брачно управление, което да постави завършек на всички брачни управления “™? Ами, това и направих.

Седмица преди сватбата насочих следния апел: „ До всички хора, които имат благополучен брак от 10+ години: Какъв съвет бихте дали на всички останали?  Какво сработва при вас и колегата ви? А в случай че сте разведени – какво не сработи преди? “

Реакцията беше поразителна по размер. Отговориха съвсем 1500 индивида, като доста от писанията се измерваха в страници, не в параграфи. Отне ми съвсем две седмици да прегледам всичко, само че съумях. Това, което открих, ме смая…

Отговорите бяха извънредно повтарящи се.

Не желая да обидя никого. Всъщност, тъкмо противоположното. Това бяха умни и общителни хора от всички сфери на живота, от целия свят, всеки със своите си истории, нещастия, неточности и успехи…

Въпреки това всички те споделяха общо взето едни и същи неща. С други думи – очевидно изводите им са значими и още повече – дават резултат.

Ето кои са тези неща:

1. Бъдете дружно заради верните аргументи

„ Никога не бъдете с някой, просто тъй като се чувствате притиснати заради някаква причина. Първият път се ожених, тъй като бях католик – това се очакваше да направя. Грешка. Вторият път се ожених, тъй като бях трагичен и уединен. Мислех, че една любяща брачна половинка ще реши проблемите ми. Отново неточност. Нужни ми бяха три опита, до момента в който проумея това, което трябваше да е явно още през цялото време: единствената причина, заради която въобще би трябвало да бъдете със своя сътрудник е, че обичате да сте към него. Наистина, толкоз е просто. “ – Грег

Преди да се съсредоточим върху нещата, които би трябвало да вършиме в една връзка, дано стартираме на първо време с тези, които не би трябвало.

Когато се допитах до читателите си за съвет, направих конкретизиране, което се оказа извънредно потребно. Поисках от хората, които са женени за втори, трети (или пък четвърти) път, да посочат къде са сбъркали преди. Какво объркаха.

Най-честият отговор беше: „ бях с този човек заради неверните аргументи “. Ето някои от посочените неправилни аргументи:

• Натиск от страна на другари и семейство.
• Чувствали се като „ загубеняци “, тъй като били сами, и по тази причина се обвързали с първия попаднал им човек.
• Били дружно поради имиджа – тъй като връзката изглеждала добре на доктрина (или на снимки), а не тъй като действително се възхищавали един на различен.
• Били млади, наивни и безнадеждно влюбени. Смятали, че тази им обич ще реши всички проблеми.

Както ще забележим по-нататък в публикацията, всичко което прави една връзка „ работеща “ (т.е. да носи благополучие и да е по силите и на двете страни в нея), изисква откровено и надълбоко взаимно удивление. Без сходно взаимно почитание всичко останало (например потребни практики) ще се обезсмисли.

Другата неправилна причина, заради която може да започнете връзка е, (както Грег каза), с цел да решите проблемите си. Това предпочитание – нечия обич да се употребява за облекчение на личните прочувствени терзания – неизбежно води до причинност. Едно нездравословно и нездравословно взаимоотношение сред двама души, при което те мълчешком се съгласяват всеки да употребява любовта на другия, с цел да прикрива личната си самоомраза. Ще се спрем в детайли на взаимозависимостта по-нататък в публикацията, само че към този момент е добре да се уточни, че любовта сама по себе си е неутрална. Тя е нещо, което може да бъде по едно и също време и здравословно или нездравословно, и потребно или нездравословно (в взаимозависимост от това за какво и по какъв начин обичате и сте обичани от някого). Сама по себе си любовта в никакъв случай не е задоволителна, че да поддържа една връзка.

2. Имайте реалистични упования към връзките и романтиката

„ Със сигурност няма да бъдете изцяло луди един по различен всеки божи ден до края на живота си, а всички тези нелепости с „ и заживели щастливо… “ единствено приготвят почвата за неуспех. Хората стартират връзка с сходни нереалистични упования. После внезапно осъзнават, че към този момент не изпитват тръпка и си мислят, че връзката е унищожена, всичко е свършено, и би трябвало да намерят метод да я приключат. Не!

Ще има дни или седмици (може би даже по-дълго), когато изобщо няма да сте въодушевени един от различен, нито пък влюбени. Някоя заран евентуално ще се разсъните и ще си кажете: „ Ох, още си тук… “ Това е обикновено! Още по-важното в тази ситуация е, че търпението изцяло си заслужава. Този интервал ще отмине. След ден или седмица, или може би по-дълго, ще погледнете този човек и ще ви залее голяма вълна от обич. Ще го обичате толкоз доста, че ще имате възприятието, че сърцето ви няма да издържи и ще се пръсне. Така е, тъй като живата обич е обич, която непрекъснато се развива. Разширява се и се свива, изтънява и се задълбочава. Няма да продължава по този начин, както сте привикнали да бъде, нито както се е развило в следствие – а и не би трябвало. Мисля, че в случай че повече двойки схванат това, ще се паникьосват по-малко и няма да бързат толкоз да късат или да се развеждат. “ – Паула.

Любовта е занимателно нещо. В древността хората в действителност са я считали за болест. Родителите предупреждавали децата си за нея и небрежно уреждали бракове, преди малчуганите да пораснат задоволително и да създадат нещо неуместно, подтикнати от страсти.

Да, до момента в който любовта ни кара да усещаме еуфория, като че ли преди малко сме изшмъркали кило кокаин. В същото време ни прави и извънредно неразумни. Всички се сещаме за момчето (или момичето), което напусна учебно заведение, продаде колата си и с парите избяга в Таити с обичаната си, с цел да се ожени. А след няколко години същото това момче (или момиче) се върна разочаровано и разорено, чувствайки се като цялостен глупак.

Това е необуздана обич. Начинът на природата да ни подмами да вършим луди и неразумни неща, с цел да създадем поколение с различен човек – евентуално тъй като в случай че спрем и помислим за последствията от развъждането на деца, и от това да бъдем с еднакъв човек вечно, никой от нас в никакъв случай не би го направил. Както Робин Уилямс обичаше да се майтапи: „ Бог е дал на мъжа мозък и пенис, само че кръвта му е задоволителна единствено едно от двете да работи в даден миг. “

Романтичната обич е капан, заложен по този начин, че да накара двама души да подценяват минусите си толкоз дълго, едвам свършат някаква работа по правенето на деца. Обикновено трае най-вече няколко години. Това главозамайващо замайване, което получавате, до момента в който гледате очите на обичания си човек, като че ли са звездите, изграждащи небесата – да, то нормално отминава. Така става при всички. Затова един път отминало, би трябвало да сте уверени, че в последна сметка сте се обвързали с човек, който откровено почитате и изпитвате наслаждение от компанията му. В противоположен случай нещата ще загрубеят.