Американец награден с висш руски орден заради българите
…Руските кораби…, пристигнали в Ню Йорк, когато Скайлър посещава там Колумбийския университет. Всъщност те били дебаркирали напълно близо до самия университет в Манхатън. Присъствието на съветските офицери и моряци разнообразило живота в града. Те взели участие в разнообразни паради, церемонии, приеми, балове. Това дава опция на Скайлър да откри контакти с тях. Така у него се породил ползата към съветския народ, към неговия език и литература. През идващите три години (1863 – 1866 г.) Скайлър вземал уроци по съветски при един източноправославен духовник в Ню Йорк…
Системните занимания на Скайлър с съветски език нараснали дотам познанията му, че му разрешили да преведе романа „ Бащи и деца” на Иван Сергеевич Тургенев – една от най-крупните фигури в съветската литература през Х1Х век. Преводът, който бил оповестен в 1867 година, е в действителност първото произведение на Тургенев, появило се на британски език в САЩ…
В Съединени американски щати преводът на Скайлър бил посрещнат доста добре. Вестник „ Ню Йорк таймс” писал следното: „ Съмнително е, че могат да се намерят 10 американци, които са в положение да създадат това, което по този начин майсторски е направил Скайлър… Г-н Скайлър е пионер в тази нова област на литературното изпитание.”…
Може да се допусна, че Скайлър е посрещнал с задоволство решението на държавния секретар за назначението му за консул в Москва. Както сочи Майкъл Петрович, резонно е да се твърди, че Скайлър влезнал в дипломатическата работа, с цел да развива университетските си ползи, за разлика от елементарната процедура, при която хората се занимават с научна активност, с цел да се приготвят за дипломатическата работа. С тази настройка той напуснал американския континент на път за Русия, като останал известно време в Европа. На „ остарелия континент” Скайлър се срещнал с Тургенев, за чието одобряване в Съединени американски щати той съдействал толкоз доста. Срещата станала в Баден-Баден, където писателят се намирал след нападките против „ Бащи и деца”… Той дал на Скайлър целесъобразни писма до Л. Толстой, до княз Владимир Ф. Одоевски – един от наследниците на съветската княжеска фамилия… изтъкнат съветски публицист и музикален критик, както и до други видни представители на съветската литература и публичен живот… В Русия той престоява от 1867 до 1876 година, служейки в началото в Москва, по-късно, също като консул през 1869 година в Ревал (Талин), а през 1870 година бил изместен в легацията в Петербург като легационен секретар…
Благодарение на владението на съветски език, на дълбоките си знания за културата и литературата на Русия, на положителната си цялостна научна подготовка, Скайлър бил признат доста добре в най-висшите кръгове на московското общество…
В дома на Одоевски Скайлър имал опцията да се срещне с огромен брой представители на съветската интелигенция, с най-големите съветски поети и писатели, в това число и с Толстой. Можем да си представим какъв огромен интерес за американския посланик е представлявала поканата на великия съветски публицист към Скайлър да му гостува в имението „ Ясна поляна”. Гостът останал там седмица. Той имал рядката опция да следи писателя измежду книгите му, помагал му да пренареди библиотеката си, ходил на лов дружно с него. Сред тематиките на диалог били мнението на Толстой за живота на Запад, проблемите на крепостничеството и разкрепостяването на селяните, романът „ Война и мир”, който създателят по това време завършвал, проектите на Толстой да напише исторически разказ за Петър Велики. Домакинът споделил грижите си към обзавеждането на учебното заведение с учебници за началните класове и помолил Скайлър да го достави с американски мостри. Последният от своя страна получил позволение да преведе романа му „ Казаци”, който Тургенев препоръчвал като „ най-финия и най-съвършен артикул на съветската литература.”…
В личността на Скайлър е мъчно, а не е и належащо, да се търси разграничение на неговите ползи, на качествата и чертите, които го дефинират като посланик, академик или държавен мъж. Всички те вървят заедно…
…Той се свързва с проф. Александър Г. Брюкнер (Брикнер) по отношение на работата си върху обемист труд в два тома, която Скайлър очевидно е бил почнал. Монографията се разгласява много по-късно – през 1884 година, под заглавие „ Петър Велики, император на Русия. Изследване по историческа биография.”…
Съобщението за новото предопределение на Скайлър – легационен секретар, само че и общоприет консул в Истанбул, пристигнало през януари 1876 г… Новият общоприет консул дошъл в Истанбул на 6 юли. Макгахан към този момент бил там. Много скоро по-късно – на 23 юли, те стартират взаимна работа, която обезсмъртява имената им в паметта на българите, милеещи за жанр и татковина.
„ Българският въпрос в Съединени американски щати 1876 – 1903”, спецкурс лекции, Андрей Пантев, Великотърновски университет „ Кирил и Методий” 1984 година
„ Българският април 1876 в Англия и САЩ”, Андрей Пантев, ИК „ Иван Вазов”, 1996 година
Част първа
Поява на българския въпрос в Съединени американски щати 1876 – 1878 година
Пътят до анкетата Скайлър
…Руската поддръжка на Съединени американски щати против англо-френската неприязън по време на Гражданската война, покупката на Аляска и активизирането на руско-американската търговия индиректно способстват за доближаването на Съединени американски щати до позициите на Русия по Източния въпрос. „ Странното приятелство” сред тях е минимум смущавано от разликите сред двете държавни системи, тъй като Съединени американски щати намира в царизма отличен стратегически контрапункт против Англия. За дълги години Щатите са евентуално минимум заинтригувания на Изток съдружник на съветската политика на Балканите и в Турция. Руско-американският съюз, въпреки и официално несключен, дава нови измерения на Източния въпрос и е еднообразно нежелателен и мразен от великите сили и Османската империя…
В началото вниманието на американската дипломация е ориентирано към Турция във връзка на така наречен Солунски случай през май 1876 година, провокиран от похищение на българско момиче от турците, което потърсва леговище за една нощ в къщата на американския вицеконсул в Солун Периклес Х. Лазаро. Намесилите се в интерес на българката френски и немски консули са пребити от ядосаната и фанатизирана навалица от мюсюлмани в наличието на турски заптиета. Този случай замесва всички европейски страни, тъй като Лазаро е съветски гражданин, а убитият немски консул Х. Ебът – английски…
Споменатият случай дава опцията на Съединени американски щати да се намеси в турските работи…
Точно в подобен напълно нов и чужд в историята на европейската дипломация миг, се появява един млад и до тогава вторичен по служба и изяви американски посланик в Цариград Юджийн Скайлър, който ще организира активност в поддръжка на българите, ненадейно освен за съвременниците му – познавачи на България, само че и за самото държавно управление на САЩ…
Тази негова упоритост е съпроводена от ранните планове на група американци в турската столица да ревизират спорните сведения в европейската преса за „ българските” жестокости. Поради това Дж. Уошбърн упорства пред своя другар Мейнърд да ходатайства за назначението на Скайлър. Успехът на застъпничеството му е неотложно последвано от ново предложение на Уошбърн пред Мейнърд: Скайлър да замине незабавно за България и да стартира следствие. За същото упорства и Ив. Евст Гешов, който едва познава Скайлър…
2. Анкетата Скайлър и българския т въпрос
Сътрудничеството с Русия е мъчителна точка в боравенето на локалните американци с Източния въпрос, тъй като те се опасяват от една страна, че в случай че се причислят към съветската дипломация, те ще си основат усложнения с останалите сили, а от друга, че опълчването им на съветското въздействие може прибързано да осуети по-нататъшните им проекти за разпространяване на американското въздействие. Те държат сметка за обичайните връзки сред Русия и българите, само че постоянно, когато следва да се направи политическа стъпка в интерес на последните, и когато се управляват от положителни планове, първата им задача е да се разграничат от Русия.
Дейността на Ю. Скайлър през 1876 година е удивително изключение от тази линия на американското държание по отношение на българите. В известна степен това важи и за посланика Х. Мейнърд, дружно с дългогодишния консул в Солун П. Лазаро. Те тримата, мощно подкрепени от още един американец – Дж. Макгахан, подхващат значими за българите начинания, които слагат на друга повърхност позицията на американската дипломация по българския въпрос…
Както е известно, към двамата [Макгахан и Скайлър – бел. Хр. Г.] американци, които до 23 юли към този момент дефинитивно са се приготвили за следствието, се причисляват по-късно и подсекретарят на съветското посолство в Цариград граф Алексей Н. Церетелев, а също и кореспондентът на „ Кьолнише цайтунг” Карл Шнайдер. В този състав комисията за следствие се насочва и обитава по местата на събитията за период от единадесет дни...
Паметник на Алексей Церетелев в Батак
В писмо, оповестено във в. „ Ню Йорк дейли трибюн” на 26 октомври, [Скайлър] твърди, че в следствие от неговата персонална интервенция са освободени хиляда и двеста български „ политически затворници”, а доста идни изтезания са отсрочени и отменени…
В предварителния и изключително с формалния си доклад за ситуацията в България Скайлър се причислява [към] започнатата от Пиърс, Галенга и Макгахан журналистическа акция, която осъжда турските зверства. Така българският въпрос навлиза в качествено нова фаза. Вече освен съветската дипломация и общност, освен европейските публицисти, само че и един посланик и то от минимум заинтригуваните отдалечени от Европа Северноамерикански щати изнася данни, събрани на място от „ безименни” български източници, от самите жертви на турците. Това е към този момент задоволителен и прекомерно безапелационен мотив сведенията да бъдат възприемани по-сериозно, освен като журналистическа сензация. Обстоятелството, че Скайлър застава на страната на потърпевшото население в качеството си на формален представител, способства доста за политизирането на българския въпрос, макар, че Съединени американски щати още нямат статут на велика сила….
С разгарянето на българската пропаганда известността на Скайлър измежду дейците и поддържниците на Гладстоновата пропаганда нараства. Сведенията от неговите рапорти са основният източник на новия пасквил на Гладстон „ Българските ужаси в Източния въпрос”. Е. Коуей – другар на Скайлър му написа от Лондон: „ Кралството се е отдало на манифестации на отвращение, които не престават денонощно. На всяко едно от тях се гласоподават резолюции на признателност към тебе и в случай че ти си тук и тълпата те познае на улицата, тя ще те следва дълго с аплодисменти.” Самият Гладстон написа на Скайлър само че 27 януари 1887 благодарствено писмо за пропагандата на демократичната партия…
С включването си в българската пропаганда в Англия, Скайлър самичък печели първия рунд от битката за отделянето на България от османската административна система. За по-малко от два месеца той става най-известният посланик в Европа. Но активността на Ю. Скайлър не завършва с провокиралите толкоз плевел резултат негови отчети. През есента на 1876 година дружно с княз Церетелев той приготвя планове за бъдещото устройство на свободната българска страна и за нейните граници. Сам по себе си този факт… ясно свидетелства за отношението му към българите… В навечерието на Цариградската конференция Скайлър още веднъж е сред първите най-дейни политици, които поддържат освободителните желания на българския народ…
Очевидното благоволение и доброжелателност към българите естествено довежда Скайлър до интензивно съдействие с съветската дипломация. По негови думи, той е поканен за взаимна работа с княз Церетелев по плана за устройството на България – от самият граф Игнатиев. Тази покана е резултат от късото, само че плодотворно съдействие сред Церетелев и Скайлър по времето на следствието на османските жестокости в България. Скайлър приема незабавно предлагането, макар внимателните възражения на своя началник Мейнърд. В началото на ноември 1876 година Скайлър стартира контактите си с съветското посолство по изработването на плана. На 15 ноември той написа, че работи интензивно с готовност да направи плана за „ бъдещото устройство на България добър”…
Съвместната работа на Церетелев и Скайлър се отличава с това, че и двамата дипломати създават плана въз основа както на изявления, по този начин и върху своите лични наблюдения и изследвания за разпределението на българското население по балканските земи. Значението на този план в етнически и териториален смисъл през днешния ден е добре известно. Той следва правилото на преобладаването на българската нация в другите региони и ги включва в българската държавна територия, която да се обособи посредством откъсването им от османската административна система. България е формирана от Дунавския и от Софийския вилает, Пловдивския и Сливенския санджак и българските области в Македония. В западните български провинции влизат регионите на Скопие, Велес и Воден. Българските сандажаци от Одринския вилает се причисляват към самостоятелната държавна територия на България…
При докладването на плана Церетелев – Скайлър пред Цариградската конференция името на Скайлър е споменавано като гаранция, че планът не е еднолична самодейност единствено на съветското държавно управление. Предполага се, че държавното управление на Съединени американски щати е осведомено за присъединяване на неговия посланик и е дало утвърждението си. Всъщност Скайлър и Мейнърд работят своеволно и без консултация сред Вашингтон и Петербург. Но Държавният департамент не излиза с публично опровергаване на това предложение. Граф Игнатиев персонално оповестява това на Солсбъри. И при представянето на плана на предварителната сесия на Цариградската конференция, присъединяване на Скайлър се употребява като аргумент…
Приемането на „ голяма” България, въпреки и под наложеното разделяне на Цариградската конференция е първото междудържавно удостоверение на нейните етнически измерения.
Значението на този факт е разбрано в точния момент от Скайлър, който и в последвалия си план за държавна конструкция на провинцията България още веднъж акцентира: „ България ще съставлява самостоятелна провинция на Османската империя, формирана от Дунавския и Софийския вилаети, от Пловдивски и Сливенски санджаци и от българските области в Македония”. Потвърдено от неруски посланик, непринадлежащ даже и на страните от Съюза на тримата императори, това искане пуска в интернационално послание по този начин усърдно подценяваните от западноевропейските политици обстоятелства за етническото съответствие сред българите и останалите народности в Европейска Турция…
[Участието] на Скайлър наред с други справедливи общественици, политици и учени в българската част на Източната рецесия напълно не се изчерпва единствено с неговия принос за разобличаването на жестокостите, както нормално се твърди в предишното, а и през днешния ден. Той способства действително за увеличението на опциите да внесе повече историческа и научна информация по отношение на българското население, което ще бъде наранено от идните промени. Ролята на Скайлър се откроява изключително като се съпостави с резултатите от активността на други американци, благоразположени към българите…
В такава връзка може да бъдат оценени и напъните на Скайлър за изнасянето на броя на жертвите от Априлското въстание. „ Съединяването” на тематиката за жестокостите с тази за етническото разпространяване на българите и за бъдещите граници на България са свързани с настояването за държавно отделяне на българските земи…
Скайлър е един дребното другари на българите от Западното полукълбо, които се срещат с народа и неговите желания и които не трансформират отношението си към него след войната и мира. Това навреме е разбрано и оценено от същинските другари на българската самостоятелност. Още през 1878 година съветското държавно управление го награждава с медал „ Св. Анна” за заслуги, оказани на българското дело.
Положителното завещание от „ персоналната дипломация” става по-нататъшното разпространяване в Европа за истината за етнографските граници на българската националност. Веднъж попаднали в зрителното поле на европейската общност, българите престават да бъдат „ дребния народ сред Дунав и Стара планина”, както пренебрежително се отзовава Бисмарк за тях…
Участието на Скайлър както в съставянето, по този начин и в стартирането в политическо послание на етнографската информация е по-значимо от свидетелствата за зверства и принуждение. То е част от „ европеизирането” на остарялата тематика за народностната принадлежност на популацията, чиято орис взема решение съветското оръжие…
„ Турските зверства в България “, Джанюариъс Макгахан, изд. SKYPRINT, 2019 година:
Институт по зоология ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОКЛАД НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЪР ЗА СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ
ПЛОВДИВ, 10 АВГУСТ 1876 Г.
ДО ПОЧИТАЕМИЯ ХОРАС МЕЙНАРД И Т.Н., И Т.Н., И Т.Н.
Сър,
Във връзка със зверствата и кланетата, осъществени в България от турците, имам чест да Ви осведомя, че посетих градовете Одрин, Пловдив и Пазарджик и селата Станимака, Кадъкьой, Кричим, Перущица, Пещера, Радилово, Батак, Калаглари, Панагюрище (Отлуккьой), Копривщица (Авраталан) и Клисура (Персидент или Дервент) и Пловдивски и Пазарджишки окръзи.
От това, което персонално видях, и от проучванията, които организирах, и сведенията, които получих, открих следните обстоятелства:
През последната зима и пролет сътрудници от Българския комитет в Букурещ са пропагандирали в България за въстание срещу турското държавно управление и са получили забележителна поддръжка сред по-младите измежду популацията. Вследствие предателство на заговора въстанието избухнало прибързано на 1 и 2 май в селата Клисура, Копривщица, Панагюрище, Ново село, Белово и може би в още едно или две други. Настанал огромен ужас, даже суматоха в Пазарджик и Пловдив; доста телеграми били изпратени до Портата за постоянна армия, каквато след известно закъснение им била отказана. Бейовете в Пловдив и Одрин на практика заграбили властта и въоръжили мюсюлманското население от градовете и по селата, като оръжие им било изпратено от Одрин и Цариград. Тези въоръжени мюсюлмани, наричани нередовна армия или башибозуци, дружно с малобройната постоянна армия, намираща се по тези места, били изпратени на поход срещу българските села, с цел да потушат въстанието и да разоръжат християнското население. По това време, наподобява, малко черкези са били употребявани. Техните селища били на изток от Одрин. Извършено било всеобщо покачване (levee en masse) на мюсюлманските села срещу техните християнски съседи.
Въстаналите села оказали дребна или никаква опозиция. В доста случаи те предали оръжието си при първо поискване. Почти всички села, нападнати от башибозуците, били изгорени и ограбени, а по този начин също и селищата, които били напуснати от изплашените им поданици. Населението на някои села било изклано след осъществяването на най-свирепа свирепост и изнасилвания освен на дами и девойки, само че и на лица от другия пол. Тези закононарушения били осъществени както от постоянните войски, по този начин и от башибозуците.
Броят на опожарените изцяло или частично села в регионите на Пловдив, Рупчос и Пазарджик възлиза минимум на шестдесет и пет…
Този лист е може би не напълно прецизен, защото доста градове и села имат турски и български имена и може да се повтарят един или два пъти. Някои села са евентуално и пропуснати. Поради неналичието на статистика невероятно е да се откри популацията на всяко село и в някои случаи не бях в положение да установя броя на къщите. Обикновено до момента в който е жив старейшината или бащата на фамилията, женените синове живеят с него, тъй че постоянно има фамилии с по 15, 20 и даже 39 души. По този метод популацията на едно село би било по-голямо, в сравнение с при същото число на къщите в други страни. В по-големите села долните етажи на къщите са от камък покривите са с керемиди, улиците са покрити с плочи и въобще проличава удобството и благосъстоянието. Войската е обърнала изключително внимание на черквите и учебните заведения, които при някои случаи са били разрушени с газ и барут. Олтарите са били също разрушени, иконите по стените са били издраскани и стените изподупчени, а светите места омърсени и осквернени.
Освен селата, изгорени са били четири манастира: „ Свети Тодор “ покрай Перущица; „ Богородица “ и „ Безсребреници “ край Кричим и „ Свети Никола “ край Калугерово.
Турците поддържат, че доста от тези села са били изгорени от въстаниците, с цел да принудят българското население да се причисли към тях. Не ми се удаде да установя сходно нещо с изключение на в един или два случая и даже и при тях доказателствата са прекомерно слаби. В Белово въстаниците се изгорили железопътната станция, в която няколко заптиета са били потърсили леговище.
Твърде мъчно е да се пресметна броят на убитите българи през тези няколко дни, до момента в който траели смутовете, само че аз съм накривен да посоча цифрата 15 000 като най-малката цифра за регионите, които изброих….
Ахмед ага, който е командвал клането, е бил украсен и нараснал в чин юзбашия.
Очевидно тези жестокости не са били нужни за потушаването на въстанието, защото то е било нищожно и селяните се предавали изобщо при първа покана. Жестокостите не могат да бъдат оправдани и от положението на суматоха, което се било появило още преди изпращането на постоянните войски. Опит обаче е имало и освен от страна на турците, те да бъдат предпазени и да се смекчи виновността им, поради сякаш предшестващи свирепства, които - споделя се - били осъществени от българите. Внимателно съм изследвал това и не мога да кажа, че българите са направили изстъпления и зверства или каквито и да е дейности, които биха заслужили сходно име…
Ваш лоялен Юджийн Скайлър
* Черно на бяло
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Системните занимания на Скайлър с съветски език нараснали дотам познанията му, че му разрешили да преведе романа „ Бащи и деца” на Иван Сергеевич Тургенев – една от най-крупните фигури в съветската литература през Х1Х век. Преводът, който бил оповестен в 1867 година, е в действителност първото произведение на Тургенев, появило се на британски език в САЩ…
В Съединени американски щати преводът на Скайлър бил посрещнат доста добре. Вестник „ Ню Йорк таймс” писал следното: „ Съмнително е, че могат да се намерят 10 американци, които са в положение да създадат това, което по този начин майсторски е направил Скайлър… Г-н Скайлър е пионер в тази нова област на литературното изпитание.”…
Може да се допусна, че Скайлър е посрещнал с задоволство решението на държавния секретар за назначението му за консул в Москва. Както сочи Майкъл Петрович, резонно е да се твърди, че Скайлър влезнал в дипломатическата работа, с цел да развива университетските си ползи, за разлика от елементарната процедура, при която хората се занимават с научна активност, с цел да се приготвят за дипломатическата работа. С тази настройка той напуснал американския континент на път за Русия, като останал известно време в Европа. На „ остарелия континент” Скайлър се срещнал с Тургенев, за чието одобряване в Съединени американски щати той съдействал толкоз доста. Срещата станала в Баден-Баден, където писателят се намирал след нападките против „ Бащи и деца”… Той дал на Скайлър целесъобразни писма до Л. Толстой, до княз Владимир Ф. Одоевски – един от наследниците на съветската княжеска фамилия… изтъкнат съветски публицист и музикален критик, както и до други видни представители на съветската литература и публичен живот… В Русия той престоява от 1867 до 1876 година, служейки в началото в Москва, по-късно, също като консул през 1869 година в Ревал (Талин), а през 1870 година бил изместен в легацията в Петербург като легационен секретар…
Благодарение на владението на съветски език, на дълбоките си знания за културата и литературата на Русия, на положителната си цялостна научна подготовка, Скайлър бил признат доста добре в най-висшите кръгове на московското общество…
В дома на Одоевски Скайлър имал опцията да се срещне с огромен брой представители на съветската интелигенция, с най-големите съветски поети и писатели, в това число и с Толстой. Можем да си представим какъв огромен интерес за американския посланик е представлявала поканата на великия съветски публицист към Скайлър да му гостува в имението „ Ясна поляна”. Гостът останал там седмица. Той имал рядката опция да следи писателя измежду книгите му, помагал му да пренареди библиотеката си, ходил на лов дружно с него. Сред тематиките на диалог били мнението на Толстой за живота на Запад, проблемите на крепостничеството и разкрепостяването на селяните, романът „ Война и мир”, който създателят по това време завършвал, проектите на Толстой да напише исторически разказ за Петър Велики. Домакинът споделил грижите си към обзавеждането на учебното заведение с учебници за началните класове и помолил Скайлър да го достави с американски мостри. Последният от своя страна получил позволение да преведе романа му „ Казаци”, който Тургенев препоръчвал като „ най-финия и най-съвършен артикул на съветската литература.”…
В личността на Скайлър е мъчно, а не е и належащо, да се търси разграничение на неговите ползи, на качествата и чертите, които го дефинират като посланик, академик или държавен мъж. Всички те вървят заедно…
…Той се свързва с проф. Александър Г. Брюкнер (Брикнер) по отношение на работата си върху обемист труд в два тома, която Скайлър очевидно е бил почнал. Монографията се разгласява много по-късно – през 1884 година, под заглавие „ Петър Велики, император на Русия. Изследване по историческа биография.”…
Съобщението за новото предопределение на Скайлър – легационен секретар, само че и общоприет консул в Истанбул, пристигнало през януари 1876 г… Новият общоприет консул дошъл в Истанбул на 6 юли. Макгахан към този момент бил там. Много скоро по-късно – на 23 юли, те стартират взаимна работа, която обезсмъртява имената им в паметта на българите, милеещи за жанр и татковина.
„ Българският въпрос в Съединени американски щати 1876 – 1903”, спецкурс лекции, Андрей Пантев, Великотърновски университет „ Кирил и Методий” 1984 година
„ Българският април 1876 в Англия и САЩ”, Андрей Пантев, ИК „ Иван Вазов”, 1996 година
Част първа
Поява на българския въпрос в Съединени американски щати 1876 – 1878 година
Пътят до анкетата Скайлър
…Руската поддръжка на Съединени американски щати против англо-френската неприязън по време на Гражданската война, покупката на Аляска и активизирането на руско-американската търговия индиректно способстват за доближаването на Съединени американски щати до позициите на Русия по Източния въпрос. „ Странното приятелство” сред тях е минимум смущавано от разликите сред двете държавни системи, тъй като Съединени американски щати намира в царизма отличен стратегически контрапункт против Англия. За дълги години Щатите са евентуално минимум заинтригувания на Изток съдружник на съветската политика на Балканите и в Турция. Руско-американският съюз, въпреки и официално несключен, дава нови измерения на Източния въпрос и е еднообразно нежелателен и мразен от великите сили и Османската империя…
В началото вниманието на американската дипломация е ориентирано към Турция във връзка на така наречен Солунски случай през май 1876 година, провокиран от похищение на българско момиче от турците, което потърсва леговище за една нощ в къщата на американския вицеконсул в Солун Периклес Х. Лазаро. Намесилите се в интерес на българката френски и немски консули са пребити от ядосаната и фанатизирана навалица от мюсюлмани в наличието на турски заптиета. Този случай замесва всички европейски страни, тъй като Лазаро е съветски гражданин, а убитият немски консул Х. Ебът – английски…
Споменатият случай дава опцията на Съединени американски щати да се намеси в турските работи…
Точно в подобен напълно нов и чужд в историята на европейската дипломация миг, се появява един млад и до тогава вторичен по служба и изяви американски посланик в Цариград Юджийн Скайлър, който ще организира активност в поддръжка на българите, ненадейно освен за съвременниците му – познавачи на България, само че и за самото държавно управление на САЩ…
Тази негова упоритост е съпроводена от ранните планове на група американци в турската столица да ревизират спорните сведения в европейската преса за „ българските” жестокости. Поради това Дж. Уошбърн упорства пред своя другар Мейнърд да ходатайства за назначението на Скайлър. Успехът на застъпничеството му е неотложно последвано от ново предложение на Уошбърн пред Мейнърд: Скайлър да замине незабавно за България и да стартира следствие. За същото упорства и Ив. Евст Гешов, който едва познава Скайлър…
2. Анкетата Скайлър и българския т въпрос
Сътрудничеството с Русия е мъчителна точка в боравенето на локалните американци с Източния въпрос, тъй като те се опасяват от една страна, че в случай че се причислят към съветската дипломация, те ще си основат усложнения с останалите сили, а от друга, че опълчването им на съветското въздействие може прибързано да осуети по-нататъшните им проекти за разпространяване на американското въздействие. Те държат сметка за обичайните връзки сред Русия и българите, само че постоянно, когато следва да се направи политическа стъпка в интерес на последните, и когато се управляват от положителни планове, първата им задача е да се разграничат от Русия.
Дейността на Ю. Скайлър през 1876 година е удивително изключение от тази линия на американското държание по отношение на българите. В известна степен това важи и за посланика Х. Мейнърд, дружно с дългогодишния консул в Солун П. Лазаро. Те тримата, мощно подкрепени от още един американец – Дж. Макгахан, подхващат значими за българите начинания, които слагат на друга повърхност позицията на американската дипломация по българския въпрос…
Както е известно, към двамата [Макгахан и Скайлър – бел. Хр. Г.] американци, които до 23 юли към този момент дефинитивно са се приготвили за следствието, се причисляват по-късно и подсекретарят на съветското посолство в Цариград граф Алексей Н. Церетелев, а също и кореспондентът на „ Кьолнише цайтунг” Карл Шнайдер. В този състав комисията за следствие се насочва и обитава по местата на събитията за период от единадесет дни...
Паметник на Алексей Церетелев в Батак
В писмо, оповестено във в. „ Ню Йорк дейли трибюн” на 26 октомври, [Скайлър] твърди, че в следствие от неговата персонална интервенция са освободени хиляда и двеста български „ политически затворници”, а доста идни изтезания са отсрочени и отменени…
В предварителния и изключително с формалния си доклад за ситуацията в България Скайлър се причислява [към] започнатата от Пиърс, Галенга и Макгахан журналистическа акция, която осъжда турските зверства. Така българският въпрос навлиза в качествено нова фаза. Вече освен съветската дипломация и общност, освен европейските публицисти, само че и един посланик и то от минимум заинтригуваните отдалечени от Европа Северноамерикански щати изнася данни, събрани на място от „ безименни” български източници, от самите жертви на турците. Това е към този момент задоволителен и прекомерно безапелационен мотив сведенията да бъдат възприемани по-сериозно, освен като журналистическа сензация. Обстоятелството, че Скайлър застава на страната на потърпевшото население в качеството си на формален представител, способства доста за политизирането на българския въпрос, макар, че Съединени американски щати още нямат статут на велика сила….
С разгарянето на българската пропаганда известността на Скайлър измежду дейците и поддържниците на Гладстоновата пропаганда нараства. Сведенията от неговите рапорти са основният източник на новия пасквил на Гладстон „ Българските ужаси в Източния въпрос”. Е. Коуей – другар на Скайлър му написа от Лондон: „ Кралството се е отдало на манифестации на отвращение, които не престават денонощно. На всяко едно от тях се гласоподават резолюции на признателност към тебе и в случай че ти си тук и тълпата те познае на улицата, тя ще те следва дълго с аплодисменти.” Самият Гладстон написа на Скайлър само че 27 януари 1887 благодарствено писмо за пропагандата на демократичната партия…
С включването си в българската пропаганда в Англия, Скайлър самичък печели първия рунд от битката за отделянето на България от османската административна система. За по-малко от два месеца той става най-известният посланик в Европа. Но активността на Ю. Скайлър не завършва с провокиралите толкоз плевел резултат негови отчети. През есента на 1876 година дружно с княз Церетелев той приготвя планове за бъдещото устройство на свободната българска страна и за нейните граници. Сам по себе си този факт… ясно свидетелства за отношението му към българите… В навечерието на Цариградската конференция Скайлър още веднъж е сред първите най-дейни политици, които поддържат освободителните желания на българския народ…
Очевидното благоволение и доброжелателност към българите естествено довежда Скайлър до интензивно съдействие с съветската дипломация. По негови думи, той е поканен за взаимна работа с княз Церетелев по плана за устройството на България – от самият граф Игнатиев. Тази покана е резултат от късото, само че плодотворно съдействие сред Церетелев и Скайлър по времето на следствието на османските жестокости в България. Скайлър приема незабавно предлагането, макар внимателните възражения на своя началник Мейнърд. В началото на ноември 1876 година Скайлър стартира контактите си с съветското посолство по изработването на плана. На 15 ноември той написа, че работи интензивно с готовност да направи плана за „ бъдещото устройство на България добър”…
Съвместната работа на Церетелев и Скайлър се отличава с това, че и двамата дипломати създават плана въз основа както на изявления, по този начин и върху своите лични наблюдения и изследвания за разпределението на българското население по балканските земи. Значението на този план в етнически и териториален смисъл през днешния ден е добре известно. Той следва правилото на преобладаването на българската нация в другите региони и ги включва в българската държавна територия, която да се обособи посредством откъсването им от османската административна система. България е формирана от Дунавския и от Софийския вилает, Пловдивския и Сливенския санджак и българските области в Македония. В западните български провинции влизат регионите на Скопие, Велес и Воден. Българските сандажаци от Одринския вилает се причисляват към самостоятелната държавна територия на България…
При докладването на плана Церетелев – Скайлър пред Цариградската конференция името на Скайлър е споменавано като гаранция, че планът не е еднолична самодейност единствено на съветското държавно управление. Предполага се, че държавното управление на Съединени американски щати е осведомено за присъединяване на неговия посланик и е дало утвърждението си. Всъщност Скайлър и Мейнърд работят своеволно и без консултация сред Вашингтон и Петербург. Но Държавният департамент не излиза с публично опровергаване на това предложение. Граф Игнатиев персонално оповестява това на Солсбъри. И при представянето на плана на предварителната сесия на Цариградската конференция, присъединяване на Скайлър се употребява като аргумент…
Приемането на „ голяма” България, въпреки и под наложеното разделяне на Цариградската конференция е първото междудържавно удостоверение на нейните етнически измерения.
Значението на този факт е разбрано в точния момент от Скайлър, който и в последвалия си план за държавна конструкция на провинцията България още веднъж акцентира: „ България ще съставлява самостоятелна провинция на Османската империя, формирана от Дунавския и Софийския вилаети, от Пловдивски и Сливенски санджаци и от българските области в Македония”. Потвърдено от неруски посланик, непринадлежащ даже и на страните от Съюза на тримата императори, това искане пуска в интернационално послание по този начин усърдно подценяваните от западноевропейските политици обстоятелства за етническото съответствие сред българите и останалите народности в Европейска Турция…
[Участието] на Скайлър наред с други справедливи общественици, политици и учени в българската част на Източната рецесия напълно не се изчерпва единствено с неговия принос за разобличаването на жестокостите, както нормално се твърди в предишното, а и през днешния ден. Той способства действително за увеличението на опциите да внесе повече историческа и научна информация по отношение на българското население, което ще бъде наранено от идните промени. Ролята на Скайлър се откроява изключително като се съпостави с резултатите от активността на други американци, благоразположени към българите…
В такава връзка може да бъдат оценени и напъните на Скайлър за изнасянето на броя на жертвите от Априлското въстание. „ Съединяването” на тематиката за жестокостите с тази за етническото разпространяване на българите и за бъдещите граници на България са свързани с настояването за държавно отделяне на българските земи…
Скайлър е един дребното другари на българите от Западното полукълбо, които се срещат с народа и неговите желания и които не трансформират отношението си към него след войната и мира. Това навреме е разбрано и оценено от същинските другари на българската самостоятелност. Още през 1878 година съветското държавно управление го награждава с медал „ Св. Анна” за заслуги, оказани на българското дело.
Положителното завещание от „ персоналната дипломация” става по-нататъшното разпространяване в Европа за истината за етнографските граници на българската националност. Веднъж попаднали в зрителното поле на европейската общност, българите престават да бъдат „ дребния народ сред Дунав и Стара планина”, както пренебрежително се отзовава Бисмарк за тях…
Участието на Скайлър както в съставянето, по този начин и в стартирането в политическо послание на етнографската информация е по-значимо от свидетелствата за зверства и принуждение. То е част от „ европеизирането” на остарялата тематика за народностната принадлежност на популацията, чиято орис взема решение съветското оръжие…
„ Турските зверства в България “, Джанюариъс Макгахан, изд. SKYPRINT, 2019 година:
Институт по зоология ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОКЛАД НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЪР ЗА СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ
ПЛОВДИВ, 10 АВГУСТ 1876 Г.
ДО ПОЧИТАЕМИЯ ХОРАС МЕЙНАРД И Т.Н., И Т.Н., И Т.Н.
Сър,
Във връзка със зверствата и кланетата, осъществени в България от турците, имам чест да Ви осведомя, че посетих градовете Одрин, Пловдив и Пазарджик и селата Станимака, Кадъкьой, Кричим, Перущица, Пещера, Радилово, Батак, Калаглари, Панагюрище (Отлуккьой), Копривщица (Авраталан) и Клисура (Персидент или Дервент) и Пловдивски и Пазарджишки окръзи.
От това, което персонално видях, и от проучванията, които организирах, и сведенията, които получих, открих следните обстоятелства:
През последната зима и пролет сътрудници от Българския комитет в Букурещ са пропагандирали в България за въстание срещу турското държавно управление и са получили забележителна поддръжка сред по-младите измежду популацията. Вследствие предателство на заговора въстанието избухнало прибързано на 1 и 2 май в селата Клисура, Копривщица, Панагюрище, Ново село, Белово и може би в още едно или две други. Настанал огромен ужас, даже суматоха в Пазарджик и Пловдив; доста телеграми били изпратени до Портата за постоянна армия, каквато след известно закъснение им била отказана. Бейовете в Пловдив и Одрин на практика заграбили властта и въоръжили мюсюлманското население от градовете и по селата, като оръжие им било изпратено от Одрин и Цариград. Тези въоръжени мюсюлмани, наричани нередовна армия или башибозуци, дружно с малобройната постоянна армия, намираща се по тези места, били изпратени на поход срещу българските села, с цел да потушат въстанието и да разоръжат християнското население. По това време, наподобява, малко черкези са били употребявани. Техните селища били на изток от Одрин. Извършено било всеобщо покачване (levee en masse) на мюсюлманските села срещу техните християнски съседи.
Въстаналите села оказали дребна или никаква опозиция. В доста случаи те предали оръжието си при първо поискване. Почти всички села, нападнати от башибозуците, били изгорени и ограбени, а по този начин също и селищата, които били напуснати от изплашените им поданици. Населението на някои села било изклано след осъществяването на най-свирепа свирепост и изнасилвания освен на дами и девойки, само че и на лица от другия пол. Тези закононарушения били осъществени както от постоянните войски, по този начин и от башибозуците.
Броят на опожарените изцяло или частично села в регионите на Пловдив, Рупчос и Пазарджик възлиза минимум на шестдесет и пет…
Този лист е може би не напълно прецизен, защото доста градове и села имат турски и български имена и може да се повтарят един или два пъти. Някои села са евентуално и пропуснати. Поради неналичието на статистика невероятно е да се откри популацията на всяко село и в някои случаи не бях в положение да установя броя на къщите. Обикновено до момента в който е жив старейшината или бащата на фамилията, женените синове живеят с него, тъй че постоянно има фамилии с по 15, 20 и даже 39 души. По този метод популацията на едно село би било по-голямо, в сравнение с при същото число на къщите в други страни. В по-големите села долните етажи на къщите са от камък покривите са с керемиди, улиците са покрити с плочи и въобще проличава удобството и благосъстоянието. Войската е обърнала изключително внимание на черквите и учебните заведения, които при някои случаи са били разрушени с газ и барут. Олтарите са били също разрушени, иконите по стените са били издраскани и стените изподупчени, а светите места омърсени и осквернени.
Освен селата, изгорени са били четири манастира: „ Свети Тодор “ покрай Перущица; „ Богородица “ и „ Безсребреници “ край Кричим и „ Свети Никола “ край Калугерово.
Турците поддържат, че доста от тези села са били изгорени от въстаниците, с цел да принудят българското население да се причисли към тях. Не ми се удаде да установя сходно нещо с изключение на в един или два случая и даже и при тях доказателствата са прекомерно слаби. В Белово въстаниците се изгорили железопътната станция, в която няколко заптиета са били потърсили леговище.
Твърде мъчно е да се пресметна броят на убитите българи през тези няколко дни, до момента в който траели смутовете, само че аз съм накривен да посоча цифрата 15 000 като най-малката цифра за регионите, които изброих….
Ахмед ага, който е командвал клането, е бил украсен и нараснал в чин юзбашия.
Очевидно тези жестокости не са били нужни за потушаването на въстанието, защото то е било нищожно и селяните се предавали изобщо при първа покана. Жестокостите не могат да бъдат оправдани и от положението на суматоха, което се било появило още преди изпращането на постоянните войски. Опит обаче е имало и освен от страна на турците, те да бъдат предпазени и да се смекчи виновността им, поради сякаш предшестващи свирепства, които - споделя се - били осъществени от българите. Внимателно съм изследвал това и не мога да кажа, че българите са направили изстъпления и зверства или каквито и да е дейности, които биха заслужили сходно име…
Ваш лоялен Юджийн Скайлър
* Черно на бяло
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ