След Хегел: Разпадът на либералния мит
Хегеловата страна беше разпъната сред две произшествия – геополитическа извън и културна от вътрешната страна
Политиката на Тръмп не е противовес на правния ред, съчинен от либерал-прогресизма, а неговият нужен върховен коректив
Историята има своите повтарящи се архетипи. Събитията могат да носят разнообразни исторически окраски, героите – да се сменят, само че структурните процеси и хрумвания, които движат обществата, демонстрират удивителна резистентност.
Когато на 30 януари 1933 година Хинденбург назначава Хитлер за канцлер на Германия, огромният немски конституционалист Карл Шмит проникновено написа: „ Може да се каже, че през днешния ден Хегел умря. “ Това е неговата диагноза за краха на либерално-рационалната страна, каквато я проектира хегелианската философия на правото и политиката – страна, въплъщаваща върховенството на разсъдъка, универсалната правна норма и помирената обществена целокупност.
Днес, съвсем век по-късно, тази метафора оживява по нов метод и с особена новост. Руската експанзия против Украйна, почнала през 2022 година, която в най-груба форма нарушава основополагащите правила на интернационалния правов ред, се съчета с кулминационната точка на радикалния либерал-прогресизъм в западния свят, доведен до истерично себеотричане под формата на woke-идеология, политика на идентичностите и джендър-фундаментализъм. Това като че ли погреба илюзията за рационално-универсалната страна на модерността в нейния хегелиански смисъл.
Бруталността на властническия режим в Москва по абсурден метод се съчета с „ нуклеарната “ офанзива против същността на свободното общество, проведена от „ пробудените “ либерал-прогресисти на Запад. Либерал-пргресистите се пробваха да релативизират нацията, националната страна и фамилията, да обезцърквят обществото, като подменят светското начало с нападателен атеизъм и изобщо - да разрушат мета-наратива на актуалния либерален свят, учреден на концепцията за баланс сред свободата и общото богатство. Върху неговите руини да основат свят, учреден на всеобемаща робия на малцинствата и преобразяване на догмите на либерал-прогресизма в императивни обществени правила.
Хегел учеше, че страната е олицетворение на обективния дух – форма, посредством която свободата се осъществя в общественост, в която частното и общото съществуват в естетика. Държавата, съгласно него, не е просто институционална рамка, а етичен организъм, който сплотява индивидите в рационален ред посредством правото. Това е страна на умерената администрация, на просветения конституционализъм, на салдото сред институциите – с една дума, страна на разсъдъка.
През 1933 година Шмит отбелязва символичната „ гибел на Хегел “, тъй като точно тогава излиза наяве, че никакви правни формули и институционални култове не могат да удържат държавността, когато народът е в рецесия, когато легитимността на елитите е разтърсена, а суверенитетът – изпразнен от наличие. И в случай че тогава това беше умозаключение по отношение на рухването на Ваймарския режим, то през днешния ден тази метафора има световен резонанс – Хегеловата страна умира пред очите ни в интернационален мащаб. От една страна – бруталната действителност на експанзията, осъществена от Русия против самостоятелна страна, разкри тоталния банкрут на интернационалния демократичен правов ред. Всички политически и правни догми – „ интернационално право “, „ групова сигурност “, „ неприкосновеност на границите “, „ суверенно тъждество “ – се оказаха безсилни. Организации като Организация на обединените нации демонстрираха обичайна си некадърност да реагират, когато велика мощ отхвърли нормите. Това, което остана, бе не правото, а политическата воля и военната дарба на страните да се опълчват или да капитулират. Възстанови се чистият политически натурализъм, в духа на Макиавели и Хобс, който Шмит дешифрира и употребява, с цел да покаже, че не правната норма прави реда, а политическото решение.
От друга страна, същата тази 2022 година се оказа връх на социо-културната деградация в демократичния Запад, където разложението на универсалисткия правов модел идва не извън, а от вътрешната страна. Универсалните права на индивида, върху които сякаш е построен западният ред, бяха надълбоко ерозирани от фрагментарната логичност на политиката на идентичностите, която разделя обществата на малцинствени и привилегировани групи, всяка от които води унищожителна война за специфичен юридически и честен статус. Под въздействие на радикалния прогресизъм – най-видимо в американските кампуси, в корпоративната просвета и в наднационалната администрация на Европейски Съюз – се разми понятието за човешката природа, за биологичния пол, за независимост на словото, за господство на закона. Така се роди нова квазирелигиозна ортодоксия, в която особеното мнение се санкционира, полемиката се не разрешава, а правото се замества с квазиморалистична робия. Хегеловият рационален етически ред се трансформира в робия на ирационалното чувство за засегнатост и контузия.
Така в границите на една-единствена година хегеловата страна беше разпъната сред две произшествия – геополитическа извън и културна от вътрешната страна.
Независимо от политическите пристрастия, следва да се признае, че 47-ят президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп и неговата политика са израз на дълбоката цивилизационна реакция против пагубното разлагане на либерал-прогресисткия ред, довело до поражение на хегелианската страна. Тази реакция е съсредоточена върху възобновяване на националния суверенитет, отбраната на обичайна ценностна система, укрепването на границите, икономическия протекционизъм и битката с културния марксизъм в американските институции. С други думи – въплъщава една извънредно нужна промяна на западния цивилизационен план. Това е връщане към основите на политическото, по този начин както го разказва Шмит – отменяне на обезвредената „ демократична безполова страна “, в която другар и зложелател са размити, а суверенът е неподвижен от институционален педантизъм.
В този подтекст, Тръмп не е унищожител, а възстановител. Неговата политика не е противовес на правния ред, съчинен от либерал-прогресизма, а неговият нужен върховен коректив. Защото без политическо решение в изключителната обстановка, пред която ни изправя разпадът на демократичния мит, няма юридически ред, а единствено култ от предишното. Консервативното възобновяване, което Доналд Тръмп и неговата политика въплъщават, предлага завръщане към салдото сред универсалното и националното, сред човешките права и политическия ред, сред свободата и реда, сред институциите и идентичността.
Затова през днешния ден, когато се опитваме да разберем политико-правната топография на нашето време, Карл Шмит още веднъж се оказва оракул. Не като апологет на диктатурата, а като аналитик, който обрисува на границите на демократичната идеология, като глас, който ни припомня, че политиката е освен полемика, а в последна сметка - политическо решение за това кои сме „ ние “ и кои са „ те “, и че редът предхожда закона, по този начин както битието предхожда морала.
Хегел е мъртъв, тъй като неговият идеализиран план за рационална, безконфликтна, универсалистка страна бе разпънат сред кремълските ракети и калифорнийските кампуси. Трябва да бъде възкресен. И в това време - пригоден към действителностите на XXI век и консервативната реакция на нашата ера. Титанична задача, която на пръв взор наподобява непостижима, поради разрушаването на експертната подчиненост в обществото, „ знаещи-незнаещи ”, амплифицирана от обществените мрежи (по Хабермас). Но това е стратегическата дълбочина, която стои зад привидния безпорядък, който целеустремено се продуцира от новата американска администрация. Началото се назовава disruption by design, т.е. спиране по план. Рискът е голям, само че триумфът би бил исторически - нова основа за резистентен и либерален политико-правен ред, учреден на обстоятелства и действителности, а не на илюзии, и гарантиращ салдото сред самостоятелната независимост и общото богатство.
Политиката на Тръмп не е противовес на правния ред, съчинен от либерал-прогресизма, а неговият нужен върховен коректив
Историята има своите повтарящи се архетипи. Събитията могат да носят разнообразни исторически окраски, героите – да се сменят, само че структурните процеси и хрумвания, които движат обществата, демонстрират удивителна резистентност.
Когато на 30 януари 1933 година Хинденбург назначава Хитлер за канцлер на Германия, огромният немски конституционалист Карл Шмит проникновено написа: „ Може да се каже, че през днешния ден Хегел умря. “ Това е неговата диагноза за краха на либерално-рационалната страна, каквато я проектира хегелианската философия на правото и политиката – страна, въплъщаваща върховенството на разсъдъка, универсалната правна норма и помирената обществена целокупност.
Днес, съвсем век по-късно, тази метафора оживява по нов метод и с особена новост. Руската експанзия против Украйна, почнала през 2022 година, която в най-груба форма нарушава основополагащите правила на интернационалния правов ред, се съчета с кулминационната точка на радикалния либерал-прогресизъм в западния свят, доведен до истерично себеотричане под формата на woke-идеология, политика на идентичностите и джендър-фундаментализъм. Това като че ли погреба илюзията за рационално-универсалната страна на модерността в нейния хегелиански смисъл.
Бруталността на властническия режим в Москва по абсурден метод се съчета с „ нуклеарната “ офанзива против същността на свободното общество, проведена от „ пробудените “ либерал-прогресисти на Запад. Либерал-пргресистите се пробваха да релативизират нацията, националната страна и фамилията, да обезцърквят обществото, като подменят светското начало с нападателен атеизъм и изобщо - да разрушат мета-наратива на актуалния либерален свят, учреден на концепцията за баланс сред свободата и общото богатство. Върху неговите руини да основат свят, учреден на всеобемаща робия на малцинствата и преобразяване на догмите на либерал-прогресизма в императивни обществени правила.
Хегел учеше, че страната е олицетворение на обективния дух – форма, посредством която свободата се осъществя в общественост, в която частното и общото съществуват в естетика. Държавата, съгласно него, не е просто институционална рамка, а етичен организъм, който сплотява индивидите в рационален ред посредством правото. Това е страна на умерената администрация, на просветения конституционализъм, на салдото сред институциите – с една дума, страна на разсъдъка.
През 1933 година Шмит отбелязва символичната „ гибел на Хегел “, тъй като точно тогава излиза наяве, че никакви правни формули и институционални култове не могат да удържат държавността, когато народът е в рецесия, когато легитимността на елитите е разтърсена, а суверенитетът – изпразнен от наличие. И в случай че тогава това беше умозаключение по отношение на рухването на Ваймарския режим, то през днешния ден тази метафора има световен резонанс – Хегеловата страна умира пред очите ни в интернационален мащаб. От една страна – бруталната действителност на експанзията, осъществена от Русия против самостоятелна страна, разкри тоталния банкрут на интернационалния демократичен правов ред. Всички политически и правни догми – „ интернационално право “, „ групова сигурност “, „ неприкосновеност на границите “, „ суверенно тъждество “ – се оказаха безсилни. Организации като Организация на обединените нации демонстрираха обичайна си некадърност да реагират, когато велика мощ отхвърли нормите. Това, което остана, бе не правото, а политическата воля и военната дарба на страните да се опълчват или да капитулират. Възстанови се чистият политически натурализъм, в духа на Макиавели и Хобс, който Шмит дешифрира и употребява, с цел да покаже, че не правната норма прави реда, а политическото решение.
От друга страна, същата тази 2022 година се оказа връх на социо-културната деградация в демократичния Запад, където разложението на универсалисткия правов модел идва не извън, а от вътрешната страна. Универсалните права на индивида, върху които сякаш е построен западният ред, бяха надълбоко ерозирани от фрагментарната логичност на политиката на идентичностите, която разделя обществата на малцинствени и привилегировани групи, всяка от които води унищожителна война за специфичен юридически и честен статус. Под въздействие на радикалния прогресизъм – най-видимо в американските кампуси, в корпоративната просвета и в наднационалната администрация на Европейски Съюз – се разми понятието за човешката природа, за биологичния пол, за независимост на словото, за господство на закона. Така се роди нова квазирелигиозна ортодоксия, в която особеното мнение се санкционира, полемиката се не разрешава, а правото се замества с квазиморалистична робия. Хегеловият рационален етически ред се трансформира в робия на ирационалното чувство за засегнатост и контузия.
Така в границите на една-единствена година хегеловата страна беше разпъната сред две произшествия – геополитическа извън и културна от вътрешната страна.
Независимо от политическите пристрастия, следва да се признае, че 47-ят президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп и неговата политика са израз на дълбоката цивилизационна реакция против пагубното разлагане на либерал-прогресисткия ред, довело до поражение на хегелианската страна. Тази реакция е съсредоточена върху възобновяване на националния суверенитет, отбраната на обичайна ценностна система, укрепването на границите, икономическия протекционизъм и битката с културния марксизъм в американските институции. С други думи – въплъщава една извънредно нужна промяна на западния цивилизационен план. Това е връщане към основите на политическото, по този начин както го разказва Шмит – отменяне на обезвредената „ демократична безполова страна “, в която другар и зложелател са размити, а суверенът е неподвижен от институционален педантизъм.
В този подтекст, Тръмп не е унищожител, а възстановител. Неговата политика не е противовес на правния ред, съчинен от либерал-прогресизма, а неговият нужен върховен коректив. Защото без политическо решение в изключителната обстановка, пред която ни изправя разпадът на демократичния мит, няма юридически ред, а единствено култ от предишното. Консервативното възобновяване, което Доналд Тръмп и неговата политика въплъщават, предлага завръщане към салдото сред универсалното и националното, сред човешките права и политическия ред, сред свободата и реда, сред институциите и идентичността.
Затова през днешния ден, когато се опитваме да разберем политико-правната топография на нашето време, Карл Шмит още веднъж се оказва оракул. Не като апологет на диктатурата, а като аналитик, който обрисува на границите на демократичната идеология, като глас, който ни припомня, че политиката е освен полемика, а в последна сметка - политическо решение за това кои сме „ ние “ и кои са „ те “, и че редът предхожда закона, по този начин както битието предхожда морала.
Хегел е мъртъв, тъй като неговият идеализиран план за рационална, безконфликтна, универсалистка страна бе разпънат сред кремълските ракети и калифорнийските кампуси. Трябва да бъде възкресен. И в това време - пригоден към действителностите на XXI век и консервативната реакция на нашата ера. Титанична задача, която на пръв взор наподобява непостижима, поради разрушаването на експертната подчиненост в обществото, „ знаещи-незнаещи ”, амплифицирана от обществените мрежи (по Хабермас). Но това е стратегическата дълбочина, която стои зад привидния безпорядък, който целеустремено се продуцира от новата американска администрация. Началото се назовава disruption by design, т.е. спиране по план. Рискът е голям, само че триумфът би бил исторически - нова основа за резистентен и либерален политико-правен ред, учреден на обстоятелства и действителности, а не на илюзии, и гарантиращ салдото сред самостоятелната независимост и общото богатство.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ