Хайко Маас На 23 май новият германски министър на външните

Хайко Маас

На 23 май новият немски министър на външните работи Хайко Маас ще се срещне за първи път с американския си сътрудник Майк Помпейо. Срещата ще се състои в мъчно за трансатлантическите връзки време, в което европейците са обезпокоени от излизането на Доналд Тръмп от иранското нуклеарно съглашение и надвисналата комерсиална война. Ако Германия в действителност е водачът на Европа, то има голямо значение какво мисли ръководителят на външната ѝ политика. Там е работата, че никой не знае.

Хайко Маас не е нов в политиката, само че е дилетант, що се отнася до външната политика. По време на последния мандат на канцлерката Ангела Меркел 51-годишният социалдемократ беше министър на правораздаването и отбраната на потребителите, първата му федерална служба.

Преди това той беше към 20 години народен представител и министър в държавното управление на Саар, дребна провинция, граничеща с Франция.

Въпреки това през единствено десетте седмици, откогато Маас встъпи в служба, той към този момент стартира да слага своя отпечатък.

На 26 март, единствено две седмици откакто пое длъжността, Германия се причисли към 28 други страни в изгонването на съветски дипломати като отговор на отравянето на руско-британския двоен сътрудник Сергей Скрипал и щерка му.

Няколко седмици по-късно Маас хвърча до Москва за първата си среща с съветския си сътрудник Сергей Лавров. Лавров е един от най-опитните дипломати в света и прочут като човек, който не обича да губи никоя борба. Можем единствено да си представим паниката от докладни бележки и съвещания в немското външно министерство, целящи да вкарат новия човек в обстановката.

По всички сведения обаче срещата е минала добре. Въпреки години на озлобление сред Русия и Германия - и изключително сред Лавров и предшествениците на Маас - германците в последна сметка дадоха обещание поддръжка за болница за ветерани, а руснаците поеха ангажимент към по този начин наречения Нормандски формат - изпитание за решение на рецесията в Източна Украйна, с присъединяване на Франция, Германия, Русия и Украйна.

Ден след диалозите с Лавров в Москва Маас отпътува за Литва за среща с външните министри на трите балтийски страни. Това беше среща с другари и все пак цялата драма на немската външна политика беляза и това посещаване: С излизането на Англия от Европейския съюз - дружно със забележителната ѝ войска - трите дребни страни, страхуващи се от съветска експанзия, се надяват Германия да запълни празнината в сигурността. Маас ги увери в това, без обаче да поема съответни задължения, на каквито се надяват балтийците.

И всичко това - Русия, Украйна, балтийците - съставлява единствено една част от активността на немската външна политика. Като представител на страна, която едвам в този момент осъзнава лидерската си роля, Маас е изправен пред компликации, само че наподобява, че се любува на предизвикването. " Все още привиквам с това, че всяка заран отивам не в офиса, а на летището ", пошегува се той на полета назад.

Маас черпи сила от новата си служба, разчувствуван е от нея съвсем по момчешки. В общественото пространство той е запазен и, естествено, дипломатичен; на частни срещи той е по-отпуснат, облягащ се мощно обратно на седалката в самолета, държащ солета с два пръста като цигара, като че ли обсъждащ международната политика в някой първокласен берлински бар.
Външното министерство промени Хайко Маас. Как обаче той ще промени немската външна политика?

Списъкът на някогашните външни министри включва имената на някои от водещите фигури в немската политика - от Вили Бранд до Йошка Фишер - и всеки от тях остави забележителен отпечатък. Все още е рано, само че най-вероятно Хайко Маас ще ги последва. Той има мощни политически убеждения и знае по какъв начин да се направи забележим, по какъв начин да употребява новинарските медии освен да популяризира информация, само че и да опише история.

Като министър на правораздаването Маас трансформира битката против популизма в своя запазена марка. Той създаде противоречив закон, предусещащ санкции на Facebook и други мрежи, в случай че те не отстранен език на омразата или подправени вести задоволително бързо от своите уеб сайтове.

Той придвижи същата история и на новия си пост. Във встъпителната си тирада като външен министър, Маас очерта един свят, разграничен сред тези, които имат вяра в интернационалното съдействие и тези, които преглеждат света като игра с нулев резултат. Тези разграничителни линии, сподели той, стигнаха " надълбоко на Запад ", без подозрение намеквайки за Тръмп, без обаче да го назове.

По същото време и обратно на непосредствения си предходник Зигмар Габриел, Маас вижда полезността в продължаването на мощни трансатлантически връзки, макар Тръмп. Веднъж той предприе обиколка на Съединените щати и извлича оптимизъм от силата на американското гражданско общество.

По това той наподобява на френския президент Еманюел Макрон и може би неслучайно има мощна прочувствена връзка с Франция. Обича да споделя виц за баба си, която по време на живота си в Саар е имала пет паспорта, частично тъй като районът постоянно прекосявал от Франция в Германия и назад. Всъщност визитата му като външен министър в Париж беше в същия ден, когато той встъпи в служба.

Третата мощна прочувствена връзка е с Израел. Във встъпителната си тирада Маас съобщи, че е влезнал в политиката поради закононарушенията на Германия в Аушвиц и че страната му има потребност да се покае за тях, като поддържа еврейската страна.

Силните връзки с Франция и Израел и вярата в трансатлантическите връзки са нормални позиции за немски външен министър; това, което има значение в този момент е неговият ангажимент за усилването им.

Там, където той в действителност се отклонява от досегашната норма е по въпроса за Русия. Докато Меркел постоянно ясно е осъждала съветската експанзия в Украйна, нейните външни министри социалдемократи Франк-Валтер Щанмайер и Зигмар Габриел бяха по-нюансирани. Много социалдемократи към момента изпитват носталгия по " Entspannungspolitik " или " политиката на разведряване " на Вили Бранд.

Маас, в противен случай, назова Русия " възходящо враждебна " ; макар градивната му среща с Лавров, би трябвало да чакаме Германия да стане даже още по-критична към Русия и даже по-подкрепяща напъните за сдържането ѝ в чужбина.

Ще минат месеци, в случай че не и години преди да узнаем по какъв начин наподобява " Доктрината Маас ". Общите линии обаче са ясни: действена, мощно европейска и антипопулистка. Той ще упорства Германия да получи място на масата паралелно до Съединени американски щати, Франция, Китай и Русия и няма да бъде безмълвен в преследването на задачите си. От една Германия, дълго време привикнала на дребни стъпки във външната политика, може да чакаме енергична смяна в крачката.

По БТА