Хавиер Ибанес го откраднахме от Турция, има шанс и за

Хавиер Ибанес го откраднахме от Турция, има късмет и за повече от бронз, споделя някогашният състезателен министър в изявление за „ Телеграф “

- Г-н Кралев, мотив за празнуване ли е първият орден за България от олимпиадата или свадите в бокса помрачават триумфа?

- Конкуренцията в международния спорт е извънредно жестока и би трябвало да се радваме на безусловно всеки триумф. В бокса имат мотив за празнуване освен поради изрично извоювания орден от Хавиер Ибанес, само че и поради цялостното показване на нашите състезатели. За първи път имаме класирани 4 души на четвъртфиналите, които бяха на косъм от медала. Хавиер се показа ослепително, Станимира Петрова и Рами Киуан също имаха своите шансове. Едновременно би трябвало да се радваме, само че и да не бързаме, тъй като този орден може да има и доста по-голяма стойност. Хавиер може да завоюва полуфинала, а по-късно всичко зависи от съперника, който ще има. Аз персонално считам, че той е най-класният боксьор в категорията.

Разбира се, няма по какъв начин да подминем и блестящата работа на Светлана Каменова на шампионата. Аз персонално считам, че тя бе изрично ощетена от съдиите в първия и във втория рунд против тайванката. Нашето момиче надигра съперничката в този доста замърсен дуел, в който противника й употребява и лакти, поради което трябваше да има предизвестие за този играч още в първия рунд и втория рунд, което щеше да даде безапелационна победа на нашето момиче. Но с оглед свадите, които се развихриха, Международният олимпийски комитет (МОК) нямаше да позволен тези състезатели, които имат възбрана от международната боксова асоциация да вземат участие в надпревари да бъдат победени. Боксът въпреки всичко е спорт, в който резултатите мощно се въздействат от съдиите.

- Защо се позволи подобен величествен скандал, с цел да се приказва, че в женска категория се бият мъже? Въпрос на генетика, на политика или на нещо друго е този случай?

- Казусът има и политически, и честен, и медицински аспект. Трябва да се върнем обратно във времето. МОК и Световната боксова асоциация са в тежък спор от години. Още от преди олимпиадата в Токио. Тогава МОК се опита да се намеси директно в избора на президент, което е неприемливо. МОК е една организация, която се занимава с организирането на едно съревнование през 4 години. Всеки спорт се менажира от съответна международна федерация, чиито органи са определени по съответния метод от представителите на всички народи, които членуват в нея. Боксът не прави изключение, само че сега той е единственият спорт, чиято олимпийска стратегия не се менажира от международната федерация, а от МОК, който за жалост няма особено създадени критерии за допустимост за тези Игри. За последно ДНК разбор за полова принадлежност е юридически на игрите в Атланта през 1996 година. След това тази процедура по неразбираеми за обществеността аргументи стопира. Аз знам опорките на последователите на розово-либералната политика, че тези спортисти се били състезавали от години в дамски категории и никой не бил правил проблем. Няма по какъв начин да създадат проблем, откакто предходната година за първи път е осъществен ДНК разбор и тест за полова съгласуемост. Това става преди международното в Делхи и едвам тогава международната боксова асоциация ги дисквалифицира за първи път, тъй като на 100% се провалят в теста. При определянето на това дали имаш право да се състезаваш в женски категории извънредно значими, с изключение на съществуването на XY-хромозоми, за които тези спортисти имат позитивен резултат, са и високите равнища на тестостерон. В това отношение и двамата влизат в мъжкия диапазон.

- Някои, в това число МОК, споделят, че щом по паспорт са дами, казусът е завършен, по какъв начин ще отговорите?

- В спорта не е значимо по какъв начин си регистриран по паспорт, по какъв начин си отглеждан, какъв вид гениталии имаш, а какви са равнищата на творби от организма, т.е. ендогенно, тестостерон. Да го обясния още по-просто - в случай че ти покажеш равнища на тестостерон над допустимото за женските категории, в случай че той е импортиран извън, т.е. екзогенно, това се смята за допинг и те санкционират за 4 години. Ако е ендогенен и организмът самичък го създава, става въпрос за генетична особеност, при която произвеждаш мъжки полови хормони и няма по какъв начин да се класифицираш като жена. Някои хора са отгледани като дами, само че имат XY полови хромозоми и равнища на тестостерон, създаван от организма в мъжкия диапазон. Основните критерии, по които се дефинират допустимост и сходство на пола, отново споделям, са равнищата на тестостерон в организмаѝ. Някои спортове не разрешават присъединяване в женски дисциплини на всички, които са минали през мъжки пубертет, без значение на моментните равнища на тестостерон и типа репродуктивни органи. В спорта конкурентното преимущество идва от равнищата на тестостерон и от това какъв е бил полът на състезателя през пубертета, когато се развиват мускулатурата и опорно-двигателния уред. В случая международната боксова асоциация приема, че тези човеци не дават отговор на критериите за полова съгласуемост и на условията за състезаващите се в женски категории. Това е определящото, а не по какъв начин си възпитаван и по какъв начин си роден. Такива нарушавания на половото развиване при някои човеци в медицината са разказани като дами с хипер андрогенизъм, т.е. дами с висок тестостерон.

- До какво в последна сметка опира казусът?

- Проблемът в последна сметка е за справедливостта в спорта и определянето на спортните критерии. Тези спортисти с нарушено полово развиване в действителност могат да бъдат социализирани като дами. Това, че се раждат с женски гениталии води до неправилното им установяване като дами. Те могат да живеят като дами, обществото ги мисли за такива, само че те в действителност са мъже, тъй като създават мъжки равнища на тестостерон. В спорта е значимо да има правдивост и състезателите да са сложени при равни условия. Същият проблем имаме и с допинга. Случаят би трябвало да се преглежда отвън всички политически и пропагандни трикове и опорки, които другите лобита в политиката и обществени групи сега се пробват да прокарат. Ние преглеждаме въпросът от позиция на спорта. Имаме медицински проблем, имаме здравна особеност, заслужено ли и е, или не? Ами не е заслужено. Ама за какво са се били състезавали досега? Ами не са им били направени тестванията.

- Кой в последна сметка може да откри излаз, с цел да не се задълбочават сходни разногласия и в бъдеще?

- МОК не се занимава с менажирането на спортовете, това бяга им на коментиращите и в медиите, и в обществените мрежи. Спортните федерации дефинират разпоредбите и критериите. И когато международната федерация е дисквалифицирала тези хора, МОК би трябвало да се съобрази, нищо, че оказват и не престават да оказват политически напън за промяна на управлението на международната федерация по аматьорски бокс. За мен това е разковничето. МОК не признава управлението, не признава и неговите решения. И сега единствено и единствено да не си признаят, че са сбъркали, което е явно, бутат и двамата състезатели по всевъзможен метод, с цел да стигнат до шампионските трофеи, което ощети и нашето момиче Светлана Каменова. Тя се показа ослепително, само че съдиите толерираха мръсната игра на тайванката.

- Защо от щаба ни не извършиха желанието й да стачкува и да спре багра?

- Предполагам, тъй като имаме полуфинал на Хавиер Ибанес. Знаете какво щеше да се случи с него, в случай че бяхме създали подобен митинг. Колкото и на мен да ми се искаше и да бях безапелационен последовател на цялостен протест на мачовете с тия състезатели, ние в последна сметка би трябвало да мислим и за останалите и да действаме в името на колектива. Хавиер заслужава обективно съдийство в полуфинала. От щабовете на други тимове също имат едно мислено. Сигурен съм, че е имало напън от страна на МОК, към италианката, която се отхвърли от мача с алжиреца Имане Халиф. Знам по какъв начин работят тези хора. Италианската състезателка стачкува, а след няколко дни излезе и се извини обществено. Нали си представяте, че няма по какъв начин да не е имало напън и позвъняване към федерацията от страна на МОК. Нещата са ясни, те дефинират разпоредбите, а спортистите подтискат персоналното си его в името на тима. Но това е може би най-черното леке в историята на олимпийските игри, което Томас Бах персонално лепна. Той персонално излезе да отбрани решението на МОК с идиотското твърдени, че те били по паспорт дами.

- Да чакаме ли сходни случаи и в други спортове и може ли това да помрачи изцяло Игрите?

- Това не е изолиран случай. Вече четох, че двама футболисти от Замбия, които са част от женския тим, са със същия проблем. Това обаче не може да помрачи напълно игрите. Засегнатите страни са най-чувствителни и ще реагират като нас. Но въпреки всичко това са доста спортове и доста надпревари. Аз мисля, че абсурдът беше задоволително огромен, с цел да може за в бъдеще тези неща да бъдат извънредно прецизирани. Трябва да осигурим равни и обективни условия на състезателите. Аз съм бил представител на Европейския съюз с международната антидопингова асоциация и там въпросите по този начин се преглеждат. Само, че равните условия ги няма от години и тематиката с корупцията е настояща. Повдигал съм няколко пъти въпроса по какъв начин всички състезатели по биатлон и ски тичане от норвежкия народен тим са астматици?! Те имат документи за легално потребление на медикаменти. И в случай че упрекваме руснаците след игрите в Сочи, че цялата страна е работила за допингирането на спортистите, то западните спортисти употребяват позволения за краткотрайно потребление на медикаменти. Това нещо също би трябвало да бъде прекъснато.

- Колко медала още очаквате от българските спортисти?

- Аз считам, че досега няма някакви изненади и протичащото се е съгласно проекта. Да, в бокса можеше да имаме още някой с орден, само че в този момент имаме опция за пробив в битката, във повдигането на тежести, където и Божидар Андреев и изключително Карлос Насар могат да ни зарадват. Разбира се, в художествената гимнастика нашите девойки са фаворитки. В таекуондото Кимия Ализаде също има късмет и е любимец за орден. Това не е малко.

- Защо Ибанес и Ализаде избраха да печелят за страната ни и какво ще кажете на тези, които разясняват, че не могат да се зарадват на техните медали, по този начин, както в случай че бяха извоювани от родени в България?

- Това е извънредно тесногръдо. Вижте какъв генезис имат състезателите в множеството някогашни колониални страни. Натурализирането на спортисти от години е процедура и е част от действителностите на световния свят. Колко българи печелеха медали за Азербайджан, за Катар... Още по времето на комунизма имаше случаи на спортисти емигрирали поради изискванията тук. Ние би трябвало да се приспособяваме към тези действителности. Като бях министър, бях последовател на натурализирането. Хавиер Ибанес дружно с другия играч Джордан Ернандес ги натурализирахме през 2019 година. Те бяха в Турция и към този момент бяха подали документи за поданство. В последния миг Краси Инински се свърза с мен и ми сподели, че нашият треньор Жоел Арате ги харесва. Откраднахме ги от Турция. Те бяха избягали от Куба и бяха решили да търсят шанса си другаде. Ние с една доста бърза интервенция успяхме да ги притеглим и бяхме сигурни, че ще носят триумфи за България, както и се случи. В случия с Кимия, доколкото знам тя в последните месеци е получила поданство, с помощта на интензивностите на Слави Бинев и на федерацията по таекуондо и в това няма нищо неприятно, в противен случай. Имаме и много други случа и аз го поддържам.

- След олимпиадата в Токио през 2021 говорихме за едно възкръсване на българския спорт, виждате ли надграждане?

- Не мисля. През последните 3 години в България политика са спорта нямаше. Нивото е непокътнато почти, тъй като ние преди този момент към 6-7 години работихме извънредно крепко в няколко посоки. Още след олимпиадата в Рио направихме специфични стратегии за развиването на женския бокс, женската битка, каратето... И виждате, че там, където е работено, има прогрес. В художествената гимнастика от години се работи вярно и страната влага доста пари. Това, което беше реализирано, се задържа. Мъжете също стартират да се показват добре. Освен това имаме пробиви, които би трябвало да отчетем. Петото място на Валентина Георгиева на прескок в спортната гимнастика е удивително достижение. Същото се отнася и за финала в гребането на Десислава Ангелова. Това е голям пробив и за двете.

Проблемът е, че няма по какъв начин политическата рецесия в страната да не се отрази във всяка една сфера. Така е и в спорта. От години не приказваме за тактика и развиване на спорта, а в този момент идват някакви хора, назначават калинки по другите отдели, които нищо не схващат. Спомняте си преди няколко месеца, каква тактика за развиване на спорта ни беше предоставена в Народното събрание. Не знам от кого беше писана, само че един осмокласник щеше да се оправи по-добре. В някои сфери ние позволяваме политическите разтърсвания да доведат безспорни дилетанти и неможачи в администрацията. Това няма по какъв начин да не се отрази. Аз съм уверен, че в случай че спортистите бъдат оставени на мира и вярно се построи спортната пирамида, доста бързо ще осъществяваме триумфи.

- Къде би трябвало да са целите съгласно Вас?

- От години изяснявам и това, което ще направя, в случай че още веднъж имам опция да се занимавам с менажирането на спорта, е бюджетът на спортните клубове да бъде вдигнат с най-малко 200 %. Това е изрично належащо. Ще дам образец. Към 2014 – 2017 година спортните клубове си разделяха 6,5 милиона лв.. Всички пари отиваха във федерациите. Това са общо 1000 клуба, които получават финансиране от страната. 2020 година ги вдигнахме на 13 млн, а сега са някъде 14-15 млн. лева Тези пари би трябвало да са най-малко 40-50 милиона, с цел да могат клубовете да действат обикновено. Ние непрекъснато повтаряме, че треньорите би трябвало да получават почтено заплащане. Ами разделете ги тези пари и ще видите, че се падат по по-малко от 10 000 лв. на година. Минималната заплата е към 1000 лв., т.е. с тези средства не може да си позволиш минималната заплата на един треньор в клуб. За какво приказваме. Пълна бутафория. Ако с тези пари считаме, че ще вършим спорт, нищо не може да се случи. Федерациите са безусловно задоволени. Тези, които работят си получават пари за самолетни билети, за лагери, за администрация... Клубовете обаче изнемогват. Оставили сме ги на произвола на ориста – на общини, на частни спонсори... Българският бизнес го знаете какъв брой е обществено зает и какъв брой дава за спорт и просвета. Категорично би трябвало да има промяна в тази посока. Един клуб би трябвало да получава най-малко 30-40-50 хиляди, с цел да може да съществува. Да има естествени условия. В момента положението е бедствено.

- А базите и всеобщият спорт?

- Там се влага, прави се нещо, въпреки в последните 3 години да няма един гвоздей забит. Привличат се частни средства, страната посредничи и спомага по уреждането на статута на терените и така нататък Да, изоставаме с инфраструктурата и откъм игрища, и откъм басейни и така нататък Но се вижда и че има частни планове, по които хората влагат задоволително пари и някой е основал условия за това. Помощта от страната няма да е непотребна, ще станат по-бързо. Нужна е държавна политика. Фундаментално обаче би трябвало са се смени концепцията и парите да отиват в клубовете. Това е първа точка. Втората е, че би трябвало да развиваме груповите спортове, в случай че приказваме за всеобщ спорт. Масовият спорт не са спартакиади и всеобщи мероприятия. Това са цялостни нелепости, останали от времето на комунизма. Масовият спорт се прави от груповите спортове. Масов спорт няма да вършат щангистите и гребците. Игрите увличат децата – футбол, волейбол, баскетбол, хандбал... Там би трябвало да се насочват парите и да има обособена стратегия за развиването на груповите спортове. От години сме фокусирани в пъпа си. Нацията е болна, нацията е застаряваща, груповите спортове са натикани в ъгъла. Не може баскетболът да получава финансиране, колкото гребането. Няма по какъв начин да правиш баскетбол с милион и половина и волейбол с два милиона. За футбола да не приказваме. Там сме давали от 30 години пари. Игрите и груповите спортове са тези, които вършат нацията здрава, повдигат духа на нацията, развиват цялата двигателна просвета на подрастващите.

ТОВА Е ТОЙ

Роден е на 2 януари 1967 година във Варна

Завършва Медицинския университет в града, по-късно специализира световен маркетинг и ръководство на политически акции в университета на Южна Каролина (1990) и Асоциацията на националните рекламодатели на Съединени американски щати (1997)

В младостта си е бегач на дълги дистанции, като е бил народен първенец за юноши старша възраст на 5000 и 20 000 м.

Министър на спорта във второто и третото държавно управление на Бойко Борисов

От ноември 2017 година Красен Кралев съставлява Европейския съюз като член на Управителния съвет на Световната антидопингова организация (WADA).

Интервю на Людмил Христов, Телеграф