Хауърд Блекбърн – морякът, който доказа, че няма невъзможни неща
Хауърд Блекбърн стартира като като риболовец, който се пробва да си изкарва прехраната първо в Нова Скотия, а по-късно в Масачузетс. 24-годишен Блекбърн се трансформира в локална легенда през 1883 година, когато зимна стихия отклонява неговата шхуна от курса. Капитанът трябвало да гребе при минусови температури, с цел да се върне, без да употребява ръкавици. Знаейки какво ще се случи, Блекбърн държал ръцете си свити, с цел да може да продължи да гребе, даже когато замръзнат. Той се върнал след корабоплаване в продължение на пет дни без храна, вода или сън. Неговият сътрудник риболовец починал още на втория ден от хипотермия, а Блекбърн изгубил всички пръсти на ръцете си и един пръст на крайници.
Жителите на Глостър, където Хауърд се открил след възобновяване си, го посрещнали като воин. За да оказват помощ на моряка, организирали набиране на средства. Те му дали към 500 $, доста пари за тези времена. С тези пари Блекбърн отваря дребен магазин за морски артикули. Скоро получава патент за продажба на алкохолни питиета. Риболовната кариера на Блекбърн завършила, само че неговата героична, нова известност му помогнала да отвори кръчма, която стои и до през днешния ден.
Въпреки сполучливия брак и процъфтяващата търговия, Хауърд не можел да стои на сушата дълго. Когато Златната тресчица почнала в Аляска през 1897 година, отишъл там, с цел да опита шанса си. Не намерил злато и бил заставен да се върне вкъщи.
През 1899 година животът на Хауърд се трансформирал фрапантно. Казват, че повода била книгата на Джошуа Слокъм, в която описал пътуването си към света с платноходка. Впечатлен от прочетеното, Блекбърн решил да повтори пътуването на Алфред Йенсен, като направи независим преход от Глостър в Съединени американски щати до Глостър на английския бряг.
Изненадващо бързо направил подготовката за пътуването. Още на 18 юни 1899 година яхтата му „ Грейт уестърн “ тръгнала от кея на яхт клуба в Глостър. За рисковото пътешестване Хауърд избрал лодка с водоизместимост 4,7 тона, дължина 9,14 метра и широчина 2,6 метра. Някои неща по нея трябвало да бъдат модифицирани авансово, с цел да може човек без пръсти да я ръководи. Вместо мотоблок е инсталиран комфортен волан, направени са специфични устройства за ръководство на платната. Блекбърн си обезпечил прясна вода и храна за три месеца, както и нужните принадлежности и съоръжение за морето.
Яхтата на Хауърд Блекбърн „ Грейт уестърн “
Плаването почнало с неприятности. Очевидно е, че следствията от замръзването и морския климат, са дали своето отражение. Хауърд изпитвал остри болки на местата с измръзване, имал и тресчица. Морякът даже мислел да се върне. Но времето било удобно, яхтата с неподвижно кормило поддържала курса си добре и Хауърд решил да изтрае няколко дни. Постепенно болката минала и пътуването траяло без особени усложнения.
През деня Хауърд нормално спял 5-6 часа, поставяйки кораба на дрейф, а през нощта стоял безсънен, опасявайки се от конфликт с кораби, които може би просто няма да виждат дребната му яхта.
На сутринта на 16 август морякът видял сушата, а на 19 август, на 62-ия ден от плаването, лодката влезнала в пристанището на Глостър, където в Блекбърн бил посрещнат възторжено. До американския Глостър била изпратена депеша: „ Пресякох Атлантика. На шестдесет и втория ден дойдох безвредно в Англия. “
Връщайки се в Америка, Хауърд не почивал на лаврите си, а замислил идващото пътешестване. За него купил нова, по-бърза яхта, която нарекъл „ Грейт рипъблик “. Тя била по-малка от предходната – с дължина 7,6, широчина 2,1 метра, само че можела да поеме към 30 квадратни метра платна.
Морякът, който тогава бил на 42 години, призовал всички да се състезават с него плавайки от Америка до Европа. „ Ако няма такива смелчаци “, споделил той, „ ще отида самичък и ще измина целия път за четиридесет и пет дни. “ Не се намерили смели мъже, подготвени да се състезават с прославения поробител на Атлантика.
Без да чака противници, на 9 юни 1900 година Хауърд тръгнал с яхтата си на изток. Този път плаването се провело в по-трудни условия. В продължение на две седмици яхтата била блъскана от жестоки стихии. Няколко дни морякът трябвало да изкара без сън, като поддържа яхтата в верния курс.
Още на 17 юли, откакто прекарал 38 дни в морето, Блекбърн достигнал крайбрежието на Португалия. В Америка, където се завърнал с параход, смелият моряк бил посрещнат като народен воин.
Почивката и този път била къса. Хауърд възнамерявал пътешестване до езерата и реките на Северна Америка. През 1902 година с яхтата „ Грейт рипъблик “ минава през езерата Онтарио, Ери, Хурон и Мичиган. След това още веднъж плава в морето, обикаляйки Флорида, където стартира да търси пиратски съкровища. Въпреки че не намира съкровища, той бил удовлетворен от пътуването.
Фатален бил следващият опит за завземане на Атлантика. 7 юни 1903 година Блекбърн още веднъж потегля към крайбрежията на Европа на борда на дребната яхта „ Америка “. Но този път морето се оказало по-силно от индивида. Силните стихии нанесли обилни вреди на яхтата, принуждавайки Блекбърн да се обърне назад.
Хауърд Блекбърн повече не подхваща морски пътувания на дълги дистанции. Но в историята на независимите морски пътешествия остава „ първи и единствен “.
Автор: Десислава Михалева
