Наследството на Хатшепсут – жената фараон, която историята не успя да заличи
Хатшепсут ръководи Египет, първо като сърегент, а по-късно като фараон, общо 21 години. Тя е една от дребното дами в историята на Египет, които задържат властта толкоз дълго. Тя царува през един от златните епохи на античен Египет, когато е цивилизацията е била залята от благосъстояние.
Хатшепсут построява монументални творби из цялата нация: безчет храмове и светилища, четири великански обелиска в храма на Амон в Карнак и безчет творби на изкуството, празнуващи нейните достижения и увековечаващи нейните молебствия.
Но доста от тези творби били обезличени и унищожени след гибелта ѝ през 1458 година прочие н. е. Наследникът на Хатшепсут, Тутмос III, един от най-великите фараони на Египет, се опитал да изтрие името ѝ от историята. Нейните изображения бяха изтрити от паметниците, а нейните скулптури и произведения унищожени. Въпреки това, след огромна реорганизация от 20-ти век, солидният храм на Хатшепсут в Дейр ел Бахри (на арабски „ северен манастир “) към момента стои през днешния ден, прикрит под алените скали. Това архитектурно знамение пленява античния свят със своята хубост и е удостоверение за славата на Хатшепсут и нейната лоялност към боговете.
Жена, която би била крал
Хатшепсут е родена към 1507 година пр.н.е. от Тутмос I и неговата велика кралска брачна половинка, кралица Яхмос. Хатшепсут се омъжва за своя полубрат и правоприемник на трона, Тутмос II, ставайки негова велика кралска брачна половинка. Тутмос II умира млад, оставяйки след себе си двегодишен наследник (роден от второстепенна съпруга) като негов правоприемник. Детето било прекомерно малко, с цел да ръководи, тъй че Хатшепсут, мащехата на момчето, управлява вместо него.
Храмове на милиони години
В интервала на Новото царство Хатшепсут е един от първите фараони, които построяват по този начин наречените храмове на милиони години на западния бряг на Нил, против град Тива (днешен Луксор). Пет века по-рано, по времето на Средното царство, фараон Ментухотеп II издигнал тук първия траурен храм. Може би въодушевена от Ментухотеп, Хатшепсут строи своя солиден комплекс в подножието на канара, място, известно в този момент като Дейр ел Бахри. Свещеното място е било отдадено на богинята Хатор, настойничка на мъртвите и значимо погребално провидение в Тива.
В тези храмове фараоните ще бъдат почитани след гибелта им. Техните мумии в това време почиват другаде, заровени в частни подземни стаи в Долината на царете. Освен че са били употребявани за кралски погребения, Храмовете на милиони години са били център на други ритуали: някои свързани с кралски особи, други с божества, в това число тиванския господ Амон и бога на слънцето Ра. От всички погребални храмове, този на Хатшепсут ще стане главната паметна конструкция на тиванския комплекс.
Строежът продължава към 15 години и се прави под надзора на Сененмут, почитан чиновник и любимец на фараона. Внушителната постройка включва рампи и дворове като близкия храм Ментухотеп, само че Сененмут вкарва редица нововъведения, с цел да сътвори постройка с несравнимо величие. Той стана прочут като Джесер-Джесеру: „ святая светих “.
Повечето възпоменателни храмове на Новото царство са имали стаи, разграничени от монументални портали (пилони), като тези, които към момента могат да се видят в Луксор и Карнак. Храмът на Хатшепсут, въпреки това, е бил ситуиран към централна рампа или път. По дължината на този път на разнообразни височини бяха ситуирани три огромни двора.
Днес стените и дворовете на храма на Хатшепсут може да наподобяват някак елементарни. По нейно време те биха били изпълнени с живи цветове, заобиколени от буйни градини и басейни и богато украсени със статуи и релефи. Всеки украсителен детайл предава религиозно или политическо обръщение, в сходство с церемониалната приложимост на постройката.
Свещени подравнявания
Оформлението на храма на Хатшепсут е деликатно проектирано. Най-очевидно е, че е ситуиран по този начин, че да се изравнява съвършено с храма на Амон в Карнак, на отсрещния бряг на Нил. В допълнение, прецизното подравняване изток-запад на централната му пътека отразява дневния път на слънцето или, съгласно вярванията на деня, пътя на господ Ра.
Храмът също беше изравнен с Долината на царете, която се намира на запад. Този кралски некропол е бил тържествено открит от бащата на Хатшепсут, Тутмос I. Всъщност гробницата KV20, мястото на погребението на Хатшепсут и Тутмос I, се намира по права линия от светилището на Амон, най-вътрешната стая на храма на Хатшепсут. Някои специалисти допускат, че първичният проект е бил KV20 да се свърже със светилището на Амун посредством тунел през междинната канара, само че неприятното качество на скалата е попречило.
Каменни балюстради ограждат централната рампа, охранявана от внушителни каменни лъвове. Колонада разделя първия и втория двор. За да подчертаят благочестието и предаността на Хатшепсут, релефите изобразяват два солидни обелиска на път към храма на Амон в Карнак.
Около втория двор има известни релефи, показващи комерсиална експедиция, която Хатшепсут е изпратила до Земята на Пунт, за която се счита, че се намира на Африканския рог. Дървета от смирна бяха донесени от тази експедиция и засадени в храмовия комплекс. Тяхната смола по-късно ще бъде употребена в храмови ритуали.
Върху портика на втория двор на храма в Дейр ел Бахри са изсечени превъзходни релефи. Някои изобразяват експедицията на Хатшепсут в земята на Пунт през осмата и деветата година от нейното ръководство. Релефите дават бегла визия за терена, фауната, флората и жителите на тази загадъчна земя, евентуално ситуирана в Африканския рог или в южната част на Арабския полуостров.
Експедицията доближава до Пунт, като плава около крайбрежията на Червено море. Египтяните натоварили корабите си с товар от слонова кост, канела, тамян, козметика и скотски кожи. Те също взеха вкъщи дървета от смирна, които бяха засадени в храмовия комплекс на Хатшепсут. Релефът на портика акцентира тези дървета от смирна и също по този начин изобразява Хатшепсут, представяща товара от Пунт на господ Амон като подарък.
Други релефи показват божественото раждане на Хатшепсут, която съгласно традицията е била родена от господ Амон-Ре по време на визитата му при Ахмос, брачната половинка на Тутмос I. Нейният възвишен генезис е значим инструмент за легитимиране на ръководството на Хатшепсут над Египет. Във втория двор също има две светилища: едното е отдадено на Хатор, а другото на Анубис, траурен господ.
Двадесет и четири колосални Озириди — скулптури на фараон Хатшепсут като Озирис, господ на отвъдния живот — ограждали входа на третия двор. Тя носи подправената брада (postiche) и двойната корона на Горен и Долен Египет (pschent) и държи знаците на царството. Този най-горен двор имал светилища, отдадени на кралския фетиш, на слънчевия господ Ре-Хорахти и на Анубис.
В централната част на този финален двор се намирали най-вътрешните стаи на храма, светилище, отдадено на Амон-Ре. Вътре имаше три прилежащи стаи, украсени със подиуми на Хатшепсут и господ Амон.
Светилището на Амон-Ре бил основното място за гала, която се празнувала всяка година в Тива: Красивият фестивал на долината. Празникът датирал от Средното царство и достигал нови висоти по времето на Хатшепсут. Силно развалени релефи, които се простират по продължение на горния двор на храма на Хатшепсут, изобразяват празненствата. През втория месец от сезона на прибиране на реколтата ( shemu ) при започване на лятото фараонът водил върволица, носеща облика на Амон, следван от свита от благородници, свещеници, танцьори и бойци.
След гибелта си Хатшепсут съзнателно е била оставена в давност от Тутмос III. Той наредил разрушаването на всички нейни скулптури и монументи, в това число изображения в нейния храм. И въпреки всичко постройката остана на западния бряг на Нил. „
Всяка година той към момента е домакин на най-ослепителния фестивал на Тиванския некропол, устоял през хилядолетията, трайно удостоверение за фараона, който го е построил.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Хатшепсут построява монументални творби из цялата нация: безчет храмове и светилища, четири великански обелиска в храма на Амон в Карнак и безчет творби на изкуството, празнуващи нейните достижения и увековечаващи нейните молебствия.
Но доста от тези творби били обезличени и унищожени след гибелта ѝ през 1458 година прочие н. е. Наследникът на Хатшепсут, Тутмос III, един от най-великите фараони на Египет, се опитал да изтрие името ѝ от историята. Нейните изображения бяха изтрити от паметниците, а нейните скулптури и произведения унищожени. Въпреки това, след огромна реорганизация от 20-ти век, солидният храм на Хатшепсут в Дейр ел Бахри (на арабски „ северен манастир “) към момента стои през днешния ден, прикрит под алените скали. Това архитектурно знамение пленява античния свят със своята хубост и е удостоверение за славата на Хатшепсут и нейната лоялност към боговете.
Жена, която би била крал
Хатшепсут е родена към 1507 година пр.н.е. от Тутмос I и неговата велика кралска брачна половинка, кралица Яхмос. Хатшепсут се омъжва за своя полубрат и правоприемник на трона, Тутмос II, ставайки негова велика кралска брачна половинка. Тутмос II умира млад, оставяйки след себе си двегодишен наследник (роден от второстепенна съпруга) като негов правоприемник. Детето било прекомерно малко, с цел да ръководи, тъй че Хатшепсут, мащехата на момчето, управлява вместо него.
Храмове на милиони години
В интервала на Новото царство Хатшепсут е един от първите фараони, които построяват по този начин наречените храмове на милиони години на западния бряг на Нил, против град Тива (днешен Луксор). Пет века по-рано, по времето на Средното царство, фараон Ментухотеп II издигнал тук първия траурен храм. Може би въодушевена от Ментухотеп, Хатшепсут строи своя солиден комплекс в подножието на канара, място, известно в този момент като Дейр ел Бахри. Свещеното място е било отдадено на богинята Хатор, настойничка на мъртвите и значимо погребално провидение в Тива.
В тези храмове фараоните ще бъдат почитани след гибелта им. Техните мумии в това време почиват другаде, заровени в частни подземни стаи в Долината на царете. Освен че са били употребявани за кралски погребения, Храмовете на милиони години са били център на други ритуали: някои свързани с кралски особи, други с божества, в това число тиванския господ Амон и бога на слънцето Ра. От всички погребални храмове, този на Хатшепсут ще стане главната паметна конструкция на тиванския комплекс.
Строежът продължава към 15 години и се прави под надзора на Сененмут, почитан чиновник и любимец на фараона. Внушителната постройка включва рампи и дворове като близкия храм Ментухотеп, само че Сененмут вкарва редица нововъведения, с цел да сътвори постройка с несравнимо величие. Той стана прочут като Джесер-Джесеру: „ святая светих “.
Повечето възпоменателни храмове на Новото царство са имали стаи, разграничени от монументални портали (пилони), като тези, които към момента могат да се видят в Луксор и Карнак. Храмът на Хатшепсут, въпреки това, е бил ситуиран към централна рампа или път. По дължината на този път на разнообразни височини бяха ситуирани три огромни двора.
Днес стените и дворовете на храма на Хатшепсут може да наподобяват някак елементарни. По нейно време те биха били изпълнени с живи цветове, заобиколени от буйни градини и басейни и богато украсени със статуи и релефи. Всеки украсителен детайл предава религиозно или политическо обръщение, в сходство с церемониалната приложимост на постройката.
Свещени подравнявания Оформлението на храма на Хатшепсут е деликатно проектирано. Най-очевидно е, че е ситуиран по този начин, че да се изравнява съвършено с храма на Амон в Карнак, на отсрещния бряг на Нил. В допълнение, прецизното подравняване изток-запад на централната му пътека отразява дневния път на слънцето или, съгласно вярванията на деня, пътя на господ Ра.
Храмът също беше изравнен с Долината на царете, която се намира на запад. Този кралски некропол е бил тържествено открит от бащата на Хатшепсут, Тутмос I. Всъщност гробницата KV20, мястото на погребението на Хатшепсут и Тутмос I, се намира по права линия от светилището на Амон, най-вътрешната стая на храма на Хатшепсут. Някои специалисти допускат, че първичният проект е бил KV20 да се свърже със светилището на Амун посредством тунел през междинната канара, само че неприятното качество на скалата е попречило.
Каменни балюстради ограждат централната рампа, охранявана от внушителни каменни лъвове. Колонада разделя първия и втория двор. За да подчертаят благочестието и предаността на Хатшепсут, релефите изобразяват два солидни обелиска на път към храма на Амон в Карнак.
Около втория двор има известни релефи, показващи комерсиална експедиция, която Хатшепсут е изпратила до Земята на Пунт, за която се счита, че се намира на Африканския рог. Дървета от смирна бяха донесени от тази експедиция и засадени в храмовия комплекс. Тяхната смола по-късно ще бъде употребена в храмови ритуали.
Върху портика на втория двор на храма в Дейр ел Бахри са изсечени превъзходни релефи. Някои изобразяват експедицията на Хатшепсут в земята на Пунт през осмата и деветата година от нейното ръководство. Релефите дават бегла визия за терена, фауната, флората и жителите на тази загадъчна земя, евентуално ситуирана в Африканския рог или в южната част на Арабския полуостров.
Експедицията доближава до Пунт, като плава около крайбрежията на Червено море. Египтяните натоварили корабите си с товар от слонова кост, канела, тамян, козметика и скотски кожи. Те също взеха вкъщи дървета от смирна, които бяха засадени в храмовия комплекс на Хатшепсут. Релефът на портика акцентира тези дървета от смирна и също по този начин изобразява Хатшепсут, представяща товара от Пунт на господ Амон като подарък.
Други релефи показват божественото раждане на Хатшепсут, която съгласно традицията е била родена от господ Амон-Ре по време на визитата му при Ахмос, брачната половинка на Тутмос I. Нейният възвишен генезис е значим инструмент за легитимиране на ръководството на Хатшепсут над Египет. Във втория двор също има две светилища: едното е отдадено на Хатор, а другото на Анубис, траурен господ.
Двадесет и четири колосални Озириди — скулптури на фараон Хатшепсут като Озирис, господ на отвъдния живот — ограждали входа на третия двор. Тя носи подправената брада (postiche) и двойната корона на Горен и Долен Египет (pschent) и държи знаците на царството. Този най-горен двор имал светилища, отдадени на кралския фетиш, на слънчевия господ Ре-Хорахти и на Анубис.
В централната част на този финален двор се намирали най-вътрешните стаи на храма, светилище, отдадено на Амон-Ре. Вътре имаше три прилежащи стаи, украсени със подиуми на Хатшепсут и господ Амон.
Светилището на Амон-Ре бил основното място за гала, която се празнувала всяка година в Тива: Красивият фестивал на долината. Празникът датирал от Средното царство и достигал нови висоти по времето на Хатшепсут. Силно развалени релефи, които се простират по продължение на горния двор на храма на Хатшепсут, изобразяват празненствата. През втория месец от сезона на прибиране на реколтата ( shemu ) при започване на лятото фараонът водил върволица, носеща облика на Амон, следван от свита от благородници, свещеници, танцьори и бойци.
След гибелта си Хатшепсут съзнателно е била оставена в давност от Тутмос III. Той наредил разрушаването на всички нейни скулптури и монументи, в това число изображения в нейния храм. И въпреки всичко постройката остана на западния бряг на Нил. „
Всяка година той към момента е домакин на най-ослепителния фестивал на Тиванския некропол, устоял през хилядолетията, трайно удостоверение за фараона, който го е построил.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ