Харуки Мураками е творец, който не можем да подминем просто

Харуки Мураками е създател, който не можем да подминем просто ей по този начин. Особено на днешния ден – тъкмо 74 години след появяването му на белия свят. Японският публицист, който сграбчи сърцата на милиони читатели по света с проникновените си послания от знаковите си книги, измежду които „ Норвежка гора “, „ Спутник, моя обич “, „ Хроника на птицата с пружина “, „ Кафка на плажа “ и доста други, неслучайно е избран от критиците като един от най-големите модерни романисти.

" Докато работя, нормално чувам класическа музика. Мога да изсвирвам на пиано, обичам джаза. Създаването на романи е като свиренето на някакъв инструмент. Написването на изречение следва същия темп, какъвто има и музикалната творба. Не можеш да напишеш последващо, в случай че то не е обвързвано с целия темп на творбата “, споделя Мураками в едно от своите изявленията пред медиите.

Понякога печален, различен път занимателен, неведнъж прям, само че нерядко и мистериозен, постоянно умен и хуманен – подобен е Харуки Мураками. Такива са и мислите му, облечени в думи – зареждащи, проницателни, същински.

По мотив рождения ден на огромния японски публицист ви предлагаме 30 вдъхновяващи цитата от неговите превъзходни романи:

1. " Знанията и уменията, които ти втълпяват в учебно заведение, едва ли ще са ти изключително потребни в живота, бъди сигурен. Няма какво да се заблуждаваме, общо взето, (учителите) са пасмина от идиоти и несретници.... постарай се да запомняш всичко, което изясняват. Мозъкът ти би трябвало да поема знанията като попивателна хартия. По-късно ще решиш какво ти е належащо за живота и от какво да се освободиш. " - " Кафка на плажа "

2. " Не мога да претърпявам кухите хора. Не мога да ги понасям и когато ми се изправят пред очите, съм в положение да изрека неща, за които след това да скърбя. " - " Кафка на плажа "

3. " По всяка възможност то е плод на моето въображение, една заблуда, а колкото повече разсъждаваш за илюзиите, толкоз повече те се множат и добиват отчетливи форми. И престават да бъдат илюзии. " - " Кафка на плажа "

4. " Може би всичко това ми се е присънило ", помислих си. Стоях дълго там, втренчен в надвисналата над града дъждовна завеса. Сякаш още веднъж се бях върнал в детството си, още веднъж бях станал дванайсетгодишно момче, което часове наред гледа дъжда.
Гледаш, не мислиш за нищо и чувстваш по какъв начин тялото ти последователно се размеква, и ти се коства, че се отърсваш от действителността. Дъждът има особена хипнотична мощ. " - " На юг от границата, на запад от слънцето "

5. " Гледа към фотоапарата необятно усмихната. Все същата прелестна усмивка - въпреки и не по този начин самоуверена и естествена като на старата Шимамото. А тази нерешителност и несигурност бяха изключително затрогващи. Самотните нещастни девойки не се усмихват по този начин. " - " На юг от границата, на запад от слънцето "

6. " Нашата памет и чувствата ни са несъвършени и несигурни. Затова ние постоянно разчитаме на една друга, сигурна действителност, потвърждаваща истинността на протичащото се. Доколко е действително това, което считаме за действително или то е такова просто, тъй като по този начин считаме? В доста случаи е невероятно да се отговори на този въпрос. И с цел да представим действителността като същинска, ни е нужна друга, да я назовем гранична действителност, която се свързва с същинската. " -  " На юг от границата, на запад от слънцето "

7. " Веднъж започнех ли една книга, не можех да я оставя - беше като пристрастяване. Четях до момента в който ядях, във влака, в леглото до късно през нощта, в учебно заведение, където криех книгата, тъй че да мога да чета по време на час. Нямах съвсем никакво предпочитание да приказвам с никого за това, което научавах от книгите и музиката. Чувствах се благополучен, че съм просто аз и никой различен. " -  " На юг от границата, на запад от слънцето. "  

8. " - Кои създатели харесваш? – попитах, като говорех с уважителен звук с този, две години по-възрастен от мен човек.
- Балзак, Данте, Джоузеф Конрад, Дикенс – отвърна той без съмнение.
- Не напълно съвременни.
- Тъкмо по тази причина ги чета. Ако четеш единствено книгите, които всички четат, можеш да мислиш единствено за това, което всички мислят. " -  " Норвежка гора "

9. " Единственото, което се променяше, беше книгата. Тя четеше ту Мики Спилейн, ту Кензабуро Ое, ту Алън Гинсбърг. Все едно какво, единствено да е книга. Студентите, които влизаха и излизаха от кафенето, й даваха за малко книги, които тя изчиташе от кора до кора.
Изгълтваше ги като пуканки. В ония времена хората с лекост си преотстъпваха за малко книгите и тя не страдаше от липса на четиво. " -  " Преследване на дива овца "

10. " Като цяло хората, които умеят да пишат писма, не изпитват потребност да го вършат. Имат премного живот, който да живеят в личния си подтекст. Това несъмнено е единствено мое мнение. Може би е невероятно да живееш в някакъв подтекст. " -  " Преследване на дива овца "

11. „ Споделяйте вашите усеща. Много по-лошо е да ги потиснете. Ще се натрупат във вас и ще стават все по-тежки. Накрая ще умрете. “

12. „ Спомените ни сгряват от вътрешната страна. Но също ни предизвикват и мощна болежка. “

13. „ Когато дълго време се вглеждате в морето, стартират да ви липсват хората. Когато гледате хората, стартира да ви липсва морето. “

14. „ Когато всеки човек повярва в щастливия край, светът не би имал от какво да се опасява. “

15. „ Всеки, който се влюбва, търси изчезналите части от себе си. “

16. „ Свят без обич е като вятъра зад затворен прозорец. Не можеш нито да го докоснеш, нито да вдишаш. “

17. „ Няма неправилно мнение. Има мнение, което не съответствува с вашето. Това е всичко. “

18. " Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор. "

19. " Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно по тази причина е самата стихия. "

20. " Искам да ме помниш. Тогава даже всички да ме не помнят, ще ми е все едно. " - " Кафка на плажа "