Хъркането е резултат от вибрации на меките тъкани на фаринкса,

Хъркането е резултат от трептения на меките тъкани на фаринкса, когато прекосяването на въздуха е мъчно. Повече от 30% от възрастното население страда от хъркане, а след 60 години – 60%.

Хъркането като тон е по-скоро обществен проблем за другите, в сравнение с за хъркащия човек.

Но то може да е предвестител и признак на съществено заболяване – прекъсване на дишането в съня (Синдромът на обструктивна сънна апнея).

Сънната апнея е разпределяне на мускулатурата на горните дихателни пътища по време на сън, в резултат на което се затруднява дишането. Изследванията демонстрират, че хроничният кислороден дефицит може да докара до злокачествени болести, както и до цироза на черния дроб.

Има няколко съществени аргументи за хъркането:

Структурни проблеми на носа могат да причинят хъркане. Това са отклонена по отношение на естественото носна бариера или други назални проблеми.

Изключително отпуснати мускули на гърлото, които са разследване от алкохол или доста успокоителни медикаменти. Те водят до разпределяне на мускулите към гърлото, което попречва дишането.

Големи сливици и аденоиди (трета  сливица). Сливиците също могат да вибрират, в случай че те са по-големи от естественото.

Хората с наднормено тегло са по-предразположени към хъркане. При тях има задебеляване на меките тъкани в основата на езика, мекото небце и небните сливици, вследствие на което се стеснява отворът на горните дихателни пътища и се затруднява дишането.

Хронично запушеният нос може да бъде също причина за хъркането.

Следните фактори също способстват за хъркането: алкохол, недоспиване и отмалялост, тютюнопушене, заболяване на щитовидната жлеза и др.