Кои са жените в живота на Васил Левски
Харизматичен, интелигентен, самоуверен, строен, синеок, сладкогласен и цялостен с жар – като подобен познава историята Васил Левски. Мъж с сходни качества, както можете да си визиите, безспорно е вълнувал дамските сърца. За любовния живот на Апостола не се приказва доста, най-много от почитание към революционния му героизъм. Важното дело на Левски обаче не изключва и не прави неверно наличието на някои открояващи се дами в неговия живот, пишат от Edna.bg.
За страдание в своя живот Апостола не съумява да сътвори семейство. Кандидатки за сърцето му несъмнено е имало, само че той по този начин и не минава под венчилото, макар че два пъти е бил извънредно покрай този миг – един път по обич, а другия път, притиснат от събитията.
Вижте кои са дамите в живота на Васил Левски:
Голямата обич
В рода считат, че огромната му обич е хубавицата Йова от карловското село Войнягово, където Левски учителства в интервала 1864-1866 година На седенките все я подканял да изпеят дружно обичаната им ария – „ Мари заискали се мома и момък ”. Хубавата Йова, щерка на локален състоятелен селяндур, също не била безразлична към Левски. Той обещавал да я направи даскалица, като пристигна свободата.
Цялото село се радвало на даскала песнопоец, който на празници бил пръв на хорото. Подарил на Йова наниз от розови мъниста от Пиротския панаир. Това било нещо като заричане, съвсем годеж. Сватба обаче по този начин и не се състояла.
Една нощ напролет на 1866 година даскалът липсващ по революционни каузи. Върнал се – след разтурянето на Втората Белградска легия. Поискал амнистия от Йова, „ върнал китката “, дал „ изин ” да се омъжи за който желае, споделя историкът от Сопот Петър Берлиев. Донесъл на Йова огърлица и декларирал: „ Йове, свободата закъсня! “
Така някогашната избраница се омъжила за съратника на Левски поп Неделчо, а синът им се изучил за преподавател и останал в същото учебно заведение, където преподавал Апостола.
Когато камбаната на войняговската черква възвестява обесването на Васил Левски, цялото село ридае. Жените носят печал цели четиридесет дни, а Йова върви в черно цяла година.
Забранената обич
С красивата монахиня Ана Бояджиева Левски се среща в Белград, където взе участие в легията на Раковски. Там Ана учи богословие и приема монашеското име Евгения. Между младите пламва искра, Васил подарява на девойката портрета си в униформа, тя му изплита ръкавици. Тъй като има знания на здравна сестра, Ана превързва раните му, откакто е опериран от апандисит. Според някои историци връзката им е чисто платонична. Според проф. Божидар Димитров обаче сред Апостола и Ана е имало споделена обич, която не скапва ореола на революционера.
Потвърждение на красивата любовна история е една от обичаните песни на Левски – „ Отдавна ли си, момне ле, калугерица… ”.
„ Евгения, чийто почерк и обучение надвишавали тези на Левски, постоянно му пишела писмата. И той на драго сърце казвал, че си има секретар. Така в дни на ограничения и революционен живот се стартира една велика неразрешена и от Бога обич, с цел да бъде неразрешена за цялостен живот “, отбелязва в спомените си Васил Караиванов, племенник на Евгения.
През пролетта на 1868 година двамата съумяват да откраднат няколко срещи в Карлово, където монахинята учителства. След обесването на Левски Евгения се срутва душевен, рухва вярата да е дружно с обичания. Умира в последна беднотия в Пловдив през 1912 година До леглото ѝ е фотографията на Апостола.
Укривателките на Левски
Друга монахиня, Христина Тотева, учителка в килийното учебно заведение в сопотския девически манастир „ Въведение Богородично ”, е най-известната укривателка на Левски. В метоха на манастира той има в продължение на 7 години несъмнено укритие. Входът към него бил в килията под леглото на Христина. Левски я наричал „ вуйна ” за камуфлаж, само че под черните одежди се криела млада хубава жена, която напълно не била безразлична към красивия въстаник.
Сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово постоянно укривали Левски в дома си. Неда един път го преоблича като бременна младоженка, с цел да го изведе от града. Неда Маджарова, щерка Мария, Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева са измежду дамите, рискували живота си поради Левски.
Тодора Бакърджиева от Казанлък, известна с прякора Дългата коса, придвижва революционни документи в обилния си кок. Тодора съумяла да внесе в Румъния сабята на Левски под дългите си поли.
Още един негоден годеж
В село Свежен се носят митове за годежа на Васил Левски с локална хубавица. При селския господар Вълко пристигнал синеок юнак с цървули и ямурлук и обяснил, че си търси младоженка. Всъщност това бил Апостола, пристигнал да прави революционен комитет в селото.
С ходатайството на отдадения в конспирацията поп Данаил Попвасилев намерили красива госпожица, която момъкът одобрил за своя избраница.
Името било Гена Бонина. За годежа загатва и Захари Стоянов. Момата изгубила мозъка и дума, когато кандидат-женихът обяснил, че годежът бил единствено за прикритие. Малко по-късно липсващ безследно.
създател: СЛАВА
...
За страдание в своя живот Апостола не съумява да сътвори семейство. Кандидатки за сърцето му несъмнено е имало, само че той по този начин и не минава под венчилото, макар че два пъти е бил извънредно покрай този миг – един път по обич, а другия път, притиснат от събитията.
Вижте кои са дамите в живота на Васил Левски:
Голямата обич
В рода считат, че огромната му обич е хубавицата Йова от карловското село Войнягово, където Левски учителства в интервала 1864-1866 година На седенките все я подканял да изпеят дружно обичаната им ария – „ Мари заискали се мома и момък ”. Хубавата Йова, щерка на локален състоятелен селяндур, също не била безразлична към Левски. Той обещавал да я направи даскалица, като пристигна свободата.
Цялото село се радвало на даскала песнопоец, който на празници бил пръв на хорото. Подарил на Йова наниз от розови мъниста от Пиротския панаир. Това било нещо като заричане, съвсем годеж. Сватба обаче по този начин и не се състояла.
Една нощ напролет на 1866 година даскалът липсващ по революционни каузи. Върнал се – след разтурянето на Втората Белградска легия. Поискал амнистия от Йова, „ върнал китката “, дал „ изин ” да се омъжи за който желае, споделя историкът от Сопот Петър Берлиев. Донесъл на Йова огърлица и декларирал: „ Йове, свободата закъсня! “
Така някогашната избраница се омъжила за съратника на Левски поп Неделчо, а синът им се изучил за преподавател и останал в същото учебно заведение, където преподавал Апостола.
Когато камбаната на войняговската черква възвестява обесването на Васил Левски, цялото село ридае. Жените носят печал цели четиридесет дни, а Йова върви в черно цяла година.
Забранената обич
С красивата монахиня Ана Бояджиева Левски се среща в Белград, където взе участие в легията на Раковски. Там Ана учи богословие и приема монашеското име Евгения. Между младите пламва искра, Васил подарява на девойката портрета си в униформа, тя му изплита ръкавици. Тъй като има знания на здравна сестра, Ана превързва раните му, откакто е опериран от апандисит. Според някои историци връзката им е чисто платонична. Според проф. Божидар Димитров обаче сред Апостола и Ана е имало споделена обич, която не скапва ореола на революционера.
Потвърждение на красивата любовна история е една от обичаните песни на Левски – „ Отдавна ли си, момне ле, калугерица… ”.
„ Евгения, чийто почерк и обучение надвишавали тези на Левски, постоянно му пишела писмата. И той на драго сърце казвал, че си има секретар. Така в дни на ограничения и революционен живот се стартира една велика неразрешена и от Бога обич, с цел да бъде неразрешена за цялостен живот “, отбелязва в спомените си Васил Караиванов, племенник на Евгения.
През пролетта на 1868 година двамата съумяват да откраднат няколко срещи в Карлово, където монахинята учителства. След обесването на Левски Евгения се срутва душевен, рухва вярата да е дружно с обичания. Умира в последна беднотия в Пловдив през 1912 година До леглото ѝ е фотографията на Апостола.
Укривателките на Левски
Друга монахиня, Христина Тотева, учителка в килийното учебно заведение в сопотския девически манастир „ Въведение Богородично ”, е най-известната укривателка на Левски. В метоха на манастира той има в продължение на 7 години несъмнено укритие. Входът към него бил в килията под леглото на Христина. Левски я наричал „ вуйна ” за камуфлаж, само че под черните одежди се криела млада хубава жена, която напълно не била безразлична към красивия въстаник.
Сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово постоянно укривали Левски в дома си. Неда един път го преоблича като бременна младоженка, с цел да го изведе от града. Неда Маджарова, щерка Мария, Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева са измежду дамите, рискували живота си поради Левски.
Тодора Бакърджиева от Казанлък, известна с прякора Дългата коса, придвижва революционни документи в обилния си кок. Тодора съумяла да внесе в Румъния сабята на Левски под дългите си поли.
Още един негоден годеж
В село Свежен се носят митове за годежа на Васил Левски с локална хубавица. При селския господар Вълко пристигнал синеок юнак с цървули и ямурлук и обяснил, че си търси младоженка. Всъщност това бил Апостола, пристигнал да прави революционен комитет в селото.
С ходатайството на отдадения в конспирацията поп Данаил Попвасилев намерили красива госпожица, която момъкът одобрил за своя избраница.
Името било Гена Бонина. За годежа загатва и Захари Стоянов. Момата изгубила мозъка и дума, когато кандидат-женихът обяснил, че годежът бил единствено за прикритие. Малко по-късно липсващ безследно.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ